В България нищо не се е променило и нищо няма да се промени в скоро време. 

Чета за втори път Солженицин и неговият "Архипелагът Гулак". Опитвам се да намеря отново зрънцето, което да ме отведе до главния въпрос - Кой допусна 20 -ти век да се превърне в най-кървавият в човешката история. Ето и отговорът.


ЗЛОТО Е ПО-ОРГАНИЗИРАНО ОТ ДОБРОТО. Липсата на съпротива в жертвите и непукизма на околните водят до най-крайните форми на тирания. А най-крайните форми на тирания са тези, при които народите са съгласни да слушат и да изпълняват нарежданията на един човек, без да поставят под съмнение нито неговите думи, нито неговите действия.

Плаша се от това, че механизмите на вземане на решения не са се променили много от времето на Хитлер и Сталин. Само дето условията все още не са подходящи за достигане на по-високи нива на тирания. Иначе предпоставките са налице.


ДАЛИ СТАВА ДУМА ЗА ИЗБОРА НА ПЕЕВСКИ ЗА ШЕФ НА ДАНС ИЛИ ЗА ИЗБОРА НА ГЕРДЖИКОВ ЗА СЛУЖЕБЕН ПРЕМИЕР, МЕХАНИЗМЪТ Е ЕДИН И СЪЩ. ЕДНА ЛИЧНОСТ СИ ХАРЕСВА ИЛИ МУ "Я ХАРЕСВАТ" ДРУГА ЛИЧНОСТ И ТЯ СЕ НАЛАГА НА ЦЕЛИЯ НАРОД, БЕЗ ИЗОБЩО НЯКОЙ ДА СЕ ИНТЕРЕСУВА, ДАЛИ ГЛАСОПОДАВАТЕЛИТЕ ИСКАТ ТАЗИ ЛИЧНОСТ ИЛИ НЕ.


Доколкото знам, никой не е давал право на президента да предлага или да назначава премиер или министри. Аз не си спомням,  когато ходех да гласувам за президент, да ми беше връчена декларация, с която упълномощавам бъдещият държавен глава, да назначава премиер и министри. Със сигурност никой гласоподавател не е попълвал такава декларация, с която да дава точно определени права на държавния глава. На какво основание тогава той ще прави такива избори, без да пита Суверена? Нали щеше да служи на нас? Аз не приемам съществуващата конституция, защото тя не е гласувана от Суверена. 


ЗАЩОТО ИМЕННО ТАЗИ ЧУЖДА НАМ КОНСТИТУЦИЯ, ПРОКАРВА ПЪТЯ НА #КОЙ? КЪМ ВЛАСТТА.

 Коментарът е излишен.

 Живеем в кочина.
Ние сме прасета.
Храним се с помия.
Прасетата майки и прасетата бащи са пропуснали да ни възпитат както трябва и ние сме останали на ниво "прасе". 
Сега ние се "възползваме" от "правото" си да възпитаме поредното свинско поколение. 
Нито докторите - доктори, нито болните - болни.
Нито родителите-родители, нито учениците-ученици, нито даскалите-даскали.
Нито политиците-политици, нито народът-народ.
Нито работниците-работници, нито капиталистите-капиталисти.
Всички сме ментета.
Как се докарахме то това положение? Всички ние ли го направихме или някой ни помогна?

И как смятаме да я караме за напред. Да я караме "някак си", да я караме "никак" или да я караме така, че да превърнем кочината в уредена държава, а свинското грухтящо общество в човешко свободно общество?

Време е всеки един от нас да преодолее свинщината в себе си и да изисква от себе си така, както изисква от другите. Но трябва да внимаваме да не ядем помия и да не създаваме условия около нас да има помия - физическа и духовна. Тогава всичко ще си дойде на мястото. Но дали могат свинските ни мозъци да осъзнаят, че единственото съществено нещо, което различава човека от свинята е осъзнаването и приемането на свободата като основополагащ елемент на щастието и прогреса. Ако все пак си останем свине, нека бъдем диви свине, а не такива, отглеждани в кочина, защото нищо естествено и истински свободно не може да израстне в една кочина.

Домашната свиня е продукт на правителството. Тя е доволна ако в ялака има помия и от време на време я почешеш с пръчката по четината. Това ли искате за себе си, за децата си и за страната си?

 Бих дори я напсувал, ако не съм си обещал тази година да се държа прилично! Защо ли не си гледа шоуто, ами се бърка там, където е пълен профан.
 На Америка ще й са необходими минимум 50 години, за да се справи с дълга, натрупан от този икономически неграмотен комунист, Обама, този човеколюбещ носител на Нобелова награда за мир. За 8 години натрупа нови 10 трилиона долара правителствен дълг. Ако икономисват всяка година по 200 милиарда, след 50 години ще стигнат изходнато положение, при което Обама взе властта преди 8 години. Резултатът от неговото управление са 50 милиона американци, които разчитат на купони, раздавани безплатно от същото това правителство.

 Президентът трябва много да внимава при използване на понятия свързани с морала, защото ще трябва да дава обяснения какво е несправедливост и бедност, а това би го изправило пред дилемата да се определи като ляв или десен политик.
Справедливостта за един е несправедливост за друг, така че  по-внимателно с моралните категории г-н президент.

За някои може да е несправедливо да получите 130 бона обезщетение от данъкоплатците, въпреки, че е законно. Бихте ли подкрепили техните искания да върнете парите, като справедливи. Мога да дам хиляди други примери, в които противоречивата човешка душа ще има да се лута във философските лабиринти, избирайки подходящи думи за приемане или отхвърляне на една или друга гледна точка, опитвайки се да даде обяснение, кое е справедливо за обществото и кое, не.

 Всяка партия, която е на власт и взема насила пари от работещите, за да издържа неработещите, е партия на негодниците, дошла на власт с гласовете на негодниците.
Това е нашето съвремие.

Всъщност, не съм го казал аз. Ако не ви харесва, сърдете се на Русо. Аз само бих добавил ... И не плаща нищо на обществените фондове. Тогава е абсолютен негодник.

Стотици хиляди платени безработни, а няма кой да изчисти тротоарите от снега.

 Ако е така, колко се плаща при уволнение?

Не е ли време данъкоплатците най-после да получат информация за всички, които получават пари от бюджета? Нали това бяха нашите пари. Или нещо бъркам?

 През последните 200 години от развитието на човечеството се случват невероятно неща. Ако преди няколко столетия, движещ елемент за развитието са великите географски открития, в края на 19-ти век вече е нямало какво повече да се открива на картата на земята. Това е епохата, в която човечеството си е поставило задачата да намери истинската ценност на онова, което вече е открило. Постепенното освобождаване на човека от собствените му страхове е главната причина за постигането на тази материална база, която обществото е създало именно в тези последни 200 години. Хилядолетия човешко развитие са били необходими, за да се стигне от пещерата до индивидуалното жилище. Развитието на обществото през тези последни 200 години е уникално в човешката история. Това развитие е заради преоткриването на собственото Аз в хората, първо по западните земи и след това на Изток. Шансовете за развитие на много хора поражда и ново отношение към живота изобщо. Установява се, че хората, които са освободени от страха, че могат да бъдат насилени, за да предоставят имуществото си и труда си на трети лица, са много производителни и градивни. Хилядолетията на правене на икономика, подчинена на насилието постепенно се заменя с икономика на споразумението. ЧОВЕК Е ПРЕОТКРИЛ СЕБЕ СИ И СОБСТВЕНИТЕ СИ ВЪЗМОЖНОСТИ, РАЗБИВАЙКИ СТАТУКВОТО И ПРАВЕЙКИ НОВО СТАТУКВО.

Следва текст.

 Хилядолетната история на човечеството е история на войни и противопоставяния, история на завладяване и загуба на територия, на влияние, власт и съществуване на общество, пряко зависимо от насилието, което то упражнява вътре в себе си и спрямо други общества. Плодотворния труд винаги е бил обект на презрение, а грабителството от страна на вътрешни велможи и външни нашественици е било основна предпоставка за цивилизоването на по-изостаналите народи, от по-развитите. Постоянното прекрояване на границите от историческа гледна точка и влиянията на едни общества над други, са факт, от който можем да се поучим и да си извадим съответните заключения. Както се казва, с увеличението на населението по света, вероятността някъде да остане "празно" място става все по-малка и се превръща в мисия невъзможна. Някои общества по ред причини придобиват повече сила и се налагат над други общества. Така с времето, състоянието на робство, подчинение и зависимост придобива и друго измерение, освен простичкото определени, при което единияте роб, а другият - господар. Така, както в личностен план може да се разгледа тази връзка, така може да се разгледа и в общностен план. Една общност поробва друга общност, един народ поробва друг народ, една държава поробва друга държава...

По света винаги е съществувало желанието да накараш друг да работи за теб. Отношението роб - господар не е изчезнало с времето, а се е предефинирало и променило в посока на зачитане на личностни права и уреждане на взаимоотношения, използвайки формата на писмените договори. Всичко това става възможно с развитието на обществото, на неговите политически, икономически и социални корени. С времето хората разбират, че могат да бъдат богати и без да крадат и насилват други хора. Законите на Нютон са природни закони като други природни закони. Няма значение, как използваш силата - на нея винаги има противодействие. Робът винаги ще е недоволен и ще направи така, че това, което произвежда, да е твърде малко за да издържа него самият, а камо ли и господаря. Същото е и с феодалния крепостен. Ако силите в човешкото общество не си противодействат, а работят съвместно за получаването на някакъв обществен продукт, който е събирателен израз на многото продукти и услуги, които се произвеждат в обществото, ефектът от това правилно насочване на силата довежда дотам, че икономиката в буквалния смисъл на думата "експлодира", като темповете на нарастване на общественото богатство стават феноменални. Разбира се, че се иска време в исторически план, за да може робът и неговите наследници след време да разберат, че има и друг живот след робството, защото свободата е отговорност и тя е осъзната отговорност. Не напразно на руските селяни им трябват десетилетия, за да оценят акта на тяхното "освобождаване" от зависимостите на помешчиците, като царят, който е предоставил тези права на робите е бил убит от реакционни сили именно заради това, че тези сили не са искали промяна на статуквото, защото така, както и робът дълги години може да не успее да види своето ново място в обществото, в качеството му на свободен човек, така и тези, които притежават роби ще им трябва доста време да осъзнаят, че могат да бъдат богати и без използване на сила.
Следваща статия.

 Научените от семейството и от заобикалящите ни навици, вярвания, разбирания, обичаи и изобщо начинът ни на съществуване и общуване с природата и обществото, определят в голяма част съществуването на определено статукво.

Както всички знаем, дълбоко в човешкия мозък е загнездено чувството за справедливост. Това чувство за справедливост има различно проявление в различните епохи, цивилизации, народи и т.н. Ако например за маите, е било справедливо да изтръгнат сърцето на победения и да го изядат докато тупти, за римляните е било справедливо да хвърлят вярващите в Христа на лъвовете, а за християнските водачи от тъмните векове е било нормално да изгарят хора, защото не мислят като тях.
Но в дългосрочен исторически план, тези общества нямат голям шанс за развитие, заради наличието на неприродни разбирания за живота. 

Животът подкрепящ статуквото е живот на примирение с наложените обществени отношения. Когато някаква по-висша сила от индивида налага правила и то със сила, желанието за промяна винаги се сблъсква с нежеланието конкретната личност да пострада от желанието за промяна. 

И тук се появява вярата. Да вярваш в нещо, без дори да го познаваш както трябва стои в основата на статуквото. Робите са повярвали, че няма друг живот, освен робството и дори по време на въстанията, които са вдигали срещу поробителите, те не са имали способност да повярват в нещо друго и обикновено затова са били губеща страна през хилядолетията на човешко съществуване. В исторически план обаче, поглеждайки историята като една диалектическа система за надграждане, всяка една съпротива срещу несправедливостта е опит за промяна на статуквото. Въстанието на Спартак не е постигнало целите си, още повече, че целите са били географски погледнато, извън пределите на империята. Антифеодалните въстания в Чехия, Русия и на други места по същия начин не са постигали своите цели. Но погледнато от височината на цялостното историческо развитие, те са сложили своя отпечатък за промяна на статуквото към по-добро. Всяко едно въстание е упражнение, което цели получаване на някакво признание и уважение. Робите не са харесвали съдбата си и са въставали. Същото е и с феодално зависимите селяни. В една централизирана власт и икономика, предпоставките за желание за промяна, която задължително минава през насилието като мярка за методите на тази промяна, винаги са налице. Някой някого подтиска. Някой има оръжие и принуждава друг към подчинение.

В епохата на Просвещението нещата коренно се променят. Формира се силно градско общество, което носи огромен потенциал за информационен обмен, производство, търговия и развитие на съвременна политическа система. Но отново и отново, основата са създадените от семействата и общностите навици и разбирания, част от които са оформени в правила, които в определен етап от развитието на обществото са станали закони. Колкото повече отделният индивид и общността участват в създаването на тези правила и закони, толкова повече гаранцията за тяхното спазване стават по-големи.
Следваща статия.

 Всеки един от нас живее в собствен свят. Оградени, доколкото това е възможно, оставаме насаме, когато имаме такава възможност или когато потърсим и намерим такава възможност.

Всеки един от нас има своите собствени представи как му протича живота и какво иска от настоящето и бъдещето. Смътно, всеки един от нас иска да бъде едновременно и сам и "несам". 

Всеки един от нас се върти в някакъв собствен кръг от лични, семейни, роднински и обществени задължения и връзки.


Всеки един от нас говори често както със себе си, така и с околните.

Всеки един от нас е изградил някакво статукво, което иска да запази или да промени, в зависимост от моментните настроения, възпитанието или повлияни от други нагласи извън нас самите...

Някои го наричат навик.

Навик или статукво. Навикът е нещо, което вършим автоматично, без много да се замисляме. Навиците за поддържане на хигиената, независимо дали те ще се проявят сутрин или в течение на деня или преди лягане, са плод на личностни и колективни възприятия и въздействия. Нещо ни идва "отвътре" и нещо ни кара да го правим не само заради себе си, но и заради другите.

Навикът да сe мият зъбите след ядене, статукво ли е? В каква степен навиците ни определят статуквото, в което живеем? Промяната на навиците означава ли промяна на статуквото и в каква степен можем да гарантираме, че ще направим тази промяна в правината посока и ще се движим с правилната скорост?


Ако навиците ни са малка част или съществена част от статуквото, не би ли трябвало всяка тяхна промяна да води до промяна на статуквото. Навикът да ходим на работа например, свързан ли е с навика да си я вършим винаги както трябва, за да можем след това да се гордеем от плодовете на своя труд? Ако има навик да ходим на работа и да си я вършим както трябва, значи можем да предположим, че съществува и обратното, така, както съществува черното и бялото, доброто и лошото, тъмнината и светлината...
Тук все още не става дума за някакво практическо обучение и усвояването на някакви техники, знания и умения, които да ни помогнат в живота, придавайки на нашата работна сила по-висока стойност.

Тук ще стане дума за това къде сме ние в световъртежа на природните закони, за основата на нашето съществуване, за моралните ни ценности и за всичко онова, което след време може да бъде надградено със знания, техники или простичко казано, умения за справяне с различни задачи.

Следваща статия.

 Да управляваш МВР не значи да се разхождаш като кагебист с черен кожен шлифер. Иска мозък. Иска знания. Иска разбиране за света. Няма капацитет. Толкова си може човекът. Толкова си можем и ние, които го избираме.



Каква блестяща ПР стратегия. Установи се, че народът иска да вижда нещо и това е достатъчно, за да си направи своите представи за значимост, в простата глава за определен човек, без изобщо да се интересува от това, какъв ефект имат неговите действия. Просто и първосигнално. Човекът отива на мястото на всяко убийство и инцидент и неговата физиономия се отпечатва в съзнанието на простите хора, които между впрочем са мнозинството от българския народ и ето ти успешен политически проект. РАЗПОЗНАВАЕМОТО Е ПО-ДОБРО ОТ НЕПОЗНАТОТО. И на никого от тези прости хора не му мина през главата да попита, какво всъщност направи Борисов в качеството си на главен секретар на МВР, че го избраха след това и за премиер и водач на нацията. То какво искаш от нация от идиоти!


Какво се промени в МВР за тези 15 години. Нищо съществено. Същият този народ е прецакван от цигани и от всякакви дребни крадци и насилници, които допълнително създадоха в малката му главица новонагнетен страх и ужас от всичко и от всички. Недовението стана мярка за поведение, но интересното е, че същото това недовение не се прояви и продължава да липсва, при оценката на политическата класа. Там идиотският народ продължи да гласува за статуквото, независимо от нищото, което получаваше в замяна. Говоря преди всичко за сигурността в страната - физическата сигурност на личността, имуществата и правата му.


Сега правителството реши да назначи нови 3000 души, за да се справи с битовата престъпност. Отново грешни и глупани стъпки. НЕ БРОЯТ НА СЛУЖИТЕЛИТЕ НА МВР Е ПРОБЛЕМА, А НЯХНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ. КОЛКОТО И СЛУЖИТЕЛИ ДА НАЗНАЧИШ В МВР, СИСТЕМАТА ЩЕ ПРОДЪЛЖАВА ДА БЪДЕ НЕЕФЕКТИВНА. МОЖЕ МАЛКО ДА СЕ ПОДОБРИ СИТУАЦИЯТА, АКО СЕ ПРИЕМЕ ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ДЕЙНОСТТА НА ПОЛИЦИЯТА, ПОДОБНА НА ТАЗИ В СЪРБИЯ, КЪДЕТО ВИДИМО ПОЛИЦЕЙСКОТО ПРИСЪСТВИЕ Е ПО-ГОЛЯМО ОТ ТОВА В БЪЛГАРИЯ, НО ПРИНЦИПНО ПРИ ТАЗИ ЦЕНТРАЛИЗИРАНА СИСТЕМА НА УПРАВЛЕНИЕ НА СИГУРНОСТТА, НИЩО СЪЩЕСТВЕНО НЕ МОЖЕ ДА СЕ НАПРАВИ.


Сигурността на гражданите и СЕЛЯНИТЕ по места не ТРЯБВА ДА БЪДЕ ЗАДАЧА НА ЦЕНТРАЛНАТА ВЛАСТ, А НА МЕСТНАТА ВЛАСТ. Тъпата ни конституция обаче, създадена от комунисти, за комунисти, не допуска такива народни своеволия. Не допуска хората по места да си изберат шериф и да го държат отговорен, ако в съответното населено място няма сигурност. Тъпата конституция казва, че системата трябва да е централизирана, където единоначалието като принцип е неотменим и основополагащ. Типично социалистическо разбиране, което съществува и сега. Но за разлика от социализма, когато милицията раздаваше шамари на крадливите цигани и нямаше такава битова престъпност, централизираната полицейска система в условията на постсоциализма показа още повече своите недостатъци. МВР се превърна в система, в тих пристан за какви ли не измекяри и връзкари, настанили се в системата заради ОБЛАГИТЕ, КОИТО СЕ ПОЛУЧАВАТ ТАМ И НЯМАЩИ НИЩО ОБЩО С ИДЕЯТА, ПО ТАЗИ ЗЕМЯ НА ИМА МИР, СИГУРНОСТ И СПРАВЕДЛИВОСТ. Колко пъти съм пресичал София надлъж и на шир, колко пъти съм обикалял из България. Може би съм изминал над 1 милион километра из българските пътища, градове и села. Наличието на полиция не  е нещото, което ти се набива в очи. При 50 хиляди служители на МВР, едва ли има няколко хиляди оперативни служители, които да са на терен. Всички са по канцелариите и защитават собствените си интереси.