Затова ето и предложението ми:
1. От всички приети студенти по държавна поръчка, държавата да поеме на 100 процента таксите за обучение на всички приети студенти, но след оценките от първия семестър, да поеме напълно само разноските на тези, които са постигнали много добър успех - над 4.50, да им даде стипендия, която да покрива таксите за обучение, заради качествено свършената работа. На всички, които не са се подготвили достатъчно сериозно за изпитите ще им се отнемат правата да ползват държавни средства. Нека сами да си плащат таксите за обучение. Държавата ни не може да си позволи да поема разходите за обучение на хора, които се отнасят несериозно към учебния процес. Само така ще покаже пред нас, данъкоплатците, че някой мисли ефективно за разходването на парите ни.
2. Знае се, че в университетите се проявява субективизъм при оценяването на студентите. Възможно е да се появи и "пазар" за купуване и продаване на по-високи оценки, който може да спести плащането на такси от страна на студентите. За да се избегнат тези моменти, трябва до минимум да се намали субективността при поставянето на оценките.
Преди години бях на курс в САЩ, където всички ние бяхме разделени в различни отбори, които трябваше да използват компютърни симулации за постигането на най-рационални решения, във връзка с инвестициите в ценни книжа и управлението на инвестиционни портфейли. Самата софтуерна система беше така програмирана, че генерира толкова много въпроси и отговори, че изключва възможността, някой от преподавателите, които са участвали в задаването на критериите да може да предаде верните отговори на студентите. Когато има 3000 верни отговора в един тест, дори и да назубриш 20-30 процента от тях си е постижение. Ролята на преподавателите е в това да участват в създаването и развиването на тези базисни критерии, които да служат като фундамент в софтуерните програми. Тогава окончателно ще отпадне практиката да се вземат изпити срещу пари, услуги, стоки или секс, каквато практика е имало и има в българските университети. Ние данъкоплатците ще бъдем сигурни, че нашите пари ще отиват само при тези, които са отишли в университетите да изучават съответните науки, а не да си убиват времето в баровете и дискотеките. Така и повече ще се цени от студентите и времето, което прекарват в университетите и се надявам сегашните 5-10% от общия брой на студентите, които яко се напъват да учат да станат примерно 20-30%, което си е голям успех.
Сега, в качеството си на работодател на практика нямам случай на тест за кандидатстване за работа да се яви човек, направо от университета, който да покрива повече от 20 % от критериите за работа. В университетите много малко се набляга на информационните технологии за управление на данни, на изучаването на език, на теорията за комуникации, на науката за презентация на информация и т.н.
Всичко това започва да се учи от първия ден на постъпване във фирмата. Обикновено младите хора, на въпроса къде си учил обработка на данни, текстообработка или работа в Интернет, отговарят, че имат собствено ПС и "щракат" на него вечер или в свободните дни. Само си представете - бизнесът има нужда от това, служителят да може да борави с офис техниката - мен по-малко ме интересува дали служителят знае с големи подробности основните положения на икономическата теория на Шумпетер, отколкото да може да работи добре на компютър и да ми поддържа кореспонденцията с чужбина и да не ми се налага постоянна корекция на тази кореспонденция.
Да, в съботата или в неделята можем да си поговорим и за Австрийската школа и за методите на математическо моделиране на потребителското търсене на стоки за бита, например, но това е за почивното дело. Не ми е приятно да го казвам, ама сега българските университети в областта на икономиката, финансите и бизнес администрацията произвеждат кадри, които имат познания, които да реализират преди всичко в свободното време. Само си представете, как преподаватели, които никога в живота си не са управлявали хора, нито са плащали заплати, ще водят лекции за бизнес администрация. Това, което съм видял в практиката не съм го чел в нито един от учебниците по управление. Не напразно книгите на Джак Уелч или други като него, които са управлявали корпорации с десетки хиляди служители струват повече от университетските учебници. Мислите ли, че Уелч ще чете лекции по за 5 лева на час, така както е в българските университети. Именно заради това трябва да се помисли малко по малко да се увеличават финансовите възможности на университетите, като се събират такси от по-слабите студенти, за да може учебната програма да се дообогатява с преподаватели с голям и успешен практически стаж.
И все пак, крачка по крачка. Първо държавата да плаща таксите само на много добрите студенти, второ, да се форматизира оценката през първия семестър, така, че да се намали до минимум субективния фактор и чак на трето място да мислим за рационализиране на това, което държавата трябва да изисква от университетите, защото то не може да се различава от това, което изисква бизнеса. Иначе стреляме във въздуха и само вдигаме шум.
Закон за защита ОТ ДЪРЖАВАТА
Крайно време е вече да има такъв закон. Държавата няма алтернатива и това поражда дисбаланс в обществото. Ако не ти хареса хляба в един магазин, отиваш и си купуваш от друг. Имаш ПРАВО НА ИЗБОР и това право се реализира твърде лесно. Да, сега вече можеш да смениш и държавата, погледнато от тази гледна точка, но това не е толкова лесно, колкото да смениш един магазин с друг.
Има две решения на поставения проблем – или да има още една държава, която да се конкурира със сегашната за нашето доверие и за нашите пари или на първо време да има специален закон, който да защитава гражданите от държавата.
ПЪРВАТА КРАЧКА към голямата промяна е обнародването на информация за договорите, страна по които е или държавата или общината.
Втората обаче е по-важна – НА ДЪРЖАВАТА И НА ОБЩИНИТЕ ДА ИМ СЕ ЗАБРАНИ ДА УЧАСТВАТ В ИНВЕСТИЦИОННИ ПРОЕКТИ. Единственото изключение е градската и селската инфраструктура, но пак при условията на пълна прозрачност на сделките.
Не е работа на държавата, особено на българската, да строи пътища, магистрали, електро централи и други инвестиционни съоръжения. Не е нейна работа да се бърка по този начин директно в икономиката. Ако тази система работи примерно в Швейцария или Германия или още по-близо – в Хърватска, явно е, че при нас не работи. Милиардите, които нашите чиновници пропуснаха по линията на Съюза е едно от доказателството за това. За времето, в което нашите политици се опитваха да „заработят” нещо от тези големи проекти, хърватите направиха магистралата от Загреб до Риека и са вече пред Дубровник. Стотици километри в невероятно трудни условия – тунели, виадукти - условия, които навсякъде напомнят на онези 40 километра, които ние имаме между София и Ботевград. И още информация – според правителството на Хърватска, магистралите ще бъдат изплатени в следващите 2, максимум 3 години. За какво говорим тогава? За това, че след като нашите политици и чиновници не стават за тази работа, тя трябва да се върши от сдружение на строителите, които да представляват държавата, да кандидатстват за средства от фондовете на Съюза или да търсят друго финансиране за строителството на пътища, като в същото време да получават всички постъпления от винетките и част от данъчните постъпления от продажбата на автомобили, консумативи за тях и горива. Пък нека те да си организират търговете, а не крадливата ни държава.
Какво правят политиците. Новите, които идват на власт казват: „Предишните крадат, ние не. Ако прибирането на боклука струва на данъкоплатците примерно 120 милиона, ние вече ще го правим за 100 милиона”. Избирателят се хваща на тази въдица, но не знае колко е истинската цена на прибирането на боклука, защото там, където е забъркана държавата и общините НЕ ДЕЙСТВАТ ПАЗАРНИТЕ ЗАКОНИ И ЗАКОНИТЕ НА КОНКУРЕНЦИЯТА.
ВИНАГИ Е ИМАЛО И ЩЕ ИМА „ГОРНИЦА”, КОИТО ПРОДАЖНИТЕ ПОЛИТИЦИ И ЧИНОВНИЦИ ЩЕ ПРИБИРАТ ЗА СЕБЕ СИ.
ПОЛИТИЦИТЕ СЕ РАЗЛИЧАВАТ ПОМЕЖДУ СИ САМО ПО ТОВА, ЧЕ ЕДНИТЕ СА ПО-МАЛКО ИЛИ ПОВЕЧЕ КРАДЛИВИ ОТ ДРУГИТЕ.
1. Страната ни има нужда от закон, според който държавата и общините ще бъдат задължени да обнародват информация за всеки един търговски договор, по който са страни.
2. За целта е необходимо да се направи електронен регистър, който да дава информация за тези търговски взаимоотношения.
Защо изисквам това да стане? Защото това е ОСНОВНАТА МАГИСТРАЛА ЗА КРАДЕНЕ НА БЮДЖЕТНИ СРЕДСТВА. Всякакви приказки за „търговски тайни” са опити за прикриване на далаверите на политиците и чиновниците. Все пак става дума за харчене на НАШИТЕ СРЕДСТВА, а не на техните.1. Да, правилно, за да бъдем уязвими, да страдаме, да не се чувстваме свободни, да се редим на опашка пред някое от скапаните гишета на КАТ, за да си получим акта.
2. Стотици хиляди хора трябва да бъдат унижавани, за някакви дребни нарушения. Много важно, че вместо с 130, карал със 145. Голяма работа станало. Важното е обаче да те смачкат, защото така лесно се управлява народ.
3. Може би съм го споменавал и на друго място, но нека КАТ да даде статистика, дали са се увеличили смъртните случаи на пешеходци, след като по Цариградско шосе ограничението на скоростта се вдигна от 50 на 80? Не, тъкмо обратното, по-малко пешеходци загиват. Същото важи и за бул. България.
4. Коя беше основната институция, която се противеше на това увеличение на максимално допустимата скорост - да познахте, КАТ. Защо? Защото по-трудно ще ни хващат. При ограничени 50 км, по-лесно ще си изпълняват "плана".
5. Бях много изненадан, че дори и в Швейцария, ограниченията на скоростта по магистралите имаха повече символично и предупредително действие. Вярно е, че имат много стационарни радари и камери, ама това не пречеше швейцарците да си карат смело по магистралите, превишавайки в повечето случаи ограниченията на скоростта. Може и с малко, но бяха отгоре. Виж в населените места е друга работа. Там карат като баби.
6. Изобщо не вярвам, че полицаите стоят по пътищата, за да намалят примерно смъртните случаи. Много им пука за смъртните случаи! Ако беше така, щеше да има повече контроли на движението, след увеличението на максимално допустимата скорост по цитираните от мен булеварди в столицата. Да ама не е така. Сега по-рядко се виждат там коли с радари, защото полицаите знаят, че по-трудно ще хванат нарушители. Та въпросните служители си избраха други по-надеждни знаци- тези с 40 или 50 вършат по-добра работа, от тези с 80, нали?
7. И тази простотия да те спират, за да ти проверят документите не ми се е случвало никъде другъде в Европа, освен в тъпите балкански държави - България, Македония, Сърбия и Румъния. Но това е част от плана на държавата - да те държи в напрежение.
8. Ако дейността на КАТ е заради нашата безопасност, защо тогава не сложат по един полицай и във всяко болнично заведение? Там от вътрешноболнични инфекции или от медицински грешки загиват повече хора, отколкото по пътищата. А няма нито един полицай. Значи критерий за полицейската активност не е намалението на жертвите. Защо ченгетата не стоят около училищата, хем да пазят децата от колите, хем и да ги пазят от нарко дилърите? Защото по-лесно е да стоят на някоя права отсечка и да глобяват, глобяват, глобяват...Някои получават дори и оргазъм при споменаването на тази дума. Да раздадеш справедливост към шофьорите е лесно. По-лесно, отколкото да хванеш крадеца, влязъл в апартамента ти или агента, продал дрога на детето ти. Защо да се набутва между шамарите, когато може просто да пунктира дейност.
9. Видял съм случай, как полицай си чете спокойно вестник в къщичката на кръстовището на бул. България и Несторов, като в същото време имаше тапа по България, която започваше веднага след Макдоналдс. Краят на колоната не се виждаше. Светофарчето на България примигваше срамежливо през 10 секунди и пропускаше по 7-8 коли във всяко платно. В същото време ченгето си четеше вестник. Защо го прави? Да, така е, него няма да го ОЦЕНЯВАТ ПО ТОВА, ЧЕ СПЕСТИЛ НЕРВИТЕ И ГОРИВОТО НА СТОТИЦИ ШОФЬОРИ, А ЗА ТОВА, КОЛКО АКТА Е НАПИСАЛ. Затова хич не му пукаше колко дълга е тапата.
10. Започвам да си мисля за това, което са направили грузинците през 2007г. УВОЛНИЛИ СА ЦЯЛАТА ПЪТНА ПОЛИЦИЯ И В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА 2 СЕДМИЦИ НА ПРАКТИКА НЕ Е ИМАЛО ПЪТНИ ПОЛИЦАИ ПО ПЪТИЩАТА. Ха сега кажете ми каква е статистиката на катастрофите. Вероятно знаете отговора. Същият, като по време на стачката на медицинските работници в Израел - Гълъбов даваше такъв пример. 54 дни стачкуват и следствие на това се забелязало намаление на смъртните случаи. Шантав свят.
1. Приоритет №1 ЗДРАВЕ
2. 1. Има ли някой разумен човек, който да отрече, че здравето – физическо и психическо, да е наш приоритет №1. Няма разбира се.
3. 2. Сега да видим правим ли ние като личности и като общество и държава необходимото, за да следваме този приоритет.
4. 3. В България 50 % от населението пуши цигари, 10 % опитва от другите „цигари”, 50 % употребява алкохол и 50 % употребява повече храна, отколкото е необходимо. Приблизително 90 % от населението знайно или не консумира храна, в която има добавени дълга палитра от Е-та, показващи научното название на някакви консерванти, добити в някоя корпоративна лаборатория. Като гледам статистиката ние сме два пъти повече и то само в България!!! Накратко - ние сме болни хора. Или деликатно казано, народ в недобра кондиция.
5. 4. В България едва всеки 10-ти потичва и то нередовно. На 100-на човека на плажа, я видиш 2-ма, 3-ма с хармонично оформени фигури.
6. 5. В същото време стоим като зомбирани пред телевизорите и гледаме как богати и добре изглеждащи момчета ритат топка, вместо ние да отидем да ритаме навън.
7. 6. Да сте чували за система за здравна просвета в детската градина, училище и университет? Учим децата си на какви ли не глупости, само не и на най-важното - здравето. Не ми приказвайте, че основната клетка за възпитанието на децата ни е семейството. При такова „потребление” от страна на семейството, мисля че е по-добре, здравната профилактика на децата ни да се извършва по утвърдени програми в детските градини и училищата и това да е основния предмет за изучаване. След което децата да възпитават нас - родителите. Звучи убедително, ако детето ти направи забележка, поне да не пушиш в стаята, а да излезеш на терасата. Все пак е нещо, първа стъпка към превъзпитанието.
8. 7. Опаааа, ами кой да напише програмите – измислените ни доктори, които на практика са рекламни агенти на фармацевтичните компании и които умират преди нас, като доказателство за „правилните” им теории. Липсата на конкуренция в медицината е родила една уродлива представа за защита на общественото здраве, която е по-скоро медицински геноцид, а не грижа. Забравих да кажа, че като капак на всичко, сме на първо място в Европа по сърдечно-съдови заболявания и по други болести също. Ако е някоя свястна класация няма да я оглавим, ама тези – дума да няма, първи сме!
9. 8. А какво да кажем за духовното здраве – имаме его, да удавим света в него. Имаме завист и злоба също в излишество. Заради глупави разбирания и неуравновесеност сме способни да посегнем и на ближния. Кога за последно сме казали „благодаря”, „желая ти успехи” или едно простичко „моля те”? Да не говорим за „извинявай”. Думи като „браво” използваме само в театрите и то заради общия интерес, който ни кара да бъдем по-отзивчиви в оценките си. Кога за последно сме признавали, че някой е „по-добър” от нас и че „има още какво да учим”? Програмата за позитивно мислене и действие също е наложително да влезе в действие във всяка детска градина, в училищата и университетите. Дано след това научим нещо и от децата си. Взаимен процес. Всеки учи от всеки. Само трябва да използваме по-пълноценно това огромно по значимост средство за възпитание - УЧИЛИЩЕТО.
Е сега там няма граници, няма чиновници – няма и корупция. Не си играем на играта – „добър чиновник” – „лош чиновник”, а играем на играта „няма чиновник”. Тази игра е добра за гражданите и за фирмите, но е лоша за чиновника, който трябва да замени бариерата с друго поприще. Все пак някой трябва да се "жертва", за да бъдат щастливи други. И тук има два варианта:
1. Един се жертва, за да бъдат по-свободни хиляди;
2. Хиляди се жертват, за да бъде "по-свободен" един.
Вие преценете как е сега и как искате да бъде.
1. Държава, в която пъдарите и кучетата са повече от стадото не може да бъде богата държава. Един от основните икономически лостове, който движи бизнеса в Китай е обстоятелството, че на 1 работещ се пада по-малко от 1 неработещ. За разлика от нашите 1 към 3.5. Това е истинската криза у нас. По-голямата част от тези 3.5 – ма са неработещи, но имат и друго важно „качество”, те са гласоподаватели и ще гласуват за този, който им осигури или поне обещае по-голяма част от обществената баница, сега и веднага. Това е най-тежката задача на правителството. Не разни там измислени „октоподи” и други определения. Някой трябва да каже на народа – „Слушайте, ние ще ви гарантираме, че поне няма да ви пречим да работите и да печелите, оправяйте се сами – на държавната ясла имат място само минимален брой чиновници, които да наблюдават спазването на законите, а така също и сакатите и лудите, които не могат да се грижат за себе си. От друга страна, очакваме вие хората, по-активно да се включите в процеса на управление на страната и общината, за което ще ви предложим пакет от промени в Конституцията”.
2. Ето това е рецептата за икономически просперитет – толкова години слушам за идеи за минимално участие на държавата в икономическите процеси и така и не видях тя да се реализира на практика. Живеем в район, в който патернализма и „обгрижването” на гражданите от страна на държавата е основна политика, зад която прозират истинските цели на политиците и чиновниците – да крадат необезпокоявано и в големи размери. Държавата е прекалено много намесена в икономиката и на практика отнема основното право, а именно – гражданите да градят сами своето съществуване на базата на онова, което Природата и Съдбата са дали на всеки един от нас. На Балканите е нормална практика привилегированото законодателно третиране на едни групи от населението, обикновено по професионален признак, деформирания пазар на труда, следствие на обстоятелството, че основен играч в предлагането на основни услуги на населението е държавата, хаоса при формирането и разходването на обществените средства, както и липсата на адекватен контрол върху целия този процес и като резултат на всичко това - ниското качество на живот. Това е характерно за лъжесоциалните държави като нашата, които „грижейки” се за бедните успяха доста успешно да ги увеличат през последните години.
