Америка издържа 50 000 000 хора, които били на границите на бедността. Хайде сега да позная! Колко от тези хора:
1. Не пушат цигари или не вземат наркотици;
2. Стават сутрин рано и след като нямат работа, отиват в градската библиотека и безплатно се дообразоват;
3. Почистват района в който живеят, независимо от това, че не им се плаща;
4. Са в добра физическа кондиция;
Какво излиза? Че американските данъкоплатци плащат на 50 000 000 души да пушат цигари, да пият алкохол, да гледат тъпата телевизия, да лющят пуканки и да получават купони за храна, с която ще станат още по-дебели и още по-зависими от същата тази американска държава. Омагьосан кръг.
Това, че там има толкова много бедни е проблем на администрацията на САЩ. Комунистическият вирус по такъв начин се е внедрил в политическата система на Америка, че я разяжда малко по малко.
Сега прочетох, че в продължение на години, английските правителства субсидирали производството на къщи за бедни. Става дума за десетки и стотици хиляди домови, финансирани от данъкоплатците. После Британия била много задлъжняла. Дори и повече от Америка.
Банките в Ирландия закъсаха, защото банковият наздор през последните 10 години там е получавал заплати, за да не работи и следствие на това, правителството е финансирало с 80 милиарда евро затъналите банки – естествено от бюджета. Създавайки един проблем с немарливото си отношение, правителството създава втори, още по-голям, като харчи парите на данъкоплатците, за да замете говната, които е изсрало.
Правителствата в Гърция са ухажвали обикновените граждани, като са ги подлъгали да консумират повече, отколкото може да си позволят за момента. И като резултат на всичко това, натрупаните дългове ще има да ги изплащат неродените още поколения гърци. Пълно безобразие и комунистическо отношение към собствеността.
Същата работа е и в Италия. Там профсъюзите и държавните предприятия са толкова много, колкото не са били в комунистическа България отпреди повече от 20 години. И затова имат 2 000 000 000 правителствен дълг.
Правителствата по света трябва да разберат, че с открито ПАТЕРНАЛИСТИЧЕСКИТЕ СИ ДЕЙСТВИЯ УБИВАТ ЕСТЕСТВЕНИЯ СТРЕМЕЖ НА ИНДИВИДА ДА СЕ ГРИЖИ САМ ЗА СЕБЕ СИ И ЗА СВОЕТО БЪДЕЩЕ И СА ПРЕВЪРНАЛИ СЪЩИЯТ ТОЗИ ИНДИВИД В ТЪП ПЛУЖЕК, КОЙТО РАЗЧИТА НА СОЦИАЛНИ ПОМОЩИ. ВСИЧКИТЕ ТЕЗИ ПРЕРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ ПРОЦЕСИ СЪЗДАВАТ ОТРИЦАТЕЛНА НАГЛАСА В ОБЩЕСТВОТО КАТО ЦЯЛО И В ТЕЗИ СЛОЕВЕ, ПО-СПЕЦИАЛНО, КОИТО СА ПРОИЗВОДИТЕЛНИ И ПОЛАГАТ УСИЛИЯ ЗА ПРОФЕСИОНАЛНО ИЗРАСТВАНЕ. ГУБИ СЕ ИНТЕРЕСА ОТ УСИЛИЕТО. РАБОТАТА СТАВА ЗАНИМАНИЕ, В КОЕТО ИНДИВИДА „ПРЕКАРВА” ЧАСТ ОТ ЖИВОТА СИ. НЯМА ГО ПРЕДПРИЕМАЧЕСКИЯ ДУХ, ДЪРЖАВАТА ГО УБИВА СЪС СОЦИАЛНИТЕ ПРОГРАМИ И „ПОСТОЯННИТЕ ГРИЖИ” ЗА БЕДНИТЕ.
Тези програми обаче изискват все повече и повече чиновници, които също висят на врата на бюджета. Един нескончаем и неефективен процес на прахосване на средства.
ЗАЩО ЛИ ОБАЧЕ БЕДНИТЕ СТАВАТ ВСЕ ПОВЕЧЕ, ВЪПРЕКИ ГРИЖИТЕ НА ДЪРЖАВАТА? ИЛИ МОЖЕ БИ ИМЕННО ЗАРАДИ ТЯХ.