Синдикатите са вредни. Те защитават онези, които не са си мръднали пръста да се защитят сами. Тези, които са готови да работят за 400 лева на месец.

ДА ОПРЕДЕЛЯШ МИНИМАЛНА РАБОТНА ЗАПЛАТА Е СЪЩО ТАКАВА ГЛУПОСТ, КАКТО И ДА ОПРЕДЕЛЯШ МАКСИМАЛНА РАБОТНА ЗАПЛАТА.


Колко софтуеристи познавате, които са членове на някой синдикат?


Колко шофьори на тирове познавате, които са членове на някой синдикат?


Колко зъболекари и хирурзи познавате, които са членове на синдикат?


Колко банкови работници познавате, членове на някой синдикат?


Колко от работниците в различни фирми за металообработка са членове на някой синдикат?


Колко са синдикалните членове в телефонните компании и сред брокерите на застраховки и имоти?


Колко синдикални членове има в хилядите малки сервизи в страната, в хилядите частни магазини, в юридическите кантори, в инвестиционните посредници, сред фермерите и т.н.?

Знаете ли кога човек може да разбере, какъм булшит са синдикатите? Ако познава случая със стачките, организирани от синдикатите в метрото в Лондон. Реват за увеличение на заплатите, а когато това вече започне да тежи твърде много на балансите на фирмата, няма значение дали тази фирма е частна или обществена, тогава трябва да се вземе решение или да се уволняват служители или да се разчита на обществените фондове. Но знаете, че Англия не е тъпа страна като България. Там няма балами, които да субсидират транспорта. Затова картата за градския транспорт е от 5 до 10 пъти по-скъпа от нашата в София. Заплатите са величина, която трябва да се договаря между предлагащите и търсещите работна сила. Ако синдикатите на работещите в метрото в Лондон искат увеличение на заплатите на служителите, то те трябва да бъдат готови и да посрещнат последствията от това увеличение - влошени баланси, защото лошите баланси не се интересуват от това, дали трябва да се води социална политика или не. Балансите са такива, каквито ги направим. Добрите производствени и търговски практики изискват приходите и разходите да се формират на база на най-ефективните и пазарни решения. Ясно е разбира се, че ако минималната заплата е наложена от правителството и тя е 1000 паунда, това е добре за тези, които са най-малко полезни с труда си за компанията, защото те си осигуряват един сравнително добър статус, без да си напрягат нито главите, нито ръцете и краката. Но така икономика не се прави. Такива служители лесно могат да бъдат заменени. Една машина за продажба на билети се изплаща след 4 месеца работа, а след това носи печалба на собственика, защото машината не членува в никакви синдикати и не може да стачкува. Няма как да стане, лондонското метро да плаща толкова много заплати и то големи и в същото време, да е на печалба. Това е нонсенс. Виждате накъде вървят работите. Машините заместват хората навсякъде, където е доказано, че това може да се случи на приемлива цена. Ето един начин да се премахне дефицитът на машинисти. Знаете, че в България е много трудно да се наемат машинисти и фирмите си ги крадат взаимно. Така ли, слагаш електронна система за контрол на движението, слагаш пластмасови парапети на спирките и пускаш влакове без машинисти. Заплатите на машинистите стигнаха до такива нива, че става по-изгодно да се вложат много пари за автоматизиране на целия процес - от продажбата на билетите, та до трудът на машинистите на мотрисите. ВСЪЩНОСТ КАКВО ИЗЛИЗА, ЧЕ В ДЪЛГОСРОЧЕН ПЛАН, ДЕЙНОСТТА НА СИНДИКАТИТЕ ВОДИ ДО БЕЗРАБОТИЦА.


В следващото десетилетие ще бъде решен и въпросът с недостига на тираджии. Заплатите на тези шофьори станаха толкова големи и въпреки това в Европа има глад за десетки хиляди шофьори. Ха сега кажете, как фирмите производители, да не работят по автономни камиони!!! Заслужава си.


Днес между другото, посетих два сервиза в Орландовци, София. И в двата имаше работници - сирийци. Напуснали Сирия преди повече от 10 години. Единият ми направи смяна на мека връзка на системата на отпадъчните газове. Свърши си много добре работата. Той няма нужда от синдикални глупости, защото това, което изкара, зависи само от него - от уменията му и  от степента на задоволство на клиентите му. Изкарва добри пари. И скоро няма да го замести никой робот. Поне в следващите 10-20 години. И това са хора, които дори и не говорят добър български, а се справят чудесно със задачите си. Ето пример, при който не е необходимо да си кой знае колко образован. Важното е да можеш да говориш с клиентите и да ги обслужиш добре. Да си отзивчив и да не те мързи.


А, щях да забравя - СИНДИКАТИТЕ НИ ОТВЛИЧАТ ОТ НАЙ-ВАЖНИТЕ ВЪПРОСИ НА НАШЕТО ОБЩЕСТВО - ПРАВИЛНОТО ПРЕРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА БЮДЖЕТНИТЕ СРЕДСТВА. ВГЛЕДАНИ В ЖАЛКИТЕ 10-20 ЛЕВА, КОИТО ЩЕ ПОЛУЧАТ ОТ УВЕЛИЧЕНИЕ НА МИНИМАЛНАТА ЗАПЛАТА, СТОТИЦИ ХИЛЯДИ РАБОТНИЦИ И СЛУЖИТЕЛИ ПРОПУСКАТ МНОГО ПО-ВАЖНАТА ЗА УСПЕХА НА СТРАНАТА ОБЩЕСТВЕНА ПОЗИЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НАД УПРАВЛЯВАЩИТЕ, ВЪВ ВРЪЗКА С ХАРЧЕНЕТО НА ПУБЛИЧНИТЕ СРЕДСТВА.

 http://news.bnt.bg/bg/a/boyan-petrov-se-zavrna-na-rodna-zemya-sled-kato-pokori-10-iya-si-osemkhilyadnik


Обичам планините. Толкова е свежо там. Въздухът е наситен с природни миризми. Вода, гори, причудливи форми, изваяни от природата през вековете. Зарежда с енергия. Чисти мислите и тялото. Хубаво, откъдето и да го погледнеш.


Но нека да се върнем към постиженията. Преди години засичах времето на придвижване от една хижа до друга. Колкото по-добри бяха постиженията, толкова повече се гордеех. Можех да премина десетки километри на ден. След време се запитах - какво от това? Какво спечели обществото от това, че вместо за един час, съм взел разстоянието между една хижа за 50 минути. Какъв е смисълът от всичко това.


Тези въпроси нахлуха в съзнанието ми, след като се информирах, че Боян Петров е изкачил своя десети 8 хилядник. Започвам да си задавам следните въпроси:

1. Тези експедиции кой ги финансира? Надявам се, това да не е за сметка на данъкоплатците;
2. Ако ги финансира някоя частна фирма, дали тези пари се приспадат от данъците?
3. Тези постижения, създават ли по-добри пътища в България, по-добри тротоари или изобщо тротоари, там, където няма такива? Създават ли паркове в градовете, детски градини, училища и всякаква друга материална база?
4. Какво значение има за обществото, дали някой ще пробяга 100 метра за 10 секунди или за 12 секунди? И защо за някакви си 2 секунди разлика, единият ще е по-богат от другия с един милион евро? Каква нова материалност или духовност струват тези 2 секунди. За миговете, секундите, часовете и дните, които пилеем, а някои от нас и за годините, които пилеем, какво са 2 секунди време, което ни е необходимо да изминем 100 метра?
5. Защо си измисляме герои? Какво значение има това, кой на колко метра можел да изплюе костилка от череша и колко сандвича можел да изяде в рамките на 3 минути?
6. Какво значение има това, че някой умеел по-добре от друг да прехвърля една празна топка от едната страна на игрището на другата и затова трябва обществото да му даде милиони евро за тези си "предимства" пред останалите обикновени хора?
7. Разбирам, общественото богатство да расте, ако тези спортисти печелят парите си извън България, а ги харчат тук. Тогава има някакъв смисъл от техните усилия, в полза на обществото, защото ще увеличават общественото богатство. Ако Бербатов печели пари на Острова или на друго място в света и ги харчи за да си купи имущество или да потребява храни, дрехи и други стоки в България, това увеличава общественото богатство. Влизат пари в страната. Но ако някой постигне някакви спортни резултати по света и следствие на това, българската държава, българският бюджет, тоест ние, данъкоплатците трябва да му платим за тези "успехи", какво всъщност получаваме в замяна, за парите, които даваме? Тези постижения са твърде спорни от гледна точка за приноса към обществото. Обществото няма да стане по-богато, ако някой може да хвърли някакъв камък на 50 метра или да изрита топката на 120 метра. Желанието за подражание, възхищение и богооприличаване е присъщо за хората. Нека всеки сам да прецени, на кого и колко да плати, за да бъде публика на тези хора. Но аз лично съм против това, да товарим бюджета за реализация на техните очаквания. 
8. Не трябва ли героите на нашето време да са тези, които умножават общественото богатство с ясни и точни параметри, а не тези които разпределят и преразпределят вече създаденото? Фирмата, която се занимава с хазарт, може и да внася данъци в бюджета, но приходите на тази фирма се осигуряват от тези, които първично създават брутния вътрешен продукт на тази страна. Не е ли логично, именно тези хора да пълнят страниците на вестниците, а не измислените герои, които разчитат на преразпределението на техните пари? Един певец или една певица може да изкарва добри пари и да плаща високи данъци на бюджета, но нейните пари и данъците, които внася, са продукт на вторични и третични разпределителни и преразпределителни отношения. Някой преди това е изкарал тези пари, за да даде част от тях на съответната певица, било да чуе как тя пее или било да я изчука срещу заплащане. Защо празносмисловата журналистика създава безсмислени образи на герои, от които няма съществена полза за обществото ни като цяло? Защото е празносмислена. Защото играе на тънката струна на човешките недостатъци, на човешката злоба, завист, на трагедията, на лошата новина...Тези хора СЪЗДАДОХА ОНАЗИ САМОВЪЗПРОИЗВЕЖДАЩА СЕ КЛАСА НА ХОРА, КОИТО ПОСТОЯННО НИ ТИКАТ В ЛИЦЕТО КАТО ПРИМЕРИ ЗА ПОДРАЖАНИЕ, ОПИСВАЙКИ С ПОДРОБНОСТИ ТЕХНИЯ ЖИВОТ, ОТ КОЙТО СЕ ИНТЕРЕСУВАТ НЕПОРАСНАЛИ ДЕЦА И ИЗКУФЕЛИ ПЕНСИОНЕРИ, ЗАСТИНАЛИ ПРЕД ТЕЛЕВИЗОРИТЕ И НАБЛЮДАВАЙКИ СВОИТЕ ИДОЛИ. КОЙ ЩЕ СЕ КЛАНЯ НА НЯКОЙ, КОЙТО Е ПРОИЗВЕЛ ТАЗИ ГОДИНА 40 ТОНА КРАСТАВИЦИ ЗА ПАЗАРА ИЛИ Е ПРИБРАЛ И ОБРАБОТИЛ 400 ТОНА ГРОЗДЕ. НЯКАК СИ НЕ Е ПРЕСТИЖНО, ХОРА, КОИТО РАБОТЯТ ЗДРАВО, ДА БЪДАТ ЗА ПРИМЕР НА ОБЩЕСТВОТО. ВИЖ ЛЕНТЯИТЕ И ПРЕЗНОДУМЦИТЕ ПОЛУЧАВАТ ЛЪВСКИЯ ПАЙ ОТ ТАКА СКЪПИТЕ МИНУТИ ПО ТЕЛЕВИЗИИТЕ. ТЕ ИМАТ ВРЕМЕ ДА СЕ ПОЯВЯВАТ ТАМ И ДА ГУБЯТ ВРЕМЕТО НА ПРОСТИЯ НАРОД, КОЙТО ВМЕСТО ДА СИ НАМЕРИ НЯКАКВА РАБОТА, ВИСИ ПРЕД ТЪПИЯ ТЕЛЕВИЗОР И МЕЧТАЕ ЗА НЕЩО, КОЕТО НИКОГА НЯМА ДА ИМА.

ГЕРОИТЕ, ГЕРОИТЕ НИ СА ФАЛШИВИ. АМИ ТО КАКВО ОЧАКВАТЕ ОТ ФАЛШИВИТЕ ЗРИТЕЛИ, ОСВЕН ФАЛШИВИ ГЕРОИ.