След това следва някакво постановление на МС, след това някакво решение на министъра, някаква наредба, някакъв правилник и накрая ти писне на онази работа, защото на практика няма кой да се оправи в тази административна вакханалия, която властта създава с цел да ни държи в подчинение.

 

Накрая, всички ние, гражданите на тази страна, се надяваме на справедливост, на законнот, на зачитане на нашите права и свободи.


Опитайте се да разговаряте с някое длъжностно лице. Например с някой полицай. Проверете неговите знания на тема закони и ще разберете за какво ви говоря. Интересувайте се, кога за последно са го изпитвали на тема "закони и тяхното познаване". Попитайте го каква оценка е получил и дали тя е достатъчна, за да изпълнява задълженията си. Попитайте го дали може да пробяга 100 метра за норматив и дали може да пробяга 6 километра.


Вероятността да познава законодателството, което обезпечава нашите права и задължения или да отговаря на изискванията за физическа кондиция е минимална. Как си представяте, всички онези "шкембета", които работят в пътната полиция, дали изпълняват тези изисквания? И къде са КОНТРОЛНИТЕ ОРГАНИ, КОИТО ДА ПРОВЕРЯВАТ КОНТРОЛНИТЕ ОРГАНИ? КОЙ МОЖЕ ДА НИ ГАРАНТИРА, ЧЕ НАЗНАЧЕНИЯТА ТАМ СА НАПРАВЕНИ НА БАЗА НА ЛИЧНИ КАЧЕСТВА, А НЕ НА БАЗАТА НА ВРЪЗКАРСТВОТО И НАГАЖДАЧЕСТВОТО?


Говорих ви за това, как Конституцията препраща към законите, а законите към други закони и други наредби, разпореждания и т.н. и т.н. Тази простотия от времето на "социалистическото строителство" няма да престане. Сложно, та сложно, само и само да те омотаят в неясни текстове с неясно съдържание, за да могат да прилагат субективно и законите и правилниците.

Ето ви един пример: Чл. 7 от Закона за МВР - . "Други дейности на МВР могат да се възлагат само със закон". За кой закон става дума, за закона за МВР или за друг закон, по който да работят служителите на МВР? Не става ясно.

Ето ви още един пример, във връзка с прилагането на чл.8, ал.1, за оперативно издирвателната дейност - "Дейността по ал. 1 се осъществява при условия и по ред, определени със закона, с акт на Министерския съвет и от министъра на вътрешните работи". Какво ви стана ясно, освен във връзка със закона, тази дейност може да се извършва на база на решение на Министерски съвет и от министъра на вътрешните работи. Значи какво излиза - има си закон за МВР, ама ако на "нашите" хора това не върши работа, може и МС или министъра да се вживяват в ролята на закона. Доколкото ми е известно, ние не сме упълномощили нито Министерския съвет, нито министъра на вътрешните работи, да правят нещо, извън рамките на Закона за МВР.

 Цялата човешка история е такава. Мързелът и лентяйството, прекаленото изнежване, парцелирането на държавата от алчни за власт управляващи, огромното его на елита, откъсването на народа от делата на държавата - много са факторите, които обуславят този процес. През изминалите хилядолетия се вижда, че империи са се разпадали в продължения на столетия наред и въпреки, че на много хора е бил ясен този процес, никой не е могъл да го спре.
Империята на Александър се е разпадала почти 200 години. Всеки един виден генерал си е завоювал правото да управлява една провинция от нея и накрая империята е станала лесна плячка за перси и римляни.

Римската империя също се е самопрецакала. Първо малцина са били римляни. След това Рим е станал голям град и повечето от тях са били римляни, тоест хора с права. След това империята дава римско граждани и да други хора, живееще в други градове. Мързелите са станали много, а робите малко и империята е загинала.

Империята на Чингиз е била същата работа. Монголците така и не са се научили да обработват земята и да работят нещо. Каквото откраднат от комшиите, това е било. Първо са опустошили Китай, след това Северна Индия, Европа и т.н. Добре, че в Европа е върлувала чумата, та не са се задържали много там. След смъртта на Чингиз, многобройната му челяд взема по едно голямо парче от земята да я управлява и така империята загива.

Нашият Иван Александър също е разделил българската земя на няколко части и е синовете му са управлявали, тоест живуркали, като всеки се е правил на цар, докато не са дошли турците и не са бастисали всеки един поотделно. На юг от Стара планина е било същото, то не са деспотства, то не са геройства. Всеки сам за себе си. И всеки иска да не работи, ако е възможно и някой друг да го издържа.

Работата с османците, турците или там както ги наричат е била същата. Няколко стотин години империята живее на база на заграбено чуждо имущество и насилие над чужди народи. По едно време турците ги е мързяло дори и да воюват, а камо ли да работят. И е започнало едно разпадане, та чак 300 години е траяло то. Сега нещо са се разработили. Става дума за последните 50-60 години. Икономиката им върви сравнително добре и пак започнаха да плямпат за велики работи и за велики държави. Историята се повтаря. Тамън стигнеш донякъде и правиш всичко възможно да се осереш.


Какво става със Съюза. Нашият Съюз. Започнахме да приемаме азиатци и африканци, защото отказахме да се чифтосваме и размножаваме. Искаме готово население. Но не вземаме най-доброто, а вземаме най-агресивното, най-нахалното, онези, за които правилата не важат. Идват тук, зли, с претенции и паразитират върху нашия гръб. Вижте онези развитите държави. Как можем да си обясним, че една тарга пакистанци, афганистанци, какви ли не пришълци от Арабия или от Африка, ще се впишат в подредената представа за живота на шведите?
Същото важи и за датчаните, норвежците, германците, британците. Толкова ли е проста Европа и допуска всичко това да се случи? Че даже и норматив е приела, да заплашва членовете на съюза с отделяне от Съюза, ако не приемат еди колко си емигранти!!

Както вече знаем от историята, всяка една империя се самопрецаква. Сега е важно да определим, колко години на самопрецакване, ще бъдат достатъчни на Европа, че да загине като общност от държави.

Преди години поне имахме надежда, че ако сме много на зор, има къде да избягаме. Сега където и да избягаме, ще попаднем на цигания. Няма вече и къде да бягаме.

 Програмата е от няколко действия, които трябва да се спазват:

1. Първо се набелязват агресивните ученици - момчета и момичета и се прави списък;
2. Второ, всички да се съберат в спортния салон и да ги накарат да направят 100 клякания, 100 лицеви опори, 100 коремни преси. Ако това не помогне, упражнението да се повтори, потрети и почетвърти, демек, докато учениците баялдисат от движение и докато не заспят от умора в залата.
3. Ако това не помогне, да се даде заповед, всеки да започне да се бие срещу всеки в залата. Докато всички изпопадат и се изморят от бой помежду си.
4. Ако това не помогне, учениците да бъдат закарани в някоя спортна зала по бокс и да бъдат използвани като боксови круши и спаринг партньори на боксьорите.
5. За всеки случай да ги закарат и в някоя зала за борба и там да ги хвърлят 10-15 пъти през суплес, докато започне всичко да ги боли.
6. За всеки случай може да ги закарат под строй в циганското гето, да съберат боклуците, които циганите са разхвърляли наоколо.
7. Ако има време, да отидат да помагат в бърза помощ - да мият пода, да бършат кръвта на пострадалите от катастрофи, да даряват кръв, та да им олекне.
8. Да отидат организирано, да посадят по 100 дървета.
9. Абе да им се намери някаква работа - да боядисат стаите в училището, да пометат двора, да прекопаят парка, да посадят трева и цветя, да почистят наоколо. Все има някаква работа, която може да им се даде. Да се навеждат, да се изправят, пот да се лее, труд да кипи...

След такава програма, със сигурност в училищата няма да има насилие. Програмата както виждате е доста натоварена и никой няма да скучае.


Обаче кой да ги накара да направят всичко това, след като в българските училища има само УЧИТЕЛИ, но няма ВЪЗПИТАТЕЛИ. Никой не иска да си цапа ръцете. Всички искат да получават пари, ако може спокойничко и без нерви и напрежение.

 Дали правенето на добро е оправдание за издършване на зло?


Какво може да се направи в името на доброто?

Европа вече не е същата. Наблюдавам процеса от повече от 25 години. Първият път, когато отидох в така наречения "Запад", беше в далечната 1991г. След това през 1993, 1995 и т.н. и т.н. В самото начало бях много превъзбуден, виждайки как немски деца на по 5-6 годинки, карат някакви моторетки. По онова време нямахме бензи, а камо ли моторетки за децата си. Но истинско впечатление не ми направиха толкова подредените градове и села, колкото мръсотията, оставена на една отбивка, малко преди да вляза във Франкфурт. Това беше шокиращо. На фона на чистите села и градчета по пътя, не можах да повярвам на очите си, да видя мръсотия, която съм виждал например на отбивката с чешмата, по пътя Пловдив - Хасково, на разклона за село Виница. Там е пълно с разхвърлени пластмасови шишета, хартии, остатъци от какво ли не чуждо и наше присъствие. Определено отбивката, която ме смути в Германия, беше оставена така от чуждо присътвие или по-скоро от нашествие.

Втората шокираща картина беше в самия град, на ниво минус 1. Там не забелязах толкова лъскавите магазини, колкото налягалите навсякъде пришълци от Азия и Африка. Не става дума за очакванията ми да видя "чистата нация" в цялата й прелест. Опазил ме господ от такива очаквания, които вкараха Германия и света в такава касапница, няколко десетилетия по-рано. Но това, което тогава видях, беше наистина шамар за мен. Видях разпадането на един свят, към който тогава искрено и ние, българите, мечтаехме да потеглим. Видях различни народи, с различен манталитет, с различни хигиенни навици, с различна религиозна култура, с различия, които бяха толкова големи в моите очи, че не виждах, как тези народи ще могат да живеят заедно, без да се появят проблеми.


Няколко десетилетия след това се започна. Мине не мине някой ден и се съобщава, как някой мангал се е врязал с колата си или с някой камион и е прегазил еди колко си хора. Следват стотици и хиляди пъти отразяване на "събитието" от медиите и всички заживямаме с фалшивото усещане за съпричастност. Палим свещи пред посолствата на пострадалата държава, пишем като ошашавени в интернет и изпращаме своите съболезнования до близките на пострадалите. И какво от това? Тези случаи продължават. Европа няма визия какво да прави с тези хора. Различните култури и многото народи, всеки от които си е башка луд, както се казва е нещо твърде различно от едноезична Америка, която преди 2 столетия е трябвало да засели цял континент и при това заселване чувството за страх от правителството е било най-малкото нещо, което е вълнувало хората. През това време, докато новите американци са избивали индианците, за да им вземат земите, Европа е приживявала последните чумни епидемии, а войните са ставали все по-кървани, все по-големи и все по-разрушителни.

Същата тази Европа сега е като жена с отворени крака, стояща безизразно, след поредното изнасилване. Вече й е все едно, дали и колко пъти още ще я изнасилят. Безхарактерност, проявявана от изнежените и презадоволени европейци, които са забравили природните си инстинкти, обезличени и свръхинтегрирани в един изобилен свят, заради техническото превъзходство над останалия свят. Но това самозабряване трае или ще трае само няколко десетилетия. Вижте падението на Османската империя. Падението е траяло цели три столетия, също и като при Римската империя. Най-описателно обяснение за случващото се дава Димитър Талев, който описва събирането на меджлиса в град Преспа. Там един турчин, преди да си отиде към края на събирането става и казва, че империята загива, защото единият му син има 12 жени и не излиза от харема, а другият му седи в кафенето по цял ден и нищо не прави. Когато господарите се вживеят в неприродна роля, да очакват някой друг да им изкарва парите, когато ръцете се изнежват, а гърбът започва да боли от обездвижване, а не толкова от работа, тогава идва краят на империите. Въпросът е колко столетия ще трае разпадът. Надали обаче ще бъдат 3 столетия, така, както е било с Римската империя и с Османската империя. Казвам, че главните терористи са тези, които са ни управлявали в близкото минало и сега, защото в много голяма степен от тях зависи, дали ще успеят да накарат  сънародниците си да работят и да правят деца в достатъчна степен, че да нямат нужда да вкарват други народи и да ги заселват в европейските земи, в качеството им на роби. Защото робите рано или късно вземат нещата в свои ръце и империите се разпадат.

"Мъдрият човек държи на същественото и загърбва нищожното. Той върши всичко правдиво, но никога не се затваря в законите". Лао Дзъ.


Ако допуснем нищожни хора да правят законите, по които ние да живеем, ще се наложи да живеем съобразно нищожни закони.

Ако допуснем немъдри хора да определят, кое е същественото в живота ни и кое е нищожното, ще се наложи да живеем съобразно нищожни закони.

Мъдрият върши всичко правдиво. Основата на човешкото съществуване не истината - онова, от което нашето общество бяга като дявол от тамян. Истината или правдата, за нашето общество е неудобна, нетактична. Живеейки в лъжа, ден след ден, обществото ни формира онази лицемерна основа, върху която гради значителна част от човешките отношения. Виждаме, че водачите ни не стават и ни лъжат, а ние им се подмазваме, когато сме близко до тях и роптаем срещу тях, когато загубим зрителния контакт с тях. Истината не е изгодна. Вече никой не си задава въпроса, честно ли изкарва парите си. Важното е, че ги изкарва някак си. Моралът е в забвение. Арогантността е мярка за социална реализация. Критериите за чест, морал, справедливост и истина са инфлаирали като думите "демокрация", "пазарно общество", "либерална икономика" и т.н. Инфлаирани от преупотреба. От неправилна употреба, което е другото значение на преупотребата с цел преиначаване на понятията, заради облаги. Облаги, дошли от манипулирането на цели социални групи и дори на цяло едно общество или общества.

Вече не се концентрираме на това, да оценяваме едно действие като правдиво или неправдиво, а внимаваме то доколко е по-малко неправдиво. Допускаме несправедливост спрямо отделната непозната или позната личност, с ехидната надежда, че не ние сме пострадалите. Няма значение толкова кое е справедливо и кое не, важното е ние да не сме пострадалите. Народът ни много правилно е казал в такъв случай: "На чужд гръб и сто тояги са малко". Болката е болка само тогава, когато се усеща от нас самите. В останалите случаи е усещане, основано на лицемерието и фалшивата загриженост.

Много пъти съм си мислел на тема, какъв процент от нашето съзнание е ангажирано всеки ден с нищожности и какъв процент от съзнанието е ангажирано със същественото. Гледам предаване на медицинска тематика по една телевизия. Темата е нещо от рода на: За ролята на превантивната медицина в нашето общество. Слушам обажданията на зрителите, които в общи линии обобщавам в следното: "Професоре, от три години ме боли еди какво си, какво да правя". Един от тях не зададе въпрос, който засяга нещо различно от собствения му задник.

Също много пъти съм се възмущавал от израза, който обикновено юристите използват: Лош закон, ама закон.

На което аз отвръщам: Тъп юрист, ама юрист. Или: Задръстен юрист, ама юрист. Или: Юрист, ама задръстен.

Както казва Лао Дзъ, мъдрият върши всичко правдиво, но никога не се затваря в законите. Като че ли авторът е предусещал, че на тази земя никога няма да има човешки закони, които да следват плътно природните закони и затова определя мъдрия като човек, който "никога не се затваря в законите", изхождайки от основния принцип, че "върши всичко правдиво", обосновавайки тезата, че правдата или истината трябва да бъде поставена като основа за изготвяне на законите.

Законите са затова, за да се променят. Ако нарушението е част от процеса за разрушаването на доверието към един закон и оттам и за неговото премахване и отваряне на Пътя за приемането на друг закон, то нека нарушението да бъде основанието за Пътя...

Ако спазването на законите беше обществена добродетел, то робството никога нямаше да свърши. Друг е въпросът, дали е свършило или не...

 Всички знаят за прецакването, което американците и българските им подлоги направиха и вече второ десетилетие ни точат парите, чрез неизгодните гарантирани от държавата договори за изкупуване на енергия от така наречените "Марици". Затова тук пристигнаха такива мастити политици като Джон Кери  и сенаторите Джон Маккейн, Кристофър Мърфи и Рон Джонсън. Да не си мислите, че идваха тук, за да ядат фасул, да гледат нестинарски танци и да преценят колко пари да отпусне Държавният департамент, за развитие на демокрацията или колко пари да дадат на грантоедите техните фондации. Всяко действие при тях е премерено и цели да ни прецакат, защото ако ти дадат 50 милиона долара, трябва да знаеш, че ще вземат под различна форма най-малко десет пъти повече. Иначе няма да са американци, а ще са зимбабвийци.


При братушките работата е същата. Преди повече от 15 години г-н Лостов им подари за 130 милиона долара бургаската рафинерия. И досега са на загуба. Демек не плащат на държавата корпоративен данък. А къде отива този данък? Познайте от един път. Да, в матушка Рус, разбира се. Няма да остане тук я. Как става врътката. Лесно. Путин вика шефа на Лукойл и му казва. Пазар, мазар, няма такова нещо. Направи така, че вместо твоите фирми в България да плащат данъци там, парите да постъпват в руския бюджет. И ето ти схемата: От цялата компонента на цената на един литър произведено гориво в бургаската рафинерия, разходите за доставката на суровия нефт, неговата преработка и реализацията в търговската мрежа, съставлява около 49% от цената. Държавата си взема нейното, облагайки това гориво с акциз и ДДС и такси, в размер на 51% от крайната цена на продаваното гориво. Дотук нищо лошо, нали. Но ако сравним тези показатели с една Австрия, която е приблизително равна на България, както и рафинерията на ОМВ във Виена, която също е приблизително равна на бургарската рафинерия, какво се получава? Получава се така, че компонентата на акциза и данъка за държавата там е 61% от цената, а производствените и търговките разходи за реализацията на същия този литър е 39% от цената.  И като краен резултат - Лукойл, като корпорация, "прави" печалба от близо 8 милиарда долара всяка година, но в България "работи" на загуба. Хайде холан, ние да не сме толкова прости, че да не можем да вържем кънките и да не разберем, как така централата в Москва ще има печалба, а нейното дъщерно дружество в България ще работи на загуба вече 15 години. Защо тогава не е фалирало, след като работи на загуба? Ето задачка за икономисти. Коя друга фирма ще работи 15 години на загуба и ще продължава да разширява позициите си и да става все по-голяма и по-голяма? Хайде сега дружно да си зададем няколко въпроса:

1. Защо при тази висока компонента на разходи за суров петрол, директно разтоварване на пристанището в Бургас и ниските заплати на работниците и служителите, спрямо тези на австрийските работници, защо производствената компонента в рафинерията край Бургас са по-големи от тези в рафинерията край Виена? Да не би някой големец да е определил каква да бъде доставната цена на нефта за нашата рафинерия, а друг големец на висока държавна позиция, да се е съгласил, държавата да отстъпи едни 10 процентни пункта при формирането на цената? А колко са тези 10 процентни пункта от цената, ако рафинерията произвежда 5 милиарда литра гориво, а крайната цена е 10 милиарда лева? Не е ли приблизително някакъв си неврачен 1 милиард на година?
2. Как американските и руските братя могат да правят такива печалби тук, единият, директно чрез цените на изкупуваната от НЕК електроенегия, а другият, чрез надуване на производствените и търговските разходи, без да имат подкрепа на българските големци - дупедавци?  В същото време, ние, обикновените хора, сме се съсредоточили да слушаме празните приказки за "фили" и "фоби", ровейки се ненужно в историята и забравяйки, че сме подложени на икономически терор за милиарди, всяка година!!!
3. Както ще стане, ако дойдат отговорни големци да ни управляват, които ще си поискат например тези 10 процентни пункта, под форма на данъци, които да постъпват всяка година в бюджета и да поискат и получат преразглеждане на неизгодните договори за изкупуване на енергия? Ще можем ли да ги опазим физически от КГБ и ЦРУ? С наличните служби, пълни с уредени връзкари, подкупна администрация и продажни политици, едва ли. Интересно ми е, докога ще продължава тази кражба на века. Кога ще назреят онези обществени условия, които да докарат нашето общество дотам, че да можем чрез пряк натиск върху политиците, да ги накараме да вземат решения, които биха били от полза на българското население, а не от полза на руското население и американското население? Затова мили мои сънародници - нека да престанем да се дърляме за това кой коя държава обичал, защото изписахме тонове с мастило и изхарчихме много терабайтове памет в сървърите по света, да доказваме емоционалните си пристрастявания, без да можем да се усетим, че ни водят за носа и насочват енергията ни в неправилната за нас посока. Това е една от причината за ниските ни доходи, за недостатъчните постъпления в бюджета, за ниските пенсии, за лошата ни инфраструктура и т.н. Когато разберем тези простички наглед неща и осъзнаем, че нищо няма да се промени, докато не излезем на улицата и не започнем да налагаме волята си като Суверен, за постигането предимно на ИКОНОМИЧЕСКИТЕ си цели, тогава неусетно ще сме постигнали и ПОЛИТИЧЕСКИТЕ си цели, а именно - контрол над действията на онези, които сме ги изпратили там, горе, да защитават на всяка цена нашите, а не чуждите интереси.

 https://www.24chasa.bg/novini/article/6156841


Хвърлени в пространството лъжливи думи. Без никакви аргументи. Общи приказки, но никакъв анализ, никакво доказателство за твърдението, че Герб е дясна партия. Ето какво казвам аз: Герб е социалистическа партия или постсоциалистическа партия, все тая. Ето ги и доказателствата:

1. Почти всички ръководители в тази партия са или бивши комунисти, комсомолски секретари, деца на активни и пасивни борци срещу фашизма и комунизма и тем подобни активисти;
2. Вижте им икономическата платформа -от 2009г., Герб неотклонно приема СОЦИАЛИСТИЧЕСКИ бюджети. Вижте как е формиран бюджетът - същият принцип, като при Тодор Живков - един куп пари се събират на едно място и няма никаква връзка откъде идват парите и къде отиват. Ето ви няколко примера. Нямаме данък, който да попълва недостига на НОИ, която институция е извън бюджета и формира свои приходи, на база на вноските, които всеки работещ прави всеки месец. Въпреки това, бюджетът дава едни пари, събрани от различни източници. Няма пряка връзка между събрани пари и дадени пари. Събират се едно към гьотьоре и се разпределят в зависимост от "нуждите", така, както по времето на социализма.Тоест, социалното обезпечаване хем е отделено от бюджета, хем и не е.
3. По същият начин - нямаме социален данък, за помощи на мързеливите и неграмотните, но има предназначени целеви пари за тях. Пак същият принцип - събират се едни пари в един куп и се разпределят спрямо "нуждите".
4. Държавата акумулира 40% от БВП!!! За каква дясна партия става дума. При управлението на истинските десни партии, би трябвало правителството да акумулира не повече от 15-20% от БВП. Политическите платформи на десните партии дават предимство на личната и частната инициатива на личността да прави пари, а не на чиновниците да разпределят пари.
5. Вижте монополизацията в икономиката. БДЖ е държавна и фалирала. Данъкоплатците я издържат. Вижте НЕК - и тя е държавна и затънала. Вижте търговията с горива - една фирма с ясно изразени комунистически служители в нея, държи почти 100% от акцизните складове в страната. Вижте кои работят в нея - бивши и настоящи комунисти и социалисти, по всички етажи на властта, от обикновения бензинджия, та чак до президента на фирмата.
6. Вижте железопътна инфраструктура - и тя държавна. Хвърлени от данъкоплатците стотици милиони и пак железниците ни са под всяка критика - защото са социалистически.
7. Вижте затворените професии - нотариуси, адвокати, експерт счетоводители, съдебни изпълнители.
8. Вижте социалистическата ни банкова система, в която и да пръднеш, се иска разрешение от БНБ, тоест от партията, която е на власт. Мирише отвсякъде на социализъм с този рамкиран уж пазар, с тези регулативи и въпреки всичко, нищо не е под контрол - КТБ го доказа. Другарите пак спечелиха милиарди от бъркотията, която те самите създадоха.
9. Вижте родните застрахователи -а ко не беше социалистическата държава, която да ни задължи със закон да си застраховаме колите, дали щяха да съществуват всичките тези застрахователи? Какво друго, освен социализъм, може да се нарече онази система, която ти осигурява на базата на задължителен акт, повече от 60% от всички приходи?
10. Вижте политическият ни живот. Толкова много партии, а всички производни на БКП. При социализма няма демокрация. В България няма демокрация, значи си е социализъм.
11. Вижте бюрокрацията ни, класацията ни по свобода на словото и печата, класацията по строителни разрешителни и т.н. и т.н. Социализъм в действие. Само кльоновете ги няма, че да задържат стадото на тази територия.
12. Вижте програмата за саниране - та това дори и при Тодор Живков го е нямало. Такава далавера е тази програма... Ние платихме по 1400 лева за саниране на жилище и си го направихме на частно. Какви са тези 17 хиляди на апартамент, ако не е яко крадене, типично по времето на социализма и постсоциализма.
13. Вижте системата за сигурност!!! Коя дясна партия ще хвърли толкова пари в МВР и службите и накрая ще получим НЕСИГУРНОСТ. Нито демокрация, нито сигурност.
14. Вижте системата на образование - същата като при социализма. Да сте чули някой даскал да го наградят, защото учи добре децата?  Да сте чули университетски преподавател да е получил награда, защото неговите студенти са по-подготвени от останалите студенти? Да сте чули, държавата, която изсипва милиарди в образованието, да се е позаинтересувала, за какво дава пари - да наложи някакви изисквания. Типично по социалистически - хвърля там едни пари и оправяйте се.
15. Вижте изграждането на инфраструктурата. Общините получават едни близо 3 милиарда лева от бюджета, но на какъв принцип? На принципа на натягането. Който се натяга повече, получава повече пари. Бургас се натяга повече, ето ти пари за Бургас. Варна също. Защо другите градове не получиха стотици милиони левове от бюджета за различни програми? Защото нашите хора там "държат" много гласове за предстоящите избори. Типично по социалистически. Тодор Живков раздаваше така парите на своите любимци, без критерии, ей така, по лични, партийни причини.
16. Политическата система при социализма ни караше да гласуваме формално за една партия през 4 години. Сега гласуваме формално за няколко партии, които произлизат от същата тази партия. Нещо да се е променило съществено. Можем ли 2 месеца след избора да свалим от власт партия, правителство? Можем ли да си изберем главен прокурор и да го свалим, ако не ни хареса една сутрин? Не, не можем, също като при социализма. Тогава какво се е променило?

Герб е типично социалистическа партия, със социалистическа програма. Това, че някои там вътре си създаде мафиотизирана структура за правене на пари не ги прави дясна партия.

 https://www.24chasa.bg/novini/article/6155085

Проект за много милиони се подготвя за центъра на София. Ще имаме нови жълти плочки. Бронзирани. На територия от 120 декара. Какво съществено ще се промени и това ли е най-належащата инвестиция за София? Не, разбира се.


Общината отново показва, че приоритетите не са решаване на най-належащите инфраструктурни проблеми на София, а създаването на някакво лустро на централната част. На цялата тази мизерия, само бронзови плочки си нямахме. Ето къде кметицата може да изразходва тези пари, с много по-голяма необходимост от лустрирането на центъра:

1. Пътят към Европа - бул. Европа е в недобро състояние. Отсечката от надлеза на кв. Захарна фабрика до изхода на София прилича на бурно море. Да не говоря за тротоарите на същия булевард, с изкъртените плочки, по които трудно се движи пешеходец. Да сте видели там майка с детска количка? Няма и да видите.
2. Пътят към Гърция и Македония - прочутото Владайско дефиле. Пътували ли сте скоро оттам?
3. Поне 95% от всички вътрешно квартални улици в София. Аз живея на няколко места в града. В центъра където живея, скоро ремонтираха една вътрешно квартална улица. И това е за последните 30 години. Само една. В южните райони за последните 30 години се асфалтира и то не изцяло, панорамният път, който свързва кварталите Бояна и Драгалевци. Тук там хвърлиха малко асфалт на някои дупки и толкова. На пръстите на едната ръка се броят асфалтирани малки улички от по 100-150 метра. За 30 години! В най-скъпите райони на София няма изградена атмосферна канализация. Немалка част от къщите са със септични ями. В европейска София. В най-скъпата й част. Вижте улиците и тротоарите на Бояна, Княжево, Драгалевци, Симеоново, на Манастирски ливади, на Панчарево. Идете в северната част на София, но като че ли най-трагично е положението на инфраструктурата в кв. Овча купел, още един южен район на столицата. Идете и вижте какви улици и тротоари има там!!! Земя - пътува се буквално по земя по някои улици, а улица или булевард Монтевидео може да кандидатства за приза най-ужасен столичен булевард.

Вероятно съм пропуснал и други изтърбушени софийски райони. И защо тогава ще слагаме бронзови плочки в центъра на София? На гол гъз чифте пищови. Само това да кажа - улицата, на която аз живея, е правена непосредствено след Освобождението от турско. Застлана е с чакъл и след това на няколко пъти този чакъл е пресован в почвата отдолу. И това е така наречената "синя зона" в София, най-централната част. Не може ли тази улица да се асфалтира поне, вместо парите да отидат за бронзови плочки? В центъра няма нито едно обособено място за паркинг на велосипеди, нито едно място за паркинг на коли, построено за последните 30 години. Не достигат велосипедни алеи, някои от парковете са в ужасно състояние - изтърбушени пешеходни пътеки, кал...За какво за бога са отивали парите ни тогава?

Е какво ще кажете г-жа Фандъкова, това, за което аз предлагам да се похарчат парите, които сте предвидили за бронзови плочки за центъра, не е ли с по-висок приоритет за общинското ръководство и за вас, самата?

 http://banks.dir.bg/2017/04/04/news25551372.html

Поредното доказателство, идващо от ЕСП - европейската сметна палата, която казва, че "Европейската СП установи, че схемата на ЕС "Младежка гаранция", която цели да подпомага млади хора без работа, квалификация или образование, е провалена.
Според Сметната палата програмата е постигнала ограничен напредък, а резултатите от нейното прилагане не оправдават първоначалните очаквания. Това се посочва в доклад на институцията, изготвен от представителя на България Илиана Иванова, цитиран от БТА".

Основата на честната икономика, това е честната икономика.

Простичко казано, всички ние, които работим, трябва да имаме СИГУРНОСТ, че никой няма да получи ПРИВИЛЕГИИ, на базата на каквито и да са критерии. Трябва да сме сигурни, че когато стартираме да бягаме на 100 метра, никой няма да изкочи на 80-тия метър, да пресече първи финала и съдията да му отреди победата.


Трябва да сме сигурни, че интересите са задоволени, на базана на ПРИРОДНИ, а не на базата на БЮРОКРАТИЧНИ обструкции.

ИЗЛИВАНЕТО НА ПАРИ ОТ ЕС ПО РАЗЛИЧНИ ПРОГРАМИ СЪЗДАВА НЕПРИРОДНА ИКОНОМИКА. Всяка неприродна икономика, рано или късно затъва.


Помислете ти за субсидиите в земеделието. ЕС направи така, че парите се съсредоточиха в 50 фамилии, които се занимават с крупно земеделие. Това ли е целта на Съюза? Да окрупнява капитала? Какво общо има с либерализма окрупняването на капитала? ЕС създава монополи!


Помислете си за грантовете за повишаване на конкурентността! Дават се пари, за да стане една фирма конкурентна. Харчет се пари, заради самото харчене и усвояване. На кой ли му пука, дали има нужда точно от тази машина или от точно този производствен или технологичен процес. Важното е да се вземат парите. Така програмата за конкурентност създадоха точно обратното - засилиха диспропорциите в икономиката, защото НИКОЯ ПРОГРАМА НЕ МОЖЕ И ДА ДАДЕ ПАРИ НА ВСИЧКИ ПОРАВНО, ЧЕ ДА СЕ ПОВИШИ ТЯХНАТА И ОТТАМ И ОБЩЕСТВЕНАТА КОНКУРЕНТНА СПОСОБНОСТ.

Европейската бюрокрация изпълнява успешно ролята на слон в стъкларски магазин. Икономиката е фина система и няма нужда от това, някой непросветен в законите на икономическите цикли бюрократ, да се упражнява на тема "стимулиране", "координиране" и т.н.

Нека да си спомним основните цели, които поставиха на Обединението за въглища и стомана и след това на Европейската икономическа общност, бащите на това обединение:

1. Свободно движение на хора;
2. Свободно движение на услуги;
3. Свободно движение на стоки;
4. Свободно движение на капитали.

Към тези основополагащи цели, можем да добавим;

1. Свобода на информационните потоци;
2. Свобода от монополи;
3. Защита на потребителите;
4. Премахване на излишните регулации;
5. Общностна политика /но без финансиране/ за постигане на високи цели в образованието и възпитанието на новите поколения.
6. Финансиране на инфраструктурни проекти, които не са по силите на отделни държави и които са от значение за подобряване на общоевропейската инфраструктура.
7. Контрол от страна на нас, избирателите, върху избора, отзоваването и определянето на условията, включително и финансовите, на нашите пратеници в различните европейски институции.

Нека да се престане с финансирането на на частни проекти. Това е работа на частните лица. Нека най-после да разберем, че КОЛКОТО ПОВЕЧЕ ДЪРЖАВАТА ПРЯКО СЕ МЕСИ В ИКОНОМИКАТА, ТОЛКОВА ПОВЕЧЕ ЧАСТНИТЕ ЛИЦА ЩЕ СТОЯТ ОТСТРАНИ И ЩЕ ГЛЕДАТ. ПОВТАРЯМ - ЩЕ ГЛЕДАТ И НЯМА ДА УЧАСТВАТ НИТО СЪС СЪЩИЯ ПЛАМ И ВЪЗМОЖНОСТИ, НИТО С ЖЕЛАНИЕ. ТОВА СА СКАЧЕНИ СЪДОВЕ. КОЛКОТО ПОВЕЧЕ БЮРОКРАЦИЯ, ТОЛКОВА ПО-МАЛКО ИНИЦИАТИВНОСТ.

Вместо всичко това обаче, брюкселските комунисти и социалисти, начело с Юнкер, се опитват да ни налагат силово вземането на различни решения.

http://news.bnt.bg/bg/a/migratsionnite-kvoti-na-es-sa-zadlzhitelni-za-avstriya-zayavi-yunker


Юнкер стигна в нахалството си дотам, че да заплашва Австрия, защото не била съгласна с квотния принцип за резпределение на мигранти. Същата заплаха е отправена и към Унгария и Полша. Дори говори, че тези, "които не спазват правилата на Съюза, нямат място в него". За какви правила става дума г-н Юнкер, че не знам? СЪЮЗЪТ НЕ Е СЪЗДАДЕН, ЧЕ ДА ПРЕРАЗПРЕДЕЛЯ МИГРАНТИ ОТ ЕДНА ДЪРЖАВА В ДРУГА. МИСЛИТЕ ЛИ, ЧЕ СЪЗДАДЕТИЛЕТ НА СЪЮЗА СА ГО СЪЗДАЛИ, ЗА ДА ГО НАПЪЛНЯТ С МИГРАНТИ ОТ АФРИКА И АЗИЯ? Явно е, че от една централизирана структура, каквато беше СИВ, сме попаднали в друга такава - ЕС. Също така е ясно, че бюрократите се опитват, скрити зад паравана на думата "единство" да налагат освен икономически, но и МОРАЛНИ правила за съществуването на отделните държави. Когато говоря за реформи в Съюза, става дума за ПРИЕМАНЕ ОТ НАРОДИТЕ И СЪОТВЕТНИТЕ ПРАВИТЕЛСТВА, НА ПРАВИЛА, КАКВО МОЖЕ И КАКВО НЕ МОЖЕ ДА ПРАВИ БРЮКСЕЛСКАТА БЮРОКРАЦИЯ. ВСЕ ОЩЕ НЕ СМЕ СЪЗДАЛИ ЕВРОПЕЙСКИ СЪЕДИНЕНИ ЩАТИ, ЗА ДА ИМАТ НЯКАКВО ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ДА НИ НАТРИСАТ РЕШЕНИЯ, КОИТО НЯМАТ НИЩО ОБЩО С ИДЕЯТА ЗА СЪЗДАВАНЕ НА СЪЮЗА.

Медведев, премиерът на Русия се пъчи, че щял да води борбата с тероризма до край. Може да се бори с тероризма, но преди това да си каже за обръчите от фирми, които е създал и за милиардите рубли, които минават през тях, използвайки силата на държавната администрация, за постигането на частни икономически цели. 

Нека да видим сега какво е тероризъм. Според официозите, тероризъм е да извадиш един пищов и да започнеш да стреляш напосоки и да трепеш всички наред.

Тероризъм е да връхлетиш умишлено с колата си и да смачкаш колкото се може хора, по подобие на случая в Ница и преди няколко седмици - в Лондон.

Тероризъм е да заложиш взривно устройство в метрото и да убиеш и да раниш десетки хора.

Да, това е тероризъм. 

Но нека да видим, колко хора умират от такъв вид тероризъм! Десет, сто, хиляда...


Има ли по-голям тероризъм от това?

Хайде да нахвърлям няколко примера:

1. Не е ли тероризъм, някакъв виолончелист, да притежава в офшорни сметки над 2 милиарда долара? Ще кажете, че много концерти извършвал! Браво бе. Толкова пари от едно виолончело. Ето това за мен е тероризъм. Да имаш два милиарда, за които всички знаят на кого са и никой не предприема мерки тези пари да отидат в ръцете на истинския стопанин на Русия - руския народ. В същото време, руснаците дават 80% подкрепа за водача си, който стои в основата на тази уйдурма. Ето това е истински тероризъм - неподправен и необясним, като широката славянска душа;
2. Не е ли тероризъм, да похарчиш едни 50 милиарда долара за едни игри и целият свят да знае, че от тях едни други 20 милиарда са отделени настрана на точно определени хора, приближени до сърцето, черния дроб или до някой друг орган на вожда?;
3. Не е ли тероризъм да ти кажат, че българската администрация струва едни 6 милиарда лева и ти нямаш право да поставяш под съмнение нито това мнение, нито действията, по усвояване на въпросните милиарди?;
4. Не е ли тероризъм, да ти кажат, че си задължен да се грижиш за негодяи, които ти не познаваш и не искаш да познаваш, само защото тези хора са негодяи? Не е ли тероризъм, да те заставят насила да издържаш трети лица, които явно крадат от обществените фондове?
5. Не е и тероризъм да не ти дават право да се грижиш за себе си, отнемайки ти пари, свобода, власт и всичко, за което се сетите, свързани с тези понятия? Не е ли тероризъм, ти да си платиш изолацията на собствения апартамент, а комшията отсреща да получи безплатна изолация от държавата? Не е ли тероризъм, че си платил 35 лева на квадрат за собствената изолация, а държавата е платила с твоите пари, 135 лева за изолацията на апартамента на комшията в отсрещния блок?
6. Не е ли тероризъм, жителите на улицата на която живееш, да са платили над 400 хиляди лева имуществени данъци за последните 5 години, а да получат обратно от общината 20 метра нови плочки на единия от тротоарите и две засадени на кръст дървета?
7. Не е ли тероризъм това, че нито една държавна служба не работи както трябва и е свърталище на връзкари, партийни лекета и доносници и че откакто се помня, професионализма и нравствените добродетели не са критерий за успех в това общество?
8. Не е ли тероризъм това, че плащам всеки месец стотици левове данъци, а някой мърляч не дава и стотинка на държавата и в същото това време той има същите права като мен и като социално слаб даже ползва и предимства, каквито аз нямам право да ползвам?
9. Накратко - кое е по-страшното за обществото - терористът, който е убил 10 души в метрото или това че, собствената ти държава те държи в робско подчинение и страх и харчи по 90 милиона лева от твоите пари, без дори от кумова срама да те попита дали си съгласен или дори без да ти даде подробен отчет, за какво е похарчила парите ти. И това е всеки ден.
10. И ето примерът с Белгия - не е ли тероризъм това, че си допуснал цял един квартал да се запълни със съмнителни лица от какъв ли не произход, че си легализирал тяхното присъствие с даването на белгийско гражданство и права, включително и да точат бюджета на страната? И след това се учудват, че същите тези мангали взривявали я летището на Брюксел, я някоя зала в Париж...Не е ли това истинският тероризъм - да допуснеш такова екстрено смесване на народи и религии и след това "да се бориш" с тероризма...
11. Не е ли тероризъм, че магазините ни са пълни с храни, които деформират естествената ни представа за развитието на човешкия организъм, деформират ДНК-то ни, клетките ни...След това се питаме, защо има толкова ненормалници и в лудниците и на улицата. Хайде на бас, че терористите не са хора, които се хранят здравословно и полагат съществени усилия за здравето си. Със сигурност се тъпчат с ГМО храни и затова превъртат.
12. Не е ли тероризъм, че нямаме истинска свобода, че нямаме пряка демокрация, че нямаме права веднага да коригираме грешния си избор на политика, партия или власт като цяло?
13. Не е ли тероризъм това ,че сме на 113-то място по свобода на словото? Едно основополагащо право в условията на демократична държава. 

Тук дадох много примери, но ако трябва да коментирам терористичния акт в Петербург - като пускаш кирзизи, туркмени, азери, таджики, кавказци и други азиатци да влязат в държавата ти и като ги използваш да ти носят кашоните и щайгите със зеленчуци и плодове по тържищата в Москва и Петербург, трябва да си готов и на това, което извърши онзи будала, взривявайки толкова хора в метрото на Петербург. Не може да искаш от пчелата само меда. Трябва да си готов и за жилото й. Основните терористи са управителите на народите, които доста умело ги баламосват и замайват и манипулират и използват в крайна сметка, казвайки им, че за да получат сигурност, трябва да се откажат от свободата. Но най-големите терористи в крайна сметка сме всички ние, избирателите и гражданите на която и да е европейска страна, които вярваме на едни такива твърдения и се лишаваме съзнателно от свободите си.

 https://dariknews.bg/novini/bylgariia/radev-integraciia-bez-iasni-mehanizmi-i-kriterii-vodi-do-izolaciia-i-radikalizym-2015276


Ето една статия на президента, която прочитайки я, останах с впечатлението, че ако се опитам да кажа нещо повече, отколкото той е казал, ще "увисна" както се казва, във въздуха.


„Убеден съм, че лоялното членство в ЕС не означава механично копиране на регулациите, а вземане на отговорни стратегически решения, които в перспектива да гарантират процеса на интеграция без заплахи за националната сигурност“

и още

"Преди да създаваме система за уседналост на бежанци, трябва да имаме задълбочен анализ и оценка на риска, ясни критерии за интеграция, ясни механизми за измерване на успеха на тази интеграция, за процесите на нейното протичане, да имаме единен, национален орган за координация и контрол на тези процеси, да имаме ясна представа за възможностите на нашата социална система“


Това е казал президентът пред Доналд Туск, вчера, 04.04.2017г.


Все още чакам някой да ми каже, кой аджеба го консултира и му пише текстовете. Не ми се случва често да изказвам похвали за изказани мнения на наш държавник. С Радев ми се случва за втори път за последните 3 месеца - първият път е във връзка с негово изказване пред паметника на Апостола тази година и второто е сега, във връзка се необходимостта да имаме ясни и точни критерии за интеграция на бежанци.

Наистина, който е посещавал Брюксел и Париж е видял точно онова, от което Радев се страхува и с право. Ако Дубай се занимаваше с "интеграции" на чужденци, отдавна да не съществуваше като държава.

 http://www.24zdrave.bg/Article/6016576


Опасно ли е ако урината е с повишена киселинност? Въпросът е зададен от читател на вестник Труд, а отговаря професор от УМБЛ Александровска.


Той първо каза че на фиша, който излиза във връзка с изследване на урината е отбелязано, че урината може да има показатели за алкалност или киселинност, както искате го разбирайте, между 4,5 и 8.

"Нормално е при здравият човек да има слабокисела урина". Това заявява професорът, но не казва какво означава СЛАБОКИСЕЛА УРИНА.

"Все пак реакцията на урината може да е между 6,2 и 6,7" заявява професорът. Тук обаче се появява думичката "може", а не "трябва", което означава, че професорът не знае всъщност каква препоръка да даде. С това "може" се измъква по терлици, както се казва.

Следва друго заключение: "Не трябва да се смята като правило, че при дадено заболяване на организма, реакцията на урината е определена - например, туберколоза и кисела урина или пък туморен процес и алкална". 

Не знам дали правилно съм разбрал професора, но според него не е задължително при туберколоза да имаме кисела урина и при туморен процес - алкална урина. Може би, тогава, когато "конят е отишъл в реката" и наистина има развит туморен процес, каквото и да постигнеш за алкализиране на организма, вече всичко е свършено за конкретния случай. А какво става в самото начало? Дали професорът може да каже, че независимо от това, че един организъм постига показатели на урината в дълъг период от време, в рамките между 7,2 и 7,4, и при какви други условия, той може да развие туморен процес, който да свърши с летален изход?

Ето още едно определение на професора: " Реакцията на урината зависи главно от храната - ако е богата на белтъци, обикновено урината има кисела реакция, а ако е предимно растителна - алкална"

Професорът казва "обикновено", но не казва от какви фактори се обуславя това заключение. Още едно потвърждение, че за алопатичната медицина, всички ние, пациентите сме еднакви - имаме някакво тяло, което се състои от мускули, лимфа, кръв, стави, вътрешни органи, кожа и т.н. и третирането на всяко едно тяло е като третирането на колите от една и съща марка - сменяш части и всичко трябва да е ОК.

Да, ама не е.  Тъй като не вярвам на  алопатичната медицина /като изключим крайното й приложение - хирургията/, аз започнах преди години да правя опити и то не заради другото, а защото същата тази медицина не ми даде разумни отговори на много поставени от мен въпроси и ме водеше само през мъчителни процедури и страдания, както за мен самия, така и за семейството ми. Тези опити се разпростират в изследване на алкално-киселинното равновесие на десетки хора, които доброволно ми предоставяха материал за изследване и изучавайки същите тези хора като отделни медицински случаи. При някои от тях, независимо от това, че основната храна в менюто им е МЕСОТО, урината им беше много по-алкална от тези, които основно се хранеха с растителна храна. Алопатите изключват другите, традиционни клонове на медицинското познание, като така наречената народна медицина, независимо от коя част на света идва тя. Преди малко повече от 100 години, докторите не са могли да дадат обяснение, защо е толкова съмнителен процентът на успеваемост при преливането на кръв, докато на някой от тях не е светнала идеята, че кръвта на един човек създава антигени спрямо кръвта на друг човек, което не позволява успешно кръвопреливане в дадени случаи. Но и това алопатите не са си извлекли поука и ето какво твърдят - че хората, които ядат повече месо, имат по-кисела урина от тези, които ядат предимно растителна храна. Никой от тях не се интересува от подробности като, как един конкретен организъм превръща хранителните нутриенти в енергия и каква реакция има към съответната храна самият конкретен организъм. Простичко казано, защо Иван яде пържоли и има алкална урина, а Петър набива растителна храна и има по-кисела урина от Иван. Алопатите са хванали грешния път, но имат силна политическо рамо и са официалните сатрапи в областта на медицината. Няма значение, че те не се справят с проблемите за голямата заболеваемост, винаги намират обективно обяснение, че не те са виновните, а нещо друго, което е извън нас - я някакви страшни вируси, които идват от Азия, я някаква лоша бактерия, я нещо друго. За да се стигне до заявяването на такива откровени глупости, че приемът на витамин С води до кисела реакция в организма. Без обаче професорът да каже, за какъв витамин С става дума - за онези синтетики, които ни пробутват аптекиет, или витамин С, получен от изцеден лимонов сок или за него е все тая, след като химическата формула на витамина е една и съща.

Ето един случай за уникалността на всеки един човек. Преди малко изследвах урината на мой служител. Често правя такива изследвания на тези, които желаят. Яко, здраво момче, което според неговото изказване преди малко - "пращи от сила и здраве и се чувства прекрасно". Урината беше кисела - около 5,5. Бих попитал професора, ако той се чувства силен и здрав, този показател ли трябва да се стреми да поддържа или друг? И още един въпрос - как ще се погледне в по-дългосрочен период от време, примерно след 20г., когато силата на младостта вече няма да може да поддържа тази хомеостаза, която поддържа сега? И кое е по-добре - да поддържа занапред 5,5 или да поддържа 5,9 или 6,5 или 7? Въпреки, че на тази възраст, с това здраво и младо тяло, за него конкретно няма никакво значение какъв е показателят му в момента. Казах не случайно "в момента".

Или още един въпрос - как професорът ще отговори на следните факти - намаляването на количеството прието месо от друг мой служител, води до влошаване на показателя на урината и до нейното "вкиселяване"? Защо месото е алкализиращ фактор при него и киселообразуващ при друг, а неутрален при трети? Когато алопатията започне да си задава тези въпроси и започне да дава разумни отговори, тогава ще получи моето признание. Засега обаче алопатите правят всичко възможно, за да стигнем до "ножа", защото там са големите пари. За какво ти е да мислиш за някакво си алкално-киселинно равновесие, като имаш нужда, ще те оперираме и ще ти спасим живота. И повърхностно погледнато, едно такова твърдение е вярно - колко хора дължат живота си на хирурзите! Включително и аз. Тяхната намеса е едновременно полезна, както при получени травми, така и при причинени от самия пациент телесни деформации, следствие на глупав начин на живот. Тук обаче търсим не повърхностното обяснение...