Нека управниците да не ни заблуждават – 10 % съкращение на разходите е едно, 10 % съкращение на чиновниците е друго. Нека да схванем същността – да съкратиш разходите е добро дело в условията на криза, ама да съкратиш чиновниците е още по-добро. Защото така, наред със съкращението на разходите, ще съкратиш и тормоза, наложен на цял един народ. България има нужда от не повече от половината от сегашните си чиновници. Имаме рядката възможност да опитаме голям експеримент. СИТУАЦИЯТА Е ТОЛКОВА ЛОША В ИКОНОМИЧЕСКИ, СОЦИАЛЕН И ДУХОВЕН ПЛАН ЗА БЪЛГАРСКАТА НАЦИЯ, ЧЕ ВСЕКИ ЕКСПЕРИМЕНТ В ПОЛЗА НА ОГРАНИЧАВАНЕ НА ДЪРЖАВАТА БИ ИМАЛ ПОЛОЖИТЕЛЕН ЕФЕКТ. СЕГА ПРАВИТЕЛСТВОТО ИМА НЕВЕРОЯТНА ВЪЗМОЖНОСТ ДА ЕКСПЕРИМЕНТИРА. ИМАМЕ НУЖДА ДА ПОДЛОЖИМ ДЪРЖАВАТА СИ НЕ САМО НА ПРОФИЛАКТИЧНА ДИЕТА ОТ 1 ДЕН, А ОТ ПОРЕДИЦА ОТ ГЛАДУВАНИЯ ОТ ПО НЯКОЛКО ДНИ В СЕДМИЦАТА, В ТЕЧЕНИЕ НА ПОНЕ ДВЕ ГОДИНИ НАПРЕД.

10.  

СЕГА НАШАТА ДЪРЖАВА ПРЕВРЪЩА В ГОВНА НАШИТЕ ПАРИ. НИЕ Й ПЛАЩАМЕ, ЗА ДА МОЖЕ ТЯ ДА ПРЕЯЖДА. ЖАЛКОТО Е, ЧЕ НЕ ОТГЛЕЖДАМЕ ПРАСЕ, А ДЪРЖАВА. АКО БЕШЕ ПРАСЕ, ПОНЕ ЩЯХМЕ ДА ИМАМЕ НЯКАКВА ОТПЛАТА ЗА ХРАНАТА, КОЯТО СМЕ Й ДАЛИ И УСИЛИЯТА, КОИТО СМЕ ПОЛОЖИЛИ. МАЙ ХРАНИМ НЯКАКВА ЛАМЯ, А НЕ ПРАСЕ. НЕЩО, КОЕТО НЕ СЕ ЯДЕ, А ЯДЕ НАС.

9.      

Прекомерната Кафа, според Аюрведа се лекува с простичко средство – ГЛАД. Докато при животните кафа се натрупва заради оцеляване – например мечките така плюскат през топлия сезон, за да могат да изкарат зимата, като ограничат движението и запазят топлината в себе си, по време на зимния период, то ПЛЮСКАНЕТО НА ДЪРЖАВАТА СЕ Е ПРЕВЪРНАЛО В СПОРТ ЗА НЕЯ. Вечно ГЛАДНА, НЕНАСИТНА, АЛЧНА, ДЕБЕЛА, МАЗНА, ТРЪТЛЕСТА. Държавата ни е загубила БАЛАНСА. Този баланс, който кара и личностите и държавите да са в КОНДИЦИЯ. Необходим е „зверски” глад, да може нашата държава да влезе в БАЛАС И ДА ЗАПОЧНЕ ДА НИ СЛУЖИ, А НЕ НИЕ ДА СЛУЖИМ НА НЕЯ.

8.      

И оттук, Държавата има нужда от Лечение. Държавата ни е болна от ПРЕКОМЕРНА КАФА. Лечението на Кафа според Аюрведа е ограничаване на „тежкото”, „мазното”, „слузта”. Звучи ли ви познато? Това не са ли характеристиките на БЪЛГАРСКИЯ ЧИНОВНИК?  Да сте видели български катаджия със следните характеристики: висок, строен, усмихнат, любезен, непушач, вдъхва доверие и разчитате на него, че е справедлив и че превенцията на нарушенията за него е водеща политика в работата му? Да, това определение предизвиква усмивки по лицата ви.

7.     

Как да стане промяната? Решението е просто. Ако едно куче страда от някаква болест, то отказва да СЕ ХРАНИ. Същият е и природно заложеният механизъм в човека. При него обаче този механизъм е тотално ДЕФОРМИРАН от обществено наслоени емоции, чувства, организация и не на последно място интереси. НЯКОЙ ИМА ИНТЕРЕС ДА СЕ ТЪПЧЕШ, ПЪРВО - МНОГО И ВТОРО, С БОКЛУЦИ. Така, както ние сме ОТРОВЕНИ и физически и духовно като нация, така е ОТРОВЕНА и нашата Държава.

6.      

За да схванем по-точно какво се случва, не е лошо да направим една аналогия. Кризата на Държавата е същата работа като кризата на отделния човек. Когато кризата на Кафа в нас стане твърде голяма ние придобиваме същите характеристики, с каквито описах по-горе Държавата ни. Простичко казано дебелеем без мярка, дебелеем като за световно. Тежко ни е, нямаме самочувствие, вдигаме кръвно или решаваме други следствие на това проблеми и вместо да гребем от живота с пълни шепи, превръщаме живота си в МЪКА.

5.     

Необходимо е да се направи диагноза. Според мен, Държавата ни е болна от излишък на Кафа/тежка-затлъстяла, тромава, мудна, неефективна, негъвкава, не й пука от нищо и за нищо, мазна, водниста…

3.     
Необходимо е да й се предпише система за лечение. Да се ограничи Кафа до степен, в която администрацията ще стане ефективна.

4.     

 

1.       Няма спор, Държавата ни е болна.

2.      

Четвъртък и петък 15-16 април 2010г.

Предварително се извинявам за малко хаотичното нахвърляне на впечатления…

1.       Излизане от София по бул. Сливница. Малко преди да се кача на моста до Захарна фабрика се натресох в такава дупка, че ми настръхна косата. Намира се точно на последния светофар, преди изкачването на моста. След около километър стана още по-лошо. Изсечен асфалт, готов за ремонт, оставен в това състояние. Движението и в двете посоки – много затруднено. Поех си въздух след като преминахме през последната дупка, която се намира веднага след кръстовището на околовръстен път. Пътят до границата беше супер. От сръбска страна също. Движението слабо, кризата се усеща. Повечето луксозни коли на сръбска територия, които срещам и в двете посоки са със софийска регистрация. Магистралата от Ниш до Белград – 14 евро.

2.       Белград – много добра инфраструктура, съчетание между традицията на стария град и новото строителство на новия град, разположен по левия бряг на Сава. Прекрасни булеварди и като изключим честите задръствания по моста Газела, над река Сава, никъде в новия град няма задръствания. Зелени вълни на светофарите, широки булеварди, нови модерни търговски центрове, нови жилищни блокове, добре оформено междублоково пространство. Може би ако сърбите спрат на едно място, а ние мърдаме поне с 10 % ръст годишно, Люлин и Младостите в архитектурно отношение  може и да заприличат на Нови Белград след около 30 - 40 години. Като поддържане на междублоковите пространства – никакъв шанс да ги стигнем.

3.       Много съоръжения за спорт. Игрища за футбол и баскет между блоковете. Играят в 10 часа вечерта на осветление.

4.       В магазините на Белград голяма част от консервираната храна е местно производство, за разлика от индийските краставички, унгарската царевица, китайския лук и какво ли още не по софийските магазини. На няколко пъти ми беше казано, че сърбите вярват, че местното селско стопанство им дава качествена храна, за която те са готови да платят и по-скъпо. Но като гледам цените на земеделските стоки не мисля, че са по-скъпи от нашите. Дори напротив. Да не говорим за това, че насрани яйца, примерно, не видях никъде, нито в супермаркетите, нито по пазарите. Всяко едно се чисти предварително, преди да бъде поставено в опаковката. Цените на месото в супермаркета е по-евтино отколкото у нас в Метро. Само можем да мечтаем за това, което правят пекарите в Белград. Чудя се как ядем всичко това, което се продава в нашите баничарници – мазни баници, които ти стават на топка в стомаха, в комбинация с пихтиеста боза, подсладена с Е 949.

5.       Това, което се предлага в Белград за ядене в ресторантите е на светлинни години от това, което ни предлагат българските ресторанти. От години ходя в този град и никъде не видях типично българското „50 стотинки за филия хляб”, просто защото там се приема за подигравка да купиш нарязан хляб от магазина и да го продаваш на клиентите в ресторанта. Като ми дойдат сърби или македонци на гости в София се чудя къде да ги заведа – толкова е ниско качеството на храната, която се предлага у нас. Не че няма добри супермаркети и прясна храна, но докато стигне до масата в ресторанта нещо става по „пътя”. Затова в София има толкова много китайски ресторанти, защото запълниха дупката, оставена от българските ресторанти, които ни пробутваха некачествена стока на високи цени. За разлика от София, китайците нямаш много шанс в Белград или Скопие. Там просто хората имат традиции от много години. У нас все още се ядат познатите ни кренвирши тип „кучешка радост”.  Да не говоря за тъпканите със соя български кюфтета. Важното е, че са евтини. Това е едно от престъпленията на социализма. Научи ни да ядем боклуци и няма спасение от този типично свински навик да обръщаш внимание повече на количеството, отколкото на качеството.

6.       Общественото хранене в Белград процъфтява, може би заради приетата практика освен в офисите, бизнес да се прави и на маса. Вечерно време, хладно. Кафенетата в центъра са пълни. Хора, добре облечени с якета и други по-дебели дрехи са насядали по масите отвън.

7.       На Калемегдан – много хора, разхождат се из парка или седят по пейките. Дори и неосветеността на парка на някои места не пречи на потока от хора. Чудесни градини от лалета и други цветя. Идеално поддържани алеи. Пейките са в чудесно състояние.

8.       В нощните заведения се слуша вече и „английско”. Въпреки, че местната музика е все още по-застъпена. Малко повече е шума от качеството, но пък музиката е жива и това оправдава отклоненията.

9.       Връщане в София. На влизане в София, до пресечката на пътя с Банкя – всичко нормално, прекрасен път, нов бизнес от двете страни на пътя. След това следва познатия на всички ужас – гледката на циганското гето от дясно на пътя, пътната настилка, приличаща повече на военен път, отколкото на вход на европейска столица. За да не се натреса пак в някоя дупка, минах през Люлин.

10.   София изглеждаше като скапан град, какъвто всъщност си е. Такъв контраст с това, което е Белград пред нощта. Веднага се забелязва, че зелената вълна на Белград тук е червена вълна. Интересно как в София се постига червена вълна, а не могат да направят зелена! Лошо осветление, неподдържани пътища, лоши тротоари, излюпени фасади на сгради. Панелите изглеждаха като призрачни сгради. След няколко дни ще свикна с гледката, ама контрастът беше голям.

11.   Днес чух реакция на сина ми, като минахме през място, където дълго време имаше дупки на платното. Бяха закърпени. Та реакцията беше: „Е, доживяхме!”. На това се радваме ние българите.

12.   Говорихме по пътя с колеги, за този контраст. Да и в Сърбия има проблем с излишната бюрократична машина, която пречи на нормалното развитие на страната. Ама изглежда по-малко крадат от нашите бюрократи.

13.   Предимствата ни са предимно дадени от Господ. Прекрасната планина Витоша и десетките чешми с минерална вода в центъра на града. Ларгото, жълтите плочки, парковете и района на НДК също не са за изхвърляне. Плачевно е обаче състоянието на по-голямата част от сградния фонд. За вътрешно кварталните улици – изобщо няма да коментирам. Инфраструктурата например на Дедине, най-богатия квартал на Белград в сравнение с тази на Бояна, Драгалевци или Симеоново е с пъти по-добра. Или честно казано, тъпо е да се сравнява. Толкова е фрапираща разликата. Как пък не видях една дупка или един ненаправен тротоар или една ненаправена ограда. В така наречените „престижни” квартали на София са може би най-лошите вътрешни улици в цяла България.  Определено София е по-мръсна в пъти от Белград. Няма Вълци и Титани, общината там работи по-добре от нашата.

14.   Говорих с мои приятели там – малко са по-високи месните данъци, но явно има защо. Един от моите колеги, българин, реагира по много интересен начин. Той каза с чувство за хумор: „Тук е толкова чисто и подредено, че чак се дразня от това”.  Икономическата криза повлия на цената жилищата в Белград по-малко, отколкото в София. Те са с пъти по-високи от софийските, особено на тези в кварталите. Цени от 3000 евро на квадрат, в жилищен блок до Делта сити център в Нови Белград не изненадват никого, освен нас. И то при положение, че икономическите показатели на двете страни са едни и същи, както и заплащането на труда. Само, че сърбите контролират по-добре обществените фондове. Явно е, че при строителството на пътищата и тротоарите слагат повече материал от нас. За два дни в Белград видях само 3 големи лимузини. При целият този европейски вид на града! Тук при нас големи коли колкото искаш, явно показвайки къде отива откраднатия асфалт и ненаправените тротоари. Естествено сравнението е алегорично, но си мисля, че има голяма доза истина.

В постингите си говоря за общественото щастие.  Има общества, където индивидите се справят в по-голяма степен с предизвикателствата на съвременната икономика. Други изпитват много големи трудности. Нашето общество е по-скоро от втората група. И защо е така?

Защото ние българите СМЕ СИ ПОЗВОЛИЛИ ДА БЪДЕМ НЕСВОБОДНИ. Защото искаме малко, както от себе си, така и от политиците. Всичко е като скачените съдове - голяма част от обществото, да не кажа по-голямата, искат сигурност и по този начин закопават природните си способности, дадени от Създателя. Тези способности могат да се проявят само в състояние на относително голяма СВОБОДА. Но първо за да си
свободен, трябва:
1. По-малко да те е страх от промените;
2. Да се усъвършенстваш постоянно;
3. Да не допуснеш друг да управлява съдбата ти и да ти предлага "сигурност". Звучи ми като да ти предлагат затлъстяване. Тоест да не допускаш някой тарикат да те излъже, като те накара да го издържаш, но нищо да не получиш в замяна. Имам приятел който казва, че българинът най-много се страхувал да не изстине и да не се мине, ама след като издържа толкова много чиновници, явно страховете му не са достатъчни, за да не се прекара.

Ако споменем, че чувството за страх е индивидуално, а желанието за усъвършенстване е резултат от комбинацията както на лични, така и на обществени фактори, аз се спирам преди всичко на обстоятелството, че позволяваме толкова много хора да вегетиран на гърба ни и не намираме сила да ги изхвърлим оттам.

Сега на нас бюрократите ни казват в лицето: Вие изкарвате 1500 лева заплата. Браво, много сте работливи. Само че, ние не сме. И тъй като сме тарикати, а вие сте балами, ще ви нагласим така, че да ни давате 1000 лева на нас. Защото да си тарикат и това е работа, за която се плаща. За да не ви дойдат "лоши" мисли за промяна, ние ще задвижим цялата машина на пропагандата, за да ви промием мозъците, че тези 1000 лева, които ви ги вземаме е всъщност такса "сигурност" и вие без нея не можете да живеете.
На народът обаче не му минава през главата или не му стиска, все тая, важното е, че не го прави, да се откаже да плаща тази такса "сигурност", защото всъщност тази такса е такса сигурност за доходите на тези, които вегетират върху гърба на данъкоплатците.

НЯМА КАК ДА ОЗДРАВЕЕШ, АКО НЕ ИЗТРЪГНЕШ ОТ КОЖАТА СИ ПИЯВИЦИТЕ, КОИТО СА СЕ НАСТАНИЛИ ПО ТЕБЕ, ВСЕ ЕДНО СИ ПРИЕМНО СЕМЕЙСТВО. ЗАЩОТО ОСВЕН КРЪВТА, КОЯТО ТИ СМУЧАТ, БЮРОКРАТИТЕ ИМАТ ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ДОСТЪП ДО ЦЯЛАТА ТИ КРЪВОНОСНА СИСТЕМА И НА ПРАКТИКА ТЕ ПРАВЯТ ТОТАЛНО ЗАВИСИМ ОТ ТЯХ. ВЗЕМАТ  ТИ КРЪВТА ДОЗИРАНО, ЗА ДА МОГАТ И ТЕ И ДОНОРЪТ ИМ ОТНОСИТЕЛНО ДЪЛГО ВРЕМЕ ДА СЪЖИТЕЛСТВАТ ЗАЕДНО.



ТОВА Е СИГУРНОСТТА, КОЯТО НИ ПРЕДЛАГАТ БЮРОКРАТИТЕ. ТОВА СА НАЙ-ГОЛЕМИТЕ МАНИПУЛАТОРИ. ХЕМ ТИ ВЗЕМАТ ПАРИТЕ ЗА ДА МОГАТ ДА СЕ ИЗДЪРЖАТ НА ТВОЙ ГРЪБ, ХЕМ И СА НАПРАВИЛИ ТАКА, ЧЕ ТИ ДА СИ ЗАВИСИМ ОТ ТЯХ, А НЕ ТЕ ОТ ТЕБ. И НАКРАЯ ДА ИМ БЛАГОДАРИШ, ЧЕ ТИ ВЗЕМАТ САМО ТОЛКОВА, А НЕ ПОВЕЧЕ.

Създателят не ни е пратил тук да бъдем мухльовци. Пратил ни е да правим нещата все по-добри и добри. Е няма как да стане, когато вместо да изпълняваме собствените си мечти, трябва да осигуряваме издръжката на чиновниците. Затова, КОЛКОТО ПО-МАЛКО ЧИНОВНИЦИ ХРАНИМ, ТОЛКОВА ЩЕ БЪДЕМ ПО-СВОБОДНИ И ЩЕ РАЗПОЛАГАМЕ С ПОВЕЧЕ СРЕДСТВА ЗА СЕБЕ СИ.

Има ли по-ужасяващ пример за чудовищна манипулация от това, че въпреки че даваме 1 500 000 000 лева на 100 000 държавни служители, за да ни гарантират справедливост и сигурност, такава на практика няма. Дори и след като платим допълнително на 200 000 частни охранители, пак няма сигурност. Какво друго ни остава, освен в един момент да престанем да плащаме. Тогава ще разберем, че проблемите се измислят, за да се страхуваме. Като се страхуваме, плащаме по-лесно.
Питали ли сте се, след като МВР знае, че някакви си 2000 души тормозят населението и ги знаят по имена, защо ги остават да "работят" и само отвреме на време хващат от кумова срама 10-15 човека след някоя "епична" акция? Какво ще стане с полицията, ако изчезне страха? Какво ще работят тези стотици хиляди охранители?
Ние наистина сме обект на страхотна манипулация. Вземат ни пари, за несъществуващи услуги, които ни предлагат. Нещо повече, сами скалъпват проблеми, за да искат от нас ресурси за решаването им. Примери колкото искате.

1. Без спор, възмездие трябва да има - въпросът е в какви граници да се осъществява и кой да го раздава - оторизирани органи, Всевишния, ние самите или някаква смесица от трите;

2. Ако данъкоплатците дават по 1 500 000 000 лева за превенция и възмездие, какво се връща в касата на същите тези данъкоплатци? Цялото общество сега е ангажирано в това, как сегашните властници "раздават" възмездие на предишните. Въпросът е, ако даваме толкова пари, колко очакваме да вземем. Чиста икономическа логика. Ако знаем, че я вземем 20-30 милиона, просто не си струва усилието, за което плащаме 70 пъти повече пари, защото в същото време...

3. Не са ликвидирани системните причини за изтичането на държавни средства. Българската държава никога не е държала под контрол изтичането на държавните средства, просто защото изтичането е "системна" грешка;

4. Тоест трябва да се премахне системата на участие на държавата в икономиката, която позволява да се краде. Ако повярваме, че Бойко или който и да е друг, може да гарантира, че държавата, чиновниците и политиците няма да крадат, без да се ликвидира самата система, това означава, че наистина сме пълни идиоти. Имаме достатъчно исторически опит, за да знаем, че това НЕ МОЖЕ ДА СЕ СЛУЧИ;

5. Ако за една услуга държавата е плащала 100 000 000 лева и ако сега тя плаща 80 000 000, това се презентира като успех на властта, а  всъщност играта е - "Досега 100 000 000 получаваха фирмите, приближени до предишната власт, сега същата услуга ще струва на обществото 20 000 000 по-малко, защото тези услуги вече се предлагат от нашите фирми, защото ние "работим" при по-малък марж на печалба. В същото време не сме съгласни да участваме в пазарен търг, защото може да се установи, че пазарната цена не е въпросните 80 000 000, а да кажем двойно по-малко".

6. От една страна ние разходваме 1 500 000 000 лева за институции,които са призвани да пазят и връщат откраднатото. От друга самата българската администрация краде приблизително 2 500 000 000 лева годишно или това прави всеки ден почти 7 000 000 лева. Всеки ден по 3 километра магистрали изяжда излишната част от българската администрация и за 8 месеца се съмнявам дали са върнати на бюджета равностойността на онова, което изяжда българската администрация само за седмица. Сега излишната администрация струва на нас данъкоплатците 1000 километра магистрала. Можете ли да си представите? Не цялата администрация, само половината от нея изяжда бъдещето на страната.Тоест действието на правителството досега е прах в очите на простите хора, които ще се кефят да видят в затвора, някои от предишните далаверджии. Нямам нищо против, крали са много и трябва да има възмездие, но това е лъжлива маневра, която цели да открадне от нас много повече пари. И тъй като народът наистина е прост, номерът минава;

7. Тук изобщо не споменавам косвените ефекти - финансирането на губещи държавни структури, далаверите с инвестиционните програми, съмнителните търгове, общото състояние на недоверие на чуждите инвеститори, предвид незавидното класиране на страната ни в рейтингите за свобода и защита на собствеността. Със сигурност тези косвени загуби, екстраполирани в един период от няколко години напред може да надминат десетки милиарди.

8. А с цялото си нахалство, властта сега ни занимава с някакъв дефицит о 2 000 000 000 лева. Нищожно количество пари, на фона на онова, което съсипва всяка година българската администрация. И вместо да разкара тумора, наречен администрация, Бойко пак се връзва на приказките на тъпи съветници, които ще го накарат да продава национално имущество или да емитира дълг, за да осигури чиновническото благоденствие, което със сигурност ще му подлее вода след време. Колкото повече се грижиш за чиновниците, те да стават все повече и повече, толкова повече обричаш на "нормативно" бедствие собствената си икономика. То явно е, че няма да се научим от развитите европейски страни, как се прави администрация, ама поне от една Словакия да бяхме взели малко ъкъл.

Днес прочетох електронното издание на вестник Дневник за това, че спортната зала в София щяла да струва на данъкоплатците 108 милиона лева - имаше 106 коментари  и НИТО ЕДИН ПОЛОЖИТЕЛЕН ЗА СТРОИТЕЛСТВОТО НА ЗАЛАТА. МОЖЕТЕ ЛИ ДА СИ ПРЕДСТАВИТЕ - НИТО ЕДИН ПОЛОЖИТЕЛЕН. АКО БОЙКО ИСКА ВТОРИ МАНДАТ, НЯМА ДА ГО ПОЛУЧИ КАТО НИ ХАРЧИ ПАРИТЕ ЗА СТРОЕЖИ, КОИТО СЕ ИЗПЪЛНЯВАТ В ГОДИНИ НА ВЪЗХОД. 108 МИЛИОНА ЛЕВА ЗА СПОРТНА ЗАЛА, ВМЕСТО ДА ГИ ДАДЕ ПРИМЕРНО ЗА РАЗВИТИЕ НА ТЕХНОЛОГИИТЕ В БЪЛГАРИЯ ИЛИ ЗА НЕЩО ЕФЕКТИВНО, КОЕТО ДА ВЪРНЕ ПАРИТЕ СЛЕД ВРЕМЕ.

Това са пари, които са взети от гражданите и от бизнеса - пари извлечени от оброта на икономиката и дадени за нещо, което със сигурност няма да има голям коефициент на възвръщаемост в следващите години.

Да, далаверите и безстопанствеността и намесата в икономиката продължават. Всеки който стане премиер в БГ се изживява като бащица.