Моят блог в Blog.bg
Постинги в блога от 16.11.2010 г.
16.11.2010 21:48 -
ЕВРОПА Е В ПЛЕН НА ПАТЕРНАЛИЗМА И СОЦИАЛНОТО ЛИЦЕМЕРИЕ
1. Много чиновници
2. Много регулации
3. Скъпа държава
4. Много преразпределителни процеси от работещи към неработещи
5. Отнемане на правата на отделния индивид, за сметка на увеличаване на правата на бюрокрацията.
Европа е пред криза. Но не тази, която преживяваме сега, а друга, по-значителна. Кризата на „социалността”, която с прости думи означава, намаляване на възможността на държавата да харчи повече, отколкото получава.
Частните лица и фирмите инстинктивно се противопоставят на тази тенденция. Явно регулаторът е прекалено много затлъстял и станал трудно подвижен. Това пречи на развитието на икономиката, защото представлява пряка намеса в природните закони.
РАЗМЕРЪТ НА НУЖДАЕЩИТЕ СЕ, КАКТО И ТЕХНИТЕ ПРЕТЕНЦИИ СА ОСНОВНАТА ПРИЧИНА ЗА КРИЗАТА. ДРУГ Е ВЪПРОСЪТ, ЧЕ СОЦИАЛИСТИЧЕСКИТЕ ПРАВИТЕЛСТВА НА ЕВРОПА СЪС СВОЯТА ЛИЦЕМЕРНА СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА САМИ ПРЕДИЗВИКВАТ УВЕЛИЧЕНИЕ НА БРОЯ НА „НУЖДАЕЩИТЕ СЕ”.
Икономиката е просто нещо и се основава на няколко елементарни истини:
1. Харчиш, толкова, колкото имаш. Този истина е тотално променена с възможноста, която ти дава кредитът. Можеш да харчиш нещо, което нямаш, но ти обещаваш, че след време ще можеш да се издължиш, като разчиташ на бъдещи постъпления. Дотогава живей с чуждите пари, ползвай благата и се възползвай от това, че някой има излишни пари и не знае как да ги харчи или си мисли, че като ги даде на лихва на банката всичко ще бъде наред за него.
2. Три са основните участници в харченето „напред”.
3. Първият това са фирмите – тук основната цел е възпроизводството на нови възможности за разширяване на дейността
4. Вторият това са частните лица – тук основната цел е чисто консуматорска – да се купят жилища, коли, оборудване и т.н.
5. Третият това е държавата. Това е най-лошият вариант за харчене на пари. Първо, защото липсва пряка отговорност за този, който прави сделки от страна на държавата и не носи лична, персонална отговорност, в това число и имуществена, заради лоши сделки и втората е, заради отнемането на производителните, разперделителните и консумативните функции от частните лица.
6. Светът не може да стане по-голям, заради желанието на държавата да потребява. Той става по-голям, заради възпроизводството на капитала.
7. Капиталът се самовъзпроизвежда, като с част от положителния резултат в края на годината се увеличава неговият размер и възможност в следващата година да се направи същата операция. Другата част от нетния приход отива за дивиденти на собствениците на капитала.
И така, какво се случва. Фирмите искат пари от банките, за да могат да увеличат възможностите си – капиталови, производствени, ресурсни, търговски и т.н. От своя страна те имат сметка от това частните лица да получават кредити, за да купуват повече от продуктите и услугите, които произвеждат и предлагат. По същия начин действа и държавното търсене – огромни по мащабите си държавни поръчки често са единствената възможност на някоя фирма да оцелее на пазара или да стане по-голяма и по-богата.
Но какво се случва, по дяволите, след като фирмите имат сметка както от стимулиране на частното потребление, така и на общественото такова? Защо се объркват нещата?
1. Кагато частното потребление стане прекалено голямо, то създава и ненормално разширение на производствените възможности на фирмите.
2. В един момент нещо се обърква – или някоя банка ще свърши вече парите за кредити и ще бъде изправена заради алчността на своите акционери или заради грешки на управлението или заради други причини, пред невъзможността да предоставя повече кредити.
3. Достига се точката на насищане. Всички играчи, като че ли са поизморени от темповете, които са си наложили сами и решават да си починат.
4. Банките намаляват кредитирането, намалява се потреблението на частните лица, производството също намалява, увеличава се безработицата, както и невъзможността да се обслужват кредитите и това тотално срива пазарите.
5. Точно в този момент „спасителна” роля изиграва държавата. Тя започва да се вживява в ролята си на истина от последна инстанция и с лека ръка харчи трудно спечелените, но лесно акумулирани средства от държавата, като ги дава с ниско ниво на контрол за различни безмислени проекти или просто ги изяжда като ги раздава на чиновниците, за да поддържа статуса им в период на криза.
6. В същия момент обаче, държавата се опитва да бъде „добра” и спрямо населението като цяло – опитва се да обезпечи милионите пенсионери, милионите бедни, чакащи на помощи и раздава по лъжичка на всеки „нуждаещ” се. Без да иска или може би наистина това иска, неусетно се стига до процес на КОМУНИЗАЦИЯ НА ОБЩЕСТВОТО, независимо дали става дума за България или за Германия.
7. Въпросът е кой има силата и смелостта да каже „СТИГА”? Барозу пробва, ама нещо не се получи. Наднационалните институции на ЕС се ПРОВАЛИХА тотално. Никой няма нито властта и силата да сложи държавните дела в ред. Държавите харчат повече, отколкото изкарват и само Люксембург и Финландия правят изключение от това правило.
8. Тогава решението трябва да дойде от най-силната икономика – германската. Та нали именно затова германците са толкова силни – защото са пестеливи, работливи, почитат собствеността и държат на реда. Как да са съгласни тогава държавата да харчи повече, отколкото изкарва. Те също се поддадоха на социалните брътвежи на политици, които искаха да получат гласовете на избирателите и им обещаваха това, което те самите не могат никога да дадат.
9. Самата Германия харчи повече, отколкото изкарва. Като ходите по улиците на големите градове гледката не е същата, като преди 20 години. Сега има твърде много „негерманци” по улицата, които имат „права” и искат пари от държавата. Тя за да се направи на социална им дава пари, но в един момент и самите германци започнаха да осъзнават, че могат и те да получат пари от държавата, след като „негерманците” получават. И така тарикатите стават все повече, а балъците, които работят честно и плащат данъците – все по-малко.
10. В един момент някой трябва да си признае, че държавата се е оляла в своите „социални” функции, в своята намеса в икономиката и да остави частните лица да се „поразмърдат” малко повече, за да си изкарват доходите сами.
11. И това трябва да се направи с ясното съзнание, че няма да се хареса на много от избирателите. И точно там е силата на лидерите в Германия. Те могат да кажат на германците, че има опасност да загубят моралните устои на бюргерското общество, което е било възпитавано в продължение на столетия, че качественият труд стои в основата на прогреса и развитието. Докато сега ценностите са други – щом държавата дава лесно пари, защо да се трудиш?
16.11.2010 21:00 -
ПОРЕДНАТА СПЕЦИФИЧНА БАНКОВА КРИЗА ПО СВЕТА. ЗА ГРЕХОВЕТЕ НА РЕГУЛАТОРНИТЕ ОРГАНИ.
Лудостта, която беше обхванала цялото общество, ако не и целият свят се състоеше в това, че мнозинството от хората искаха да потребяват от онова, което малцинството беше спестило.
Регулаторните органи по света не можаха да видят възникването на тази вълна, защото си мислеха, че ограничаването на рисковете при големите експозиции е достатъчно, за да се гарантира успех на банките в тяхното работене.
Десетилетия наред банки фалираха заради неразумната политика на собствениците, които намираха начин да получат повече ресурс, отколкото са дали под формата на капитал или подчинен дълг. Този процес не подмина и България преди 15-тина години.
На базата на този исторически опит, регулаторните органи съсредоточваха основното внимание върху дейността на банките по отношение на кредитирането на големи фирми. Смяташе се, че колкото по-строг е контролът над такова кредитиране, толкова банката е по-стабилна.
Постепенно обаче, в последното десетилетие, нашата практика се дообогати и с друг вид кредитиране - това на физическите лица. Изведнъж преоткрили нови полета за реализация на излишъците си от ликвидност, банките започнаха смело да кредитират физически лица, като в някои случаи кредитите, предоставени на физическите лица достигна по размер тези, предоставени на фирми.
Регулаторните органи само констатираха преразпределянето и нарастването на вкупното портфолио на банките.
Докато кредитирането на фирмите е с цел увеличаване на бизнеса или подобряване на ефективността на бизнеса, то при физическите лица става дума за най-просто потребление и то АВАНСОВО потребление, срещу обещание за доходи в бъдеще.
Формално погледното и при фирмите е така. Получават кредити, срещу обещание да ги върнат в бъдеще от постъпленията си. С тази разлика, че фирмата няма да вземе кредит, за да направи баня на директора, кухня за секретарката или да си купи електроуреди за столовата. Това би трябвало да става по време на текущото работене на фирмата, като заделя за тази цел средства от оборота. Простичко казано кредитът на фирмите има предимно бизнес предназначение, а не потребителско.
Кредитът за физическите лица има преди всичко потребителски характер, независимо от това дали става дума за покупка на активи или за други цели. Водейки се от принципа – харчим сега, а изкарваме в бъдеще, тази практика деформира тотално представата за икономическата роля на индивида в обществото.
Процесът стана неконтролируем заради бездействието на регулаторните органи, които пропуснаха да озаптят тази страст да харчиш за сметка на бъдещи обещания, а също така и заради самите банки, които бяха с развързани ръце, поради липсата на съответните регулации.
Банкерите в случая не бяха виновни. Разпределяйки рисковете между кредитите на фирмите и тези на физическите лица, те диверсифицираха портфейлите и зависеха все по-малко и по-малко от отделни лица, като в същото време станаха зависими от повече на брой лица. Отстрани погледнато това беше добре, до момента в който тези повече лица не станаха КРИТИЧНА МАСА.
Тогава тази критична маса повлия както на икономиката като цяло, така и на процеса на разплащане с банките, във връзка с взетите кредити.
Правителствата и централните банки не можаха да предположат негативните последици от това, масовото потребление да се извършва с кредитен ресурс, вместо с предварително изкарани пари.
Това е голямата грешка на регулаторите. В бъдеще ще са необходими много повече икономисти с познания за социума и психологията на обществото, отколкото сега. Лавината от увеличаване на потреблението беше толкова голяма и толкова мощна. Всички регулатори по света стояха и гледаха вцепенени от нейните мащаби, без да могат да направят каквото и да било, за да я спрат. Защото в голяма степен са зависими от политиците, които искат растеж, който от своя страна зависи от потреблението, което пък зависи от кредитирането и така кръгът се затваря. Когато тази лавина се отприщи, на регулаторите не остана нищо друго, освен да изчакат тя да спре и след това ДА СЕ ВТУРНАТ ДА СПАСЯВАТ ЗАТРУПАНИТЕ.
В бъдеще, очакванията към регулаторните органи са да предизвикват малки безопасни лавини, като по този начин избегнат риска от появата на голяма, опасна и трудно подлежаща на контрол лавина, която може да срути икономиката.
Нещо подобно като роля имат така наречените стрес тестове, които централните банкери правят, като изпитват устойчивостта на банките по света.
Но нека да се има предвид, че истинската гаранция за разумна банкова политика е тази, която изисква от икономическите субекти, особено тези, които вземат кредити заради крайното потребление, да увеличат размера на САМОУЧАСТИЕТО ВЪВ ВЪПРОСНАТА ПОКУПКА.
Имаше случаи, когато банките предоставяха почти до 100 % от кредита, само срещу доброто обезпечение, което в случая беше следствие и на върховия тренд на цените на недвижимите имоти.
По този начин се принизи ролята на индивида като отговорен фактор в договора с банката. Следствие на това съдебните изпълнители са претрупани от работа да продават ипотекирани имоти, а автокъщите – лизинговани коли.
УЧАСТИЕ ВЪВ ВСЯКО ЕДНО БИЗНЕС НАЧИНАНИЕ В РАЗМЕР НА МИНИМУМ 50 % ОТ ОБЩОТО ВЛОЖЕНИЕ БИ БИЛО ДОСТАТЪЧНО СИЛЕН СТИМУЛ ЗА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ СУБЕКТИ, ДА ГИ НАПРАВИ ПО-ОТГОВОРНИ И ПО-МАЛКО ПОДВЛАСНИ НА АЛЧНОСТТА И ГРЕШНИТЕ ПРЕЦЕНКИ. ТУК ЕСТЕСТВЕНО НЕ СТАВА ДУМА ЗА ТОВА, ПОЛОВИНАТА ПАРИ ДА СЕ ВЗЕМАТ ОТ ЕДНА БАНКА, А ДРУГАТА ДА СЕ СЪБЕРАТ КАТО ЗАЕМ ОТ ПРИЯТЕЛИ ИЛИ ОТ ВТОРА БАНКА. СТАВА ДУМА ЗА ТОВА, БАНКИТЕ ДА ИЗИСКВАТ ЕФЕКТИВНО САМОУЧАСТИЕ ОТ ИКОНОМИЧЕСКИТЕ АГЕНТИ, НА БАЗА НА ТЕХНИЯ МЕСЕЧЕН ДОХОД, НА БАЗА НА ТОВА, КОЕТО ТЕ РЕАЛНО ИЗКАРВАТ КАТО ДОХОД, ПРИСПАДАЙКИ ЧАСТ ОТ НЕГО ЗА ИЗДРЪЖКА НА СЕМЕЙСТВОТО И ЗА ПЛАЩАНЕ НА СТАРИ БОРЧОВЕ.
Тогава няма да има това пресищане на пазара, а кризите ще наподобяват малки лавини, по които търсачите на силни усещания ще се спускат със ски, без да поемат рискове за живота и здравето си.
Дай боже регулаторните органи да са толкова „напред с материала”, че да виждат всичко това и да вземат мерки за в бъдеще.
Търсене
За този блог
Гласове: 2406
