Само пунктирам поредната масова лъжа, която тиражирана по красив и същевременно лъжлив начин може да накара милиарди жени по света да мечтаят за младостта и с готовност да се разделят с един куп пари. И тази лъжа продължава безспирно.


Само си помислете дали ще повярвате на тази лъжа. От една страна организмът преживява трансформации, заради натрупаните години, а от друга, неразумността на нашите действия или бездействия, увеличават скоростта на тези трансформации. И защото не знаем как да забавим процеса, пък и ни мързи, по-лесно е да повярваме на глупости и за започнем да се запаме с помада, все едно сме индианци, тръгнали на война.


Ако това беше истина, всяка козметична фирма щеше да използва 80 годишни баби за реклама, а не момичета на 18 години. Щяха да покажат на света, как кожата на бабата ще се хидратира с някакъв вълшебен крем и тя ще засияе като "хвърли" поне 20-30 години от живота си. Да, ама не.


Да не говорим за обратния ефект на тези мазила. Няма нищо естествено в тях. То дори и зехтинът, който се продава в магазините е със съмнително естествено потекло, а камо ли тази химия, която се намира в скъпо илюстрованите и нагласени кутийки, продавани за един куп пари.

В заключение какво да кажа, освен, че простотията ходи по хората.

Разбирам, че съзнанието на масовия гражданин е твърде елементарно и граничи с животинското разбиране за причинно-следствената връзка между положени усилия и получен резултат, което на практика означава, че такава връзка не съществува. Гръцката драма с дълга го потвърждава. Народът не се интересува от дългосрочни перспективи и гледа да си получи субсидиите, пенсиите и дъравната заплата, независимо от това, че така се поставя на карта финансовото бъдеще на цялата държава. Но кой народ е мислил за финансовото си бъдеще. Хората реагират първосигнално и я карат на принципа: Като ти дават - вземай, като те гонят - бягай.


Но все отнякъде трябва да се започне. ТРЯБВА ДА ИЗДИГНЕМ ЧУВСТВОТО ЗА ОТГОВОРНОСТ НА ДАНЪКОПЛАТЕЦА И ЧУВСТВОТО МУ НА ДАНЪКОПЛАТЕЦ ИЗОБЩО. А ТОВА ВКЛЮЧВА ТЪРСЕНЕТО НА ОТГОВОРНОСТ ЗА ПОХАРЧЕНИТЕ ПАРИ. ИНАЧЕ ДАНЪКОПЛАТЕЦЪТ НЕ Е НИКАКЪВ ДАНЪКОПЛАТЕЦ, А РОБ НА ПРАВИТЕЛСТВОТО СИ.


НЯМА УСЛУГА, КОЯТО ДЪРЖАВАТА НИ ПРЕДЛАГА И ТЯ ДА Е КАЧЕСТВЕНА, ЕФЕКТИВНА И СЪОБРАЗНО ПАЗАРНИТЕ УСЛОВИЯ. НАВСЯКЪДЕ СМЕ ПРЕЦАКАНИ ОТ БЮРОКРАТИ И ПОЛИТИЦИ. ВРЕМЕ Е ДА ЗАПОЧНЕМ ДА КАЗВАМЕ "НЕ", ЗАЩОТО ИНАЧЕ БЮРОКРАТИТЕ И ПОЛИТИЦИТЕ ПРИЕМАТ НАШЕТО МЪЛЧАНИЕ КАТО СЪГЛАСИЕ ДА НИ ПРЕЦАКВАТ КОЛКОТО СЕ МОЖЕ ПО-ЧЕСТО И КОЛКОТО СЕ МОЖЕ ПОВЕЧЕ.

Флиртът между гръцките правителства, които през последните 20 и повече години са социалистически тип правителства, независимо от това дали управляваше Нова демокрация или социалистическата партия ПАСОК и народът на Гърция, доведе фиска до състояние на фалит.


Политиците купуваха благоволението на народа. Колкото повече пари му обещаваха, толкова по-дълго управляваха. СИТУАЦИЯТА БЕШЕ КАТО ПО ВРЕМЕ И МАЛКО СЛЕД УПОТРЕБАТА НА НАРКОТИЦИ..

Гръцкият народ участваше активно в кражбата на века. Кредиторите бяха залъгвани от собствената си алчност и от лъжите на гръцките официални власти.

Някои анализатори смятат, че Гърция се е разделила с индустрията си след влизането в Еврозоната. Но нека да бъдем практични. Гърция никога не  е имала кой знае каква индустрия, освен корабостроене. Някой да е забранил на Южна Корея да строи кораби. Просто гърците избраха пътя на най-лекото съпротивление, защото се научиха да правят пари от парите. Инвестираха в банки в целият Балкански полуостров и се занимаваха активно с търговия и туризъм. От тези отрасли се печели не малко, но недостатъчно, за да удовлетвори гладът на гръцката държава от пари. Гърците си позволиха стандарт на живота, който в никакъв случай не отговаря на възможностите на гръцката икономика да произвежда стоки и услуги и да ги продава на света.


И така, какво показват сметките. Кредиторите искат едни 300 милиарда лева от Гърция. Част от тези пари са вложени в инфраструктурни проекти. Друга част са използвани от гръцката държава за дотации на държавни фирми. Трета част са предоставени под формата на възнаграждения на гръцките бюрократи и на тези, които получават заплата от гръцката държава. По данни на анализатори, гърците са изтеглили от банките над 200 милиарда евро, за период от 2 години. На практика гръцките банки са декапитализирани. Гърците са хитри и видяха какво стана с Кипър, където големите депозити на практика бяха национализирани. Гърците не искаха и на тях да им наложат такива ограничения, каквито кипърското правителство наложи на гражданите на Кипър. Те своевременно оттеглиха доверието си от гръцката държава и банковата система и капитализираха близо 20 годишното си участие в краденето на международните кредити за страната. Сега и да става потоп, гърците са взели мерки, за да не загубят пари. Никоя банка, институция и държава, не може да наложи ограничения на лични спестявания, които се съхраняват извън банките и гърците знаят това. Още повече, че спестяванията са в евро, а не в драхми, така че и ИНФЛАЦИОННАТА СПИРАЛА ВЕЧЕ НЕ ВЪРШИ РАБОТА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО, АКО ИСКА ДА ИНФЛАИРА ТЕЗИ СПЕСТЯВАНИЯ. СТРАНАТА ВЕЧЕ Е ГОТОВА ДА ОБЯВИ ФАЛИТ, А ГЪРЦИТЕ ВЕЧЕ СА ПОДГОТВЕНИ. НАИСТИНА СИТУАЦИЯТА Е ПАРАДОКСАЛНА - БЕДНА ДЪРЖАВА С БОГАТИ ГРАЖДАНИ. САМО ЗА СРАВНЕНИЕ - ГЪРЦИТЕ СА ПОЧТИ ДВА ПЪТИ ПОВЕЧЕ ОТ НАС, НО ИМАТ НАД 10 ПЪТИ ПОВЕЧЕ СПЕСТЯВАНИЯ ОТ НАС.

Пострадали ще бъдат само част пенсионерите и най-бедните слоеве на обществото, които не искат или не могат да работят.

Гърците не искат ДОБРОВОЛНО ДА ПРИЛОЖАТ ИСПАНСКИЯ СЦЕНАРИЙ, КЪДЕТО ОБЩЕСТВОТО БЕШЕ КОНСОЛИДИРАНО ОКОЛО ИДЕЯТА ЗА НАМАЛЕНИЕ НА ЗАПЛАТИТЕ И ОРЯЗВАНЕ НА ГОЛЯМА ЧАСТ ОТ СОЦИАЛНИТЕ ПРИДОБИВКИ. ЗАЩОТО ВСИЧКИ ЗНАЯТ, ЧЕ ИСПАНСКАТА ИКОНОМИКА, КАКТО И ГРЪЦКАТА, НЕ ПРОИЗВЕЖДА ТОЛКОВА МНОГО ПРОДУКЦИЯ И УСЛУГИ, ПРОДАЖБАТА НА КОИТО ДА ПОДДЪРЖА СЪЗДАДЕНИЯ С ВРЕМЕТО ВИСОК СТАНДАРТ НА ЖИВОТА НА ИСПАНСКИТЕ ГРАЖДАНИ. НЯМА ДРУГ ПЪТ. ДОШЛО Е ВРЕМЕ ЗА ПЛАЩАНЕ НА СМЕТКИТЕ. ЮЖНА ЕВРОПА Е ТОТАЛЕН ПРОВАЛ НА ЦЕНТРАЛИЗИРАНАТА ДЪРЖАВНА СХЕМА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ИКОНОМИКАТА, ЗА РАЗЛИКА ОТ СЕВЕРНИЯТ МОДЕЛ НА ИКОНОМИКА, ДЕМОНСТРИРАНИ ОТ ДАНИЯ, НОРВЕГИЯ, ШВЕЦИЯ И ФИНЛАНДИЯ. НО ТАКИВА СА НАЦИОНАЛНИТЕ ОСОБЕНОСТИ. НА СЕВЕР ГРАЖДАНИТЕ ОБИЧАТ ОБЩНОСТТА, ЗАЩОТО НЕ ИСКАТ ДА СЕ НАЛИВАТ С АЛКОХОЛ САМИ ПРЕЗ ДЪЛГИТЕ ЗИМНИ НОЩИ. ПРОСТИЧКО КАЗАНО, НО ТАКИВА СА ФАКТИТЕ.


Гърците бяха солидарни, когато искаха 13-та, 14-та, 15-та и 16-та пенсия или заплата, но не са готови да бъдат солидарни да се откажат не само от тях, но и от 12-тата си и 11-тата си пенсия и заплата. Това е засега разликата между Гърция и Испания. За разлика от испанците, гърците мразят държавата. Испания никога не е била под чуждо владичество, освен някои територии, владени от маврите в далечния 15-ти век. Тя е била велика сила столетия наред и това обуславя в голяма степен по-отговорното отношение на испанците към своята държава. В Испания неплащането на данъците не е национален спорт в такава степен, както това е в Гърция.



Още преди много години знам една приказка от баща си. Той казваше следното: Грък магаре да стане, да не му се качваш на гърба.

Проблемът на централизираната държава е в това, че след еуфорията от централизирания грабеж идва централизирано нагласяване на дълговете. И това не засяга само Гърция. Как става така, че ЦЕБ и МВФ изкупуват дълговете на частни банки, които са кредиторки на Гърция. Постепенно е в ход сценарият, при който под благовидния предлог за спасяване на банковата система на Европа, ЕЦБ емитира пари, за да покрие лошите кредити на тези банки, купувайки от тях гръцки облигации. Така лека полека проблемът се прехвърля върху всички нас - европейските данъкоплатци и потребители, които трябва да платят сметката.

И така, след като години наред гръцкото благосъстояние се финансираше със заемни средства, като кредиторите си затваряха очите пред факта, че гърците плащаха едни заеми с получените нови заеми, без да връщат старите заеми, като салдото на задълженията на гръцката държава към кредиторите ставаше все по-голямо и по-голямо, дойде време на разплатата.

Гърците се отнесоха към държавата си, все едно са под турска власт. Кой каквото можа да вземе, а след това и потоп. Няма как гръцките къщи да са по-богати от германските, освен ако това не става с крадени пари. Съвременното крадене на финансовите пазари в случая с Гърция, показа две много важни обстоятелства:

1. ПЪРВОТО Е, ЧЕ НАРОДЪТ УЧАСТВА В ТОВА КРАДЕНЕ ПРЕЗ ЦЯЛОТО ВРЕМЕ И НЕ СЕ ИНТЕРЕСУВА ОТ ТОВА, КОЙ ЩЕ ПЛАЩА СМЕТКАТА;
2. ВТОРОТ Е, ЧЕ ЦЕНТРАЛИЗИРАНАТА ДЪРЖАВА ОТ СРЕДИЗЕМНОМОРСКИ ТИП, КОЯТО Е БИЛА ДЪЛГИ ГОДИНИ ПОД ЧУЖД ДИКТАТ, НЕ МОЖЕ ДА ДАДЕ ДОБРИ ИКОНОМИЧЕСКИ ПЕРСПЕКТИВИ НА СВОИТЕ ГРАЖДАНИ ИМЕННО ЗАРАДИ СИМБИОЗАТА - ЦЕНТРАЛИЗИРАНА ДЪРЖАВА, КОЯТО НЕ СИ ЗНАЕ СМЕТКАТА И КОРУМПИРАН НАРОД. ТАМ УПРАВЛЕНИЕТО И НАРОДА СА СИ ЛИКА ПРИЛИКА И КОЙ КАКВОТО МОЖЕ ДА НАМАЖЕ, НАМАЗВА.

В КРАЙНА СМЕТКА, СЛУЧАЯТ С ГЪРЦИЯ ПОКАЗВА КОЛКО ЛОШО НЕЩО Е СОЦИАЛИЗМА. СОЦИАЛИЗМЪТ Е ДОБЪР ЗА ФОРМИРАНЕТО НА ДЪЛГОВЕ, А КАПИТАЛИЗМЪТ ЗА ТЯХНОТО ПЛАЩАНЕ. ЗА ЖАЛОСТ В ГЪРЦИЯ ОТДАВНА НЯМА КАПИТАЛИЗЪМ В ИСТИНСКИЯ СМИСЪЛ НА ДУМАТА. В ГЪРЦИЯ НЯМА ИСТИНСКИ ПАЗАРНИ ОТНОШЕНИЯ. ДЪРЖАВАТА Е НАБЪРКАНА ВЪВ ВСИЧКО, А МЕСТНИТЕ СИНДИКАТИ ПРАВЯТ ВСИЧКО ВЪЗМОЖНО, ЗА ДА НЯМА ПАЗАРНА ИКОНОМИКА, КРИЕЙКИ СЕ ЗАД СОЦИАЛИСТИЧЕСКИТЕ ЛОЗУНКИ ЗА ЗАЩИТА НА ГРАЖДАНИТЕ ОТ ИКОНОМИЧЕСКИ НЕБЛАГОПОЛУЧИЯ.

СОЦИЛИЗМЪТ ВИНАГИ Е ЕДНОСТРАННО ЯВЛЕНИЕ. ДА СТЕ ВИДЕЛИ ДЕМОНСТРАЦИЯ В ГЪРЦИЯ НАСОЧЕНА СРЕЩУ НЕПЛАЩАНЕТО НА ДАНЪЦИ? ЗНАЧИ ВСИЧКИ ИСКАТ ДА ЦОЦАТ ОТ БЮДЖЕТА, А НИКОЙ НЕ ИСКА ДА ПЛАЩА ЗА ТОВА ЦОЦАНЕ. КАКВО ДРУГО ОСТАВА НА БОГАТИТЕ ГЪРЦИ, ОСВЕН ДА СИ КУПЯТ ИМОТИ В АНГЛИЯ И ГЕРМАНИЯ, А БЕДНИТЕ ДА ГО ДУХАТ? АКО ИЗОБЩО ИМА БЕДНИ ТАМ.


ГРЪЦКИТЕ ПОЛИТИЦИ НЯМАХА СМЕЛОСТТА ДА КАЖАТ "СТИГА", ЗАЩОТО НАРОДЪТ НЕ ИСКАШЕ ДА ЧУЕ ТОЗИ ПРИЗИВ. НИКОЙ НЕ ВЯРВА, ЧЕ ПО РЕКАТА ОСВЕН СПОКОЙНО ТЕЧЕНИЕ ИМА И ВОДОПАДИ. ВРЕМЕ Е ЗА ОТРЕЗВЯВАНЕ. ВОДОПАДЪТ Е ТОЧНО ЗАТОВА.

http://www.idg.bg/technologii/322850/aluminieva-bateriya-ot-stanford-se-zarezhda-napalno-za-edna-minuta

Вижте какво изобретили учените от Станфордския университет. Вижте едни деца на 20 години какво правят.


Особено, когато става дума за технологичен университет, наличието на развойна дейност е най-важното нещо за поддържане на висок научен продукт. Хората създават и измислят неща, които ги няма измислени по света.

Същото важи и за университетът към НАСА.


Какво правим ние. Държавата харчи едни 400 милиона за висше образование, а какво създава? Създава хора с дипломи, а не хора с необходимите знания и хора, научени да мислят и обучени да не спират да се развиват до смъртта си.


Защо ни е Конституцията, където толкова много се пише за това, как държавата закриля изобретателите? За каква закрила става дума, след като практическата полезност на нашите университети, като изключим в някаква степен някои медицински училища, е сведена до минимум. На всички ни е ясно, че университетите ни са "оборудвани" с пенсионирани професори, познанията на които се ограничават върху теоретически послулати.


Има нужда от тотална промяна на политиката на държавата по отношение на висшето образование. Когато МЕИ започне да ни дава такива новини, както Станфордския университет, тогава ще повярвам, че нещо се е променило в българското образование. И нека да не се опрадаваме с това, че Станфорд имал пари, а МЕИ нямал пари. Да не ми се обидят много от моите бивши колеги, но в българските университети най-често работят отрепките, които не могат да се пласират добре в различните фирми. Стоят си там на държавна заплатица от две минимални работни заплати и чакат момента да се пенсионират. Много от тях трябва да отстъпят мястото на 20-25 годишни младежи, които са много по-напред от тях в областта на технологиите и могат да бъдат много по-полезни на студентите от престарелите професори и доценти.


Господа от Министерството на образованието, ако не знаете как се правят работите в тази област, проучете академията, която прави фирма Телерик и ще видите колко назад сте в образователната система. Но такава е всяка централизирана казионна образователна система. Гледат да ти вземат парите и да ти дадат диплома и толкова. И след това бизнесът трябва да обучава отново кадрите, излезли от университетите. Това е жалката картинка на българското висше образование.


Със сигурност нито държавата ще отпусне необходимите пари на МЕИ, че да измисли нещо подобно на онова, което колегите им от Станфорд са измислили, нито пък дори и да им даде пари, някой ще има капацитет да направи нещо подобно, тъй като хора, смачкани от собствената им посредственост не стават за велики дела.

http://dnes.dir.bg/news/delo-falit-podkrepa-bankite-18874505


Кой всъщност има право да определя това как ще се гледа делото - "закрити" врата или не?

Защо ни спестяват някои обстоятелства? Кой е този съдия, който ще откаже публичност на процеса и с какво право го прави?

Защо собственикът на банката иска делото да бъде публично, а съдът не разрешава?


Тогава не би ли трябвало да се подхванват съмненията, че банката е фалирала, следствие на заговор на държавни институции, след като държавата не иска публичност на процеса?

Вече знаем твърде много за КТБ, защото медиите ни заливаха с информация през последната година. Какво още не знаем и какво иска държавата отново да ни спести като информация?

Защо няма още публикувана стенограма от разговорите при президента, във връзка с КТБ? Не сме достойни като избиратели да знаем съдържанието им? Как тогава ще отпаднат съмненията, дали държавата си е свършила работата както трябва или отново и отново е служила на личните интереси на отделни публични личности?


Масонска държава, няма що. Всичко е тайна. Случайно да не разберем кой краде от парите ни.

Ето ви няколко примера:

1. Пътувате из пустинята. Водата свършва. Има критична ситуация. Тогава от нищото се появява някой, който ви предлага бутилка кока кола. Студена разбира се, няма да пиете топла кола я! Това е едно добро дело, защото вие ще бъдете спасени от обезводняване. Захарта от напитката пък ще ви даде храна за мозъка, който ще е изпитал силно напрежение от обезводняването и от липсата на глюкоза, за да функционира. Колко хубаво е, ако получите въпросната кола, във въпросния критичен момент и това ви струва БЕЗПЛАТНО. Как ще го характеризирате - като добро, малко добро, голямо добро? Как ще определите човекът, който е притежател на бутилката с кола и който се разделя с нея, за да ви удовлетвори или направо - спаси от смърт?
2. Втори случай, същата ситуация, но вие трябва да платите за въпросната напитка. И тъй като нямате много избор, ще платите скъпо и прескъпо, толкова, на колкото оценявате живота си, освен ако не ви хрумнат бандитски мисли в главата и не се опитате насила да отнемете напитката от собственика й. По същата логика - какво добро е това и колко добър е човекът, притежател на бутилката?
3. Преди време Дейвид Рикардо, основателят на така наречената "количествена теория за парите", дава пример с намирането на кюлче злато от човек, който ей така си се разхожда насам натам. Та Рикардо пита, дали това кюлче злато, ако влезе в паричното обръщение ще доведе то увеличаване при равни други случаи на парите в обръщение и оттам до инфлация на парите. Неговите противници съвсем логично казват, че кюлче злато така не се намира лесно и ако се намери все пак, то няма да е в такова количество, което да окаже съществено влияние върху паричното обръщение. Тоест примерът е също толкова нелогичен, колкото и примерът с кока колата, която ни чака в пустинята, точно един час преди да предадем богу дух заради обезводняване, макар, че е по-вероятно това да се случи, отколкото да намерим на пътя кюлче злато, особено в ситуация, при която никой няма претенции за собственост върху него. Но ако все пак допуснем, че това кюлче има собственик и той е съгласен да се раздели с него, поставяйки условието, че всеки който го намери си е заслужил късмета, независимо дали познава механизмите на действие на Закона за привличането или изобщо си е късметлия, дори и без да го желае, то как ще определим този собственик на кюлчето - като добър човек, като по-малко или повече добър човек?
4. Примерът в ромата на Джейм Клавел, "Цар Плъх". Тези, които са чели този роман знаят за какво става дума. Затворнически лагер, организиран от японците. Вътре лагерниците са предимно американци, британци, австралийци, новозеландци и други националности, с които Япония води война /така наречената Островна война, по време на ВСВ/. Там американски редник, който прави бизнес в лагера, като организира хващането на плъхове, които след това продава на закъсали или умиращи от глад войници се сблъсква с един казус. Английски майор е на прага на смъртта заради недохранване. Проявява милост и му дава едно яйце. Майорът изяжда яйцето и това му спасява живота. Американецът чака благодарност, защото майорът няма с какво друго да си плати за услугата. Англичанинът казва едно "Не беше зле", което вбесява американеца, който приема този изказ като проява на лошо възпитание и тотална неблагодарност. Той очаква много повече. След време се разбира, че за англичаните това "Не беше зле", е форма на възхвала на нещо, до което те са се докоснали. Английска му работа, какво да се прави. Та въпросът беше - колко добър е бил американският войник, продаващ плъхове в лагера и станал нещо като тартор, заради търговските си умения, след като е спасил от глад английския майор? Само да добавя, че след освобождението на лагера от съюзническите войски, единственият, който не се е радвал, това е бил американския редник. Защото неговият свят е бил разрушен, след като лагерниците са получили свободата си;
5. Норбеков дава за пример, как едно болно врабче пада от клона, котката се нахвърля върху него и го изяжда. Какво ще направите, ако можете да спасите врабчето? Ще го спасите ли или ще го оставите на съдбата му - да бъде изядено от котката. Отговорът на тези въпроси може да ви шокира.
6. Преди време едно дете се давело в реката. Някакъв свещеник католик го е спасило. Правилно ли е постъпил? Със сигурност почти 100% от хората ще кажат, че постъпката трябва да бъде адмирирана. Знаете ли кое е било детето? Ако наистина знаете кое е било детето, със сигурност повече от хората не биха били съгласни то да бъде спасявано, защото заради него в света след това са загинали милиони хора. Тежък избор е дали да се намесваш в съдбата или не. Няма как предварително да знаеш бъдещето, за да си наясно как да постъпваш в настоящето. Това е голямо изпитание и предизвикателство.

Дадох ви няколко примера, които, като изключим този с кюлчето със злато, за което няма достатъчно достоверна информация, другите са логични и са се случили. Не говоря точно затова, че ще получите кока кола в пустинята, един час преди да предадете богу дух, но колата може да бъде заместена с вода. Тук примерът беше и с друго значение, че дори и една вредна по своята си същност напитка, в определен момент от живота ни може да бъде нашето спасение.

Какво искам да кажа с тези примери? Това, че примерите за добрина могат да обхващат някаква форма на спасение, свързана с предоставена храна и напитки на хора, които не биха преживели без тях. Също имаше пример за това дали да се намесваме в божиите дела и да спасяваме всеки и всичко, което сме видели или с което сме се срещнали. Много трудни въпроси нали?



Какво всъщност тогава може да бъде да правиш добро и да бъдеш добър? Кое те прави добър? Това, че ръцете ти могат да създадат продукт, който да се харесва на хората толкова много, че да се превърнеш в богат и преуспял? Това, да създадеш услуга, която да се продава навсякъде по света и отново да преуспееш? Това е наистина някаква степен на постигане на лично определение и постижения, които трябва да бъдат адмирирани, ако допринасят полза за обществото като цяло. Защото може да си и добър наркодилър, нали? Или добър наемен убиец!

Защо хората в България развиват така наречените "оцеляващи" функции?

Какво са "оцеляващите функции"?

Когато всичко опира до съществуването ти, когато има несигурност в обществото, породено от елита на това общество, когато основния въпрос, на който трябва да отговаряш пред бъдещия си работодател е: "Защо те изгониха от работа", а не "Какви са резултатите ти от предишната работа", тогава разбираш, че обществото е прогнило в самата си същност, защото ОЦЕНЪЧНАТА СИСТЕМА НЕ РАБОТИ.


Истински добрият човек притежава непокварена оценъчна система, която не се влияе от мненията на другите, независимо от последствията.

Каква е връзката между липсата на достатъчно добри хора в тази държава, които да ни вдъхновят ДА ПРЕОТКРИЕМ СЕБЕ СИ И ДА ПОКАЖЕМ НА КАКВО СМЕ СПОСОБНИ?

Връзката е, че елитът не иска да всеки да покаже способностите си, защото тогава границите на самия елит ще бъдат достатъчно размити, че той самият ще бъде поставен под въпрос, с всичките му привилегии, властови амбиции и възможности. Ще трябва да дели "кокала" с простолюдието, защото не се знае каква част от това простолюдие може да покаже неподозирани способности, които да засенчат ръководната роля на елита. Могат да се породят идеи, които не отговарят на интересите на елита. Именно заради това, същият този елит няма никакъв интерес събитията да се движат от ЕСТЕСТВЕНАТА СЪЩНОСТ НА ВСЕКИ ЕДИН ЧОВЕК. СЪБИТИЯТА В БЪЛГАРИЯ СЕ ДВИЖАТ НА БАЗА НА ПРЕДВАРИТЕЛНО ПОДГОТВЕНА И ПРОВЕЖДАНА МАНИПУЛАЦИЯ ОТ СТРАНА НА ЕЛИТА, В КОЯТО МАНИПУЛАЦИЯ УЧАСТВА НАПЪЛНО НЕСЪЗНАТЕЛНО ПО-ГОЛЯМАТА ЧАСТ ОТ ОБЩЕСТВОТО.

Ще ви дам няколко примера. Гьобелс. Това е бил големият манипулатор по времето на Третия райх. На практика пропагандата на Гьобелс е произвела в рицари всички граждани на Германия, вдъхвайки им илюзията и претенциите за световно господство на немската нация. Германците по това време наистина доказаха на какво са способни. Много силни индивидуалности, подчинени на една национална кауза. Цел, заради която са загинали десетки милиони хора по света.

От една страна си мисля, тази манипулация е била наистина уникална. Те не са искали власт да владеят собствения си народ. Те са искали власт да владеят света, благодарение на освобождението на собствения си народ от оковите на ограниченото им мислени, но въоръжавайки го с ненавист към всички други народи. Защо въпреки, че Германия е воювала на толкова много фронтове по света и въпреки това, че е била подложена на такъв унищожителен въздушен погром в продължение на повече от 3 години, тя е загубила едва 9 милиона жители, докато в същото време е причинила поражения на останалия свят, измерван с няколко пъти повече? Именно заради разкриването на потенциала на всеки един гражданин и поставянето му в услуга на постигането на общата цел.

Всички знаем, че целите на този режим в Германия са били тотално погрешни. Всички знаем, че независимо от загубите на света, физическите и човешките закони не биха позволили да се налага по такъв насилствен начин световен ред, защото противодействията на света са нещо напълно естествено в такъв случай. Не можеш да воюваш срещу света и няма шанс да го победиш, дори и да разкриеш напълно потенциала на своите жители. Може да постигнеш големи успехи, но в крайна сметка империята ще рухне. Примерът от миналото е показателен. Нито Рим е завладял света, нито хуните на Атила, нито монголите на Чингиз, нито татарите, нито Тимур, нито Турците, нито англичаните. За всяко нещо си има граници.


Доброто е да дадеш възможност на човек или на група хора да покажат на какво са способни, СЪЗДАВАЙКИ, А НЕ РУШЕЙКИ СВЕТА, В КОЙТО ЖИВЕЯТ. ЛОШОТО НА ПРОГРАМИТЕ ЗА ОБЩЕСТВЕНО ВЪЗДИГАНЕ Е В ТОВА, ЧЕ ТЕ СЕ ИЗРАЖДАТ ИМЕННО ЗАРАДИ ЛИПСАТА ИЛИ ОТСЪСТВИЕТО НА УПРАВЛЕНСКИ КОНТРОЛ ОТ СТРАНА НА САМОТО ОБЩЕСТВО. КОГАТО ТАКЪВ КОНТРОЛ ЛИПСВА, ПОЛУЧАВАТ СЕ ТОТАЛИТАРНИ ДИКТАТУРИ С ПОСЛЕДИЦИТЕ, КОИТО ИСТОРИЯТА ПОЗНАВА.


Нека да се върнем пак към практиката на г-н Петров. Той ни въодушевляваше като ни караше да откриваме собственото си Аз, собствените си способности, които и за нас бяха неподозирани. Но в желанието ни за личен успех никога не забравяхме обществения успех. В нас нямаше завист, защото един получаваше шестица, а друг петица. Може би заради това, че петиците ги получаваха двойкаджиите, които се раздаваха напълно и те самите бяха учудени от успеха си. Нямаше никаква възможност някой да си помисли затова, че е получил петица, вместо шестица. Всички като че ли чувствахме, че СПРАВЕДЛИВОСТТА е около нас и никой не поставяше под съмнение случващото се. Наистина беше уникално. Ние знаехме, че правим всичко това за личното си добро, НО НИ БЕШЕ ХУБАВО ВСИЧКО ТОВА ДА СЕ СЛУЧВА В ТАКАВА ОБЩА АТМОСФЕРА, КЪДЕТО СТИМУЛИТЕ ЗА ЕДНИ БЯХА СТИМУЛИ ЗА ВСИЧКИ. БЕШЕ НИ ХУБАВО ЗАТОВА, ЧЕ НЯМАШЕ ОТХВЪРЛЕНИ ЛУМПЕНИ ОТ НАШЕТО МАЛКО ОБЩЕСТВО. НИКОЙ НЕ ГОВОРЕШЕ ЗА РЕД, ДИСЦИПЛИНА, СПАЗВАНЕ НА ПРАВИЛА И РАЗНИ ТАМ УСЛОВИЯ. ГОРА ОТ РЪЦЕ. ТОВА Е ЗАПАЗИЛО МОЕТО СЪЗНАНИЕ ОТ ТЕЗИ ГОДИНИ. ГОРА ОТ РЪЦЕ.
НИКОЙ НЕ НИ БЕШЕ ПОСТАВИЛ ДРУГИ ЦЕЛИ, ОСВЕН ТАЗИ, ДА ВИДИМ КАКВО МОЖЕМ ДА НАУЧИМ И КАК МОЖЕМ ДА РАЗСЪЖДАВАМЕ. НИКОЙ НЕ ВИДЯ ЛИЧЕН ИНТЕРЕС ОТ СТРАНА НА Г-Н ПЕТРОВ. БЯХМЕ ТОЛКОВА ЕНТУСИАЗИРАНИ ЗАРАДИ ТОВА, КОЕТО ПРАВИМ, ЧЕ КАТО ЧЕ ЛИ ЖИВЕЕХМЕ В СВОЙ СВЯТ, ПОНЕ В ОНЕЗИ МИНУТИ, ДОКАТО ТРАЕШЕ НЕГОВИЯ ЧАС. СЛЕД КОЕТО СТАВАХМЕ ОТНОВО ОНОВА, КОЕТО ИСКАШЕ СОЦИАЛИСТИЧЕСКОТО НИ ОБЩЕСТВО ПО ТОВА ВРЕМЕ - СМАЧКАНИ, СТРАХЛИВИ, УЯЗВИМИ И ЗАВИСИМИ.


Следва текст.

В тази статия ще ви дам два примера за добро, според моите виждания.


Добър беше моят учител по география, г-н Петров. Тогава му викахме другар, ама сега нещата са променени.

Защо беше добър г-н Петров? Той не ни надписваше оценките, не ни хвалеше напразно, не кокетничеше с нас. Нищо не получавахме даром от този човек. Трябваше да си заслужим оценките и доброто отношение. Но как го правеше? ЗАЩО ПОВЕЧЕ НЕ ВИДЯХ В МОЯ ЖИВОТ НИТО ЕДИН ПОДОБЕН ПРИМЕР КАТО НЕГО?

Той беше единственият човек в нашето училище, който не беше смачкан от системата. И може би поради тази причина, не се опита да ни смачка, както това правеха другите учители. Точно обратното.

Даваше ни крила. Караше ни да летим. Бяхме толкова въодушевени, толкова щастливи, че не си позволявахме да отсъстваме от неговия час. И за какво да отсъстваме? Щяхме да пропуснем най-хубавото нещо, което ни се беше случвало, имайки предвид ОСТАНАЛОТО СКУЧНО И ТЪПО УЧИЛИЩНО СЪЩЕСТВУВАНЕ.

Това беше изключителен човек. Дори и посредствени ученици от класа, които постоянно получаваха упреци от други учители, затова че не са подготвени за техните часове, дори и те бяха на "гребена на вълната". Виждах как двойкаджии толкова много се въодушевяваха от г-н Петров, че се готвеха за неговия час и получаваха невиждани оценки в техните бележници - петици и шестици. И напълно заслужено. Този човек ни НАКАРА ДА РАЗБЕРЕМ ГРАНИЦИТЕ НА СВОИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ. ИМАШЕ НЕМАЛКО ЧАСОВЕ, В КОИТО ВЛИЗАХМЕ С НЕЖЕЛАНИЕ, ДА НЕ КАЖА С ОМРАЗА. ИМАШЕ УЧИТЕЛИ, КОИТО ПРОКЛИНАХМЕ ДА СЕ РАЗБОЛЕЯТ, ЧЕ ДА ПРОПУСНЕМ ТЕХНИТЕ ЧАСОВЕ. БЯХА НАИСТИНА УНИКАЛНИ СУХАРИ И СМОТАНЯЦИ, НАМУСЕНИ И НАЦУПЕНИ, ПРЕХВЪРЛЯЩИ ЛИЧНИТЕ СИ ПРОБЛЕМИ ВЪРХУ НАС. НИЕ ИМ ОТВРЪЩАХМЕ С ОМРАЗА. КАКВО ДРУГО ДА НАПРАВИМ? И ЧАКАХМЕ С НЕТЪРПЕНИЕ ЧАСЪТ НА Г-Н ПЕТРОВ. ТО БЕШЕ ШУМ, ТО БЕШЕ ГОРА ОТ РЪЦЕ. ВСЕКИ ИСКАШЕ ДА ИЗПЪКНЕ, ДА СЕ ПРОЯВИ, ДА ПОКАЖЕ ЗНАНИЯ...БЕШЕ НАИСТИНА НЕВЕРОЯТНО.


ТОВА Е ЗА МЕН ПЪРВИЯТ СЛУЧАЙ, В КОЙТО АЗ СРЕЩНАХ ДОБЪР ЧОВЕК. ДОБРИЯТ ЧОВЕК Е ТОЗИ, КОЙТО ТИ ПОМОГНЕ ДА РАЗКРИЕШ ПЪЛНИЯ СИ ПОТЕНЦИАЛ, А НЕ ТОЗИ, КОЙТО ТИ СЕ УСМИХВА, КОЙТО ТЕ СЪЖАЛЯВА И КОЙТО "ТЕ РАЗБИРА". НЯМА ПО-ГОЛЯМА РАДОСТ ОТ ТОВА, ДА ИЗКАЧВАШ ПОСТОЯННО МАЛКИТЕ СИ ВЪРХОВЕ В ДЕТСТВОТО. НИКОГА ПРЕЗ ЖИВОТА СИ НЕ СЪМ ВИЖДАЛ ПОВЕЧЕ ТАКАВА ЕСТЕСТВЕНА РАДОСТ ОТ СВЪРШЕНАТА РАБОТА, ПРОЯВЕНА МАСОВО ОТ ВСИЧКИ ПРИСЪСТВАЩИ. БЕШЕ ЗАПЛЕНЯВАЩО. ДОРИ И ТОГАВА, КОГАТО ПО ВРЕМЕ НА ФУТБОЛЕН МАЧ, ЕДИНИЯТ ОТБОР ВКАРА ГОЛ, ДОРИ И ТОГАВА НЕ ВСИЧКИ СА ТОЛКОВА РАДОСТНИ И ЕНТУСИАЗИРАНИ ОТ ТОЗИ ОТБОР, ЗАЩОТО ЛИЧНОТО ЕГО НЯМА КАК ДА БЪДЕ ОТСТРАНЕНО ОТ ДУШАТА НА ВСИЧКИ ИГРАЧИ. ПРИ НАШИЯТ СЛУЧАЙ СТАВАШЕ ДУМА ЗА КОЛЕКТИВЕН УСПЕХ, ОСНОВАН НА ОБСТОЯТЕЛСТВОТО, ЧЕ ВСИЧКИ ЕДНОВРЕМЕННО СЕ РАДВАХМЕ, НЕЗАВИСИМО ОТ ТОВА, КОЙ "ВКАРВАШЕ ГОЛОВЕТЕ". ТОВА БЕШЕ ЧУДНА СМЕСИСА ОТ ОТПРИЩЕН ИНДИВИДУАЛИЗЪМ В МАСОВИ МАЩАБИ, ПОДЧИНЕН НА ЕДНА ПРАВИЛНА ПОЛИТИКА. КОЛКО ХУБАВО ЩЕШЕ ДА БЪДЕ, АКО ИМАХМЕ ТАКИВА ДЪРЖАВНИ РЪКОВОДИТЕЛИ. БИХ ГЛАСУВАЛ С ДВЕТЕ СИ РЪЦЕ ЗА ТЯХ, БИХ ГИ ЗАЩИТАВАЛ ОТ НАПАДКИ И БИХ СЕ РАДВАЛ ДА ГИ СПОМЕНАВАМ В МОЛИТВИТЕ СИ.


Ще ви разкажа една случка с г-н Петров. На една родителска среща, някой от учителите е накарал майка ми да се черви, защото не бил доволен от мен. Тогава преди много години, родителските срещи се провеждаха по следния начин. На определена дата и час, един от родителите ни сядаше на нашето място в училище, докато учителите влизаха един след друг в ученическата стая, където седяха нашите родители и всеки от тях казваше нещичко за конкретния ученик. Набързо, без много губене на време. Само най-важното. Та след като един от учителите ме е "нахросал" пред всички родители и майка ми е потънала в земята от срам /тогава хората изпитваха срам, за разлика от сега/, се е получил интересен обрат, когато е влязъл г-н Петров, за да направи своето изказване за учениците. Майка ми горката е била със свито сърце, какво ще кажат пак за мен. Очаквала е нещо лошо. Такива бяха майките тогава. Когато набързо г-н Петров се е изказал ласкаво за всички ученици, че са активни в час и часовете са една приказка за него, в която всички участват, най-после се е стигнало дотам, че да каже няколко думи и за мен. Казал е само едно изречение, след което си е излязъл от стаята. А то буквално е било следното: Ако нещо се разболея или не мога да вляза в час, знам, че Добри може да ме замести, без ни най-малкото съмнение в неговите способности. Жената се разплакала, като чула това. Никой никога не получи по-висока оценка, отколкото заслужаваше и никой не получи по-малка оценка, отколкото заслужаваха. Много учители пишеха оценки, влияейки се от поведението на децата. Но не и г-н Петров. По същото време излезе филмът "Най-добрият човек, когото познавам". По-старото поколение знае за този филм с участието на Невена Коканова, в ролята й на учителка. Тогава не успявах да осъзная добре какво се случва. Като дете си мислех, че добрите хора са тези, които се усмихват, а лошите, тези, които не се усмихват. Невена Коканова се усмихваше много елегантно. Имаше прекрасно лице.  В отношениеята между главната героиня и останалите участници /учениците/ имаше и силен сексуален елемент, макар и да не се споменаваше директно, докато в нашия случай си беше "сърфиране на върха на вълната", в което сърфиране всеки искаше да покаже колко е добър, но не заради самия г-н Петров, а заради "вълните, които беше създал в нашето съзнание и свободата, която ни даваше, за да покажем на какво сме способни". Установи се, че имаме наистина големи способности, за които НЕ ПОДОЗИРАХМЕ.

СЛЕД ВРЕМЕ РАЗБРАХ, ДОБРИТЕ ХОРА ТЕ КАРАТ ДА СТАНЕШ ДОБЪР, РАЗКРИВАЙКИ ПОТЕНЦИАЛА СИ. ДОБРИТЕ ХОРА НЕ ТИ ДАВАТ ПОДАЯНИЯ. ДОБРИТЕ ХОРА НЕ ТИ ДАВАТ НЕЗАСЛУЖЕНИ ОЦЕНКИ ЗА ТРУДА ТИ. ДОБРИТЕ ХОРА НЕ ТИ СЕ ПОДМАЗВАТ, ЗА ДА ПОЛУЧАТ ТВОЕТО БЛАГОВОЛЕНИЕ. ДОБРИТЕ ХОРА СА ТЕЗИ, КОИТО ТИ ИСКАШ ДА СЛЕДВАШ, ЗАЩОТО ВИЖДАШ, ЧЕ ИМА КАКВО ДА НАУЧИШ ОТ ТЯХ.

ДОБРИТЕ ХОРА СА ТЕЗИ, КОИТО ИЗВАЖДАТ ДОБРОТО ОТ ТЕБ В ТАКОВА КОЛИЧЕСТВО И ЗА ТОЛКОВА ДЪЛГО ВРЕМЕ, ЧЕ НЕ ТИ ОСТАВА ВРЕМЕ ДА ПОКАЖЕШ ЛОШИТЕ СИ СТРАНИ.


ЗА ЖАЛОСТ, КОЛКО МАЛКО ДОБРИ ХОРА ИМА, АКО НАИСТИНА ТОВА СА КРИТЕРИИТЕ ЗАТОВА, КОЙ Е ДОБЪР.

В БЪЛГАРИЯ ИМАМЕ ЧУДЕСНИ ПОСТИЖЕНИЯ В ОБЛАСТТА НА СПОРТА, НАПРИМЕР. ПОСТИЖЕНИЯ ОТ СВЕТОВНА КЛАСА. ТЕЗИ СПОРТИСТИ СА ДОБРИ САМИ ПО СЕБЕ СИ, ЗАРАДИ ПОСТИЖЕНИЯТА СИ. АЗ ОБАЧЕ ГОВОРЯ ЗА ИСТИНСКИ ДОБРИТЕ ХОРА, КОИТО ПРАВЯТ ДРУГИТЕ ДОБРИ И ТО НЕ В ЕДИНИЧНИ СЛУЧАИ, А КАТО МАСОВА ПРОЯВА НА ЕМОЦИОНАЛНА СВРЪХАНГАЖИРАНОСТ ЗА ПОСТИГАНЕ ЕДНОВРЕМЕННО НА ИНДИВИДУАЛНА И ОБЩЕСТВЕНА СВОБОДНА ИЗЯВА. ТЕЗИ ХОРА ПРАВЯТ ТОВА, КОЕТО МНОЗИНСТВОТО НЕ МОЖЕ - ДА НАКАРАТ ХОРАТА ДА ЛЕТЯТ. В ЖИВОТА МНОЗИНСТВО СА ТЕЗИ, КОИТО ТЕ КАРАТ ДА ЛАЗИШ ИЛИ ДА ПЪЛЗИШ. МАЛЦИНА СА ТЕЗИ, КОИТО ТЕ КАРАТ ДА ЛЕТИШ. КАТО Г-Н ПЕТРОВ.


ТОГАВА ЗА ПРЪВ ПЪТ УСЕТИХ КАКВО НЕЩО Е СВОБОДАТА И НА КАКВО Е СПОСОБЕН СВОБОДНИЯ ЧОВЕК. ТОВА БЕШЕ НАЙ-ХУБАВОТО ПРЕЖИВЯВАНЕ В УЧЕНИЧЕСКИТЕ МИ ГОДИНИ. ЖАЛКО, ЧЕ НЕ СЕ ПОВТОРИ ПОВЕЧЕ НИКОГА.

Той ни посочи пътя, по който трябваше да вървим. Не беше лесно, защото всички останали ни посочваха други пътища - пътищата на робския ум, подтиснат от политици и общественици, че дори от роднини и познати и приятели. Така или иначе, животът ни смачка. Не показахме на какво сме способни. Лошите бяха повече от добрите. Наградата на този човек беше нашата благодарност, блясъкът в очите ни, лудостта към науката, която проявихме в тази част от живота си, знанията и логическите връзки, които правехме. Това беше нещо различно от тъпия и сив живот, който водехме. Живот, отреден на всички нас от казионистите - тези, които смучеха от енергията на цялото общество и превръщаха хората в маша за реализация на техните лични интереси.

Този човек не ни раздаваше бонбони, за да ни спечели. Не ни се подмазваше. Не ни "авансираше". Накара ни да се почувстваме полезни. Накарани да познаем силата си...НАКАРА НИ ДА ПОВЯРВАМЕ, ЧЕ СМЕ ХОРА, А НЕ ДОБИТЪК.


Следва текст.

Какви ли не примери имаме в наше време за правене на добро. Много от тях си е открита форма на лицемерие, а други предизвикват долните страсти в душата на човек и го правят инфантилен, неблагодарен и като цяло не се отразяват добре върху неговото развитие.


Добре ли е да дадеш на някой нещо, без да получиш в замяна нещо? Много хора ще кажат, че това е добро. И аз съм го правил. Кое е доброто - да почистиш след някой, който си е оставил боклуците или да го накараш той да си почисти боклуците. А ако не успееш да го накараш, защото той е по-силен и те набие, това добро ли е или не?


Много въпроси възникват.

Просяк те среща на улицата и те моли да му дадеш пари. Даваш му кифлата, която ръфаш за обяд. Той я взема и след това я изхвърля в кофата за боклук. Направил ли си добро или не?

Даваш пари на просяк и след това разбираш, че той "правил" по 30-40 лева на ден от просия, а ти не можеш да изкараш толкова като ходиш да се блъскаш по цял ден. Направил ли си добро или не?


Последната информация е, че онзи грозник, който стои на кръстовището на бул. Дракан Цанков и Г.М. Димитров в София "прави" по 100 лева на ден. Баровци се кефят, като му дават не стотинки, а банкноти. Това правене на добро ли е или не?


Гледам колко много места за паркиране на инвалиди има в София. Където и да погледнеш, все места за инвалиди виждаш. Толкова много инвалиди е "произвела" нашата държава, че вероятно има някакъв норматив, колко инвалидни места за паркиране да има. От месеци гледам, че тези места стоят незаети и едва миналата седмица видях инвалид, който се е възползвал от това облекчение. Добро нещо ли е да "произвеждаш" инвалиди?
Ако някога отидете в ИКЕА - София, вижте колко места са отредени за инвалиди. Почти 1/3 от паркинга са инвалидни места. И стават все повече и повече. Преди 15 години в България имаше 150 хиляди инвалида. Сега са почти 900 хиляди и при положение, че населението ни е намаляло с 1 милион оттогава. Какво ви говори това?


Добро ли нещо е да се опитваш да помагаш на човек, който сам не иска да си помогне?

Често си спомням една мъдрост, приписвана на Буда - Не предлагай помощ, освен ако не ти я поискат. Ако ти я поискат - дай. Но става така, че искащите изглежда са повече от даващите. В това е проблема. Ако в обществото съществуват други отношения, освен стоково-паричните, милиони хора са склонни да злоупотребят с доверието на останалите хора и да се възползват от тяхната добрина и от заложеното в тях чувство за взаимопомощ. И нека така да завърша - ЗНАЕТЕ ЛИ В КОЯ ОБЩЕСТВЕНА ФОРМАЦИЯ БЕШЕ ПОСТАВЕНО НАЧАЛОТО НА УБИЙСТВОТО НА ЧУВСТВОТО НА ВЗАИМОПОМОЩ? ТОЧНО ТАКА - ПРИ СОЦИАЛИЗМА. В ОБЩЕСТВОТО, КЪДЕТО ОТ ВСЯКЪДЕ НИ ПРИКАЗВАХА, ЧЕ ТРЯБВА ДА СИ ПОМАГАМЕ ВЗАИМНО, ДА РАБОТИМ ЗАЕДНО, НО НАКРАЯ РАЗБРАХМЕ, ЧЕ ТРЯБВА ДА ПОМАГАМЕ НА ПАРТИЗАНИТЕ ДА НИ КРАДАТ. ЗАЩОТО ВСИЧКО БЕШЕ ИЗКУСТВЕНО И ВРЕМЕННО. ЗАЩОТО ТАЗИ "ПОМОЩ" БЕШЕ ОРГАНИЗИРАНА ОТ ДЪРЖАВАТА И НЕ ИДВАШЕ ОТ НАС, ОТ НАШИТЕ ДУШИ.


САМО СИ ПОМИСЛЕТЕ, ИМА ЛИ ПРОСЯЦИ В СЕЛАТА? ЧЕ КОЙ ЩЕ ДАДЕ ПАРИ НА НЯКОЙ ПОЗНАТ? ЩЕ ГО ПРАТЯТ НА НИВАТА, ЧЕ ДА СИ ИЗКАРА ПАРИТЕ САМ. В ГОЛЕМИЯ ГРАД ОБАЧЕ ВСИЧКИ СТАВАМЕ АНОНИМНИ. БАБИ, КОИТО ИМАТ ЖИЛИЩА В ЦЕНТЪРА НА СОФИЯ ПРОСЯТ. АЗ ЗНАМ ЗА ТАКИВА СЛУЧАИ. ПЕНСИОНЕРИ СЪС 700 ЛЕВА ПЕНСИЯ ПРОСЯТ И ГО НАМИРАТ ЗА ЕСТЕСТВЕНО. АМИ СЛЕД КАТО ИМА ГЛУПАЦИ ДА ДАВАТ, ЗАЩО ДА НЕ ВЗЕМАТ.

ТОВА ДОБРО ДЕЛО ЛИ Е?

СЛЕДВА ТЕКСТ.

Главната причина е приемането на християнството като официална религия. Християнството е станала официална религия в Рим през 4-ти век, а с това е положено началото на края на империята. Римската империя окончателно си подписва смъртната присъда. Племената от Севера точно това чакат. Гражданите на Рим да станат толкова изнежени и толкова вярващи в това, че като те праснат по едната буза, трябва да предложиш на нападателя и другата буза. Каква по-лесна плячка? Да проповядваш мир и любов в един жесток свят може би е било единствения възможен начин такива като Иисус да изразят някакво недоволство от римското присъствие по тези земи и от съществуващата местна национална върхушка. Но приемането на тази религия е довело до деморализиране на гражданите на Рим, защото вече никой не е обръщал такова внимание на телата, а приказките за духовен свят тотално е размътил мозъците на хората. Няма как да говориш за мир и любов, когато на границите ти стоят варвари с брадви в ръце и искат да споделиш богатството си с тях.

Варварите се възползват от тази промяна и бързо разграбват остатъците на империята.


А защо са съществували "тъмните векове"? За да може Европа да стигне Рим като икономическа сила, е било необходимо да минат над 1000 години. Защо това се е случило? Именно заради християнската религия. Заради институционализирането на религията. Заради това, че църквата е взела "преднина" пред гражданските институции и е направила така, че те да зависят от нея. Защото е ретроградна институция и отрича прогреса.

Държавите, които първи са се освободили от зависимостта от църквата, са направили най-големия икономически пробив. Там науката и техниката са достигнали развитие, което е позволило на тези държави да отидат напред. Държавите, в които религията е твърде силна  - това са държави от Азия и Африка, не могат да се похвалят с големи икономически постижения.

Това каза млад мъж, който беше интервюиран от журналисти в центъра на Видин. Направо онемях, като чух това. От една страна човекът се надяваше на хубава заплата и в следващото изречение се разбра, че под "хубава" заплата той разбира дори и минималната работна заплата.


Мисля си, този млад човек какво прави във Видин. Какво го задържа там? Ако бяха някакви възрастни хора, иди доди, както се казва, стари са и са пречупени от живота и няма какво повече да очакват от него.

Но младият човек. ЕЙ МЛАДЕЖ, ТОЛКОВА ЛИ СИ СМОТАН БЕ ДА МУ СЕ НЕ ВИДИ, ЧЕ НЕ СЕ МАХНЕШ ОТТАМ. ВИЖДАШ, ЧЕ НЕ МОЖЕШ ДА ПРОМЕНИШ МЯСТОТО, В КОЕТО ЖИВЕЕШ. ВИЖДАШ, ЧЕ ТАМ СИ ОБРЕЧЕН НА НИЩЕТА, ДА ТЕ ИЗДЪРЖА БАБА ТИ С МИЗЕРНАТА СИ ПЕНСИЯ ИЛИ В НАЙ-ДОБРИЯ СЛУЧАЙ, МАЙКА ТИ С МИНИМАЛНАТА ЗИ РАБОТНА ЗАПЛАТА.

ОЩЕ ЕДИН ПРИМЕР НА СМОТАН ЧОВЕК, СЪЗДАДЕН ОТ СМОТАНАТА НИ ДЪРЖАВА. СМОТАН ОТВСЯКЪДЕ. ПРИМИРЕН, МЪРЗЕЛИВ. ЛИПСА НА ВСЯКАКВА ПРЕДПРИЕМЧИВОСТ. ЯВНО Е, ЧЕ НЕ МОЖЕ ДА ЗАПОЧНЕ СОБСТВЕН БИЗНЕС, ЗАЩОТО НИТО ИМА КУРАЖ, НИТО ПАРИ, НИТО СМЕЛОСТ. АМИ ТОГАВА СЪБЕРИ ПАРИ ЗА ЕДИН БИЛЕТ И БЯГАЙ НЯКЪДЕ В ЕВРОПА ДА МИЕШ ЧИНИИ - ПАК ЩЕ БЪДЕШ ПО-ДОБРЕ, ОТКОЛКОТО, АКО СИ НАМЕРИШ РАБОТА ЗА МИНИМАЛНА РАБОТНА ЗАПЛАТА. КАКВО СТОИШ ТУК?


Наистина възмущението ми произтича именно от това, че тези приказки ги каза млад и хубав на вид мъж, чийто живот му предстои. И в началото на живота той ни казва, че ще бъде доволен и на минимална работна заплата. Не е ли отчайващо - светът е отворен за всеки, който има цел, желания, има някаква степен на непримиримост. Онези от Афганистан драпат да стигнат до Европа, животът си рискуват, а някои от тях и умират по пътя. Но имат цел и много от тях я постигат. А нашето момче щяло да бъде доволно на минимална работна заплата. Все едно, че някой го е вързал за Видин с въжета и той не може да се освободи от това робство. Но така е, държавата е произвела милиони такива като него - послушни и доволни, съгласни да работят за парче хляб. След това искай от тях да знаят значението на думата "свобода". Искай от тях да промениш политическата система и да смениш модела на обществото, който ни прави такива като него...

Малко грубичко звучи - "хранителна политика", но не знам как ми хрумна да използвам такива понятия.

Държавата поощрява производителите да произвеждат отровена храна, като единственото условие е тази храна да бъде евтина. Политиката е такава. Голяма част от селскостопанската продукция, да не кажа - цялата, се субсидира. Дори и да не се субсидира пряко, то се прави по косвен начин. Ако добитото зърно се субсидира, то е част от веригата за производство на храни за животни и т.н.


Така хранителната икономическа политика изисква да се произвежда все повече и повече храна, при условието тя да е евтина и достъпна за широките народни маси. Няма значение, че тази храна в повечето случаи има съмнителна хранителна стойност, води до пристрастяване или до медицински проблеми. Важното е да се натъпчат търбусите, пък после ще му мислим - това е хранителната политика у нас.


Нека сега да си помислим за следното - имаме ли нужда от цялата тази храна, която ни се предлага под различна форма в магазините за хранителни стоки? Определено нямаме нужда нито от толкова голямо количество, да не говорим, че над 90% от храните стигат до нас отровени от химикали, модификации и какво ли още не.

Интересно нали - ПЪРВО НИ ЗАРИВАТ С ОГРОМНО КОЛИЧЕСТВО ХРАНИ И В СЪЩОТО ТОВА ВРЕМЕ ТАЗИ ХРАНА Е ОТРОВЕНА, ДЕВИТАМИЗИЗИРАНА, ДЕМИНЕРАЛИЗИРАНА И ОЩЕ МНОГО ПЪТИ "ДЕ"...

ИМАМЕ НУЖДА ОТ МАЛКО ХРАНА, НО КАЧЕСТВЕНА. БИЗНЕСИЗИРАНЕТО /ЕГА ТИ И ТЕРМИНА НАИСТИНА/ НА ХРАНИТЕ ДОВЕЖДА ДОТАМ, ЧЕ И ПРОИЗВОДИТЕЛИ И ТЪРГОВЦИ ИМАТ НУЖДА ДА ПЛЮСКАМЕ ВСЕ ПОВЕЧЕ И ПОВЕЧЕ, ЧЕ ДА ИМ ВЪРВИ БИЗНЕСА. НО НАРЕД С ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ И ТЪРГОВЦИТЕ, ОТ ПРОДАЖБИТЕ НА ХРАНИ ПРОФИТИРАТ И ЛЕКАРИТЕ, ЗЪБОЛЕКАРИТЕ И МНОГО ДРУГИ ИНДУСТРИИ, КОИТО СЕ ИЗДЪРЖАТ ОТ СЪЗДАДЕНИТЕ ПРОБЛЕМИ ОТ ПОЛИТИЦИ, ПРОИЗВОДИТЕЛИ И ТЪРГОВЦИ НА ХРАНИ. ОМАГЬОСАН КРЪГ.  ЧОВЕК ИМА НУЖДА ОТ НЕ ПОВЕЧЕ ОТ 1500 КАЛОРИИ ХРАНА НА ДЕН, НО КАЧЕСТВЕНА ХРАНА, КОЯТО СЪДЪРЖА КОМПЛЕКС ОТ МИНЕРАЛИ, ВИТАМИНИ, КАЧЕСТВЕНИ ПРОТЕИНИ, МАЗНИНИ И ВЪГЛЕХИДРАТИ. НИЕ ПРИЕМАМЕ ПОЧТИ ДВОЙНО ПОВЕЧЕ КАЛОРИИ И ПРИ ТОВА - НЕКАЧЕСТВЕНА ХРАНА. И СЛЕД ТОВА СЕ МОЛИМ В ЦЪРКВАТА ЗА ЗДРАВЕ. ПЪЛНА ТЪПОТИЯ НАЛИ?


Така наречената "хранителна политика" на държавата трябва да се основава на горепосочения принцип - не цената трябва да бъде водещата, при производството на храните, а хранителните и биологичните качества като цяло. Не количеството, а качеството на храните трябва да е в основата на тази политика. Трябва да има стандарти, които да се спазват. Не е нормално производителите на зърно да използват само азотни торове при производството на своята продукция. Азотът дава повече "тежина" на зърното, а производителят се интересува от печалбата. Защо му е да добавя други торове в почвата. Освен това зърното да стане голямо и тежко, е необходимо то да има и пълния комплект минерали, защото без тях организмът не може да функционира нормално. Спомнете си защо римляните са държали най-много на египетската пшеница, която се е добивала от почви, заливани от насосите на река Нил. А те съдържат необходимия комплекс минерали. Американците още през 1936г. са установили, че почвите в САЩ са изтощени, заради ненормалната им експлоатация. Затова са необходими стандарти, които да накарат производителите да мислят не само за "килограмите" на продукцията си, но и за нейното качество и съдържание.

Същото важи и за другите продукти, които произвежда селото.

Защо говоря това да стане ДЪРЖАВНА ПОЛИТИКА. ЗАЩОТО НАРОДЪТ НИ Е ПРОСТ И СЕ ТЪПЧЕ С БОКЛУЦИ. СЛЕД ТОВА БОЛЕДУВА И "ЛЯГА" НА ГЪРБА НА СОЦИАЛНАТА СИСТЕМА.
Сега гледам какво правят по Великден - купуват тези изкуствени козунаци, тъпчат се с преварени яйца, боядисани със съмнителна боя и това е...

Ако има държавна хранителна политика, първият ефект е поне 2/3 от "хранителните" стоки в супермаркетите трябва да изчезнат оттам, защото са пълни боклуци. И те трябва да изчезнат не заради забраната за тяхното производство и търговия. Нищо не се постига със забрана. Но могат да бъдат обложени с високи акцизи, като вредни за здравето храни. Първо да бъдат спрени субдисиите и след това да се обложат с акцизи всички стоки, които са преработени - брашната, хлябът, изделията на сладкарската промишленост, газираните напитки, всякакви консервирани боклуци и т.н. Кой за бога е казал, че трябва да ядем зърното под форма на хляб? Стига се дотам, че хората по селата да казват, че варено жито се ядяло само на погребение! Наистина лудост. Или друго - една баба ми каза, че в нейната къща черен хляб никога няма да влезе, защото бил символ на безността. Направо съм изумен от такова народно творчество.

Затова, народът ни е прост, невъзпитан и необразоват. Затова имаме нужда от държавна политика, която да охлади неговите страсти да купува добре опаковани боклуци, а допълнителните пари, които дойдат в бюджета от акцизите върху такива стоки да се използват за възпитателна и образователна цел, като се започне от подрастващите и се стигне до пенсионерите. Като направят белия хляб да струва 2 лева, а пълнозърнестия - 1 лев, тогава ще се "харчи" повече пълнозърнестия. Поне от двете злини да изберат по-малката. Същото важи за изделията, съдържащи захар и подсладители. Знаете ли, че десетки хиляди хора са в тази индустрия, която произвежда буквално болест за хората, създавайки невероятно тъпата, но успешна търговска комбинация между бялото брашно, мазнината и подсладителите и захарта. Като махнете тези продукти от рафтовете, поне 1/3 от мястото там ще остане празно. Да не говорим, че ще намалим разходите за доктори, зъболекари и какви ли не други подобни, които печелят на гърба на нашето страдание. Създадохме професии, които да живеят от нашата скръб, нарочно произвеждаме болни хора и след това наричаме служителите на тези професии - хуманни. Какво им е хуманното? Да създаваш изкуствено проблеми, след това да създаваш професии, които да решават тези проблеми и да ги обявиш като най-хуманните професии на света. Егати и манипулацията наистина.

Затова трябва често да говорим за хранителната политика. Без държавата няма да минем. Защото повечето от нас нямаме това възпитание и образование и дисциплина, че да бойкотираме такива стоки по магазините и да накараме производители и търговци да ни предложат нещо по-полезно в замяна. Примерите с Унгария и Дания, които са пионери с налагането на акцизи на вредните стоки като чипсовете, например, са показателни в това отношение. Човек може да притежава два или три телевизора, две коли, две къщи, но не може да консумира повече от това, което Всевишният му е отредил, защото има само един стомах, освен ако не иска да умре преждевременно, тъпчейки се с храна. Но тъй като ние сме загубили природните си чувства и усещания, защото живеем под покрив, имаме някаква топлина в студеното време, стени и покрив, които ни предпазват от дъжда и вятъра, какво друго ни остава, освен да се тъпчем с боклуци и да дебелеем? Но когато цените на ПРАВИЛНИТЕ СТОКИ се определят само и единствено от пазара, а цените на ВРЕДНИТЕ стоки се определят с надбавка от държавата, затова, че са вредни, тогава потребителите могат да бъдат НАСОЧЕНИ и СТИМУЛИРАНИ да купуват онова, което е по-полезно и да се ограничи покупката на онова, което носи вреда за организма.

Друг е въпросът, че една храна може да е полезна за един и вредна за друг /примерът с млякото например или месото или зърнените храни/. Това ще го дискутираме друг път. Днес дискутираме за онова, което е вредно за всички. Вредно е в храните да липсват необходимите минерали. Вредно е пържената и солената храна, а още по-вредно е двете работи да се съвместяват - примера с чипса. Вредно е да се яде храна, получена след многократна обработка - примера със зърното, обработено на брашно и след това обработено до получаване на хляб, прибавяйки какви ли не боклуци към този продукт. Вредни са саламите, които се получават от съмнително месо, към което са добавени цяла палитра Е-та, за стабилизиране на цялата тази гмеж.

Нека в заключение да ви дам примера с КОКАИНА. Всички знаят, че консумацията на този продукт води до пристрастяване. НЯКОЙ ДА СЕ Е ПРИСТРАСТИЛ КЪМ КОНСУМАЦИЯТА НА ЛИСТА ОТ КОКА? НЕ, НАЛИ?
ТАКА, КАКТО Е МНОГО ПО-ЛЕСНО ДА СЕ ПРИСТРАСТИШ КЪМ КОНСУМАЦИЯТА НА ЗАХАРНИ ИЗДЕЛИЯ, ОТКОЛКОТО МЕД. МОЖЕТЕ ДА ИЗЯДЕТЕ И НЯКОЛКО ШОКОЛАДА, НО ПРОБВАЙТЕ ДА ИЗЯДЕТЕ СЪЩОТО КОЛИЧЕСТВО МЕД. ЩЕ ВИ ПРИСЕДНЕ. Е, ИМА И ХОРА, КОИТО ГО ПРАВЯТ, НО ТЕЗИ ИЗКЛЮЧЕНИЯ ПОТВЪРЖДАВАТ ПРАВИЛОТО, ЧЕ Е ЛЕСНО ДА СЕ ПРИСТРАСТИШ КЪМ ПРОДУКТ, КОЙТО Е ОБЕКТ НА МНОГОКРАТНА ОБРАБОТКА, ПРЕДИ ДА ИЗЛЕЗЕ НА ПАЗАРА. НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПРИСТРАСТИ КЪМ ЯДЕНЕТО НА ВАРЕНО ЖИТО ИЛИ ПОКЪЛНАЛО ЖИТО, НО ЛЕСНО МОЖЕТЕ ДА СЕ ПРИСТРАСТИТЕ КЪМ ЯДЕНЕТО НА ХЛЯБ.

НАКРАТКО - ВСИЧКО ДРУГО, БЕЗ НАТУРАЛНИ, ЕСТЕСТВЕНИ ПРОДУКТИ, КОИТО СА ПРЕТЪРПЕЛИ МИНИМАЛНА ОБРАБОТКА, ПРЕДИ ДА СТИГНАТ ДО ТРАПЕЗАТА НИ, ВСИЧКО ДРУГО ТРЯБВА ДА БЪДЕ САНКЦИОНИРАНО С АКЦИЗИ ОТ ДЪРЖАВАТА. А ХОРАТА И БИЗНЕСЪТ, КОИТО ПРОИЗВЕЖДАТ ТАКИВА ОТРОВИ, НЕКА ДА ЗАПОЧНАТ ДА ПРОИЗВЕЖДАТ КОМПЮТРИ, А НЕ ХРАНИ. ИЛИ ДА ПРАВЯТ НЕЩО ПО-ПОЛЕЗНО ЗА ОБЩЕСТВОТО.