Адам Смит е говорил за причините за богатството на народите.


Нека да поговорим за бедността.


Много пъти съм казвал, че държавната политика може да стимулира и поддържа и умножава бедността, както е у нас. След всякакви напъни на нашата държава да помага на бедните, те стават все повече. Част от средната класа се превръщат в обикновени работници и служители, а хората, които разчитат на държавна издръжка стават повече от тези, които се справят сами.


Болестите - това е много спорен въпрос, но да кажем, че липсата на държавна политика в областта на профилактиката на заболяванията и липсата на здравна култура в населението, което също е вина на държавата, болестите засягат все повече хора и това влияе негативно на икономическият им статус. Да не говоря за хищните доктори, които си точат зъбите за скъпи операции. Те трябва да са благодарни на държавата, че произвежда за тях толкова много работа. Кръгът се затваря. Всички сме в кюпа. Харчим пари и получаваме влошено здраве.



Нека сега да се концентрираме върху нас, самите.


Много пъти съм чувал приказката "нямам пари", от много хора. Аз също "нямам пари", за да си купя непотребни вещи и да правя глупости. Но мнозина от нас не си мислят така. Много пъти съм задавал въпрос, как може син на милионер да има дългове към свой приятел, който спрямо него е някакъв икономически пигмей - което значи, че е стотици пъти по-беден? Как е възможно хора, които разчитат на 200 лева пенсия от държавата, никога да не съм ги чул да се оплакват, че нямат пари, а винаги са казвали, че имат. Вярно е, че тези хора ми са близки и не споделят това мнение с останалите хора, за да се предпазят от завист и от непремерени действия от тяхна страна. Но аз съм свидетел, че те не мрънкат и не се оплакват. Имат си своите болежки и проблеми, но независимо от възрастта са се концентрирали да бъдат активни и да не се предават.

Гледах по телевизията софиянец, който се оплакваше от безпаричие. Попитаха го какви доходи получава и той каза, че получава 570 лева пенсия. А хората, за които ви казвах, че не съм чул да се оплакват са двама и двамата получават по-малък доход от този, който се оплаква. Разбирате ли разликата.


РАЗБИРАМ МЛАДИТЕ ДА ИМАТ МАТЕРИАЛНИ ЗАТРУДНЕНИЯ, ЗАЩОТО СЕГА ЗАПОЧВАТ ТРУДОВИЯ СИ ПЪТ И НЕ СА ИМАЛИ ВРЕМЕ ДА НАТРУПАТ ИМАНЕ. НО НЕ РАЗБИРАМ КАК ТАКА В ГРАФАТА БЕДНИ ПОПАДАТ ПОЧТИ ВСИЧКИ ВЪЗРАСТНИ, ОТ МОМЕНТА НА ТЯХНОТО ПЕНСИОНИРАНЕ.

Напомня ми за един слоган за намаление, който видях в нета: Големи отстъпки за клиенти. Не се отнася за пенсионери. Вие имахте достатъчно време да натрупате пари."

Нали разбирате, какво ви казвам?


Сега да се върнем към бедността. Ние постоянно се оплакваме от живота. Но никога не правим достатъчно, за да се измъкнем от тинята. ПРОСТО ЗАЩОТО НИ МЪРЗИ И ВЯРВАМЕ В ЩАСТИЕТО НА ДЪРЖАВНАТА ЛОТАРИЯ. Това е споменът от миналото. Нещо от рода, "не ми давай акъл, пари ми дай".

Целият ни живот се изразява в непремерени приказки и недостатъчно и неефективни действия. На младини не се учим достатъчно, нямаме трудови навици. Имаме потребителски навици. Такава е държавната политика. Медиите ни заливат с какви ли не предложения, които целят да ни вземат парите. Гледаме лица, които нищо не произвеждат и нищо не продават и не осъществяват никакви услуги на клиенти, но въпреки това са красиви и богати. Това е примерът за младото поколение. Не е модерно да се работи. Модерно е да се получат пари, без да се работи. След това се чудим, защо обществото ни се профанизира и лумпенизира. От друга страна и държавата прави всичко възможно, вместо да разкрием собствения си потенциал, да разчитаме на нейната държавна помощ под различна форма.


Ето няколко въпроса, които бих задал, за да разбера вашият потенциал да не се откъснете от етикета "беден".

1. Лягате ли си рано?
2. Ставате ли рано?
3. Работите ли, независимо от това дали ви се плаща или не?
4. Готови ли сте да работите, за да издържате други хора - жена, деца, родители?
5. Купувате ли си готова храна или си отглеждате продукти или си купувате продукти, които обработване и превръщате в храна?
6. Работите ли поне по 10 часа на ден?
7. Опитвате ли се да направите вашият труд достатъчно ефективен, че да получите признанието на обществото? Това, че обичате да копаете канали не ви прави ефективен, въпреки, че сте ангажиран с труд. За тази работа си има багер.
8. Почивате ли през почивните дни или работите?
9. Консумирате ли неща, от които организмът ви не само че няма нужда, но и реагира отрицателно на тях - цигари, различни форми на наркотици, алкохол, излишна храна...?
10. Грижите ли се за тялото си всеки ден - хигиена, спортни занимания /това зависи много и от работата. Ако сте служител на бюро, имате нужда от движения. Ако работите физически труд - не толкова/. Имате ли излишни килограми? Гъвкав ли сте?
11. Грижите ли се всеки ден за вашата духовна култура - да се информирате за вас самия и за обществото като цяло, да формирате в себе си здравословни навици, да не изпитвате негативни чувства и емоции?

Без да навлизам в големи подробности, не съм срещнал човек, който да е позитивно настроен и да се съобразява с тези изисквания и в същото време ДА Е БЕДЕН.

Хората наистина нито познават себе си, нито познават обществото, а да не говорим затова, че нямат достатъчно трудови навици, хигиенни навици и не работят за своето си усъвършенстване. Приели са, че тялото им е харизано и се отнасят с него като към харизана вещ. За жалост. И след това си задават въпроса, защо са бедни и ВИНАГИ НАМИРАТ ОПРАВДАНИЕ, КОЕТО Е ИЗВЪН ТЯХ.

Ето погледнете Евгени Минчев. Може да е бил ватман, може да няма високо образование, може да е педераст, може да е всякакъв, може да не произвежда нищо и се чудя как може да продава нищо и да е богат!!! Но полага усилия, поддържа се и баламосва доста хора, като им взема парите. Развива се и трябва да му се отбележи.
Макар и не най-добрият, все пак е пример за положени усилия. Болшинството хора ги мързи да се изкъпят и да си измият зъбите, което е елементарна хигиена, пък камо ли и работите, които съм описал по-горе. Просто повечето хора си заслужават да са бедни. Много пъти съм се чудил, как хора, които изкарват много по-малко от мен, харчат много повече от мен и след това като бръкнат в джобовете си, нямат пари и са зле. Аз ли съм им виновен, че не могат да си направят елементарна сметка, че искат да си купуват готова храна, че ходят всяка година на почивка, без да са се изморили или са се изморили от много ядене и пиене и пушене. Разбрахте нали.

За бедните цигани ли? За тях също имам отговор. Бях посредник между продавач българин и купувач на имот - циганин. Човекът ми брои парите и дори не изповядахме сделката. Миришеше на прасета. Цялата му кола миришеше на прасета. жена му миришеше на прасета. Децата му също. Имаше цяла чанта с пари. Изглеждаше като беден, но имаше повече пари от 80% от българите. Какво повече да говоря - иска, работи. Не иска - не работи.

Немска помощ отвътре, само как звучи!

Статията е във връзка с избирането на етническия германец Клаус Йоханис за президент на Румъния.


Интересни са румънците. Преди 25 години посетих Румъния и впечатленията ми бяха толкова лоши, че се бях зарекъл никога повече да не стъпвам там, докато не чуя от други хора, че нещата са се променили към по-добро.

В последните 3 години ходих там 2 пъти. Бях шокиран от промените. Със сигурност мога да твърдя, че за тези 25 години румънците направиха повече, отколкото ние, българите. От онези скапани румънски пътища няма и спомен. Като изключим южната част на Букурещ, която все още носи видимия спомен от комунизма, с грозните си панели, останалата част на града се развива с невероятни темпове. Невиждано строителство се извършва и в Карпатите. Започвам да се притеснявам за планината. Покрай някои от пътищата в планината се формират селища тип "две къщи покрай пътя", като тези селища продължават с километри.

В Букурещ видях жилищни комплекси, каквито не видях и в Париж. Направо ми се прииска да имам апартамент там.


Историята на тази час на света е доста интересна. Румъния и румънският етнос изниква като че ли от нищото. Държава без утвърден език и култура от съседните народи, изведнъж се превръща в огромна за Европа територия. До преди 100 години са използвали българския език в църквите. Като с магическа пръчка речникът на северните ни комшии се романизира и те се превръщат в наследници на римляните. Историята на днешна Румъния е история на австрийци, унгарци, немци, молдовци и между тях - различни малки княжества. Цялата западна част от днешна Румъния е била австрийска или унгарска територия. По едно време е имало и стотици хиляди немци. Сега има само един град, който се намира в Карпатите, където делът на унгарците е колкото на румънците - Търгу Муреш. Във всички останали градове, унгарци, австрийци и немци са претопени или изселени. Това важи и за близките гранични градове до Унгария - Тимишоара и Арад. Начинът е простичък - румънците раждат повече. А и малко кютек също е помогнал за процеса на румъниизацията на територията на Карпатиет и Западна Румъния. Основното е, че раждат хората и не се шегуват.


Въпреки, че за тези 25 години румънците постигнаха много, над 2 милиона румънци предпочетоха да напуснат страната и да дирят по-добър живот на Запад.

Сега румънците решиха да направят избор - вместо да ходят на Запад, те си имат свой запад. Нали всички знаете, че германците преди столетия са основали градове в днешна Румъния, които са били прочути с икономическия си възход и нововъведенията. Едни от първите електрически трамваи е потеглил именно в тези предели на Европа. Не знаех, че Джони Вайсмюлер бил роден в западна Румъния.

Затова предпочетоха да ги управлява германец, роден в Румъния. Не ги спря и обстоятелството, че неговите родители са се изселили от страната. ХОРАТА ИСКА РЕД И ДИСЦИПЛИНА И НА УЛИЦИТЕ В БУКУРЕЩ, ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗБИРАНЕТО НА ЙОХАНЕС ЗА ПРЕЗИДЕНТ СЕ ЧУ И СЛЕДНАТА ПРИКАЗКА: ГЕРМАНЕЦЪТ СИ Е ГЕРМАНЕЦ, НЕЗАВИСИМО ОТ ТОВА, В КОЯ ЧАСТ НА СВЕТА Е.

Нека да не забравяме и думите, които Солженицин е описал за германците, които са били на каторга в Сибир. В "Архипелагът Гулак" той ги описва като работни, дисциплинирани и най-богати от всички. Всичко до което те се докосват се превръща в модел за подражание. За жалост са били твърде малко, че да повлияят на психиката на руснака, за който не е важно как изглежда един продукт, предназначен за продажба.

За радост на румънците, споменът за германското, австрийското и унгарското присъствие в историята на днешна Румъния е траен и видим. За всеки случай не ви съветвам да повдигате въпроси, свързани с принадлежността на Карпаните и Трансилвания изобщо пред румънци. Това е чувствителна тема. Те смятат, че след като в Трансилвания едва 15 % от населението се определят като унгарци или други народности, този проблем вече не подлежи на обсъждане. Пък и на кой му дреме, ако сме в единна Европа и ще махаме границите!


Та да се върнем на спомена. Румънците заложиха именно на този спомен. Спомен, заради който Румъния се надява да направи големи крачки напред в икономическото си развитие, "подчинявайки" се на своя "чужда" сила. Сила, израснала и отгледана в пределите на сегашна Румъния. Сила, която познава както корените си, така и румънската действителност. Сила, която успя за четири мандата като кмет на град Сибиу да докаже, че знае и може. Има едно предаване в "Тубата" за някакъв, който измислил уникален спасителен вседеход и с него "шета" из Карпатите. Инересно е защо немска телевизия се е интересува от него и прави предавания на тази тема. Ако човек не познава историята може да си каже - нерделе немци, нерделе Карпати. Да, ама не. Имат си чувства хората от Германия към тази територия. Румънците добре са направили, че не са изтрепали всички немци и унгарци в Румъния, че сега нямаше да имат шанс да опитат с управлението на немски румънец, да постигнат по-голям напредък. Нека и друго да кажа - Понта сам се "прецака", като си мислеше, че като лиши румънците от чужбина от правото да гласуват, ще намали гласовете за десницата, защото "чужденците" обикновено гласуват за левицата, а пенсионерите в страната - за левицата. Също така, залагайки на националистическата карта, той консолидира против себе си гласа на тези, които се припознават като унгарци, немци и други националности. Ама така е - нашият народ правилно си го е казал: "Хитрата сврака, с двата крака.."
Пожелавам успех на северните ни съседи


Жалко обаче, че ние си нямаме немски българин или български немец. Преди 100 години са ни викали "Германия на Балканите". Сега се превърнахме в циганска държава. Жалка картина наистина.