Коментарът е излишен.

 Живеем в кочина.
Ние сме прасета.
Храним се с помия.
Прасетата майки и прасетата бащи са пропуснали да ни възпитат както трябва и ние сме останали на ниво "прасе". 
Сега ние се "възползваме" от "правото" си да възпитаме поредното свинско поколение. 
Нито докторите - доктори, нито болните - болни.
Нито родителите-родители, нито учениците-ученици, нито даскалите-даскали.
Нито политиците-политици, нито народът-народ.
Нито работниците-работници, нито капиталистите-капиталисти.
Всички сме ментета.
Как се докарахме то това положение? Всички ние ли го направихме или някой ни помогна?

И как смятаме да я караме за напред. Да я караме "някак си", да я караме "никак" или да я караме така, че да превърнем кочината в уредена държава, а свинското грухтящо общество в човешко свободно общество?

Време е всеки един от нас да преодолее свинщината в себе си и да изисква от себе си така, както изисква от другите. Но трябва да внимаваме да не ядем помия и да не създаваме условия около нас да има помия - физическа и духовна. Тогава всичко ще си дойде на мястото. Но дали могат свинските ни мозъци да осъзнаят, че единственото съществено нещо, което различава човека от свинята е осъзнаването и приемането на свободата като основополагащ елемент на щастието и прогреса. Ако все пак си останем свине, нека бъдем диви свине, а не такива, отглеждани в кочина, защото нищо естествено и истински свободно не може да израстне в една кочина.

Домашната свиня е продукт на правителството. Тя е доволна ако в ялака има помия и от време на време я почешеш с пръчката по четината. Това ли искате за себе си, за децата си и за страната си?