Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: kolevdobri Категория: Политика
Прочетен: 3187120 Постинги: 6846 Коментари: 4286
Постинги в блога от Ноември, 2010 г.

Вижте каква информация изтеглих от този сайт:

http://nekerman.my-market.eu

Всяко второ дете у нас е качило свои голи снимки в интернет. Шокиращата статистика съобщи шефът на отдел „Компютърни престъпления към ГДБОП Явор Колев. Децата най-често се снимат с мобилния си телефон – по бельо и в предизвикателни пози и така стават лесна мишена за педофилите.

Явор Колев съобщава, че в Европейския парламент е приета специална директива за решаването на казуса. Тя задължава собствениците на сайтове да филтрират неподходящите кадри и текстове. В момента у нас действат около 160 интернет – страници за запознаства, каза още Колев. В борбата с педофилите ще влязат и английски специалисти, които ще обучават родните магистрати.

Какво се разбира от тази статия:

1.     Че децата се снимат голи и всяко второ качва снимките си в интернет;

2.     Доколкото разбрах, тук отсъства принудата като механизъм – снимането и качването в интернет е доброволен акт;

3.     Ние възрастните казваме веднага, че децата нямат достатъчно опит и правят грешка;

4.     Има вероятност да станат жертва на педофили;

5.     В същото време има вероятност и да станат жертва на автомобилна катастрофа, на пристрастяване към наркотици и има вероятност да не си учат добре уроците;

6.     Има вероятност и да пребият баба си и дядо си за 5 лева;

7.     Затова има европейска директива, която задължава собствениците на сайтовете да филтрират съдържанието им;

8.     Какво обаче ще стане със сайтове като Фейсбук, които не попадат под тази европейска директива. Там голотиите ще продължават ли са стоят?

 

Ето и моят коментар:

1.     От раждането до смъртта, най-важното нещо в живота на човека е здравото и красиво тяло. Не всеки го притежава, да не кажа, че 90 % от хората не го притежават;

2.     Повечето от хората изглеждат недобре, а немалка част от тях изглеждат направо болни;

3.     Повечето от хората в България не полагат никакви съществени грижи за тялото си. Само 8 % от българските граждани спортуват редовно, за разлика от 62% при същия показател в Южна Корея. Няма смисъл изобщо да си задаваме въпроса защо южнокорейците застигат японците по икономически показатели, а ние стоим на дъното на икономическите класации по света, откакто се помня;

4.     Хората обикновено продават телата си и умствените си способности. Ако тялото е добро, продажбата е по-лесна и за по-висока цена. Има милиони умни жени, които работят за по няколко стотин евро заплата. В същото време манекенките със световна известност печелят милиони долари всяка година, за да разходят някакъв парцал по модните подиуми;

5.     За една жена е по-важно да е физически красива и добре поддържана, отколкото умна, но приличаща на крава, защото желанията на мъжа в повечето случаи са чисто физически. Доброто тяло при жената ще й свърши по-добра работа от дипломата за висше образование /то пък едно образование в България, майко мила, ама както и да е/;

6.     Не си ли спомняте приказката, която сме слушали от детството си – момичетата са красиви и всяка от тях иска да бъде принцеса, а момчетата са силни. Е, вероятно има някаква логика да не се казва обратното – силни момичета и красиви момчета?;

7.     В християнският свят идеята за изграждане и поддържане на тялото е тотално пренебрегната в продължение на 2 хилядолетия. Вследствие на това, телата ни се развиват на база на генетическата предизпозиция, дадена ни от Създателя и много малко правим за тяхното подобряване;

8.     И още нещо, ако толкова много млади хора показват телата си по собствено желание по интернет, това не е ли някакъв ранен начин за пробване на пазара за собствената им продажба? Не иска ли всяко дете подсъзнателно да получи обратна информация за това, колко струва. Децата не могат да продават ума си нито познанията си. Все още нямат такива, поне до 20 годишна възраст. Какво друго остава при тази масовизация на информационната лавина, наречена интернет, освен да показват телата си, или някаква простотия? Вярно, твърде рано е, но обстоятелството, че ние, възрастните смятат, че е „рано”, не пречи на циганките да раждат на 14 годишна възраст, че и по-рано;

9.     Да, съществуват рискове, да, има педофили, които „дебнат зад всеки ъгъл”, ама в края на краищата всеки прави своя избор – независимо от това на колко години е. Когато едно 2 годишно дете откаже някаква храна, защото не му харесва, това също е избор. Детето е направило своя избор. Можем ли тогава, ние, възрастните, да кажем на детето, което още не може да говори, че е НАПРАВИЛО ГРЕШЕН ИЗБОР, като е отказало буламача, който, ние „подготвените” за живота възрастни, сме забъркали за него?

10.            Нас възрастните по-скоро като че ли ни засяга въпроса, дали ние ИМАМЕ НЕЩО ДА ПОКАЖЕМ НА СВЕТА! Дали можем ние да се съблечем на 50 или на 60 години и да покажем как изглеждаме пред света. Дали имаме този кураж?

11.            В повечето случаи – НЕ, изглеждаме като скапаняци, които им е все едно дали се грижат за тялото си или не. Това трябва повече да ни притеснява. ЧЕ НИЕ, ВЪЗРАСТНИТЕ НЕ ИЗГЛЕЖДАМЕ И НЕ СМЕ ИЗОБЩО ДОБРЕ. ЗАТЛЪСТЕЛИ СМЕ, ОБЕЗДВИЖЕНИ, ПОВЕЧЕ ОТ 70 % ОТ ВСИЧКИ НАС ИМАМЕ ИЗЛИШНИ КИЛОГРАМИ И НЕ МОЖЕМ ДА ИЗТИЧАМЕ 1 КИЛОМЕТЪР, БЕЗ ДА ПАДНЕМ В НЕСВЯСТ. НИЕ СМЕ ФИЗИЧЕСКИ РАЗВАЛИНИ И СЛЕДСТВИЕ НА ТОВА И ДУХОВНОСТТА НИ Е СЛАБА. НА КАКВО ДРУГО ДА СЕ ПОРАДВАМЕ В ЖИВОТА ОСВЕН НА ТОВА, ЧЕ МОЖЕМ ДА СИ ВЪРЖЕМ ОБУВКИТЕ БЕЗ ДА КЛЯКАМЕ ИЛИ СВИВАМЕ КРАКАТА СИ В КОЛЕНЕТЕ И ОПАЗИЛ НИ БОГ, БЕЗ ДА СЯДАМЕ НА СТОЛ, ЧЕ МОЖЕМ ДА СЕ КАЧИМ НА 8-МИЯ ЕТАЖ ПО СТЪЛБИТЕ, БЕЗ ДА ИЗПИТАМЕ ФИЗИЧЕСКО НЕУДОБСТВО, ЧЕ МОЖЕМ ДА УЧАСТВАМЕ В СПОРТНО СЪБИТИЕ В СЪБОТА ИЛИ НЕДЕЛЯ, БЕЗ ДА СЕ ПРИТЕСНЯВАМЕ, ЧЕ ЩЕ ГРОХНЕМ В ИЗНЕМОГА ОЩЕ В НАЧАЛОТО НА СРЕЩАТА. Да не говорим за това, че и в кревата сме гола вода с тези неподготвени тела;

12.            Това, трябва да ни притеснява повече, че ние, възрастните не можем да се покажем в интернет голи, защото изглеждаме зле и защото поне чувството за срам все още не си е отишло от нас. Ако нямаме добри тела, поне малко срам ни е останало. Създателят се е погрижил да не се „излагаме” хептен пред света, което показва, че поне имаме някакъв шанс да се променим и от „кумова срама” да „поразмърдаме” телата си.

13.            А, за децата ли ставаше дума? И с нашите „грижи” и без тях, те имат повече шансове в живота от нас. Време е да помислим за себе си, защото е смешно да се правим пред тях на моралисти, когато ние самите нямаме какво добро да им покажем за пример – нито като тяло нито като дух, да не говорим за икономиката...


Категория: Други
Прочетен: 1581 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 02.02.2011 00:18
"До края на годината БДЖ няма да е в състояние да плати вноски за около 60 млн. лв. към банки. Това призна вчера финансовият директор на дружеството Методи Христов пред агенция "Фокус".

Общите задължения на БДЖ към банките са от порядъка на 580 млн. лв. Освен просрочените задължения, които към момента са около 50 млн. лв., дружеството има около 170 млн. лв. забавени плащания към доставчици, пише "СЕГА. "Балансираме между доставчици, между банки, което е много трудно, балансираме и между работници и служители. Практически всеки един момент може да очакваме, някоя от банките или доставчик да поискат несъстоятелност на дружеството", оплака се Христов. Според него положението е стигнало дотам, че дилемата е "дали да платим заплати, или да платим на банките".

Водят се преговори за заем със Световната банка.
"

Препечатка от публикация на dir.bg на 22.11.2010г.



БДЖ. Докога ще продължава тази агония? Само си представете. При монополното състояние, което има БДЖ, 10% от дълговете към банките са вече просрочени, а 170 000 000 лева не са платени на доставчици. Финансовото състояние на дружеството е  катастрофа, а бюджетът продължава да планира средства за помощ на дружеството. Ръководството вместо да прави пари, "БАЛАНСИРА" между банки, доставчици и работници. Само данъкоплатците не са споменати в това "балансиране". Нас никой не ни ебава за нищо. Нас никой не иска да ни балансира. Абдали, платили на хиляди крадливи чиновници и непроизводителни работници, да живеят без да работят ефективно. За каква пазарна икономика става дума?

Чудя се, банките в коя класификационна група са сложили кредитите на БДЖ! На тяхно място бих заделил 100% провизии за предоставените на тази фирма кредити, че като гледам накъде вървят работите...


ЧИСТ СОЦИАЛИЗЪМ, щом като аз, който съм видял влак, само от прозореца на автобуса или колата, трябва да им плащам заплатите.
Категория: Други
Прочетен: 846 Коментари: 1 Гласове: 1

Любовта край нас минава, минава и си заминава.

Къде гледаш бе, май кьорав си, та блееш вака,  от зори?

Като заспала есен, вятърът шепти:

Е.и, е.и, е.и, е.и.

Мечтите също покрай нас минават, минават и си заминават.

Къде блееш, май смотан си, та гледаш в нищото пред себе си, когато толкова красива фея в ушите ти шепти:

Е.и, е.и, е.и, е.и.

Чувствата безкрайни са, като мъниста цветна приеми,

тез мои чувства, без да зная.

И пак  Е.и, е.и, е.и, е.и.

И накрая звездоброецът отнесен, от толкова любов, мечти, звезди...

Забрави важното в живота си, нали?

Е.и, е.и, е.и, е.и.

 

Категория: Поезия
Прочетен: 590 Коментари: 0 Гласове: 1

Тази сутрин /17.11.2010г./ гледах част от предаване по БНТ, с водещ Марин Маринов. Ставаше дума за приоритетите на държавата.

  1. Излиза Меглена Кунева и говори ли говори.
  2. После излиза някакъв бивш министър на търговията от бившето Костово правителство – и той говори ли говори. Приоритет трябвало да бъде селското стопанство. Много му разбира главата. Да беше отишъл да работи като фермер, вместо да прави фондации и да гледа да мине метър с работата.
  3. Наглед прекрасна тема за дискусия. Чудя се, толкова ли хората не могат да видят, кои трябва да се приоритетите на България. Водещият също не помогна кой знае колко.
  4.  Да започнем с нещо най-общо – ако погледнете развитите държави, какви приоритети са следвали, за да станат развити? Нима приоритетите им са били туризъм или селско стопанство? Та това е идиотско да се помисли.
  5. Какво търси светът?  Търси нови технологии, всеки ден и час светът иска още и още нови технологии и второ, търси нова организация, която се прави ... със софтуер.
  6. Даже и едни индийци, които са много назад като общо класиране по БВП на глава от населението, РАЗБРАХА това, само българският премиер не го разбра и продължава да треска глупост след глупост – приоритет било селското стопанство, приоритет бил туризмът, приоритет била инфраструктурата.
  7. Как пък не попаднахме на УМНИ и в същото време на РЕШИТЕЛНИ и МИСЛЕЩИ за общото благо управници. Все попадаме на теляци, селяци или пишман интелигенти. Ако знаят езици като Жан, то не можеш да ги откриеш, когато стане напечено, ако са умни като Любен /лека му пръст/, то са лесно манипулируеми от групировките, ако са интелитентни като Филип, то пък там е друга историята. За последните 3 правителства изобщо да не отварям дума, че майка плаче.
  8. И така правителство любезно – не търсете под вола теле. Вижте развитите държави, заради какво са развити и правете същото. Не се правете на много умни, че няма време.
  9. И разкарайте най-после тъпата администрация, че само пречи и харчи парите ни на поразия.
  10. И питайте от време на време този "шибан" народ, дали да започнете някой ваш строеж или друго начинание, за което харчите неговите пари. Питайте го за нещо, отвреме на време. Поне от лицемерие го питайте.
  11. Е и това ако не го разберете - не знам какво да кажа. Бая сте тъпи, или обратното, твърде умни сте и знаете, че при тази система, която ви предлагам, май място за вас няма...
Категория: Други
Прочетен: 659 Коментари: 2 Гласове: 1
Господин Премиер, няма смисъл да се БОРИТЕ - срещу престъпността, срещу корупцията, срещу недъзите на обществото. Всичко тези неща са произведени от българските правителства досега. Това е техен завършен продукт. Характер не се променя. Няма как да храниш "лошия вълк в себе си" и да искаш да си добър.

  1. Правителството може да произведе ХОРА или МЕНТЕТА със своите актове. Зависи какво иска да направи и дали може да го направи.
  2. Сагата продължава вече толкова години и взе много да омръзва.
  3. Полиция, следствие, прокуратура и съд са много слабоефективни държавни институции.
  4. На обществото се насажда фикс идеята за постигане на справедливост, но като наказание, а не като превенция. И колкото повече се говори, толкова по-безсилна е властта да раздава справедливост. Простичко казано, раздаването на справедливост взема формата на разправа с неудобни или бивши партньори.
  5. Средствата за масова информация бълват всеки ден информация за арестувани хора, за различни акции на органите на реда, за водените дела срещу тях. Милиони часове обществен ресурс отиват на вятъра. В крайна сметка – нищо.
  6. Така е, като се бориш с последствията – има една приказка, че като се счупи стомната, няма смисъл да наказваш детето. Вече работата е станала. Правителството и органите на реда се опитват точно това да правят. Стомната е счупена, сега ние ще впрегнем цялата сила на държавата и закона, за да накажем хората, които са счупили стомната. Явно министрите не са чели приказката „След дъжд – качулка”.
  7. Колкото и да се напъваме, миналото не можем да върнем назад. Само ще изхабим своята енергия и енергията на обществото. Ще захраним публиката с много очаквания, които след време ще се превърнат в огромно разочарование. И това е така, защото силата на махалото, което ще създадем има опасност да повлече и нас самите – хората, които искат да се раздаде справедливост за счупената стомна.
  8. През това време, порочната система, която съществува вече толкова години, ще СЪЗДАДЕ НОВА ПОРЦИЯ КРАДЦИ И ИЗМАМНИЦИ И ТО НАЙ-ВЕЧЕ ТАКИВА, ОБЛЕЧЕНИ С ДЪРЖАВНА ВЛАСТ И ПРАВА. Те ще продължават да крадат и се облагодетелстват, използвайки силата на ЗАКОНА, или дупките в същия този закон. В същото време, ние ще бъдем забаламосвани, че някой ще раздаде справедливост на тези, които яко са крали от държавата в миналото.
  9. Колкото и да ни се иска никой няма да осъди тези лица, които нарушаваха ембаргото срещу Сърбия преди 15 години, тези лица, които формираха приятелския кръг на социалистическия премиер Виденов, „дясното” правителство на Костов /то е толкова дясно, колкото аз съм швед от Малмьо/, крадците около царя или „помпите” от тройната коалиция, която засмукваха всичко що се движи и мърда за себе си.
  10.  Десетки милиарди  съсипани, за да се откраднат десетки милиони. На това му се вика, да спечелиш от продажбата на нов мерцедес за старо желязо.
  11. Всички тези престъпления станаха възможни поради ПРЕКОМЕРНИТЕ ПРАВА, КОИТО ИМА ДЪРЖАВАТА И ЛИЦАТА, КОИТО ПРЕДСТАВЛЯВАТ ТАЗИ ДЪРЖАВА, ДА СЕ РАЗПОРЕЖДАТ С ВЛАСТ, ИМУЩЕСТВА И ПАРИ. ТОВА Е ОСНОВНАТА ПРИЧИНА ЗА КОРУПЦИЯТА, МАФИЯТА И ОГРАБВАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ТЕЗИ ГОДИНИ. НЯМА НИКАКВО ЗНАЧЕНИЕ, КОЙ Е УПРАВЛЯВАЛ ДЪРЖАВАТА. ПРЕЗ ВСИЧКИТЕ ТЕЗИ ГОДИНИ, КОГА ПО-МАЛКО, КОГА ПОВЕЧЕ, СЕ Е ИЗВЪРШВАЛА МНОГО ЯКА КРАЖБА НА ВСИЧКО, КОЕТО Е МОГЛО ДА СЕ ОТКРАДНЕ, ИЗПОЛЗВАЙКИ СИЛАТА НА ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ.
  12. КОРУПЦИЯТА И ЗЛОУПОТРЕБИТЕ СА СТРАШНИ, КОГАТО СЕ ПРАВЯТ ОТ ДЪРЖАВАТА, ДЪРЖАВНИТЕ МЪЖЕ ИЛИ ЧИНОВНИЦИТЕ. ЗАЩОТО КРАДАТ ОТ НАШИТЕ СРЕДСТВА – ПАРИТЕ НА ДАНЪКОПЛАТЦИТЕ.
  13. Така че, да говорим за корупция в рамките на сега съществуващата система и все едно да коментираме откъде изгрява слънцето и да изразяване несъгласието си с този природен закон. Явно е, че не можем нищо да променим, защо коментираме тогава? Същото е и с държавата. Ако искаме на няма корупция в такива размери, то трябва да сменим СИСТЕМАТА НА ФУНКЦИОНИРАНЕ НА ДЪРЖАВАТА. БЕЗ ДА НАПРАВИМ ТОВА, САМО ПЛЯМПАМЕ НАПРАЗНО И ГУБИМ СОБСТВЕНОТО СИ И НА АУДИТОРИЯТА, ВРЕМЕ.
  14. КОЕТО ОЗНАЧАВА ДА ОГРАНИЧИМ ДО МИНИМУМ ПРЕРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИТЕ ПРОЦЕСИ, КОИТО ДЪРЖАВАТА ИЗВЪРШВА – ДА ДОПУСНЕМ МИНИМАЛНО СРЕДСТВА, КОИТО ЧИНОВНИЦИТЕ ДА РАЗПРЕДЕЛЯТ. ДЪРЖАВАТА НЯМА МЯСТО В ИКОНОМИКАТА. ТЯ ТРЯБВА ДА ПИШЕ ПРАВИЛАТА НА ИГРАТА И ДА СЪБЛЮДАВА ТЕ ДА СЕ СПАЗВАТ. НО ПРАВИЛА, ОСНОВАНИ НА ПРИРОДНИТЕ ЗАКОНИ, А НЕ НА СУБЕКТИВНИТЕ ПРЕДСТАВИ НА ОТДЕЛНИ ЛИЧНОСТИ, БЕЗ ОДОБРЕНИЕ ОТ СУВЕРЕНА.
  15. Вместо сегашните 35-40 % от БВП на страната, държавата трябва да има на разположение за своето функциониране не повече от 10-15%. Тогава икономиката ще върви, корупцията ще е на ниско ниво, а престъпността ще бъде по-лесно контролирана и предотвратявана. Частните лица ще имат достатъчно възможности сами да се погрижат за образованието си, здравеопазването си и социалното си обезпечение. Основен критерий за успех ще бъде положеното качество и количество на усилието на всеки един от нас и ще има повече състезателно начало в живота ни. Няма да зависим от волята на чиновника и няма да има нужда да търсим пътища към неговото сърце, вместо да си гледаме работата.
  16. При такива условия ние по-възрастните ще изискваме от децата си повече отговорност в учебния процес, защото пряко ще плащаме тяхното обучение. Ще се грижим повече за здравето си, защото от това пряко ще зависят доходите ни и живота ни като цяло, ще бъдем заинтересовани за внасяме повече пари по личните си сметки за осигуряване на старините си. Тогава просто ще има за какво да живеем. А тарикатите, които живеят на гърба на обществото и сега са станали толкова много, ще стават все по-малко и по-малко. Те ще трябва да преоткрият своите възможности, ако искат да получат добро образование, здравеопазване и социално обезпечаване.
  17. Тогава обществото ще произвежда ХОРА, а не МЕНТЕТА, както прави сега.
Категория: Други
Прочетен: 490 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 08.12.2010 23:17
1.     Много чиновници 2.     Много регулации 3.     Скъпа държава 4.     Много преразпределителни процеси от работещи към неработещи 5.     Отнемане на правата на отделния индивид, за сметка на увеличаване на правата на бюрокрацията.     Европа е пред криза. Но не тази, която преживяваме сега, а друга, по-значителна. Кризата на „социалността”, която с прости думи означава, намаляване на възможността на държавата да харчи повече, отколкото получава. Частните лица и фирмите инстинктивно се противопоставят на тази тенденция. Явно регулаторът е прекалено много затлъстял и станал трудно подвижен. Това пречи на развитието на икономиката, защото представлява пряка намеса в природните закони.   РАЗМЕРЪТ НА НУЖДАЕЩИТЕ СЕ, КАКТО И ТЕХНИТЕ ПРЕТЕНЦИИ СА ОСНОВНАТА ПРИЧИНА ЗА КРИЗАТА. ДРУГ Е ВЪПРОСЪТ, ЧЕ СОЦИАЛИСТИЧЕСКИТЕ ПРАВИТЕЛСТВА НА ЕВРОПА СЪС СВОЯТА ЛИЦЕМЕРНА СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА САМИ ПРЕДИЗВИКВАТ УВЕЛИЧЕНИЕ НА БРОЯ НА „НУЖДАЕЩИТЕ СЕ”.   Икономиката е просто нещо и се основава на няколко елементарни истини: 1.     Харчиш, толкова, колкото имаш. Този истина е тотално променена с възможноста, която ти дава кредитът. Можеш да харчиш нещо, което нямаш, но ти обещаваш, че след време ще можеш да се издължиш, като разчиташ на бъдещи постъпления. Дотогава живей с чуждите пари, ползвай благата и се възползвай от това, че някой има излишни пари и не знае как да ги харчи или си мисли, че като ги даде на лихва на банката всичко ще бъде наред за него. 2.     Три са основните участници в харченето „напред”. 3.     Първият това са фирмите – тук основната цел е възпроизводството на нови възможности за разширяване на дейността 4.     Вторият това са частните лица – тук основната цел е чисто консуматорска – да се купят жилища, коли, оборудване и т.н. 5.     Третият това е държавата. Това е най-лошият вариант за харчене на пари. Първо, защото липсва пряка отговорност за този, който прави сделки от страна на държавата и не носи лична, персонална отговорност, в това число и имуществена, заради лоши сделки и втората е, заради отнемането на производителните, разперделителните и консумативните функции от частните лица. 6.     Светът не може да стане по-голям, заради желанието на държавата да потребява. Той става по-голям, заради възпроизводството на капитала. 7.     Капиталът се самовъзпроизвежда, като с част от положителния резултат в края на годината се увеличава неговият размер и възможност в следващата година да се направи същата операция. Другата част от нетния приход отива за дивиденти на собствениците на капитала.   И така, какво се случва. Фирмите искат пари от банките, за да могат да увеличат възможностите си – капиталови, производствени, ресурсни, търговски и т.н. От своя страна те имат сметка от това частните лица да получават кредити, за да купуват повече от продуктите и услугите, които произвеждат и предлагат. По същия начин действа и държавното търсене – огромни по мащабите си държавни поръчки често са единствената възможност на някоя фирма да оцелее на пазара или да стане по-голяма и по-богата. Но какво се случва, по дяволите, след като фирмите имат сметка както от стимулиране на частното потребление, така и на общественото такова? Защо се объркват нещата?   1.     Кагато частното потребление стане прекалено голямо, то създава и ненормално разширение на производствените възможности на фирмите. 2.     В един момент нещо се обърква – или някоя банка ще свърши вече парите за кредити и ще бъде изправена заради алчността на своите акционери или заради грешки на управлението или заради други причини, пред невъзможността да предоставя повече кредити. 3.     Достига се точката на насищане. Всички играчи, като че ли са поизморени от темповете, които са си наложили сами и решават да си починат. 4.     Банките намаляват кредитирането, намалява се потреблението на частните лица, производството също намалява, увеличава се безработицата, както и невъзможността да се обслужват кредитите и това тотално срива пазарите. 5.     Точно в този момент „спасителна” роля изиграва държавата. Тя започва да се вживява в ролята си на истина от последна инстанция и с лека ръка харчи трудно спечелените, но лесно акумулирани средства от държавата, като ги дава с ниско ниво на контрол за различни безмислени проекти или просто ги изяжда като ги раздава на чиновниците, за да поддържа статуса им в период на криза. 6.     В същия момент обаче, държавата се опитва да бъде „добра” и спрямо населението като цяло – опитва се да обезпечи милионите пенсионери, милионите бедни, чакащи на помощи и раздава по лъжичка на всеки „нуждаещ” се. Без да иска или може би наистина това иска, неусетно се стига до процес на КОМУНИЗАЦИЯ НА ОБЩЕСТВОТО, независимо дали става дума за България или за Германия. 7.     Въпросът е кой има силата и смелостта да каже „СТИГА”? Барозу пробва, ама нещо не се получи. Наднационалните институции на ЕС се ПРОВАЛИХА тотално. Никой няма нито властта и силата да сложи държавните дела в ред. Държавите харчат повече, отколкото изкарват и само Люксембург и Финландия правят изключение от това правило. 8.     Тогава решението трябва да дойде от най-силната икономика – германската. Та нали именно затова германците са толкова силни – защото са пестеливи, работливи, почитат собствеността и държат на реда. Как да са съгласни тогава държавата да харчи повече, отколкото изкарва. Те също се поддадоха на социалните брътвежи на политици, които искаха да получат гласовете на избирателите и им обещаваха това, което те самите не могат никога да дадат. 9.     Самата Германия харчи повече, отколкото изкарва. Като ходите по улиците на големите градове гледката не е същата, като преди 20 години. Сега има твърде много „негерманци” по улицата, които имат „права” и искат пари от държавата. Тя за да се направи на социална им дава пари, но в един момент и самите германци започнаха да осъзнават, че могат и те да получат пари от държавата, след като „негерманците” получават. И така тарикатите стават все повече, а балъците, които работят честно и плащат данъците – все по-малко. 10.                        В един момент някой трябва да си признае, че държавата се е оляла в своите „социални” функции, в своята намеса в икономиката и да остави частните лица да се „поразмърдат” малко повече, за да си изкарват доходите сами. 11.                        И това трябва да се направи с ясното съзнание, че няма да се хареса на много от избирателите. И точно там е силата на лидерите в Германия. Те могат да кажат на германците, че има опасност да загубят моралните устои на бюргерското общество, което е било възпитавано в продължение на столетия, че качественият труд стои в основата на прогреса и развитието. Докато сега ценностите са други – щом държавата дава лесно пари, защо да се трудиш?
Категория: Други
Прочетен: 667 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 17.11.2010 19:34
Лудостта, която беше обхванала цялото общество, ако не и целият свят се състоеше в това, че мнозинството от хората искаха да потребяват от онова, което малцинството беше спестило. Регулаторните органи по света не можаха да видят възникването на тази вълна, защото си мислеха, че ограничаването на рисковете при големите експозиции е достатъчно, за да се гарантира успех на банките в тяхното работене. Десетилетия наред банки фалираха заради неразумната политика на собствениците, които намираха начин да получат повече ресурс, отколкото са дали под формата на капитал или подчинен дълг. Този процес не подмина и България преди 15-тина години. На базата на този исторически опит, регулаторните органи съсредоточваха основното внимание върху дейността на банките по отношение на кредитирането на големи фирми. Смяташе се, че колкото по-строг е контролът над такова кредитиране, толкова банката е по-стабилна. Постепенно обаче, в последното десетилетие, нашата практика се дообогати и с друг вид кредитиране - това на физическите лица. Изведнъж преоткрили нови полета за реализация на излишъците си от ликвидност, банките започнаха смело да кредитират физически лица, като в някои случаи кредитите, предоставени на физическите лица достигна по размер тези, предоставени на фирми.   Регулаторните органи само констатираха преразпределянето и нарастването на вкупното портфолио на банките. Докато кредитирането на фирмите е с цел увеличаване на бизнеса или подобряване на ефективността на бизнеса, то при физическите лица става дума за най-просто потребление и то АВАНСОВО потребление, срещу обещание за доходи в бъдеще. Формално погледното и при фирмите е така. Получават кредити, срещу обещание да ги върнат в бъдеще от постъпленията си. С тази разлика, че фирмата няма да вземе кредит, за да направи баня на директора, кухня за секретарката или да си купи електроуреди за столовата. Това би трябвало да става по време на текущото работене на фирмата, като заделя за тази цел средства от оборота. Простичко казано кредитът на фирмите има предимно бизнес предназначение, а не потребителско. Кредитът за физическите лица има преди всичко потребителски характер, независимо от това дали става дума за покупка на активи или за други цели. Водейки се от принципа – харчим сега, а изкарваме в бъдеще, тази практика деформира тотално представата за икономическата роля на индивида в обществото. Процесът стана неконтролируем заради бездействието на регулаторните органи, които пропуснаха да озаптят тази страст да харчиш за сметка на бъдещи обещания, а също така и заради самите банки, които бяха с развързани ръце, поради липсата на съответните регулации.   Банкерите в случая не бяха виновни. Разпределяйки рисковете между кредитите на фирмите и тези на физическите лица, те диверсифицираха портфейлите и зависеха все по-малко и по-малко от отделни лица, като в същото време станаха зависими от повече на брой лица. Отстрани погледнато това беше добре, до момента в който тези повече лица не станаха КРИТИЧНА МАСА. Тогава тази критична маса повлия както на икономиката като цяло, така и на процеса на разплащане с банките, във връзка с взетите кредити. Правителствата и централните банки не можаха да предположат негативните последици от това, масовото потребление да се извършва с кредитен ресурс, вместо с предварително изкарани пари. Това е голямата грешка на регулаторите. В бъдеще ще са необходими много повече икономисти с познания за социума и психологията на обществото, отколкото сега. Лавината от увеличаване на потреблението беше толкова голяма и толкова мощна. Всички регулатори по света стояха и гледаха вцепенени от нейните мащаби, без да могат да направят каквото и да било, за да я спрат. Защото в голяма степен са зависими от политиците, които искат растеж, който от своя страна зависи от потреблението, което пък зависи от кредитирането и така кръгът се затваря. Когато тази лавина се отприщи, на регулаторите не остана нищо друго, освен да изчакат тя да спре и след това ДА СЕ ВТУРНАТ ДА СПАСЯВАТ ЗАТРУПАНИТЕ. В бъдеще, очакванията към регулаторните органи са да предизвикват малки безопасни лавини, като по този начин избегнат риска от появата на голяма, опасна и трудно подлежаща на контрол лавина, която може да срути икономиката. Нещо подобно като роля имат така наречените стрес тестове, които централните банкери правят, като изпитват устойчивостта на банките по света.   Но нека да се има предвид, че истинската гаранция за разумна банкова политика е тази, която изисква от икономическите субекти, особено тези, които вземат кредити заради крайното потребление, да увеличат размера на САМОУЧАСТИЕТО ВЪВ ВЪПРОСНАТА ПОКУПКА. Имаше случаи, когато банките предоставяха почти до 100 % от кредита, само срещу доброто обезпечение, което в случая беше следствие и на върховия тренд на цените на недвижимите имоти. По този начин се принизи ролята на индивида като отговорен фактор в договора с банката. Следствие на това съдебните изпълнители са претрупани от работа да продават ипотекирани имоти, а автокъщите – лизинговани коли.   УЧАСТИЕ ВЪВ ВСЯКО ЕДНО БИЗНЕС НАЧИНАНИЕ В РАЗМЕР НА МИНИМУМ 50 % ОТ ОБЩОТО ВЛОЖЕНИЕ БИ БИЛО ДОСТАТЪЧНО СИЛЕН СТИМУЛ ЗА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ СУБЕКТИ, ДА ГИ НАПРАВИ ПО-ОТГОВОРНИ И ПО-МАЛКО ПОДВЛАСНИ НА АЛЧНОСТТА И ГРЕШНИТЕ ПРЕЦЕНКИ. ТУК ЕСТЕСТВЕНО НЕ СТАВА ДУМА ЗА ТОВА, ПОЛОВИНАТА ПАРИ ДА СЕ ВЗЕМАТ ОТ ЕДНА БАНКА, А ДРУГАТА ДА СЕ СЪБЕРАТ КАТО ЗАЕМ ОТ ПРИЯТЕЛИ ИЛИ ОТ ВТОРА БАНКА. СТАВА ДУМА ЗА ТОВА, БАНКИТЕ ДА ИЗИСКВАТ ЕФЕКТИВНО САМОУЧАСТИЕ ОТ ИКОНОМИЧЕСКИТЕ АГЕНТИ, НА БАЗА НА ТЕХНИЯ МЕСЕЧЕН ДОХОД, НА БАЗА НА ТОВА, КОЕТО ТЕ РЕАЛНО ИЗКАРВАТ КАТО ДОХОД, ПРИСПАДАЙКИ ЧАСТ ОТ НЕГО ЗА ИЗДРЪЖКА НА СЕМЕЙСТВОТО И ЗА ПЛАЩАНЕ НА СТАРИ БОРЧОВЕ. Тогава няма да има това пресищане на пазара, а кризите ще наподобяват малки лавини, по които търсачите на силни усещания ще се спускат със ски, без да поемат рискове за живота и здравето си. Дай боже регулаторните органи да са толкова „напред с материала”, че да виждат всичко това и да вземат мерки за в бъдеще.
Категория: Други
Прочетен: 739 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 16.11.2010 21:04
1. Не ме напуска чувството, че съм прекаран.

2. Не ми допада това, че трябва да плащам за нещо, което не харесвам.

3. Мисля си, че телевизията трябва да е нещо като магазин. Ако искаш ще влезеш, ако искаш ще купиш. Защо трябва да ти вземат пари, само защото си носител на потенциалната възможност да влезеш в този магазин?

4. Това е като да те накарат да купиш стока с изминал срок и държавата да те задължава да я купиш. Никой не те пита дали искаш или не. Някой друг е взел решението вместо теб.

5. Да не говорим за нарушенията на Закона за защита на конкуренцията. Как да съществуваш в тези условия като частна телевизия, когато срещу теб е бюджетната машина БНТ, в която всяка години държавата изсипва десетки милиони от парите на данъкоплатците?

6. И какво получаваме в замяна - днес научих от "ъкащия" Камен Воденичаров как се прави "крем брюле". И ако не бяха Дони и Нети да кажат нещо свясно и да изпълнят една прекрасна песен, всичко щеше да си е една халтура, платена от данъкоплатците. После дойде някакъв англичанин, че даже му осигурили и превод в ефир, да каже, че обича българските манджи.

7. За това ли плащаме по 60-70 милиона от скъпите ни левчета на година?

8. Някой от БНТ дали е поставил въпроса и намерил отговора, защо България се е превърнала в една кочина, а ние в прасета и то домашни?

9. Защото единствено домашната свиня не разбира какво е това СВОБОДА и не прави нищо за да я постигне. Защото така е изгодно на режисьорите на пародийната демокрация в която живеем. Всички те имат сметка ние да сме като домашните прасета - загубили всякаква сенситивност към външния свят, разчитащи на помията, която ни осигурява бюджета, за да можем да затлъстеем от некачествена храна и липса на движение. Важното е да не протестираме и да осигурим на чорбаджиите си месо за през зимата.
10. И за всичко това трябва да си плащам. За да ме превърнат физически и духовно в прасе.
Категория: Други
Прочетен: 528 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 15.11.2010 00:21
1. Основното перо на приходите на държавата са акцизите и данъците върху горивата.

2. Второ важно перо са приходите от ДДС на всичко, което се продава, във връзка с транспортните средства - самите превозни средства, резервните части и консумативите, облагането на услугите по транспортиране на хора и товари и поправката на самите превозни средства.

3. Трето важно перо това са приходите от винетни такси.

4. Четвъртото важно перо това са местните данъци за притежаване на превозни средства.

5. Петото важно перо това са всички такси и плащания, които се изземват от държавата или от оторизирани от тях лица, във връзка с прехвърлянето на собствеността на транспортните средства, тяхната регистрация, издаване на документи и други такива.

И къде отиват всичките тези милиарди левове? Отиват да се издържа безплодната българска администрация и стоте хиляди служители на реда, милионите пенсионери, социално слаби, бедните, циганите и хиляди и хиляди други тарикати, които са успели с връзки да си издействат пенсии на гърба на данъкоплатците. Средствата потъват като в продънена каца.


От 5 до 7 000 000 000 лева са приходите на бюджета от транспорта за 1 година.

Колко пари връща държавата в транспорта за 1 година?

100 000 000 лева за поддръжка на пътища за 2011г.
200 000 000 лева за изграждане на нови.
Парите по оперативните програми не са включени в тези цифри.



Е как да няма дисбаланс? Всяка година смучеш от цял един отрасъл и прахосваш парите за фалшиви социални програми, от които няма никаква възвръщаемост и после инфраструктурата ни била зле. На фона на онова, което правителството краде от транспорта и онова, което му връща, пак много пътища имаме.
Категория: Други
Прочетен: 628 Коментари: 1 Гласове: 2
Последна промяна: 14.11.2010 21:31
Търсене

За този блог
Автор: kolevdobri
Категория: Политика
Прочетен: 3187120
Постинги: 6846
Коментари: 4286
Гласове: 2393
Архив
Календар
«  Ноември, 2010  >>
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930