Без съмнение, всеки е преживял конфликтни моменти, когато парите не са стигали. Това важи и за семейството и за личните финанси и за фирмените. Без спор, тогава ситуацията е доста напрегната и само този, който не е преживял такива моменти, няма как да разбере това, което казвам.

Сега обаче искам да се концентрираме на обратната страна на медала. Тогава, коато парите идват все повече и повече. Вие казвате, че това е невъзможно. Вероятно сте нямали такъв опит и не ви се е случвало. През десетилетията, в които съм участвал в различни проекти, моят опит показва, че това е възможно, независимо дали "навън" е криза или не. Ако имате готовност да работите до откат, да забарвите за това, какво е събота и неделя и какво е празник, ако имате добър план, ако преди десетилетия не сте се доверявали само на държавното училище и образование и сте залягали над "материала", за да станете още по-добър, ако имате подход към хората и те ви се доверяват и през годините не сте ги лъгали и сте били справедлив, ако сте пестелив и не разхищавате пари, време и други ресурси, ако успеете да контролирате егото си, а така също и различните пристрастявания, които отнемат от парите и енергията на мнозина от нас - успепът ви е гарантиран в голяма степен.

Моят опит през последните 2 десетилетия, в които аз съм бил в някаква степен натоварен с управленски функции показва, че най-трудният момент не е в началото, както се казва в приказката, че всяко начало е трудно, а тогава, когато е създаден онзи работещ механизъм, който може да бъде оприличен като "машина за пари". Тогава се появяват хора и организации, които искат да участват в разпределението на баницата. И тези хора са както вътрешни, така и външни.

Различни организации започват да извиват ръце в преносния смисъл на думата, само и само да ти вземат бизнеса. Когато си зле, никой не се интересува от теб. Но когато започнеш да правиш пари, тогава става интересно. И започват едни интриги и манипулации, които нямат нищо общо с теоретичните представи на либералите за съществуването на пазарното стопанство и за ролята на държавата за раздаване на справедливост за всички участници в това стопанство.

Големите те поглъщат като топъл хляб и оставят комат хляб и парче салам, колкото да не се гръмнеш след приключването на проекта за теб.

ВСИЧКИЯТ БИЗНЕС В ТАЗИ СТРАНА Е ИЛИ ОКУПИРАТ ОТ ГОЛЕМИТЕ ИЛИ Е ОКУПИРАТ ОТ ДЪРЖАВАТА В РАЗЛИЧНИТЕ Й РАЗНОВИДНОСТИ - ПОЛИТИЦИ, БЮРОКРАТИ, СЛУЖБИ И Т.Н. Аз поне нямам информация за такива, които успешно "сечат" пари, без да слугуват на големите или на държавата.

Заглавието на постинга трябва да бъде разглеждано в широкият смисъл на думата. В това число е включено разбирането, че на един успешен човек винаги му намират цаката да го разкарат тогава, когато той вече започне да разполага с ресурси и възможности, към които големите започват да изпитват желание да притежават.

И не се заблуждавайте, че от управителите на различните бизнеси зависи нещо повече от това, да пълнят касите на големите. В момента в който управителите натрупат достатъчно пари и влияние, тях ги разкарват и поставят на тяхно място послушковци, които нямат нищо общо с предишното управление. Как така ще вървят работите напред ли? Ами те си вървят, заради енерцията, която са постигнали предишните управители. Ами как щял да реагира пазарът ли? Ами ще реагира, ако го има въобще. Какъв пазар за бога има България? Всичко е нагласено и натъкмено и никакви приказки за свободна воля, за предприемачески дух или други булшитс не могат да ме излъжат, имайки предвид практиката, която имам.

Да сте чували, че някой производител е фалирал, защото слага вода във виното? Да сте чували, че някой производител на мляко е фалирал, защото добавя сухо мляко в продуктите си? Точно обратното, честните фалират в тази държава. Пазарът не признава положения труд. Потребителят е толкова беден и толкова болен от болестта "бедност", че умственият му капацитет е сериозно увреден и мисленето му е мислене на лузър. Той ще си купи боклуци за 5 лева и няма да си купи храна за 10 лева, само защото боклуците са по-евтини. Другият важен елемент е в това, че ядейки и пиейки боклуци, той не пада веднага и не умира, заради химикалите, натъпкани в тях. ТОЙ УМИРА БАВНО И ТОВА ГО ЗАБЛУЖДАВА, ЧЕ Е НАПРАВИЛ ПРАВИЛНИЯ ИЗБОР, КАТО Е КУПИЛ ЕВТИНКОТО... Та затова тук няма пазар. Има разпределен бизнес. И всеки се опитва да печели от позицията, която има като власт, отколкото от позицията, която му дава потребителят.


Така, въпреки цялата тази икономическа манджа, все пак както се казва, доброто трябва по някакъв начин, в дългосрочен план трябва да побеждава злото. Иначе вървим към гибел. Но процесът е толкова дълъг, че на човек му се струва, че злото побеждава, вместо доброто. Не напразно китайците са казали, че няма ненаказано добро.


Нека сега да се върнем на конкретната тема, а тя е, че когато направиш някакъв успешен бизнес, който има голяма степен на възвръщаемост на капитала, тогава се намира някой, който да ти го вземе. Разберете, няма защита на този процес в едно общество, което СЕ РЪКОВОДИ НЕ ОТ ПРИНЦИПИТЕ НА ФУНКЦИОНИРАНЕТО НА ПАЗАРА, А ОТ ПОЛИТИЧЕСКИ, БЮРОКРАТИЧЕСКИ И ДРУГИ ПОДОБНИ ФОРМИ НА УРЕЖДАНЕ НА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ И СОЦИАЛНИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ.

Тогава, когато трябва да продадеш "доброволно" участието си в някакъв бизнес, гледай поне да вземеш максималното, което е възможно. Така и така ще те изхвърлят от пазара, барем да вземеш колкото е възможно повече. Ясно е, че няма да ти дадат онова, което заслужаваш, но и нещото е все пак повече от нищото.

Преди обаче да те изхвърлят, ще ти направят хиляди трикове, които както се казваше едно време в казармата, си е чиста проба гонене по устав. А шибаният устав е направен така, че винаги да си "вътре". Най-лошото е да те гонят по устав, защото уставът е направен за боговете, а не за хората.

И вместо всички очи да са концентрирани върху това, какво си направил, тези същите очи са концентрирани върху това, което си пропуснал да направиш.

Казват ти, че не си изпълнил плана. А кой по дяволите може да изпълни план, който е нереалистичен? И тук започват едни приказки - кой план е реалистичен и кой не е реалистичен. Затова нека да видим нещо по-истинско, от това да се занимаваме с понятия, които нито разбираме от гледна точка на количествените им параметри, нито можем да променим разсъжденията на тези, които се опитват да ти намерят кусури, вместо да видят очевадното. А какво е то?

Най-важното в един бизнес е това, колко пари връща на база на вложените средства. Ако си вложил в един бизнес 100 000 лева и той ти връща годишно около 10-15%, това е чудесно, имайки предвид, че сегашните лихви по депозитите не превишават 4%, а доходността на различните фондове е доста съмнителна и не превишава два пъти нивото на лихвените проценти по депозитите в банките.

Когато тази възвръщаемост е в рамките на 30%, това не само, че е чудесно, но и е показател за умелото използване на средствата през годината.

Когато възвръщаемостта е 50%, всеки би си помислил, че става дума за някакво изключение от правилото.

Когато възвръщаемостта е 100%, тогава започват съмнения, дали бизнесът е легален, дали управителите спазват закона в правенето на бизнеса.

А какво ще кажете за бизнес, който прави 1200% възвръщаемост? И то при спазване на законовата уредба в страната. Това е лудост нали. Влагате 100 000 лева в едно мероприятие и получавате 1 200 000 лева. Ако този бизнес е ваш, бъдете сигурни, че някой ще потропа на вратата и вие няма да можете да му откажете.

А какво ще се случи, ако вие управлявате този бизнес, без да имате дялово участие в капитала? Ще ви кажа какво ще се случи - ще ви сменят, защото някой друг трябва да се разпорежда с тези вече изкарани пари. Защото собствениците си мислят, че след като притежават капитала, притежават и УМЕНИЯТА да се правят пари. Те си мислят, че след като имат парите, имат и повече мозъчен капацитет от този, който е успял да направи такава възвръщаемост.

И тогава започвате да чувате аргументи, които не знаете дали идват от планетата Земя или от друга планета. Например, задават ти въпроси, защо си направил еди какво си действие, което е довело от отлив на средства и ако си постъпил по-правилно, печалбата щяла да е по-голяма. Питат те защо не си изпълнил плана и ти се пулиш насреща и в гърлото има не една, а десет буци заседнали и мозъкът ти не успява да асимилира това, което те питат. В процес на превъзбуда успяваш да изфъфлиш едно: Хора, какво очаквате повече? Може би 5000% възвръщаемост на капитала. Но аз не управлявам фирма, която произвежда кокаин или екстаци, не продавам незаконно оръжие, не управлявам 100 елитни проститутки и не съм направил и един лев с подкрепата на политическа партия или някой бюрократ или чиновник. За бога, управлявам фирма, която поправя машини!!!

Тогава ти казват, че визията ти за бъдещето е проблемна и че те имат други виждания за развитие на бизнеса, които няма как да споделят с теб, така че - вземай си парцалите, ето ти 3 заплати и се омитай оттук! Найс нали, както казва Борат?

Бизнесът си върви, защото ти си направил системата и образно казано влакът е набрал необходимата енерция. Клиентите са доволни и на тях много не им пука, че управителят или управителите са сменени. Фирмата има име, а всички робуват на ИМЕТО. Макдоналдс например е направил име, няма значение, че продава лайна. Същото е и с другите корпорации.

А сего ти какво ще правиш? Или да откраднеш бизнес от старите си работодатели или отивай да си блишеж раните години наред, в които години НИКОЯ НЯМА ДА ТЕ ПОТЪРСИ ЗАРАДИ ТАЛАНТА ТИ, ДА ПРАВИШ ПАРИ. Това е жалката картинка, наречена България. Това е жалката картинка, наречена посткомунизъм, в който и големците са едни и същи, както по времето на комунизма и потребителите са едни потребители, че хвани единия, а удари другият.

Следва текст......................................

http://9gag.com/gag/a8WQNxO

Този путатин е упълномощен от своя избирателен район да представлява и съседните два избирателни района. Путатите от тези райони естествено нямат нищо против това да преупълномощят колегата си да ги представлява.

http://9gag.com/gag/aD0qwKw

Всяка държава, която няма добра правна уредба на собствеността и не защитава интересите на тези, които работят и създават БВП, е обречена на провал.

Толкова е красива....
А е просто една кутия.


Да му се не види, не можем ли и ние да се мъчим да правим продуктите толкова добри. Не можем засега да направим опаковките им, пък камо ли продуктите.


Такава пазарна манипулация е наистина. Казваш си, след като са създали такава опаковка, какво остава за телефона.

1. Под вещото ръководство на Министерството на образованието, независимо от това, коя политическа партия управлява България през последните десетилетия, всяка година десетки хиляди млади и осакатени физически, духовно, емоционално и в житейско отношение хора, навлизат в така нареченият "живот". Това е младата кръв, която трява да бъде изпита от бюрократи и политици. Някои от тези млади хора все пак успяват да разберат, че с тях властта се "гъбарка" и навреме поемат правилния път - намират си друга родина, за която да работят и в която да живеят. Най-големият виновник затова, че толкова млади и образовани хора напускат родината си е цялата пасмина от тесногръди и корумпирани бюрократи и политици, като се започне от времето на социализма и се стигне до наши дни. ЦЕЛТА Е ПОСТИГНАТА - ИМАМЕ БЕЗКРИТИЧНИ И НЕДОСТАТЪЧНО ОБРАЗОВАНИ И ВЪЗПИТАНИ МЛАДИ ХОРА;
2. Погледнете СЕМ. За какво се грижи СЕМ? Грижи се затова, лицензираните от държавата телевизии да ни облъчват правилно с "правилната" информация.  Да ни предлагат тъпи телевизионни игри, които да бъдат гледани от армията пенсионери и безработни. Целта е да бъдат накарани тези хора да вярват, че може да се живее без да се работи здраво и ефективно. Целта е да се отскубнат от жалките им средства, които ние данъкоплатците осигуряваме, така необходимите СМС-и, за да могат телевизиите да стават още по-богати, за сметка на изпростяването на същият този беден и отчаян народ. Само вижте новините. Подбрани и нагласени. Напудрени и натъкмени - тъкмо за нас. Погледнете цялата стратения на така наречените национални медии. ЦЕЛТА Е ПОСТИГНАТА - ИМАМЕ БЕЗКРИТИЧНА ОГРОМНА МАСА ОТ БЕДНИ, ХОРА, КОИТО ВОДЯТ ЖАЛКО СЪЩЕСТВУВАНЕ;
3. Погледнете цялата държавна администрация - мислите ли, че там можете да направите добра кариера с познания, всеотдайност, професионализъм и с одобрението на колегите, с които работите. Дали същите тези колеги някой ще ги пита, дали искат вие да сте им началник? Каква е разликата между сегашната администрация и тази от времето на Големанов?
4. Погледнете правозащитните органи! Половината от персонала там са простичко казано НЕГРАМОТНИ. Колко пъти са ви спрели с автомобила от страна на пътната полиция и вие да сте изпитали уважение и доверие към тези служители? Колко от вас познават кварталния си полицай и колко изобщо знаете, че има такъв? Колко от вас са получили адекватна защита от тези, на които давате по един милиард лева годишно? Колко от вас са получили обратно откраднати вещи и колко от вас са получили обезщетение от лицата, които са ви поругали дом и семейство? Изобщо разбирате ли, че тези хора не служат на вас и ако го разбирате, какво правите, за да промените ситуацията във ваша полза? ЦЕЛТА Е ПОСТИГНАТА - ИМАМЕ БЕЗКРИТИЧНА ОГРОМНА МАСА ОТ СМАЧКАНИ ОТВСЯКЪДЕ ХОРА, КОИТО НИТО ИСКАТ, НИТО МОГАТ ДА ПОИСКАТ ДА БЪДАТ ТРЕТИРАНИ КАТО СОБСТВЕНИЦИ НА ТАЗИ СТРАНА, А НЕ КАТО РОБИ;
5. Погледнете частното ни стопанство. Какво друго са нашите големи частници, освен продължение на чиновническото решение кой да е господар и кой да е роб?
6. Накрая нека всеки погледне сам себе си. За цялата ни икономическа и социална изостаналост сме си виновни всички ние. Знаете ли какъв е процентът от хората, които си продават работната сила и които мислят, правят или действат за нещо повече от това да си получат месечната заплата? Почти нулев. Знаете ли какъв е процентът от хората, които са амбициозни всеки ден да научават нещо ново, всеки ден да проявяват интерес да стават все по-добри, всеки ден да правят по нещо повече, отколкото им се плаща?  Почти нулев или клонящ към нулата. Огромен е процентът на тези, за които телевизията е истината от последна инстанция, като понякога прочитат и по някой вестник, оставен случайно от колега на публично място. Какво искаме тогава от политиците, чиновниците и измислените от тях капиталисти, след като нямаме нито желанието нито силата да поискаме всичко това първо от себе си? Какво отношение очакваме?
   
7. Влезте в ролята си на собственик на тази държава, докато не  станало късно. Периодите, в които България е била свободна и просперираща държава НЕ СА НИКАК МНОГО, ДА НЕ КАЖА, ЧЕ НА ФОНА НА НАД 1300 ГОДИШНАТА НИ ИСТОРИЯ ТЕ СА НИЩОЖНА ЧАСТ ОТ НЕЯ. и това е, защото сме оставили някой друг да решава вместо нас. Защото сме страхливи, неинициативни или ПРОСТО, ЗАЩОТО НИ МЪРЗИ.