1.  Винетката е задължителна такса, която се плаща от притежателите на превозни средства, използващи републиканската пътна мрежа.
2. Размерът на винетката се определя от Министерството на регионалното развитие. Няма практика за обществено обсъждане, преди да се приеме нова тарифа.
3. Миналата година от винетки са продадени над 6,5 милиона винетки, на обща стойност 232 милиона лева. Три дни преди изтичане на срока на валидност на старите винетки, пътната агенция е продала малко под 700 хиляди винетки на стойност около 66 милиона лева. Значи 3 дни преди "финала" както се казва, собствениците на близо милион и половина пътни превозни средства не са си закупили винетки, ако предположим, че автомобилите, които са регистрирани са около 2.2 милиона.
4. Още един въпрос - ако миналата година са продадени 6,5 милиона винетки, значи над 4 милиона винетки са продадени на чужди превозни средства, които пресичат границата ни. При всяко едно преминаване на границата, статистиката отчита посещения в страната, като физически лица. Значи интересна статистика - закупените винетки за чужди превозни средства са повече от туристите, посетили страната!
5. Ако приемем, че 230 милиона лева се събират всяка година от винетни такси и че половината от тези пари отиват за издръжка на администрация и зимно почистване на пътищата, не остават кой знае колко пари за нови пътища и за ремонтиране на старите. За да се отговори на европейските стандарти за пътища, страната ни има нужда от инвестиции в пътната инфраструктура в размер на минимум 10 милиарда лева и то без да се включва в тази сума изграждането на магистралите Хемус, Струма, София - Калотина, Черно море и скоростните пътища до Видин и този межди Русе и Свиленград. Не са включени в сметката и такива съоръжения като планирания тунел под Шипка, изграждането на два нови моста на Дунав и други нови пътни съоръжения. Онези 10 милиарда лева са затова, да се приведе съществуващата пътна инфраструктура спрямо европейските стандарти и то само при условие, че от тези пари няма да се открадне нищо и всичките тези 10 милиарда ще отидат по предназначение.
6. Значи какво - обречени сме да НЯМАМЕ европейски пътища. В много голяма степен това се дължи на комунистическият ни бюджет, който прибира милиарди от облагането на всичко, свързано с автомобилите - данъци, акцизи, такси и т.н. върху автомобилите, консумативите, резервните части и най-важното, облагането на горивата с всевъзможни данъци, акцизи и такси. Като вземете предвид и контрабандата на горивата /лесно се хваща, като се види разминаването между данъчните и митническите складове с гориво/ откъдето се пропускан близо милиард лева приходи за бюджета, лесно може да се определи, защо нямаме пътища в България - защото образно казано, пътищата издържат и куцо и кьораво и сакато - каквото хванете, само не и пътищата.
7. Държавата не обича да си разтура рахата и предприема стъпката за постоянното увеличение на винетките. Шефът на агенцията по пътищата каза, че и 150 лева за кола са малко. Предвижданията са от 2017г. да се облагат товарните коли, които са основните разбивачи на пътищата у нас с по-високи такси, за да се компенсира липсата на средства. Каквото и да се прави в тази посока обаче, ще натовари допълнително гражданите с нови плащания и никой засега не мисли за пренастройване на бюджета на принципа - "Не ограбвай един бизнес, за да поддържаш друг бизнес". Ама откъде бюрокрацията ще има принципи за спазване, още повече и такъв, който е различен от социалистическия модел за развитие на икономиката.
8. Тук няма да коментираме състояниетона общинските пътища, които трябва да се поправят и изграждат с данъците върху автомобилите, че и там има един куп проблеми. Важното е да се разбере, че нашата държава се крепи на няколко икономически кита - на европейските пари, като разлика между онова, което нашият бюджет дава на общността и това, което получава, на акцизите, на косвените данъци и на контрабандата. Това последното е заигравка и дано го разбере читателят, без да е необходимо да се конкретизира. Та както виждате бюджетът ни е "ценово" и "бюрократично" ориентиран и увеличението на цените на винетките и налагането на тол такси за камионите е нещо ново за нашата финансова действителност, като опит за намиране на допълнителни средства, необходими за поддържане и изграждане на нова пътна инфраструктура, ориентирана към увеличение на средствата чрез директно облагане на заинтересовани страни - собственици на коли и камиони, като в същото това време, приходите, реализирани именно от ползването на тези пътища отиват предимно за издръжка на държавната бюрокрация, пенсионни и здравни плащания. Простичко казано - държавата спира да работи, ако ги няма приходите от пътищата, но когато я попиташ, защо вземайки по няколко милиарда чисти пари от функционирането на тези пътища иска допълнително пари от нас, данъкоплатците, за да ги поддържа и възпроизвежда, ни се казва, че малко пари даваме, чрез системата на винетките. Така излиза, но ни спестяват факта, че нито една система в България не се самоиздържа. Нито здравната система, нито пенсионната система се самоиздържат. Те струват на данъкоплатците едни 10 милиарда лева на година. Е как да имаме пътища, като парите от пътищата отиват в тези две системи! Пак казвам - ние никога няма да се откъснем от социализма, а това значи мизерия, ако основните национални системи са на дефицит и не се самоиздържат. Здравната система няма място в бюджета. Тя трябва да се издържа от здравните вноски. Пенсионната система няма място в бюджета. Тя също трябва да се издържа от пенсионни вноски. Тя също няма място в бюджета. Ако махнеме тези две системи от бюджета и насочим данъците и таксите, които изкарваме от използването на пътищата за тяхното поддържане и изграждане на нови, за по-малко от 10 години ще имаме най-хубавите пътища в Европа. А сега какво се получава - пътищата финансират здравната и пенсионната система и тъй като последните приемат тези пари за харизани, се отнасят към тях като към чуждо нещо. Просто открадват по-голямата част от тях и искат още. Нали знаете една народна мъдрост - ВСЯКА ЖАБА, ДА СИ ЗНАЕ ГЬОЛА. ТОВА Е ПРИКАЗКА С ОТКРИТО ОТРИЦАНИЕ НА СОЦИАЛИСТИЧЕСКИЯ ПРИНЦИП НА УПРАВЛЕНИЕ НА ИКОНОМИКАТА, В КОЙТО ПРОДЪЛЖАВАМЕ ДА ЖИВЕЕМ И СЕГА. А КАКТО СЕ ЗНАЕ, НИТО ЕДНА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА СТРАНА НЯМА ХУБАВИ ПЪТИЩА. ПО ПРИЧИНИ, ЗА КОИТО ГОВОРЕХ ДОСЕГА. 

 http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=5264109
Премиерът поиска оставката на министърът на образованието. Хем е недоволен от неговата работа, хем и му е благодарил за свършеното. Лицемерие, какво да ги правиш. Политици. Очаквам да му благодарят и за несвършеното, за да е приказката още по-приятна за слушане. Че може да е замислил някаква глупост човека, която глупост ще бъде предотвратена чрез искането на оставка. Тоест: "Благодаря ви г-н министър, че няма да имате възможност да извършите поредната глупост.


Съкратих текста на изказването, но запазих смисъла. Няма как да се хване целият текст като заглавие...

А ето целият параграф "За мен, като министър-председател, е недопустимо да се правят промени в сферата на образованието, които преди това не са подложени на широко обществено обсъждане. "

Доколкото се подразбира, "промени" могат да се правят и без "широко обществено обсъждане",  навсякъде - във всяко едно министерство и във всяка една област на обществения живот, само не и в министерството на образованието. Там трябва задължително да има "широко обществено обсъждане", преди да се правят промени. Да сте чули от премиера какво разбира или какъв смисъл влага /защото са две различни неща/, използвайки думите "промени" и "широко обществено обсъждане". Не се хващам за думите, а само казвам, че когато един човек, издигнал се или издигнат на такъв висок пост /най-високият пост в държавата/, направи такова изказване, това няма как да бъде прието като едно просто "хвърляне на изразни средства в пространството", именно защото това е излязло от устата на първия човек на държавата.

Под "промяна" някой може да разбира смяната на плочките в тоалетната на министерството. Под "широко обществено обсъждане", може да се разбира сондиране на мнение от 3 броя НПО. Хубаво е предварително да се знае смисълът на думите, които се използват, особено, когато се казват от първия човек на държавата. За да няма след това измпровизации, на каквато сега сте свидетели в мое лице. Но нали знаете - каквото повикало, такова и отговорило.