Ако е така, колко се плаща при уволнение?

Не е ли време данъкоплатците най-после да получат информация за всички, които получават пари от бюджета? Нали това бяха нашите пари. Или нещо бъркам?

 През последните 200 години от развитието на човечеството се случват невероятно неща. Ако преди няколко столетия, движещ елемент за развитието са великите географски открития, в края на 19-ти век вече е нямало какво повече да се открива на картата на земята. Това е епохата, в която човечеството си е поставило задачата да намери истинската ценност на онова, което вече е открило. Постепенното освобождаване на човека от собствените му страхове е главната причина за постигането на тази материална база, която обществото е създало именно в тези последни 200 години. Хилядолетия човешко развитие са били необходими, за да се стигне от пещерата до индивидуалното жилище. Развитието на обществото през тези последни 200 години е уникално в човешката история. Това развитие е заради преоткриването на собственото Аз в хората, първо по западните земи и след това на Изток. Шансовете за развитие на много хора поражда и ново отношение към живота изобщо. Установява се, че хората, които са освободени от страха, че могат да бъдат насилени, за да предоставят имуществото си и труда си на трети лица, са много производителни и градивни. Хилядолетията на правене на икономика, подчинена на насилието постепенно се заменя с икономика на споразумението. ЧОВЕК Е ПРЕОТКРИЛ СЕБЕ СИ И СОБСТВЕНИТЕ СИ ВЪЗМОЖНОСТИ, РАЗБИВАЙКИ СТАТУКВОТО И ПРАВЕЙКИ НОВО СТАТУКВО.

Следва текст.

 Хилядолетната история на човечеството е история на войни и противопоставяния, история на завладяване и загуба на територия, на влияние, власт и съществуване на общество, пряко зависимо от насилието, което то упражнява вътре в себе си и спрямо други общества. Плодотворния труд винаги е бил обект на презрение, а грабителството от страна на вътрешни велможи и външни нашественици е било основна предпоставка за цивилизоването на по-изостаналите народи, от по-развитите. Постоянното прекрояване на границите от историческа гледна точка и влиянията на едни общества над други, са факт, от който можем да се поучим и да си извадим съответните заключения. Както се казва, с увеличението на населението по света, вероятността някъде да остане "празно" място става все по-малка и се превръща в мисия невъзможна. Някои общества по ред причини придобиват повече сила и се налагат над други общества. Така с времето, състоянието на робство, подчинение и зависимост придобива и друго измерение, освен простичкото определени, при което единияте роб, а другият - господар. Така, както в личностен план може да се разгледа тази връзка, така може да се разгледа и в общностен план. Една общност поробва друга общност, един народ поробва друг народ, една държава поробва друга държава...

По света винаги е съществувало желанието да накараш друг да работи за теб. Отношението роб - господар не е изчезнало с времето, а се е предефинирало и променило в посока на зачитане на личностни права и уреждане на взаимоотношения, използвайки формата на писмените договори. Всичко това става възможно с развитието на обществото, на неговите политически, икономически и социални корени. С времето хората разбират, че могат да бъдат богати и без да крадат и насилват други хора. Законите на Нютон са природни закони като други природни закони. Няма значение, как използваш силата - на нея винаги има противодействие. Робът винаги ще е недоволен и ще направи така, че това, което произвежда, да е твърде малко за да издържа него самият, а камо ли и господаря. Същото е и с феодалния крепостен. Ако силите в човешкото общество не си противодействат, а работят съвместно за получаването на някакъв обществен продукт, който е събирателен израз на многото продукти и услуги, които се произвеждат в обществото, ефектът от това правилно насочване на силата довежда дотам, че икономиката в буквалния смисъл на думата "експлодира", като темповете на нарастване на общественото богатство стават феноменални. Разбира се, че се иска време в исторически план, за да може робът и неговите наследници след време да разберат, че има и друг живот след робството, защото свободата е отговорност и тя е осъзната отговорност. Не напразно на руските селяни им трябват десетилетия, за да оценят акта на тяхното "освобождаване" от зависимостите на помешчиците, като царят, който е предоставил тези права на робите е бил убит от реакционни сили именно заради това, че тези сили не са искали промяна на статуквото, защото така, както и робът дълги години може да не успее да види своето ново място в обществото, в качеството му на свободен човек, така и тези, които притежават роби ще им трябва доста време да осъзнаят, че могат да бъдат богати и без използване на сила.
Следваща статия.

 Научените от семейството и от заобикалящите ни навици, вярвания, разбирания, обичаи и изобщо начинът ни на съществуване и общуване с природата и обществото, определят в голяма част съществуването на определено статукво.

Както всички знаем, дълбоко в човешкия мозък е загнездено чувството за справедливост. Това чувство за справедливост има различно проявление в различните епохи, цивилизации, народи и т.н. Ако например за маите, е било справедливо да изтръгнат сърцето на победения и да го изядат докато тупти, за римляните е било справедливо да хвърлят вярващите в Христа на лъвовете, а за християнските водачи от тъмните векове е било нормално да изгарят хора, защото не мислят като тях.
Но в дългосрочен исторически план, тези общества нямат голям шанс за развитие, заради наличието на неприродни разбирания за живота. 

Животът подкрепящ статуквото е живот на примирение с наложените обществени отношения. Когато някаква по-висша сила от индивида налага правила и то със сила, желанието за промяна винаги се сблъсква с нежеланието конкретната личност да пострада от желанието за промяна. 

И тук се появява вярата. Да вярваш в нещо, без дори да го познаваш както трябва стои в основата на статуквото. Робите са повярвали, че няма друг живот, освен робството и дори по време на въстанията, които са вдигали срещу поробителите, те не са имали способност да повярват в нещо друго и обикновено затова са били губеща страна през хилядолетията на човешко съществуване. В исторически план обаче, поглеждайки историята като една диалектическа система за надграждане, всяка една съпротива срещу несправедливостта е опит за промяна на статуквото. Въстанието на Спартак не е постигнало целите си, още повече, че целите са били географски погледнато, извън пределите на империята. Антифеодалните въстания в Чехия, Русия и на други места по същия начин не са постигали своите цели. Но погледнато от височината на цялостното историческо развитие, те са сложили своя отпечатък за промяна на статуквото към по-добро. Всяко едно въстание е упражнение, което цели получаване на някакво признание и уважение. Робите не са харесвали съдбата си и са въставали. Същото е и с феодално зависимите селяни. В една централизирана власт и икономика, предпоставките за желание за промяна, която задължително минава през насилието като мярка за методите на тази промяна, винаги са налице. Някой някого подтиска. Някой има оръжие и принуждава друг към подчинение.

В епохата на Просвещението нещата коренно се променят. Формира се силно градско общество, което носи огромен потенциал за информационен обмен, производство, търговия и развитие на съвременна политическа система. Но отново и отново, основата са създадените от семействата и общностите навици и разбирания, част от които са оформени в правила, които в определен етап от развитието на обществото са станали закони. Колкото повече отделният индивид и общността участват в създаването на тези правила и закони, толкова повече гаранцията за тяхното спазване стават по-големи.
Следваща статия.

 Всеки един от нас живее в собствен свят. Оградени, доколкото това е възможно, оставаме насаме, когато имаме такава възможност или когато потърсим и намерим такава възможност.

Всеки един от нас има своите собствени представи как му протича живота и какво иска от настоящето и бъдещето. Смътно, всеки един от нас иска да бъде едновременно и сам и "несам". 

Всеки един от нас се върти в някакъв собствен кръг от лични, семейни, роднински и обществени задължения и връзки.


Всеки един от нас говори често както със себе си, така и с околните.

Всеки един от нас е изградил някакво статукво, което иска да запази или да промени, в зависимост от моментните настроения, възпитанието или повлияни от други нагласи извън нас самите...

Някои го наричат навик.

Навик или статукво. Навикът е нещо, което вършим автоматично, без много да се замисляме. Навиците за поддържане на хигиената, независимо дали те ще се проявят сутрин или в течение на деня или преди лягане, са плод на личностни и колективни възприятия и въздействия. Нещо ни идва "отвътре" и нещо ни кара да го правим не само заради себе си, но и заради другите.

Навикът да сe мият зъбите след ядене, статукво ли е? В каква степен навиците ни определят статуквото, в което живеем? Промяната на навиците означава ли промяна на статуквото и в каква степен можем да гарантираме, че ще направим тази промяна в правината посока и ще се движим с правилната скорост?


Ако навиците ни са малка част или съществена част от статуквото, не би ли трябвало всяка тяхна промяна да води до промяна на статуквото. Навикът да ходим на работа например, свързан ли е с навика да си я вършим винаги както трябва, за да можем след това да се гордеем от плодовете на своя труд? Ако има навик да ходим на работа и да си я вършим както трябва, значи можем да предположим, че съществува и обратното, така, както съществува черното и бялото, доброто и лошото, тъмнината и светлината...
Тук все още не става дума за някакво практическо обучение и усвояването на някакви техники, знания и умения, които да ни помогнат в живота, придавайки на нашата работна сила по-висока стойност.

Тук ще стане дума за това къде сме ние в световъртежа на природните закони, за основата на нашето съществуване, за моралните ни ценности и за всичко онова, което след време може да бъде надградено със знания, техники или простичко казано, умения за справяне с различни задачи.

Следваща статия.

 Да управляваш МВР не значи да се разхождаш като кагебист с черен кожен шлифер. Иска мозък. Иска знания. Иска разбиране за света. Няма капацитет. Толкова си може човекът. Толкова си можем и ние, които го избираме.



Каква блестяща ПР стратегия. Установи се, че народът иска да вижда нещо и това е достатъчно, за да си направи своите представи за значимост, в простата глава за определен човек, без изобщо да се интересува от това, какъв ефект имат неговите действия. Просто и първосигнално. Човекът отива на мястото на всяко убийство и инцидент и неговата физиономия се отпечатва в съзнанието на простите хора, които между впрочем са мнозинството от българския народ и ето ти успешен политически проект. РАЗПОЗНАВАЕМОТО Е ПО-ДОБРО ОТ НЕПОЗНАТОТО. И на никого от тези прости хора не му мина през главата да попита, какво всъщност направи Борисов в качеството си на главен секретар на МВР, че го избраха след това и за премиер и водач на нацията. То какво искаш от нация от идиоти!


Какво се промени в МВР за тези 15 години. Нищо съществено. Същият този народ е прецакван от цигани и от всякакви дребни крадци и насилници, които допълнително създадоха в малката му главица новонагнетен страх и ужас от всичко и от всички. Недовението стана мярка за поведение, но интересното е, че същото това недовение не се прояви и продължава да липсва, при оценката на политическата класа. Там идиотският народ продължи да гласува за статуквото, независимо от нищото, което получаваше в замяна. Говоря преди всичко за сигурността в страната - физическата сигурност на личността, имуществата и правата му.


Сега правителството реши да назначи нови 3000 души, за да се справи с битовата престъпност. Отново грешни и глупани стъпки. НЕ БРОЯТ НА СЛУЖИТЕЛИТЕ НА МВР Е ПРОБЛЕМА, А НЯХНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ. КОЛКОТО И СЛУЖИТЕЛИ ДА НАЗНАЧИШ В МВР, СИСТЕМАТА ЩЕ ПРОДЪЛЖАВА ДА БЪДЕ НЕЕФЕКТИВНА. МОЖЕ МАЛКО ДА СЕ ПОДОБРИ СИТУАЦИЯТА, АКО СЕ ПРИЕМЕ ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ДЕЙНОСТТА НА ПОЛИЦИЯТА, ПОДОБНА НА ТАЗИ В СЪРБИЯ, КЪДЕТО ВИДИМО ПОЛИЦЕЙСКОТО ПРИСЪСТВИЕ Е ПО-ГОЛЯМО ОТ ТОВА В БЪЛГАРИЯ, НО ПРИНЦИПНО ПРИ ТАЗИ ЦЕНТРАЛИЗИРАНА СИСТЕМА НА УПРАВЛЕНИЕ НА СИГУРНОСТТА, НИЩО СЪЩЕСТВЕНО НЕ МОЖЕ ДА СЕ НАПРАВИ.


Сигурността на гражданите и СЕЛЯНИТЕ по места не ТРЯБВА ДА БЪДЕ ЗАДАЧА НА ЦЕНТРАЛНАТА ВЛАСТ, А НА МЕСТНАТА ВЛАСТ. Тъпата ни конституция обаче, създадена от комунисти, за комунисти, не допуска такива народни своеволия. Не допуска хората по места да си изберат шериф и да го държат отговорен, ако в съответното населено място няма сигурност. Тъпата конституция казва, че системата трябва да е централизирана, където единоначалието като принцип е неотменим и основополагащ. Типично социалистическо разбиране, което съществува и сега. Но за разлика от социализма, когато милицията раздаваше шамари на крадливите цигани и нямаше такава битова престъпност, централизираната полицейска система в условията на постсоциализма показа още повече своите недостатъци. МВР се превърна в система, в тих пристан за какви ли не измекяри и връзкари, настанили се в системата заради ОБЛАГИТЕ, КОИТО СЕ ПОЛУЧАВАТ ТАМ И НЯМАЩИ НИЩО ОБЩО С ИДЕЯТА, ПО ТАЗИ ЗЕМЯ НА ИМА МИР, СИГУРНОСТ И СПРАВЕДЛИВОСТ. Колко пъти съм пресичал София надлъж и на шир, колко пъти съм обикалял из България. Може би съм изминал над 1 милион километра из българските пътища, градове и села. Наличието на полиция не  е нещото, което ти се набива в очи. При 50 хиляди служители на МВР, едва ли има няколко хиляди оперативни служители, които да са на терен. Всички са по канцелариите и защитават собствените си интереси. 

 https://www.24chasa.bg/novini/article/5988360

Всички партии дадоха голям коз в ръцете на ГЕРБ. След това да не се чудят, защо ГЕРБ ще спечели следващите избори и то безапелационно.

Само си помислете. над два милиона и половина българи казаха "да" на мажоритарния вот и на намялаване на партийната субдисия от 11 на 1 лев и партиите се ослужват като прасе сред тикви или като мишки в брашно, вместо да си плюят в пазвата и да направят това, което народът иска, та да могат след няколко месеца да разчитат да влязат в парламента.


НЕ ЗНАМ КАКВИ ГИ МИСЛЯТ ЛИДЕРИТЕ НА ПАРТИИТЕ, НО НАПРАВИХА ТАКАВА ГОЛЯМА УСЛУГА НА ГЕРБ, КАТО ОТКАЗАХА ИЗОБЩО ДА ДИСКУТИРАТ ЗА МАЖОРИТАРНИЯ ВОТ И ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА СУБСИДИЯТА. ГЕРБ КОНТРИРА С ДЕКЛАРАЦИЯ, ЧЕ ЩЕ ВНЕСЕ ИЗЦЯЛО НОВ ИЗБИРАТЕЛЕН КОДЕКС. И АКО НАПРАВЯ ТОВА И ОСТАНАЛИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ СИЛИ БОЙКОТИРАТ ТЕХНИТЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯ, ДА  ЗНАЕТЕ, ЧЕ СИГУРНИЯТ ПОБЕДИТЕЛ НА СЛЕДВАЩИТЕ ИЗБОРИ ЩЕ БЪДЕ ИМЕННО ГЕРБ. НЯКАК СИ ПОЛИТИЦИТЕ НЕ УСЕТИХА ТОВА НОВО НАСТРОЕНИЕ В ИЗБИРАТЕЛИТЕ, НА КОИТО, ОБРАЗНО КАЗАНО "ИМ ПУКНА ФИЛМА" И ИСКАТ ПРОМЯНА. ТЪПОТО Е ОБАЧЕ, ЧЕ ПАК ГЕРБ ЩЕ ЯХНЕ ТОВА НЕДОВОЛСТВО И НА НИКОГО НЯМА ДА МУ ПУКА ОТ ФАКТА, ЧЕ 6 ГОДИНИ НЕ БЯХА ДОСТАТЪЧНИ НА БОЙКО И КОМПАНИЯ ДА НАПРАВЯТ НЕОБХОДИМИТЕ РЕФОРМИ, ЧЕ ДА "СЕ ОПРАВИМ" НАЙ-ПОСЛЕ И НИЕ КАТО НАРОД И НАЦИЯ.

 Та Джеръми Корбин предлага да се сложи таван на заплатите в Британия. Не се казва, дали става дума за заплати, давани от държавата или общините, от което се подразбира, че става дума за заплати изобщо.


Как ще се регулират заплатите в частния сектор? Когато обаче попиташ солидарни "бойци" като Джеръми Корбин, какъв да бъде размерът на заплатата и на какво основание той ще бъде 10 хиляди паунда или 11 хиляди паунда или 6 хиляди паунда и какъв ще бъде критерият за нейното определяне, тогава се получава конфузна ситуация. Социалистите не се интересуват от подробности. Те гледат за замъглят главата на простите избиратели, че да се докопат до властта, а там какво ще стане, е отделен въпрос.


Не остава назад и Корнелия Нинова. Тя обещава, БСП да управлява така, че да има по-малко бедни!!! БОЖЕ ОПАЗИ ОТ УПРАВЛЕНИЕ НА БСП. СПОМНЯМ СИ ЖАН ВИДЕНОВОТО УПРАВЛЕНИЕ. ТОВА БЕШЕ КЛАСИЧЕСКОТО УПРАВЛЕНИЕ НА БСП. СТИГНА СЕ ДОТАМ, ЧЕ ДА ПЛАЩАМ 110 ДОЛАРА НАЕМ И ДА ПОЛУЧАВАМ 8 ДОЛАРА ЗАПЛАТА И ТО АЗ, КОЙТО БЯХ ОТ СКЪПО ПЛАТЕНИТЕ СЛУЖИТЕЛИ НА ДЪРЖАВАТА. ЕТО НА ТОВА МУ СЕ ВИКА ГРИЖА ЗА БЕДНИТЕ. Който не знае как изглеждаше София през зимата на 1996-1997г., той нищо не знае. Имах усещането, че може да се снима филм на ужасите в сградите, които бяха на мястото на новопостроения булевард "Тодор Александров", който започва от площад "Независимост" и отива към кварталите на Люлин. Това е управлението на комунистите. Пълен бъркоч и мизерия, празни магазини, купонна система и един куп бедни.


Затова уважаеми солидарни икономисти или накратко наречени - социалисти и комунисти. Давайте точни числа - наслушахме се на празни приказки от ваша страна. Жалкото обаче е в това, че всички политически партии, които сега съществуват в България, са ваши производни.

 Ето ви два примера от великата Британия.


Първият случай е със стачката на метрото. Преди година бях в Лондон и тогава също имаше стачка. Да не ви казвам, какво ставаше в града. Въпреки много добрата организация на градските власти, които пускаха автобусите едва ли не на всяка минута, хаосът беше огромен. Самият град в центъра не е предвиден за такова голямо количество хора и без метрото градът е загубен. Един ден преди да си тръгнем, онези спряха стачката, та се повозихме на метро.

Сега е същата работа. Има стачка и хаосът се завърна по улиците на Лондон. Какви са причините за стачката? Управата на метрото решило да уволни 900 служители /такава беше първоначалната заявка/, за да рационализира разходите. Освен автоматизираните мотриси, управителите са решили да СМЕНЯТ КАСИЕРКИТЕ С АВТОМАТИ ЗА ПРОДАЖБА НА БИЛЕТИ. И стана една, каквато стана. Синдикатите надават вой и стачката започва.
Дори и демократичният пакистански градоначалник на Лондон се беше възмутил, заради създадения транспортен хаос.

СОЛИДАРНАТА ИКОНОМИКА КАЗВА, ЧЕ НЕ ТРЯБВА ДА СЕ УВОЛНЯВАТ ТЕЗИ СЛУЖИТЕЛИ. ТЕ ИМАТ СЕМЕЙСТВА И НЯКОЙ ТРЯБВА ДА ГИ ИЗДЪРЖА.

Какво решение да се вземе.. ОТ ЕДНА СТРАНА, ПРАВИТЕЛСТВОТО КАЗВА, ЧЕ НЕ МОЖЕШ ДА ПЛАЩАШ ЗАПЛАТИ ПОД 1000 ПАУНДА НА МЕСЕЦ. УТРЕ МОЖЕ ДА КАЖЕ, ЧЕ НЕ МОЖЕШ ДА ПЛАЩАШ ЗАПЛАТИ ПОД 2000 ПАУНДА, за да се гарантират ДОСТОЙНИ доходи за осигуряване на нормален живот. Тогава какво правим? Или увеличаваш билетите и правиш седмичната карта по 70 паунда и месечната карта по 240 паунда /сега за зона 3 е 148,70 паунда/ или приемаш специален закон, че жителите на Йоркшир, Ливерпул или Бирмингам, ще трябва да работят допълнително, за да платят субсидираните билети на жителите на Лондон, така, както жителите на Исперих, Тервел, Карлово, Сандански или Кюстендил, са задължени да го правят, за да могат да имат софиянци субсидиран транспорт. ТОВА ИКОНОМИЧЕСКО РЕШЕНИЕ ЛИ Е ИЛИ ПОЛИТИЧЕСКО И КАК СЕ ПРАВИ ИКОНМИКА С ПОЛИТИЧЕСКИ РЕШЕНИЯ?

На всички трябва да ни е ясно, че прогресът изисква от нас да четем, да работим усилено за собственото си подобрение и усъвършенстване и да не разчитаме, че цял живот някой ще ни осигури работното място продавач на билети в метрото, разчитайки на солидарността на обществото, а не на икономическите потребности. Да разчитаме, че някой по-будала от нас ще ни плаща заплатата, ЗАЩОТО НИЕ ИМАМЕ НУЖДА, е най-лошото нещо, което може да се случи на една икономика, на една политика и на една държава.


Така че, нека не подготвяме децата си да бъдат продавачи на билети. Да не ги подготвяме за работа, която може да се извърши от една машина. Нека да ги подготвяме да бъдат творчески личности, които създават голяма принадена стойност. Това е бъдещето на света. Още от студентските си години знам, че да се готвиш да работиш с лопата и кирка, не е най-доброто решение, защото умните хора са измислили багери за тази работа. Същото е и билетопродавачите. Има машини за тази работа. Хвани се за нещо, което е творческо, градивно и вдъхновяващо. Така ще получиш и много повече пари. НО ХОРАТА В ЕДНА СОЛИДАРНА ИКОНОМИКА СА СВИКНАЛИ НЯКОЙ ДА СЕ ГРИЖИ ЗА ТЯХ. ДА ИМ ОПРЕДЕЛЯТ МИНИМАЛНО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ, КОЕТО ОТ СВОЯ СТРАНА ЩЕ ИМ ОСИГУРИ ДОБЪР ЖИВОТ. ТАКА ХЕМ НЯМА ДА СИ ДАВАТ ЗОР, ХЕМ И ЩЕ СИ ПОЛУЧАВАТ ДОСТАТЪЧНО ПАРИЧКИ, ЗА ДА ЖИВЕЯТ ДОБРЕ. БАХ ТИ И ИКОНОМИКАТА Е ТОВА НАИСТИНА. АКО Е ТАКА, МИЛИОНИ ХОРА ПО СВЕТА ЩЕ ИСКАТ ДА СТАНАТ БИЛЕТОПРОДАВАЧИ, КОПАЧИ, ХАМАЛИ И ЧИСТАЧИ. НЕ ЧЕ НЯМА НУЖДА ОТ ТАКИВА ХОРА, НО ТЯХНОТО "ПРЕДЛАГАНЕ" ОТ СТРАНА НА СОЛИДАРНАТА ИКОНОМИКА, НАДМИНАВА ВСЯКАКВИ НОРМАЛНИ ПРЕДСТАВИ ЗА КОЛИЧЕСТВЕНИ ПРОПОРЦИИ. И ОТТАМ, ЕТО ВИ ПРОБЛЕМ. 


И тук социалистите започват да крещят: Какво правим с хората. Те имат семейства за хранене!!! Лумпените са на върха на политическата активност и поради всеобщото избирателно право, могат наистина да върнат колелото на историята назад, така, както комунистите направиха за кратък исторически период от време, експериментирайки своито солидарни ценности.


Вторият пример е с предложението на Джеръми Корбин, да се сложи ограничение на максималната работна заплата.

Следваща статия.

 Ако те видят, че хвърляш сняг на улицата, ще те глобят. Ако не си изчистиш пред дома, ще те глобят. Типичен случай тип Параграф 22 в българската действителност. Или вулгарно казано, колкото повече мърдаш, по-дълбоко ти влиза.


Сутринта, след първия снеговалеж, излязох да чистя навън. Беше 6 часа и нещо не ми се спеше. Изморих градското си тяло, че чак мускулите на гърба ми се схванаха, но успях да изчистя пред кооперацията. След това трябваше да направя проход за подземния гараж. След това пък се установи, че по улицата е невъзможно да мине обикновен автомобил, без да се почисти. Добре, че имаше и други мераклии да чистят. Така няколко дни прехвърляхме снега от улицата на тротоара и от тротоара на улицата, докато най-после го събрахме на големи купчини на места, които не пречат на придвижването на пешеходци и на оределите след снега автомобили.


Примерът с почистването е показателен за това, как на практика работи законът в България. Има глоби, които трябва да се налагат на гражданите, ако не са почистили пред домовете си. В същото време, кой да почисти пред сградата на Столична община или пред Министерски съвет. Там почистването става от общински фирми, на които ние даваме пари. Не слизат работещите в общината да почистят. Плащат с нашите пари. Разбирате ли тънкостите на централизираните закони? Тези, които пишат законите, ни налагат задължения и ако не ги изпълним - глоби. Не ни питат дали сме съгласни или не. Ние пък от своя страна не можем да контролираме тях. Където и да погледнете в обществено икономическите взаимоотношение между гражданите и държавата и общината, от най-дребните детайли, до най-големите, виждате едно безконтролно управление, едни закони, които не са съгласувани и потвърдени от нас, една машина, която може да се задейства, когато трябва да ти "свие перките" или по друг начин казано, поръчково и дупки в законодателството, които те вкарват в Параграф 22, независимо дали става дума за почистването на снега, паркирането, разпределението на обществени средства чрез нагласени поръчки за доставка на стоки и услуги или за каквото и да било. Но нека пак да го кажа - това си и заслужаваме. За пример - при почистването на снега, от 30 семейства в кооперацията, освен мен, излезе да чисти само още един комшия. Чистенето на другите свърши с очистването на собствената кола. Та когато говорим за боклучавото управление на държава и община, нека да не забравяме боклучавия народ, тарикатски сгушен на топло, чакащ да премине кризата, бурята, беднотията, простотията и какво ли още не.

 Всяка година едно и също. Мой служител се върна от Москва. Каза, че температурите са били в рамките на минус 30, а булевардите в града изчистени до асфалт.

Нашият съсед има ръчна машина с роторче, с която чисти общите части и улицата наоколо. Държавата ни харчи стотици милиони за зимно почистване, плащайки на кого ли не. Да сте видели някъде роторен снегорин? Стотици машини с гребла, които са ефективни на паднал сняг, не по-висок от 10см. Щъкат насам нататък.
Държавата не изисква от почистващите фирми да имат роторни снегорини, за да получат договори за почистване. Какво е необходимо Лиляна да се досети най-после за това?

 http://www.iki.bas.bg/files/Doklad_2016_0.pdf


Чета доклада на БАН за икономиката на страната, към 2016г. и на стр. 51 пише следното: "През последните години темпът на растеж на разходите по КФП трайно изпреварва растежа на БВП, като делът на разходите към БВП се повишава от 34.9% през 2007 г. до 40.1% през 2015 г."

КФП е консолидирана финансова програма. Всичко, което харчи държавата, включително парите, които идват по линията на европейските фондове.


Това е доста тревожна тенденция, защото поставя държавата на пиедестал, ограничавайки инициативността на гражданите, изземвайки им икономическите функции, централизирайки все повече и повече икономическия живот на страната.


Нека да не забравяме, че Европа е възприела същият модел и като резултат от това, виждаме десетилетие на стагнация, банкови и финансови кризи, спорен растеж, натрупващо се дългово бреме и неясни перспективи.

Колкото повече една икономика зависи от държавните решения, а не от производствени и търговски фактори, колкото повече расте силата на бюрократите, които се бъркат в икономиката като слонове в стъкларски магазин, толкова инициативността на гражданите ще става все по-малка и толкова ПО-СИЛНО ЩЕ БЪДЕ ЖЕЛАНИЕТО ЗА ПЕНСИОНИРАНЕ И ЗА НЕПОЕМАНЕ НА РИСКОВЕ И ИНИЦИАТИВИ.


Да не забравяме, че най-свободните и преуспяващи икономики в света имат показатели, които в най-добрия случай са в рамките между 10-15% от БВП, тоест държавата стои встрани от активната икономическа дейност и не се явява задължително инвеститор №1 или клиент №1 на бизнеса, както е при нас.


Всъщност, социализмът се връща тихичко и по терлици. Вижте показателите. Те казват всичко. Всичко, което е разпад - расте. Расте броят на пенсионерите по болест. Това се превърна в бизнес. Да платиш, за да те пенсионират. Няма как при намаляващо население, броят на инвалидите да нарасне с повече от 5 пъти за последните 15 години. Расте броят на болните и на тези, които имат нужди - на бедните. Растат държавните разходи, за да се покрият тези "нужди", които на практика са измислени от социалистите, за да си имат своите оправдания, чрез които да крадат все повече и все по-законно от кюпа, наречен бюджет.

КАКВО Е ТОВА 1% ИЛИ 2 % ИКОНОМИЧЕСКИ РЪСТ? АКО Я НЯМАХМЕ ТАЗИ СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ИКОНОМИКА И АКО Я НЯМАХМЕ ТАЗИ ГРУБА НАМЕСА НА ДЪРЖАВАТА В ИКОНОМИКАТА, РЪСТЪТ НИ НЯМАШЕ ДА Е ПО-МАЛКО ОТ 10%. ЛОШО РАБОТЕЩАТА ЦЕНТРАЛИЗИРАНА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПОЛИТИЧЕСКА КЛАСА И БЮРОКРАЦИЯ, СА ОСНОВНАТА ПРИЧИНА ЗА РАЗРУХАТА НА БЪЛГАРИЯ. ПАТЕРНАЛИЗИРАНЕТО НА БЪЛГАРСКОТО НАСЕЛЕНИЕ ПРОДЪЛЖАВА СЪС ВСЕ СИЛА. ХОРАТА СЕ СТРАХУВАТ. НА ТЯХ ИМ Е ОБЕЩАНО, НЯКОЙ ДА СЕ ГРИЖИ ЗА ТЯХ. ТЕ СА ПОВЯРВАЛИ ИСКРЕНО В ТАЗИ ЛЪЖА, ЗАЩОТО ТАКА Е УДОБНО. ДЪРЖАВНАТА СЛУЖБА Е ЗА ПРЕДПОЧИТАНЕ ПРЕД ТОВА ДА СЕ "ГЪРБИШ" В ЧАСТНИЯ БИЗНЕС. ЧАНТАДЖИИТЕ ВЗЕМАТ ПРЕВЕС И СИ БЪРКАТ НОСА НАВСЯКЪДЕ. ТЕЗИ, КОИТО НИКОГА ПРЕЗ ЖИВОТА СИ НЕ СА ИЗКАРВАЛИ ПАРИ, СА ВЖИВЯВАТ В РОЛЯТА НА БОГОВЕ НА ИКОНОМИКАТА, ОПРЕДЕЛЯЙКИ ПРАВИЛАТА НА ИГРАТА, СПОРЕД СОБСТВЕНИТЕ ИМ РАЗБИРАНИЯ. РЕЗУЛТАТИТЕ ГИ ВИЖДАТЕ ВСИЧКИ. ИКОНОМИКАТА ВЪРВИ, ВЪПРЕКИ УСИЛИЯТА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО.