Партизаните са крали и крадат, като намират политическо оправдание на безсрамния си акт.

Бандитите направо си крадат и дори и не се замислят да оправдават и политизират постъпките си.

Затова, партизаните и бандитите са природно най-близки по действия вагабонти.


Сега така да го кажем. Партизаните винаги са на власт, защото заради лицемерният изборен кодекс те получават потвърждение на властта си от глупавия народ, който се връзва на приказките им и им дава в ръцете онази власт, която никога не бива да им дава. Значи партизаните са големите бандити. Това са политизирани и овластени бандити.

Та тези бандити често влизат в противоречие с обикновените бандити. За да спечелят някакво обществено доверие, което ще им позволи да крадат още по-безнаказано, те отвреме на време перват през ръцете обикновените бандити и трупат положителни точки. Но не могат да си позволят това удоволствие да изкоренят обикновените бандити, защото именно заради обикновените бандити, супер бандитите или политическите бандити, казано по друг начин, могат да изкопчат милиарди от глупавия избирател, защото така могат да го излъжат, че той ще получи защита от обикновените бандити.

И така приказката продължава - години след години, десетилетия след десетилетия.

Та там Елин Пелин разказва как в селото дошъл новият кмет /вероятно са го назначили, защото ако са го избрали, нямаше нужда да идва отнякъде/, който питал собствениците на двете кръчми, да му предложат честни хора, с които да върти кметските дела. И двамата кръчмари се самопредложили, но си признали, че единият лежал в затвора за някакво прегрешение, както и другият - фалшифицирал някакъв документ, че да свърши работа на негов съпартиец.

Та кметът се наложило да попита общоселското събрание за честни хора, които да му помагат в кметуването. Оттам предложили двамата кръчмари. Обяснението било, че по-лесно могат да посочат "най-големите вагабонти", ама да посочат най-честните хора - тежка работа. И тъкмо двамата кръчмари били избрани единодушно. Именно поради НАЙ-МАЛКАТА СИ НЕЧЕСТНОСТ, СПРЯМО СЪЩЕСТВУВАЩОТО НЕЧЕСТИЕ ПРИ ДРУГИТЕ.

Позната ли вие схемата? Сегашната политическа схема. Всички живеем в една нечестна система, в която всички сме нечестни. За да оцелеем в тази нечестна система, не ни остава нищо друго, освен и ние да сме нечестни.

Затова, колкото и да търсим честни хора, няма да ги намерим. Самата система създава нечестността и само една друга система, подчинена на правилата на пряката демокрация може да изтика добродетелите ни напред. Но ще минат години, докато този смачкан народ първо асимилира идеята, а след това и да я приеме и защитава.

Днес бях в Метро София, на Цариградско. Пазарувах. Направи ми впечатление, че администрацията на магазина отново е разбъркала стоките така, че създават бъркотия поне в моята глава. Ако съм свикнал да намирам определена стока на някакъв рафт, сега се установява, че тя е на другия край на магазина.


Споделих това свое притеснение с обикновен служител, който подреждаше стоката. Отговори ми нещо от рода на: Идете и питайте ръководството.

Попитах го няма ли лично мнение. Той ми каза, че няма. Аз го попитах, той самият дали е чувал и други кленти да се оплакват като мен от същата тази бъркотия, а той отново ме изпрати да говоря с ръководството. Излиза така, че клиентът е важен само за ръководството.

СЕГА ПИТАМ: КОЙ Е КАЗАЛ, ЧЕ СЪЩИЯТ ТОЗИ ЧОВЕК ТРЯБВА ДА ИМА ПРАВА ДА ГЛАСУВА? ЗАЩО ТОЗИ СТРАХЛИВ ЧОВЕК, КОЙТО НЕ ПОСМЯ НИТО ДА СИ ВДИГНЕ ГЛАВАТА И НИЩО ДРУГО НЕ ЗНАЕШЕ, ОСВЕН ДА МЕ ИЗПРАЩА ПРИ РЪКОВОДСТВОТО, НЕ ПРОЯВИ НИКАКВО МНЕНИЕ И ЯВНО СЕ СТРАХУВАШЕ ОТ ВСИЧКО И ОТ ВСИЧКИ, ЗАЩО ТОЧНО ТАКЪВ ЧОВЕК ДА ИМА ПРАВО ДА ИЗБИРА И ДА БЪДЕ ИЗБИРАН? КОЙ Е КАЗАЛ, НАИСТИНА, ЧЕ ТЪКМО ОТ ТОЗИ ЧОВЕК И ОТ МИЛИОНИ КАТО НЕГО ТРЯБВА ДА ЗАВИСИ БЪДЕЩЕТО МИ, НА СЕМЕЙСТВОТО МИ, НА ДЕЦАТА МИ И НА СТРАНАТА МИ. ЧЕРВЕЙ. ЕДИН ПРОСТ ЧЕРВЕЙ.

ТОВА Е СЪВРЕМЕННИЯ РОБ - СМАЧКАН ДО НЕУЗНАВАЕМОСТ. В НЕГО НЕ Е ОСТАНАЛО НИЩО, ОСВЕН СТРАХ.

ТИ МУ ГОВОРИ ЗА СВОБОДА, АКО СИ НЯМАШ РАБОТА. ТИ ИСКАШ ХОРАТА ДА СЕ НАУЧАТ ДА ЛЕТЯТ, НО ПЪРВО ТРЯБВА ДА СЕ НАУЧАТ ДА ХОДЯТ, ЗАЩОТО ОТ РОЖДЕНИЕ ПЪЛЗЯТ, ЧЕ ЧАК И ДО СМЪРТТА СИ - ПАК ПЪЛЗЯТ.

Послеслов. Такива хора работят за големите вериги магазини. Там искат да не мислиш. И колкото си по-прост и непретенциозен, толкова по-добре. Ако имам един такъв служител в моята фирма - направо загубен съм. Затова и не обичам монополистите. Защото имат нужда от роби. И ако е възможно всички да ни направят роби - още по-добре. Машини за пари. Никакви чувства - ебати и живота наистина. И всичко това, за някакви си 350-400 лева заплата. Поне да си струваше и унижението и смачкването.