Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: kolevdobri Категория: Политика
Прочетен: 1447600 Постинги: 3471 Коментари: 2762
Постинги в блога
<<  <  1 2 3 4 5 6 7  >  >>
 Нека да не си мислим, че ще ни се размине:

  1. Когато надраскаме с ключ или пирон, хубавата кола, която не можем да си позволим в този момент. Като я драскаме, никога Съдбата няма да ни удостои с привилегията да я имаме в бъдеще време;
  2. Когато пуснем бензинопила да си свършим някаква работа в 3 часа следобяд и не ни пука, дали в съседната къща или кооперация има малки деца, които спят в този момент.
  3. Когато ходим като коне в жилищната кооперация, стъпвайки на пети и дразнейки останалите, купили си жилище в същата тази кооперация, без да подозират, че строителя е спестил парите от вътрешната изолация;
  4. Когато вместо да изкараме детето си да тича в парка навън, ние, защото ни мързи, го оставяме да тероризира всички наоколо с невъзпитаното си поведение, защото има червеи в гъза и те го карат да лудува от 7,30 сутринта, та чак до 23 часа вечер. Просто се чуда, защо на тези деца не ни накарат да въртят педалите на някое колело, което прави ток. Със сигурност ще произведе толкова енергия за продан, че семейството ще се отоплява безплатно през зимата;
  5. Когато сме на "дълги" карайки колата и когато онзи отсреща ни пресветва и ни дава сигнал, че го заслепяваме. Да, изгасяме дългите и точно преди да се разминем, отново ги включваме, знаейки, че онзи отсреща няма да може да реагира бързо и той да ги превключи. Да, в случая сме победители. Но дали сме надхитрили съдбата? Дали "откровенията", които човекът отсреща е изпратил по наш адрес няма да ни застигнат, ако не в този живот, то в онзи, ако наистина вярвате в преражданията.
  6. Когато влезем в асансьора с цигара и когато след товя я хвърлим, където ни падне, че дори и не я загасяме с крака, за да не си повредим обувката.
  7. Когато не си платим общите части на кооперацията, мислейки, че ще прекараме съдедите си, които като последни наивници си плащат 10-те лева месечно, за почистване на входа, поддържане на асансьора и за други общи разходи.
  8. Когато не си свършим работата както трябва и дори я замажем, само и само да стигнем до парите, които са ни обещани, но при добре свършена работа. Хиляди примери може всеки да даде в този случай, как всеки прецаква всеки в този свят. Толкова много нерви на куп, толкова много битовизми се създават, вместо всичко да е ясно и точно още от самото начало и хората да държат на думата си и на името си.
  9. Когато както вече писах в предишна статия, изхвърлим строителните си отпадъци в коша за боклук и си мислим, че правейки скришом тази операция, ще ни се размине, разчитайки на овчето добродушие на заобикалящия свят и на неработещите институции.
  10. Когато се сдобием с измислена диплома за образование и започнем да лъжем света и самите себе си, че струваме нещо повече, от посредствеността, която носим от раждането си, та досега.
  11. Когато се занимаваме с интриги, за да се докопаме до някакъв пост, позиция, пари, власт и т.н.
  12. Когато откраднем нещо чуждо, без да ни е еня, какво причиняваме с постъпката си на други хора.
  13. Когато малтретираме някого - човек, животно...Мислим си, че ще ни се размине.
  14. И сега ще кажа нещо неочаквано - КОГАТО МАЛТРЕТИРАМЕ САМИТЕ СЕБЕ СИ И СКЪСЯВАМЕ И БЕЗ ТОВА КЪСИЯ ЧОВЕШКИ ЖИВОТ С ПРОСТОТИИТЕ, КОИТО ВЪРШИМ В СОБСТВЕНА ВРЕДА.

Нека да не живеем с усещането, че ще ни се размине. Не съм много привърженик на разните там религии, но сега си мисля, че ако не се злоупотребява с натрупването и поддържането на страха от възмездие, което го има във всички религии, нещата ще излязат наистина извън контрол и обществото ще стане неуправляемо. От какво друго да се страхува, след като институциите не работят? Остава страхът от Бога, Съдбата, Кармата и т.н. Но ако човек не вярва в тези неща. Тогава не знам.

Категория: Политика
Прочетен: 23 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 07.11 09:19
 Десетилетия пътувам по пътя от София към Перник. Околовръстното на Перник е едно от тези неща. То бяха вълни и вълнички. Мои служители редовно пукаха гуми малко след надлеза, който минава покрай ТЕЦ Перник. Имаше там една пропаднала шахта, влезеш ли в нея, дотук с пътуването!

Второто нещо, това е изходът от София към Перник. Не съм минавал там от половин месец и сега ми докладват, че след караулката, нагоре, до разклона за Мърчаево, всичко било асфалтирано и то добре. Наистина това е изненада.  Надолу след същата караулка, е положен нов асфалт, чак до завоя, влизайки в София, където има пешеходен светофар.

Другото нещо, това е Ботевградско шосе. Ей богу, помня паветата на тази изходна артерия на София от 70-те години на миналия век. Имаше прах в изобилие. Прах, който се превръщаше в кал след първия дъжд. След това го асфалтираха, но десетилетия не го ремонтираха и там се превърна в една "подскачаща" изходна артерия на София. Не вярвах, че някога ще го видя асфалтирано. Е, случи се.


Следващото шосе, това е бул. "Владимир Вазов" в София. Пак може да греша, но не си спомням този булевард да се е ремонтиран от времето, когато го пуснаха в употреба. То не бе едно поскачане, особено там на моста, то не бе чудо.

В последните 2 години виждам емблематични сгради от времето на социализма, да се събарят, за да се построи нещо друго. Това е нещо ново поне за мен. Фохар вече го няма, за моя голяма радост. Сградата на ЧЕЗ на Драган Цанков, също вече я няма. Бях свикнал да гледам нови строежи, но старите си стояха. Вече събарят големи стари строежи, за да правят нови. Понякога си мисля, че щом забелязвам такива промени, които са се случили в рамките на поне 4 десетилетия, значи твърде много съм живял. Показателите за развитие на инфраструктурата в съседните на България страни обаче показват, че въпреки напредъка на страната ни, ние изоставаме от темповете на развитие на други страни. Ако констатираме, че нашата инфраструктура е на ниска степен на своето съществуване, в това няма никакъв спор. Ако обаче другите страни, които са на нашето дередже, развиват своята инфраструктура по-бързо от България, ето това вече е притеснително. Защото животът е едно състезание. Глупаво или не, ние сме част от това състезание. Гледаме твърде материално на живота и това е факт. Също така е факт обстоятелството, че при равни други случаи, по-качествен живот се води в страни, където инфраструктурата е по-добра от тази в други страни. Това засяга всички аспекти от нашия живот - социалната страна, екологията, чисто икономическата страна, та ако щете и от медицинска гледна точка да погледнете този въпрос.

Сега вече "огладнях" за новости. Искам да видя цялостно завършено околовръстно шосе на София, околовръстното на Пловдив, обходния път на Луковит и на Бяла, скоростният път до Видин...Искам тунел под Шипка и под Беклемето, искам магистрала между Бургас и Варна.

Като съм започнал с исканията, искам този народ да се събуди, да се приложат колкото е възможно по-бързо принципите на пряката демокрация, децентрализма на финансовите потоци и повече самостоятелност на териториалните единици. Искам държавата да се оттегли от предлагането на услуги, защото всички виждат, че тя не става за тази работа. Искам да можем да контролираме тези, които избираме и да можем да ги сменяме, когато преценим, че не ни вършат работа. Исканията ескалират. "Искай и ще ти се даде. Почукай и ще ти се отвори". Ние обаче разбираме библията като писание, което да оправи личния ни живот. Нашите искания са лични искания, а не обществени. Ето, аз не искам нищо за себе си. Искам да живея в едно уредено общество. Онова, което ще поискам за себе си, няма да е нужно да го правя за сметка на обществените фондове. Мога и сам да си го постигна. Сам обаче не мога да направя онези промени, които да покажат на света, че България не е една тъпа страна, с неуредена инфраструктура, с корумпирани политици, запрашена, с отровен въздух, с разбити пътища, алчни и забравили се доктори, дебели и тъпи пациенти, даскали, които не трябва да пускаме в училищата и лигави ученици и т.н. Искам, когато ми дойдат чужденци на гости, да мога да се похваля с нещо.

Кое ми дава право да искам ли? Това, че издържам с моите данъци едно село пенсионери и два катуна цигани. Разбира се, без никой да ме пита, дали искам, в нарушение на моята воля. Че коя централизирана държава се интересува от това какво искат гражданите!!! Затова искам друга държава. Тази не ми харесва. Но не искам да я намирам нито в Испания, нито в Италия, Гърция или Британия. Искам да я имам тук и сега. Защото, ако трябва да чакам за такава държава толкова, колкото чаках да се асфалтира пътя през Владайското дефиле, ще трябва да чакам хиляди години, може би. Затова - искам тук и сега. Не след 10, 20 или 120 години. На първо време, това означава, да получавам отчет за парите, които давам на държавата и никога да не се примирявам, когато не получавам такъв отчет. Жалкото е, че в тази държава, тези, които получават са повече от тези, които дават. Даващите са малцинство и затова работите не вървят. И даващи и получаващи - всички са избиратели. Паразитите превземат обществото. Лошото надделява. Както се вижда, завършихме твърде оптимистично статията.


Категория: Политика
Прочетен: 19 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 07.11 07:48
 Водим разговор с мой приятел. Той разправя за негова позната от село Извор, от района на Радомир. Тя му казала, че било миньорско семейство при социализма и изкарвали по един куп пари. Правели абитурентска вече и канели цялото село на гости. Изяли един вол и един куп други работи. За пиенето да не говорим. Направили сватба, похарчили 5000 лева за булчинска рокля, която е била облечена само веднъж. За какво е всичко това?


Сега, години след тази разсипия, пенсиите не стигат. Пари няма. Ами как искате да има пари, като ги пилеете!!!


Спомням си детството и юношеството си. Утрепахме се от работа и изкарвахме много пари. Но тъй като нямаше какво да се купи с тях, родителите ми го удариха на харчене за ядене, пиене и черпене на един куп хора. Единият си отиде от този свят, като по сметката му нямаше нищо. Като изключим един апартамент, купен при социализма, с абонамент и уреждане по линията на администрацията, нищо друго не е останало. Каквото изчука - изпука.

Когато направих собствено семейство, си казах, че повече така не може. Тази съсипия доникъде не води, още повече, че намалява качеството на живота. Тъпчеш се с храна и напитки, убиваш се от работа, а накрая разчиташ на мизерна държавна пенсия. Финансова култура нямаме ние българите. То каква култура имаме, ама финансова - никаква. Говоря за масата, за народа. Пенсионери плащат стотици левове сметка за ток, плащат парно, отоплявайки голям апартамент, а вътре живеят двама души, харчат за вода толкова, все едно гледат няколко малки деца и перат всяка вечер...Мога да изброявам още и още.


Българинът харчи много пари за храна. Процентът достига до половината от разходите на семейство. Това е невероятно. В същото време сме една от затлъстелите нации, следствие на прекомерната консумация на храни и напитки. Противоречие наистина - хем сме бедни по европейските критерии, хем и пълним тоалетната с ненужни отпадъци, създаваме екологични и здравни проблеми и всякакви други проблеми. И това е, защото нямаме финансова култура, така, както нямаме хранителна култура, така, както нямаме култура на общуване един с друг, така, както нямама здравна култура, така както нямама политическа култура, така, както нямаме образователна култура, така, както нямаме култура, която да ни помогне да се видим като икономически същества след 20-30 и 40 години.

Ако семейството ни е неподготвено, да ни възпита и да ни даде тези "култури", къде е държавата? Защо тези неща не се учат в детските градини, в училите, в университетите?


Категория: Политика
Прочетен: 85 Коментари: 2 Гласове: 1
Последна промяна: 06.11 22:14
 300 000 души не плащат нищо на държавата. Или по-голямата част от тях не плащат нищо на държавата. От друга страна, като отидете в Бърза помощ, там не можеш да се вредиш от цигани. А обществото им дава тази безплатна интервенция. Когато станат на определена възраст, държавата им плаща пари, макар и малко, затова, че са стари, независимо от приноса им в обществото.

Малка част от тях са младежи или направо зрели хора, които "карат", благодарение на това, което им дават родителите, а често благодарение на пенсиите на същите тези изнемогващи от бедност и старост родители.


А останалата част?


Време е да се помисли за такса за обществото. Тези хора ползват социалната инфраструктура, ползват улици, тротоари, пощенски услуги, возят се на субсидиран транспорт, получават помощи в натура, енергийни помощи и т.н. и т.н., А С НИЩО НЕ ДОПРИНАСЯТ ЗА УВЕЛИЧЕНИЕ НА БОГАТСТВОТО НА ОБЩЕСТВОТО. ПРОСТО СМУЧАТ КАКВОТО МОГАТ И КОЛКОТО МОГАТ. И ПОСТОЯННО РЕВАТ И ИМАТ ПРЕТЕНЦИИ. НЕЩАТА СА ДОТАМ ДОКАРАНИ, ЧЕ АКО ИМ СПРЕШ СУБСИДИИТЕ, МОЖЕ И СОЦИАЛНА РЕВОЛЮЦИЯ ДА СТАНЕ. МОЖЕ, АМА КАК ДА РАЗБЕРЕМ, АКО НЕ ОПИТАМЕ.

Наистина чудна държава сме. Навсякъде по пътищата, по които пътувам из страната, навсякъде е пълно с боклуци. Страната ни е пълна с чиновници. Почти 30% от всички работещи в страната са на държавна ясла. Стотици хиляди безработни и още стотици хиляди в трудоспособна възраст, които не са се регистрирали като безработни. Картината никак не е розова.


ВРЕМЕ Е ДА СЕ ПОМИСЛИ ЗА ТАКСА ЗА ОБЩЕСТВОТО, КОЯТО ТРЯБВА ВСЕКИ ДА ПЛАЩА, С ИЗКЛЮЧЕНИЕ НА ДЕЦАТА И ТЕЗИ МЛАДЕЖИ, КОИТО СЕ ОБУЧАВАТ В РЕДОВНА ФОРМА. ТАКСА, КОЯТО ТРЯБВА ДА ПОКАЖЕ НАШАТА ПРИНАДЛЕЖНОСТ КЪМ ТОВА ОБЩЕСТВО, НАШАТА ЗАГРИЖЕНОСТ И ОТГОВОРНОСТ КЪМ НЕГО. НЕКА ВСЕКИ БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИН, КОЙТО ЖИВЕЕ НА ТАЗИ ТЕРИТОРИЯ, ДА ПОКАЖЕ СЪПРИЧАСТНОСТ В НЕЙНОТО РАЗВИТИЕ. КРАЙНО ВРЕМЕ Е ДА СЕ ПОТЪРСИ ОТГОВОРНОСТ ОТ ХОРАТА, КОИТО НЕ ДОПРИНАСЯТ С НИЩО ЗА НЕЙНИЯ ПРОСПЕРИТЕТ, А САМО ТЪРСЯТ НАЧИН ДА ТОЧАТ ОТ СОЦИАЛНИТЕ ФОНДОВЕ.

ДЪРЖАВАТА ТРЯБВА ДА НАСОЧИ СВОИТЕ КОНТРОЛНИ МЕХАНИЗМИ НЕ ЗА ТЕЗИ, КОИТО НЕ ПЛАЩАТ ДОСТАТЪЧНО ДАНЪЦИ, А КЪМ ТЕЗИ, КОИТО ИЗОБЩО НЕ ПЛАЩАТ ДАНЪЦИ. НЯКОЙ УКРИЛ 1000 ЛЕВА ДАНЪЦИ, А ПЛАТИЛ НА ДЪРЖАВАТА 30 000 ЛЕВА, ИМА ВЪЗМОЖНОСТ ДА ПОНЕСЕ ЦЯЛАТА СТРОГОСТ НА ЗАКОНА И ДА БЪДЕ САНКЦИОНИРАН, А ТОЗИ, КОЙТО И ЕДНА СТОТИНКА НЕ Е ДАЛ НА СЪЩАТА ТАЗИ ДЪРЖАВА, НИКОЙ ЗА НИЩО НЕ ГО ЗАКАЧА. САМО ПРИ СОЦИАЛИЗМА, ОПРАВДАНИЕТО, ЧЕ НЯКОЙ Е БЕДЕН Е ДОСТАТЪЧНО ОСНОВАНИЕ, ДА БЪДЕ ОСВОБОДЕН ОТ ОТГОВОРНОСТ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ОБЩЕСТВОТО. НО НА ВСИЧКИ Е ЯСНО, ЧЕ ТОВА Е ТОЛКОВА ТЪПО ОБЯСНЕНИЕ, ЧЕ ПРОСТО НЯМАМ ДУМИ, С КОИТО ДА ИЗРАЗЯ ЧУВСТВОТО СИ НА ВЪЗМУЩЕНИЕ ОТ ЕДНА ТАКАВА ФИЛОСОФИЯ. НО ТАКА Е ПРИ СОЦИАЛИЗМА....В КОЙТО ВСЕ ОЩЕ ЖИВЕЕМ.
Категория: Политика
Прочетен: 49 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 06.11 09:25
 Сутрин рано, още преди да е започнал работният ден /тези неща се правят точно по това време/, един фолсваген пасат с регистрация СА4803РХ, тъмно син седан, на видима възраст около 15-20 години, дава на заден и спира точно до контейнера с боклук. Излиза човек, на пръв поглед, типичен представител на обществото на строителните майстори /в това няма нищо лошо/, отваря капака на багажника и оттам измъква няколко чувала със строителни отпадъци. Как познах ли? Ами като гледам, че чувалите бяха на 1/3 пълни от максималният им капацитет, а той се затрудняваше да ги носи, какво може да бъде - хартия  или строителен отпадък?

Видях с очите си, че измъкна два чувала и ги хвърли в кофата за боклук. Трябваха ми няколко секунди, докато изляза навън. През това време може да е хвърлил и други чували, не знам.

Излязох и му казах най-любезно, че това, което прави, не е редно. Той беше притеснен от това, че го видях и са го хванали на място. Изломоти нещо от рода на, че няма къде да ги хвърли. Изчака малко, да види, дали ще го накарам да си вземе от контейнера чувалите или в най-лошия случай ще се саморазправя с него. Поне такива мисли ми минаваха през главата. След това си казах, защо аз да го правя? Мен институциите няма да ме защитят, ако се намеся и стане тарапана. Нали трябва да сигнализираме?


Опитах се да се свържа с телефоните на почистващата фирма - Титан. И двата телефона, които взех от нета и по които съм правил връзка с тях преди няколко месеца, не отговаряха. Помислих си да се обадя на кварталния. Спомних си за проблем преди няколко години, когато крадци се опитваха да влязат в офиса и се разминахме само с повредена дограма на 4 прозореца и 2 врати. Казвам САМО. Тогава се обадих на полицая и започна една: Ами елате в управлението да напишете жалба. След това ще ми каже, че щетите са такива, че няма смисъл да се прави нищо, те и прокуратурата щели това да кажат. Ами сега не сме в района, а сме в не знам си кое РПУ, а то е на 5 километра от мен. Значи вместо те да дойдат на място и да видят с очите си какво става, аз трябва да ходя при тях на крака, за да се жалвам. 


Ако в квартала имахме избран полицай, съдия, прокурор, кмет или наместник, който да ни помага за решаване на всички подобни битовизми, щях да му се обадя и той да дойде на място. Да му дам номера на колата и той да свърши всичко останало, съгласно правилниците, разпоредбите и законите, КОИТО И СЕГА ИМАМЕ. НЯМА ДА ИЗМИСЛЯ ДРУГИ, ПРОСТО ЩЕ ПРИЛОЖИ ТЕЗИ, КОИТО СЕГА ИМАМЕ, НО КАЛПАВАТА АДМИНИСТРАТИВНА ОРГАНИЗАЦИЯ И ОТГОВОРНОСТ, НАЙ-ВАЖНОТО, ПРЕЧАТ ДА СЕ ПРИЛАГАТ.


И знаете ли какво ще направя яз: НИЩО НЯМА ДА НАПРАВЯ, ЗАЩОТО ВСЯКО ПОДОБНО НЕЩО ИЗИСКВА ТОЛКОВА ГОЛЯМА ОТДАДЕНОСТ, ЗАГУБА НА ВРЕМЕ И НЕРВИ И НАКРАЯ РЕЗУЛТАТЪТ ЩЕ Е НУЛЕВ, ЧЕ НЕ СИ ЗАСЛУЖАВА НИЩО ДА СЕ ПРАВИ. АКО ВИДИТЕ МАЙСТОР ДА ХВЪРЛЯ ЧУВАЛИ В КОФАТА, НАПРАВЕТЕ СЕ ,ЧЕ НЕ ГО ВИЖДАТЕ. АКО ВИДИТЕ, ЧЕ КРАДЦИ ОБИРАТ ЖИЛИЩЕТО НА СЪСЕДА, ПРАВИТЕ СЕ, ЧЕ НЕ ВИЖДАТЕ, ЗАЩОТО МОЖЕТЕ ДА ПОСТРАДАТЕ, АКО СВИДЕТЕЛСТВАТЕ, АКО ВИДИТЕ, ЧЕ НЯКОЙ ПРАВИ НЕЩО НЕРЕДНО, СЪЩО СЕ ПРАВИТЕ, ЧЕ НЕ ВИЖДАТЕ. ДА НЕ ГОВОРИМ ЗА ПО-ЗНАЧИМИТЕ ДЕЛА - ЗНАКОВИ ЗАЩИТЕНИ СВИДЕТЕЛИ ГИ УБИВАТ, А НИЕ ГОВОРИМ ЗА ДРЕБОЛИИ. В КАКВА ДЪРЖАВА ЖИВЕЕМ ТОГАВА? В ДЪРЖАВА, КОЯТО НЕ СЛУЖИ ЗА ИЗБИРАТЕЛИТЕ. ЗАЩОТО АКО СЛУЖЕШЕ КАКТО ТРЯБВА, ВСЯКО ЕДНО НАРУШЕНИЕ ЩЕШЕ ДА БЪДЕ САНКЦИОНИРАНО НАВРЕМЕ И СПРАВЕДЛИВО. ТОГАВА И САМО ТОГАВА, ТЕ НЯМАШЕ ДА СЕ СЛУЧВАТ. НО ЗА ДА Е НАВРЕМЕ И СПРАВЕДЛИВО, ТРЯБВА ДА ИМА ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ И ПРЯК ИЗБОР НА ТЕЗИ, КОИТО НИ УПРАВЛЯВАТ И АКО НЕ НИ ХАРЕСВАТ, ДА ИМА СИСТЕМА НА ПРЯКО ОТЗОВАВАНЕ И ТЪРСЕНЕ НА ОТГОВОРНОСТ. ЩЕ СТАНЕ, СЛЕД ХИЛЯДИ ГОДИНИ, АКО Я ИМА БЪЛГАРИЯ, ТОВА МОЖЕ И ДА СЕ СЛУЧИ. 
Категория: Политика
Прочетен: 11 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 06.11 08:23
 Наложи ми се заради едно свидетелство за съдимост да измина 500 километра. Та затова ходих до Хасково по спешност. Както и да е, свършихме работа в града и се поразходихме с колата по някои улици. Качихме се на Ямача, след това минахме по някои улици, които са успоредни на главната входна улица на града - "Раковски". Навсякъде улиците бяха направени, тротоарите също. Приятно впечатление ми направи тази гледка. Един неголям провинциален град, силно пострадал от изселническа вълна към Турция, Гърция, Испания, Италия, Германия...

От 48 апартамента в блока на родителите ми, който се намира на 200 метра от идеалния център на града, на прекрасно място, с много добра инфраструктура и гарантирани места за паркиране на автомобил, 2/3 от жилищата стоят празни. И при цялото това обезлюдяване, улиците и тротоарите, поне там където аз ходих през деня с колата, бяха направени.

Какво става със София. Реших да направя едно "кръгче" в града, като посетих няколко от така наречени "южни" квартали. Минах няколко улици по Дианабад, Мусагеница, Дървеница, Изгрев, Младост - 1,2,3 и 4, Камбаните, Драгалевци, Симеоново. Като изключим Цариградско шосе и пътят, който води от летището на града към Младостите и Северната дъга на Околвръстното, тоест няколко основни булеварда на града, всички вътрешно квартални улички и тротоари бяха В УЖАСНО СЪСТОЯНИЕ. Пътувах десетки километри през тези квартали и не видях нито една улица, която да е новонаправена като света, както се казва. Пътят, който води от Младост 4 към Бистрица е на няколко години, но шахтите са така сложени, че все едно са изпълнявали план затова, как да затруднят максимално водачите на МПС-та. Вероятността да се треснеш в няколко от тях само в разстояние на 300 метра е никаква. На новопостроен път в Камбаните пък, за 150 метра участък, преброих 12 легнали "полицаи". И такова чудо не съм виждал никъде по света. За инфраструктурата на Лозенец и Бояна да не говоря. Една свястна улица няма и един свестен тротоар няма, по който да може да мине без проблем не детска количка, а обикновен пешеходец. За велосипедист и дума не може да става, освен ако не кара по лентата за движение на колите.


КОНСТАТАЦИЯ: За пореден път констатирам, че ние гражданите, трябва повече да притискаме общината, да ни даде информация, защо инфраструктурата на София е в такова ужасно състояние и защо градове като Хасково могат да направят вътрешно кварталните си улички, а София да не може. За кой ли път констатирам, че не можах да намеря нито един план със сметка за извършени проекти, за похарчени пари, за изпълнител и за надзорник. Всичко е една голяма мъгла. ДА ВИ КАЖА - МИСЛЯ, ЧЕ В ТОВА ОТНОШЕНИЕ, НЯМА ДРУГА СТОЛИЦА НА БАЛКАНИТЕ, С ТОЛКОВА ЛОШИ ПЪТИЩА И ТРОТОАРИ КАТО СОФИЯ. За последните 10 години, градският транспорт глътна субсидии от над 1 милиард лева. В същото това време, като изключим строителството на Западната и Северната дъга на Околовръстен път, където изключително парите дойдоха от ЕС и от държавата и като изключим няколкото знакови ремонта и реконструкции като ремонта на Цариградско шосе, Ботевградско шосе и бул. Владимир Заимов, кръговото на старата телевизионна кула, надлеза на Семинарията и Пробива на бул. Гешов, и ремонта на Ломско шосе, нищо друго не се случи запомнящо се в София. Нали разбирате - градския транспорт изяде едни 1 милиард лева субсидии от държавата, за да разхожда празни автобуси и трамваи насам натам и да надписва разходи, докато в същото това време, уличната и тротоарната инфраструктура си останаха на нивото от времето от Тодор Живков, а вътрешно кварталните улици - дори и по-зле.


Преди малко гледам настилката на улицата, на която се намира моя офис. Всяка сутрин по нея минава тежката кола на Титан, за почистването на кофите с боклук. Няколко пъти следя откъде минават точно гумите на камиона и следата съвпада с няколкото отворени дупки на пътя. Какво видях след оформянето на дупките. АСфАЛТЪТ Е НЕ ПОВЕЧЕ ОТ 3 САНТИМЕНТА. Казвам 3 сантиметра, но го правя като оптимистична реакция от моя страна. може би е дори 2 сантиметра, ако трябва да бъда реалист. та това е като филия, намазана с масло!!! ПРЕДСТАВЯТЕ ЛИ СИ, ТЕ ПРОСТО СА ГО СЛОЖИЛИ, ЗА ДА ОТБИЯТ НОМЕРА. Вместо път, направили са тротоарна алея. Та дори и на тротоарните алеи слагат повече асфалт. Затова искам да видя цялата информация по изграждането на този път - да видя, колко пари е заделила за това Столична община. Какви материали са сложени - колко чакъл, колко битум, колко асфалт, коя е била фирмата изпълнител, колко пари са взели, кой е бил надзорникът, как е подписал документите за строителството, колко пари е взел, каква гаранция е дадена за пътя, кой е проследил, дали пътят е пострадал във времето на действието на гаранцията и т.н.


АКО ВИДЯ ТОВА НА САЙТА НА СТОЛИЧНА ОБЩИНА И ВИДЯ, ЧЕ НЕЩАТА СЕ ПРОМЕНЯТ КЪМ ПО-ДОБРО, БИХ КАЗАЛ, ЧЕ БЪДЕЩЕТО НИ Е ГАРАНТИРАНО УСПЕШНО. ЗА ЖАЛОСТ ОСТАВАМ САМО С ПОЖЕЛАНИЯТА СИ. ПРЕДИ ДВЕ ГОДИНИ ИЗДЕЙСТВАХ ОТ СТОЛИЧНА ОБЩИНА ДА ЗАПЪЛНИ ДВЕ ДУПКИ НА СЪЩИЯ ТОЗИ ПЪТ. СЕГА СЕ ОТВОРИХА 6 НОВИ. ПРОСТО СЕ ИЗМОРИХ ОТ УСИЛИЯ, ПРИ СЪМНИТЕЛЕН РЕЗУЛТАТ. ТАКА ЗАПОЧВА ОБЕЗВЕРЯВАНЕТО. ТАКА И ЗАВЪРШВА - С ОЩЕ ПО-ГОЛЯМО ОБЕЗВЕРЯВАНЕ И ПОЯВА НА ОТКРИТ НЕПУКИЗЪМ.
Категория: Политика
Прочетен: 13 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 05.11 19:40
 Какво пречи да изберат и служители, с които да се сключи договор за получаване на услуги в сферата на сигурността?

Какво пречи това да се направи и от други квартали на големите градове, от по-малките градове и от селата?


Ще ми е интересно по тази тема да се изкаже Босия, като жител на кв. Борово, София.


Ако приемем, че всеки един жител на квартала плаща по 1 лев месечно за сигурност, това ще са 20 хиляди лева на месец. 20 хиляди са живущите в квартала, по думите на сегашния квартален полицай. Така за година ще се съберат едни 240 хиляди лева, за осигуряване на сигурността на квартала. По мои изчисления, за издръжката на един полицай - заплати, осигуровки, данъци, оборудване и т.н. струва 16 хиляди лева на година или по 1333 лева на месец. Като разделим общата сума на приходите - 24 хиляди, на месечната издръжка на един полицай - 16 хиляди лева, се получава броят на полицаите, които могат да бъдат наети за период от 1 година  или 15 служители. Ако допуснем, че двама от тях ще бъдат отсъстващи от работа, по различни причини - отпуски, болест и други, то кварталът ще разполага във всеки един момент с 13 служители. Ако четирима души осигурват 24 часовата логистика на полицаите, то остават 9 служители, които оперативно могат да бъдат на улиците на квартала. Като ги разделим на 3 смени, ще получим 3-ма служители, които денонощно ще бъдат на улиците на квартала, разполагайки с 3 полицейски коли и съответното оборудване. БЕЗ СПОР, ТОВА ПОЛОЖЕНИЕ Е ПО-ДОБРО ОТ СЕГАШНОТО, КОГАТО ТАМ ИМА САМО ЕДИН КВАРТАЛЕН ПОЛИЦАЙ, КОЙТО НЕ РАЗПОЛАГА С АВТОМОБИЛ, А ЗА ДРУГО ОБОРУДВАНЕ - ДА НЕ ГОВОРИМ.



Нека сега да видим какво прави това като пари за цялата държава. България има 7 милиона души. Ако всеки месец даваме по 1 лев за оперативна полиция по места, това са 7 милиона лева или по 84 милиона лева на годира. С тези пари по горната сметка могат да бъдат назначени на работа  5351 служители. Ако приложим приблизително горните критерии за пресметка, ще се получат близо 5000 служители, разделени на 3 смени или по 1666 полицейски патрула ВЪВ ВСЕКИ ЕДИН МОМЕНТ НА ДЕНОНОЩИЕТО, РАЗОЛОЖЕНИ В ГРАДОВЕ И СЕЛА.


А ЗНАЕТЕ ЛИ КОЛКО ПОЛИЦЕЙСКИ ПАТРУЛА ИМА СЕГА В МОМЕНТА? НИТО ЕДИН. АКО ИМА ПАТРУЛИ, ТЕ СА ОТ ПЪТНА ПОЛИЦИЯ, А НЕ ОТ КВАРТАЛНАТА ПОЛИЦИЯ ИЛИ ОТ ЦЕНТРАЛИЗИРАНАТА "ОХРАНИТЕЛНА" ПОЛИЦИЯ, КАКТО СЕ ВОДИ СЕГА.
А АКО ВЗЕМЕМ САМО КАТАДЖИИТЕ, В СТРАНАТА ИМА НЕ ПОВЕЧЕ ОТ 40 - 50 ПАТРУЛА ПО ПЪТИЩАТА И ТОВА Е ВСИЧКО.


Хайде пак да смятаме - Ако се абстрахираме от специализираните служби в МВР - КАТ, Транспортна полиция, Гранична полиция, Пожарна и аварийна безопасност, Отдел "Вътрешна сигурност" и т.н., на страната ни са необходими не повече от 5 500 служители, които да обезпечат реда в кварталите в големите градове и в малките градове и селата. Както вече казах - 1666 автомобила във всеки един момент, при сегашните нула автомобила.


Така, ако МВР са 60 хиляди души и 5500 служители ни стигат за да има ред и сигурност в населените места, какви ги вършат останалите 54 500 служители?

Преди време войската се грижеше за сигурността на границите. Нали от външни врагове уж трябваше да ни пази войската? Защо тази работа я дадоха на полицията? За какъв .... тогава ни е армията? И защо, при положение, че 84 милиона ни стигат, за да има мир и ред в населените места, ние, данъкоплатците, плащаме милиард и кусур лева, за нещо, което на ПРАКТИКА НЕ ПОЛУЧАВАМЕ? МНОГО ПЪТИ СЪМ ГО КАЗВАЛ - ДА ПЛАЩАШ ПАРИ В НЕРЕФОРМИРАНИ СЕКТОРИ Е ВСЕ ЕДНО, ДА ПОЛИВАШ САХАРА С ВОДА И ДА ОЧАКВАШ ТАМ ДА ПОНИКНЕ ПШЕНИЦА.





Категория: Политика
Прочетен: 11 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 04.11 13:59
 Чудно нещо е това човешкия мозък. Значи може инженер химик да управлява банка, а не може банкер да управлява Медицинска академия, например.


Преди месеци имах среща с политик на висока позиция. Тогава му казах следното: МОГА ДА УПРАВЛЯВАМ ВСЯКА ЕДНА ИНСТИТУЦИЯ. НЕ МОГА ДА УПРАВЛЯВАМ САМОЛЕТ, НО МОГА ДА УПРАВЛЯВАМ САМОЛЕТНА КОМПАНИЯ.


Същото е и с министерство на здравеопазването. Защо лекари трябва да заемат този пост? ДОСЕГА НИТО ЕДИН ЛЕКАР НЕ СЕ Е СПРАВИЛ СЪС ЗАДАЧАТА. И това е неоспорим факт.

Да си управител или мениджър, това е дарба, това е призвание за работа с хора. Познаването на балансите, на паричните потоци и на счетоводните записвания идват на второ място. Вярно е, че тяхното непознаване може да доведе една институция до конфузни ситуации и до неблагоприятни последици, но също така е ясно, че много добри познавачи на финансите и счетоводните записвания са довели управлявани от тях институции до фалит, защото не са били добри управители.



В България никъде не се учи истинско управление на предприятието, без значение в кой отрасъл е това предприятие. Ето например, управлението на една мандра за производство на сирене. Аз като управител, ще гледан на счетоводните записвания безпристрастно, независимо от това, дали ще осчетоводявам прясно мляко и готова продукция - сирене и кашкавал. Мога да се науча на някои тънкости в производствения процес, които да ми позволят по-добро икономическо управление на целия бизнес, но това са екстри, които само ще допълнят моят опит на добър управител. Но главното е да знам как се управляват балансите на тази мандра, а така също и хората, които работят в нея. Не е задължително преди това да съм бил майстор на сирене, за да стана управител на мандрата.

Същото е и в здравеопазването. Във всяка една болница има счетоводни записвания. Има разходи и приходи, които трябва да се осчетоводят. Има хора, с които да се работи - доктори, медицински сестри, санитари и т.н. Счетоводството и икономиката изобщо са универсални продукти, които дават картината на паричното функциониране на една институция, независимо от нейния характер. Вероятно има и добри доктори, които имат качествата да бъдат добри мениджъри, НО ТАКА, КАКТО Е НЕОБХОДИМО ЕДИН ИКОНОМИСТ ДА ПРЕМИНЕ ПРЕЗ МЕДИЦИНСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ПРАКТИКА, ЗА ДА СТАНЕ ХИРУРГ НАПРИМЕР, ТАКА Е НЕОБХОДИМО И ЕДИН ДОКТОР ДА ПРЕМИНЕ ПРЕЗ ИКОНОМИЧЕСКО ОБРАЗОВАНИЕ И ПРАКТИКА, КАКТО И ПРЕЗ УПРАВЛЕНСКО ОБРАЗОВАНИЕ, ЗА ДА СТАНЕ УПРАВИТЕЛ НА МЕДИЦИНСКО ЗАВЕДЕНИЕ. 

И сега да се върнем към темата за избора на министър на здравеопазването. Какво разбирам аз, например, от здравеопазване, че да имам представа, че мога да се справя с тази длъжност и то добре? ТОГАВА ЗАДАВАМ СЛЕДВАЩИЯ ВЪПРОС - КАКВО РАЗБИРАТ ДОКТОРИТЕ ОТ ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ, ЧЕ ИМ ДАВАМЕ ВЪЗМОЖНОСТ ДА УПРАВЛЯВАТ ТОЗИ ПРОЦЕС? АКО ДОКТОРИТЕ РАЗБИРАХА ОТ ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ, НЯМАШЕ ДА Е ТОЛКОВА ТРАГИЧНА ЦЯЛАТА СИСТЕМА - ОТ БЪРЗАТА ПОМОЩ, ДО МЕДИЦИНСКИТЕ ИНТЕРВЕНЦИИ ПРИ ОПЕРАЦИЯ И СЛЕДБОЛНИЧНАТА ПОМОЩ. А ЗАБРАВИХ, ДОБОЛНИЧНАТА ПОМОЩ. ЦЯЛАТА СИСТЕМА СЕ РАЗКАПВА, ТАКА ЧЕ НЕ МИ КАЗВАЙТЕ, ЧЕ ДОКТОР ТРЯБВА ДА БЪДЕ МИНИСТЪР НА ДОКТОРИТЕ. 
Категория: Политика
Прочетен: 10 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 04.11 13:18
 Тези дни ми се наложи  да пътувам по магистралите почти всеки ден. От дълго време наблюдавам, образно казано, бъркотията, която се създава в някои участъци на магистралите и при някои хронични поведения на водачите на МПС.


Нека да започнем с един въпрос, който си го задаваме от много години. ЗАЩО НА "ХЕМУС" МОЖЕ, А НА "ТРАКИЯ", НЕ МОЖЕ? Какво имам предвид? Когато пътувате по "Хемус", малко след разклона за Ботевград, в посока София, аварийната лента може да се използва за движение от МПС-тата. Само тази "придобивка", в много голяма степен решава проблема с натрупването на бавнодвижещи се МПС по височините над Ботевград, в посока София и облекчава значително трафика. ЗАЩО ТАЗИ "ПРИДОБИВКА" НЕ СЕ ПРИЛАГА НА МАГИСТРАЛА "ТРАКИЯ"? 


Да ви кажа ли защо? Защото преди време депутатът Олимпи Кътев лобираше за използването на аварийната лента, тъй като самият той е попадал на няколко пъти в задръствания, връщайки се в София с колата си. САМО НЕ РАЗБИРАМ, ЗАЩО ДЕПУТАТЪТ НЕ СЕ РАЗХОДИ ДО ПЛОВДИВ И ОБРАТНО И ДА ПРЕДЛОЖИ СЪЩОТО ДА СЕ СЛУЧИ И НА МАГИСТРАЛА "ТРАКИЯ". Но както всички знаем, работите в България се решават на парче. Няма я тази визия за решаването на проблемите, каквато трябва да има. 

Та първото мое предложение е: НА ОСНОВАНИЕ НА ИЗКЛЮЧЕНИЕТО ЗА ДВИЖЕНИЕ ПО АВАРИЙНАТА ЛЕНТА, КОЕТО ВЕЧЕ Е НАПРАВЕНО ПО МАГИСТРАЛА "ХЕМУС", ДА СЕ НАПРАВИ ТАКОВА ИЗКЛЮЧЕНИЕ И ЗА МАГИСТРАЛА "ТРАКИЯ", В УЧАСТЪЦИТЕ, В КОИТО ИМА ИЗКАЧВАНИЯ.



Второ. Много пъти съм бил свидетел на изпреварвания на тирове по магистралата. Тъй като единият се движи с 80, а другият с 85, на мен лично ми се струва, че тези изпреварвания се случват цяла вечност. Натрупват се десетки автомобили, които чакат тировете да се изпреварят. Губи се време и пари. Замърсява се допълнително околната среда, защото намаляваш скоростта от 140 на 85 и след това отново набираш скорост. И така и не разбирам, каква е логиката, тирове да се изпреварват. Този, който изпреварна, не знае ли, че колкото и изпреварвания да направи, все ще стигне до някой граничен пункт като "Капитан Андреево" или "Кулата", "Калотина" или "Дунав мост", където ще виси като прани гащи в продължение на часове, а някога и денонощия!!! За какво им е тогава да изпреварват. Струва си, ако на границата техните документи се обработят веднага и съответният тир продължи пътя си в другата държава. Но ако там се чака с часове, ЗА КАКЪВ ДЯВОЛ МУ Е ДА БЪРЗА?


Второто ми предложение е, да се приеме забрана за изпреварване на всички МПС, с товароподемност над 12,5 тона.

Спомням си, как пътувах с автобус по една от френските магистрали. Шофьорът "закова" на 85км/час и не мръдна от тази скорост. И ни накара всички да си сложим коланите. Какво е това безобразие при нас, автобус да се движи с повече от 120 км/час и то по двупосочен път, а не по магистрала, водач на МПС да подаде сигнал на 112 и в продължение на пътя през две области - Търновска и Старозагорска, КАТ да не спре и да не накаже този водач!!! Това се случи вчера, 03.11.2017г. Даваха го по новините.


Така че, на магистрала, автобуси и камиони, да си стоят в дясната лента за движение.


Тези мои предложения не изискват съществени допълнителни разходи, освен там, където по принцип си е наложителен ремонтът на пътните платна. Просто разчертаваш на височините на "Тракия" аварийната лента, за да се пригоди за движение, слагаш 3 знака, които да регламентират това движение и забраняваш със закон, на българските магистрали, тирове и автобуси да се изпреварват.



Категория: Политика
Прочетен: 9 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 04.11 11:50
 Може би такъв ни е манталитетът. Включваме се в парада, когато "лудите се налудуват". Не избързваме. Отново ще сме последни, както по всички показатели. Дремем. Занимаваме се с какво ли не, с какви ли не безсмислици. Полезните ходове не са много. А трябва. И болните губят. И държавата губи. Само мафията печели. Мафията не иска това. Държавата също не иска това. Сега разбрахте ли, коя е мафията и коя е държавата?
Категория: Политика
Прочетен: 15 Коментари: 1 Гласове: 1
Последна промяна: 04.11 10:27
 Гледайте новините и си мислете за това. Пари. Права. Власт. А най-много са те там, където има обществен ресурс. Без тях нищо не се случва.


Затова, нека да бъдем прагматични и да следим как се харчат парите ни. На всички ни е ясно, че няма необходимата информация за това. И няма да я има, докато не си я заслужим. Всяко нещо трябва да се заслужи и нищо даром не се дава в природата.


Случайно наблюдавам крамолите при управлението на едно висше учебно заведение. Как ръководството се облагодетелства от обществените ресурси, независимо от това, дали става дума за пари на българските данъкоплатци или европейските. Журналистика ли? Такова животно в България няма. Пък и дори и да се появи някаква публикация на тази тема, тя не прави впечатление на народа. За него публичният ресурс е чужда работа. Той не плаща данъците си с кеф, а по-голямата част от същия този народ изобщо не плаща данъци, а получава средства от бюджета. За какво му е чак толкова да се интересува кой топва пръсти в кацата с меда и кой гребе с черпака. Важното е той да получи дял от баницата. Останалото е подробност. Човекът бил обществено животно. Кой го казва, че да се опитам да докажа обратното. Ако българинът беше обществено животно, поне малко щеше да се интересува от това, къде отиват парите му. Щеше да има някакво мнение. Ама няма или то е толкова слабо и заглушено от простотията наоколо, че нищо не се чува извън обсега на собствените слухови възприятия на издаващия мнението човек.

Толкова. За нас общите пари са чужди. Така ги чувстваме. Защо ли? Може би не участваме активно в тяхното формиране.

На първо време ни трябва регистър, кой колко дава на обществото и колко получава.
След това ни трябва информационен масив за всеки харч на държавата, до който масив трябва да има лесен достъп, без да е необходимо да сме одиторска фирма или без да е необходимо да сме служители във ведомство, което харчи нашите пари. Обикновени данни, за обикновени потребители. Засега това не се вижда в нито един сайт на държавна институция. И така трябва да бъде. Докато суверенът не прояви интерес...Засега няма такава опасност.
Категория: Политика
Прочетен: 32 Коментари: 0 Гласове: 1
 Трябва ли да напътстваме непълнолетните и престарелите хора? За първите няма спор - докато не станат пълнолетни, родителите носят отговорност за делата им, въпреки че от правна гледна точка не е точно така. Ако някой непълнолетен утрепе някой човек, той понася наказание, макар и твърде меко, в сравнение с това, ако е пълнолетен. В този случай родителят не отива в затвора. Не бива да бъркаме моралната отговорност и наказателната, според законодателството.


Ето ви конкретен случай. Стари хора. Наближават 80-те. Започват да се виждат регенеративните процеси в работата на мозъка и то ясно. Нелогически разсъждения. Втълпяване на несъществуващи факти. 


Знае се от всички, че въздухът, водата и храната са основните енергийни източници за човешкото тяло. С възрастта обаче, дисциплината в това отношение се влошава, а би трябвало да е точно обратното. Както обикновено, ние, съвременните хора, с много малко изключения, ядем, пием и правим какви ли не глупости, за да загубим здравето си и само големи сътресения понякога ни карат да се откажем от пушенето на тютюн, пиенето на алкохол, дрогирането или прекаляването с храни. Тогава е логично, с възрастта човек да поумнява, образно казано, натрупвайки достатъчно жизнен опит, че поне в последния си стадий от живота, да не прави глупости. Да, ама не. Моите наблюдения показват, че именно децата и възрастните хора в пределна възраст, са най-непоследователни в спазване на принципите на здравословното хранене, а особено за възрастните, където съпротивителние сили на организма са чувствително намалели, тези грешки струват скъпо и прескъпо и често се заплащат с цената на живота.


Конкретен пример. Човек с кръвна група 0, с пита излишък според ведите и един куп преминали болести и оперативни намеси. Наближава 80-те години. Купува си и яде баници. Груба грешка - глутен, в съчетание с 0 кръвна група е доста бърз начин да приключиш преждевременно живота си, особено когато си стар. Въпросът ми е - като се знае, че това е един от основните причинители на болест за този човек, трябва ли със сила да се ограничи консумацията на такива продукти, разбирайки, че това означава ограничаване и то съзнателно на свободата на един човек, ЗА ДА МОЖЕШ ДА ГО ПРЕДПАЗИШ ОТ САМИЯ НЕГО. И каква е целта на живота - той да умре, живеейки нещастен още няколко години или да умре щастлив, поглъщайки поредното парче баница, която организмът му няма да може да смели.

Труден въпрос, нали?
Категория: Политика
Прочетен: 65 Коментари: 0 Гласове: 1
<<  <  1 2 3 4 5 6 7  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: kolevdobri
Категория: Политика
Прочетен: 1447600
Постинги: 3471
Коментари: 2762
Гласове: 1179
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930