Прегледах доста публикации за икономиката на България за последните около 150 години, като основната книга, която прикова вниманието ми беше на проф. Любен Беров. Попаднах и на статистически данни за съпоставката на различни държави, правени от чужденци, като измерванията са правени по съвременна методика за определяне на реалния БВП, на база на покупателната способност на съответната парична единица. Опитах се да видя бъдещето на страната си, като се абстрахирах от емоционалната страна, визирайки моите очаквания за бъдещето, направени през 1990г. Тогава сгреших, като си мислех, че ни очаква ново прераждане на страната, така, както е било в първите няколко десетилетия след Освобождението. Направих няколко общи констатации. Нарочно не цитирах различни данни и числа, защото гледах гледах и какво да видя - балканските народи с малки изключения, са на едно дередже в продължение на столетия. Един отива малко напред и след това изостава. Позната родна картинка. В същото време Германия си е Германия, Британия си е Британия, независимо дали става дума за 1912г. или за сто години след това. Единствената държава, която прави наистина грандиозен скок в икономическо отношение е Ирландия. Това е държавата, която е "пораснала" два пъти за времето след 1990г.  За жалост там промяната е станала не отдолу нагоре, а обратното - случили са на добри управници. Наличието само на един такъв пример не ми дава основание да смятам, че това може да се случи и в България. Още повече, че Ирландия е много далеко от Ориента, за разлика от нас.


Ето няколко констатации, като най-важните са в края на статията:

1. Ние никога не сме работили за света истински. България винаги се е определяла като аграрна държава, десетилетия след Освобождението. Докато в освободените територии е имало икономически напредък и за пръв път от столетия, поява на истински дух за промяна, в други български територии са преживели икономически упадък от разпада на Турската империя, като например Родопския край. Стадата вече не са могли да пътуват безпрепятствено към Беломорието и това е довело този край до икономически колапс. Родопите са били зависими преди всичко от животновъдството. Независимо от напредъка през първите десетилетия след Освобождението, до началото на Балканските войни, страната ни продължава да е изостанала земеделска страна, с темпове на развитие, които не са могли да я превърнат бързо в индустриална държава. Може би сме единствената европейска страна, в която земеделска партия е печелила изборите. През 1934 година дори се е стигнало до забрана на политическите партии, след като световната криза и типично българските неразбории довеждат до икономическа криза. Отвращението от политическите партии е траяло кратко.  След като комунистите вземат властта с помощта на преврат през 1944г., подкрепен от Червената армия, започва истинското създаване на фабрики и заводи, но както всички знаем, всяко нещо създадено насила и управлявано от държавни чиновници и секретари не носи нищо добро нито за икономиката, нито за народа ни. 
2. Никога не сме били истинска част от световния пазар - при социализма зависехме от ниската цена на руския нефт, а на руснаците давахме милиони тонове селскостопанска продукция в много лош външен вид.  Добре, че земята ни ражда вкусна стока. Всички живели при социализма помним ангарията, която давахме за прибиране на реколтата. Отново всичко беше с насилие, като ефектите бяха повече от съмнителни. Преди няколко десетилетия комунистите решиха да "олабят" малко примката и да ни разрешат да произведем "туй онуй" за себе си. Тогава се появиха вилите, където немалка част от българския народ полагаше тежък физически труд и за да си почине от него, направо си дремеше на работното място на държавна служба. Единствено многомашинничките нямаха вили и не си почиваха в заводите. Все някой трябваше да работи в пустите му заводи. Социализмът наистина създаде грозна картина - грозни панелни комплекси, лоша инфраструктура и гадни огнедишащи заводи. Виждах целият този процес по това, как се променяше цвета на реката, която течеше през моят град и през селото, в което изкарвах ваканциите. А какво да кажем за вилните зони. Грозни, наизмазани и неестетични полукъщи, полувили, целта на които е да отпушат малко недоволството от прекалено държавната икономика. Там произвеждахме ЗА СЕБЕ СИ. При такова огромно обществено производство стигнахме дотам, ЧЕ ДА ПРОИЗВЕЖДАМЕ ЗА СЕБЕ СИ.  Но кой ти чете Адам Смит, който пише, че най-ефективният начин за производство е специализацията. Да станеш най-добрият в своята област и да работиш за пазара. Пораженията, които комунистите направиха в съзнанието на хората са много силни и десетилетия ще тегнат над нас. Може да се каже, че целият този колапс след 1989г. показа в каква изкуствена среда сме живели - не стига, че България е била един голям концлагер, но и умът на хората толкова много е променен в посока на загуба на вяра в собствените сили, че трябва да минат поколения, за да се промени всичко това към по-добро. НАЙ-ЛОШИЯТ УРОК, КОЙТО СЕКРЕТАРИТЕ НИ ПРЕПОДАВАХА Е, ЧЕ НИЕ ИМАМЕ НУЖДА ОТ ДЪРЖАВАТА, А НЕ, ЧЕ ТЯ ИМА НУЖДА ОТ НАС. В сегашно време чувам много хора да казват, че произвеждат за себе си зеленчуци и дребни животни и заради това, че могат да гарантират качество на храната си, но в повечето от случаиете става дума за хора, които нямат друга съществена алтернатива в живота си. Не казвам, че това е лошо, само констатирам фактите. ДЪРЖАВАТА НЕ НИ РАЗРЕШАВА ДА СМЕ СВОБОДНИ, ЗАЩОТО СВОБОДНИТЕ ХОРА НЯМАТ НУЖДА ОТ ДЪРЖАВАТА. ИРЛАНДЦИТЕ ПОЛУЧИХА ИКОНОМИЧЕСКА СВОБОДА И ВСИЧКИ ВИЖДАМЕ РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ЕДНА ТАКАВА ПОЛИТИКА.
3. Превъзходството, което демонстрирахме пред една по-либерална в обществен план държава като Югославия, например, по никакъв начин не го усещахме в ежедневния си живот. Тъкмо обратното - купувахме тъпите им найлонови ризи и се наслаждавахме на сладкарската им индустрия, под формата на вафличките Краш. Завиждахме на гражданите на Югославия, че могат да си пият кафето в Истанбул или че могат да пътуват в Западна Европа. А по документи произвеждахме повече БВП на глава от населението.
4. Единствено посещение в Румъния по времето на Чаушеску,  можеше да ни накара да бъдем мъничко горди, заради чисто човешкото качество да сравняваме нашата си орисия с тази на съседите. Хората там наистина живееха много зле. И ненапразно народът подкрепи убийството на своя ръководител, осъден след скалъпен военен процес след неговото падане през 1989г. Там имаше наистина бунтове, за разлика от България. При нас работата беше, както се казва - софийски преврат, за разлика от Румъния, където се стигна до стрелба и противопоставяне на Секуритате и войската. Бунтуваше се не само столицата, но и градовете на Трансилвания, донякъде и заради това, че унгарците не искаха повече да мизерстват, управлявани от азиатски тип комунизъм. Много унгарци искаха да напуснат свободно Румъния и много от тях го направиха след 1989г. Посещенията за нас в съседна Югославия до 1989г., бяха леко травмиращи, гледайки пълните рафтове на магазините, ресторантите и автомобилните сервизи, хубавите пътища и като цяло липсата на това отвратително нещо, като да чакаш на опашка за някаква стока. Сега може да изглежда смешно, но тогава си мислехме, че няма нещо, като изключим хляб и салам тип "кучешка радост", което да може да се купи, без да се редим на опашки, без да правим списъци и без да се умилкваме като проститутки пред тези, от които зависеха нашите покупки.
5. Да, бяхме стигнали почти 9 милиона жители. Градовете бяха пълни с неселение. Селата загиваха, но те загиваха десетилетия наред и причините не бяха само комунистите. Така е по цял свят - техниката навлиза в земеделието и хората на село стават излишни. Спомням си пълните паркове, по време на есенни сборове и панаири. Като ходиш по планините, пълно с народ. Бяхме затворено общество и ако границите са затворени къде да ходят хората на екскурзии - обикалят затворената си страна. Че даже имаше и лозунг - Опознах Родината, за да я обикнеш. Обичахме я, но родината, а не властта. И когато ентусиазмът започна да отминава още през 70-те години, започнахме да кръшкаме от съзнателната работа.  Народът усети, че общонародната собственост не е чак толкова общонародна. И това се разбра след 1989г., когато тази собственост беше най-нагло открадната и разпродадена от комунистическата номенклатура. Тогава всички видяхме, че тази собственост никога не е принадлежала на нас и всичко в нашия обществен и икономически живот е било една огромна измама. Много хора си мечтаят за онова време. Времето на социализма. Такива са хората. Те и много руснаци превъзнасят Сталин, а много хора оправдават така нареченият "народен съд", както и много хора превъзнасят Хитлер. Може би ще преосмислят мнението си, ако една част изкарат само един ден в лагера Скравена, при същото отношение, което са имали комунистите спрямо лагеристите или един ден по няколко пъти такива хора да бъдат вкарвани в газова камера и да им се пуска по малко газ, но не толкова, че да умрат от нея. Нека се помъчат един ден и тогава може би ще разберат какво е Сталин, Хитлер или "народен съд".  МАСАТА НАИСТИНА СИ ЗАСЛУЖАВА ЖИВОТА, ДОРИ И САМО ЗАРАДИ ФАКТА, ЧЕ НЕ МОЖЕ ДА ОСЪЗНАЕ, ЧЕ ВЕЧЕ 25 ГОДИНИ ЖИВЕЕМ В ОБЩЕСТВО, СЪЗДАДЕНО И ПРОЕКТИРАНО ОТ БИВШИ КОМУНИСТИ, ЧЕНГЕТА И СОЦИАЛНИ РЕНЕГАТИ.
6. Жалкото е обаче, че цялата история на България е такава или подобна, което ме кара да бъде песимист от гледна точка на бъдещето на страната България и на българския народ. Жалко е да бъда съвременник на циганизацията на страната и народа, от който произлизам. Жалко е десетилетия или да не кажа столетия, един народ да живее в качеството му на лош пример за останалия свят - пример за неразвитост, недемократичност, продажност и липса на воля за промяна. НО ТАКАВА Е СЪДБАТА НА НАРОДИТЕ, КОИТО ИМАТ ЩАСТИЕТО ДА ГРАНИЧАТ С ОРИЕНТА. НЯМА КАК ДА ВИНИМ АСПАРУХ, ЧЕ Е НАПРАВИЛ ТУК ДЪРЖАВА. ЧОВЕКЪТ СЕ Е ПРИСЛАМЧИЛ КЪМ НАЙ-РАЗВИТАТА ДЪРЖАВА ПО ОНОВА ВРЕМЕ - ВИЗАНТИЯ. НЯМАЛО Е КАК ДА ПРЕДВИДИ КАКВО ЩЕ СЕ СЛУЧИ 700 ГОДИНИ СЛЕД ТОВА.
7. В заключение - през 1990г. бях оптимист за бъдещето на страната си. Сгреших. Освен открития грабеж на "общонародното ни имущество", организиран от комунистическата шайка и подкрепен духовно от 800 000 членове на същата тази партия, повечето от които си останаха бедни и прости, послужили като маша в ръцете на управляващата шайка, остана усещането ЗА ЛИПСА НА СВОБОДА, КОЕТО МЕ ПРЕСЛЕДВАШЕ ОЩЕ ПО ВРЕМЕТО НА СОЦИАЛИЗМА. КЪДЕТО И ДА ПОГЛЕДНА, НАВСЯКЪДЕ В ТАЗИ СТРАНА ЛЪХА НА СОЦИАЛИЗЪМ - КАТО СЕ ЗАПОЧНЕ ОТ СЪЩИТЕ ТЕЗИ ПРИНЦИПИ НА ФОРМИРАНЕ И РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ОБЩЕСТВЕНИТЕ СРЕДСТВА, ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ИКОНОМИКАТА, КОЯТО ЗАВИСИ ОТ ВОЛЯТА НА ПОЛИТИЦИ И БЮРОКРАТИ, МОНОПОЛИЗАЦИЯТА НА ЦЕЛИ ОТРАСЛИ НА СЪЩАТА ТАЗИ ИКОНОМИКА, ЛИПСАТА НА СВОБОДА НА МЕДИИТЕ, ПОСТОЯННИТЕ ЗАТРУДНЕНИЯ, КОИТО ИМАМЕ ОТ ЧИСТО БИТОВ ХАРАКТЕР, ЗАВИСИМОСТТА НА ВСЕКИ ЕДИН ОТ НАС ОТ ВОЛЯТА НА ДЪРЖАВАТА, НАМЕСАТА НА СЪЩАТА ТАЗИ ДЪРЖАВА В ИКОНОМИКАТА, МОНОПОЛИЗИРАЙКИ ОБРАЗОВАНИЕ, СИГУРНОСТ, ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ, РЕД И ПРАВОСЪДИЕ, ЕНЕРГЕТИКА, БАНКОВО, ЗАСТРАХОВАТЕЛНО И ФИНАНСОВО ДЕЛО, ПООЩТРЯВАЙКИ ЛИПСАТА НА СПРАВЕДЛИВОСТ ВЪВ ВСЯКО ЕДНО НАПРАВЛЕНИЕ НА ИКОНОМИЧЕСКИЯ И СОЦИАЛЕН ЖИВОТ НА СТРАНАТА, ОТКРИТАТА ЦИГАНИЗАЦИЯ НА НАСЕЛЕНИЕТО И ПРОФАНИЗИРАНЕТО НА ЦЕННОСТИТЕ.... И НЕКА ДА БЪДА ПРАВИЛНО РАЗБРАН - И ПРИ СОЦИАЛИЗМА И ПРИ ПОСТСОЦИАЛИЗМА, С МАЛКИ ИЗКЛЮЧЕНИЯ В ПЕРИОД ОТ ЕДНА ГОДИНА, НЕ СЪМ ИМАЛ СЪЩЕСТВЕНИ ИКОНОМИЧЕСКИ ЗАТРУДНЕНИЯ, КОИТО ДА МИ ПОПРЕЧАТ ДА СЛОЖА ХРАНА НА МАСАТА НА СЕМЕЙСТВОТО СИ ИЛИ ДА НЕ МОГА ДА СИ ЗАРЕДЯ РЕЗЕРВОАРА С БЕНЗИН. ПО-ЛОШОТО В СЛУЧАЯ Е В ТОВА, ЧЕ АЗ НЕ СЪМ БИЛ ГЛАДЕН И ЖАДЕН, НЕЗАВИСИМО ОТ ТОВА ДАЛИ СЪМ ЖИВЯЛ В СОЦИАЛИЗМА ИЛИ В ПОСТСОЦИАЛИЗМА. ЛОШОТО Е В ТОВА, ЧЕ НИТО ЕДНАТА СИСТЕМА, НИТО ДРУГАТА, МИ ДАДОХА ВЪЗМОЖНОСТ ДА РАЗБЕРА НАИСТИНА КАКВИ СА МОИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ. ВИНАГИ УСЕЩАХ ТЕЖКАТА РЪКА НА ДЪРЖАВАТА, ЗАЩОТО СЕ ОПИТВАХ ДА ПРАВЯ БИЗНЕС, РАЗЛИЧЕН ОТ ТОВА ДА ПОЛУЧАВАМ ДЪРЖАВНА ЗАПЛАТА ИЛИ ПЕНСИЯ. ЗАТОВА ХОРАТА, КОИТО РАЗЧИТАХА НА ЗАПЛАТА ОТ ДЪРЖАВАТА И ТОГАВА И СЕГА НЕ МОГАТ ДА РАЗБЕРАТ ТОВА, КОЕТО ИМ КАЗВАМ. ЗАЩОТО Е ОТРОВЕН ДУХЪТ НА БЪЛГАРИНА. ОТРОВЕН Е ОТ СОБСТВЕНИТЕ МУ ПОЛИТИЦИ И ОТ СОБСТВЕНАТА ИМ ДЪРЖАВА. В ТАКАВА ОТРОВА НЕ МОГАТ ДА СЕ РОДЯТ ГЕРОИ КАТО ПОЛКОВНИК СЕРАФИМОВ, ГЕНЕРАЛ ВАЗОВ ИЛИ МАЙОР УЗУНОВ. ПРЕДИ КОМУНИСТИТЕ ДА ВЗЕМАТ ВЛАСТТА Е ИМАЛО БЕДНОСТ, НО Е ИМАЛО И ГЕРОИ. СЛЕД ТОВА ГЕРОИТЕ СА ИЗЧЕЗНАЛИ, ЗАЩОТО КОМУНИСТИТЕ СА ИМАЛИ НУЖДА ОТ ЧУЖДИ ГЕРОИ КАТО ЧАПАЕВ И ДЗЕРДЖИНСКИ, ЛЕНИН И СТАЛИН. ГЕРОИТЕ СА СЕ ИНТЕРНАЦИОНАЛИЗИРАЛИ. РЕЗУЛТАТЪТ Е - ЗАГУБА НА НАЦИОНАЛНО ДОСТОЙНСТВО, ЗАГУБА НА НАЦИОНАЛЕН ДУХ, ЗАГУБА НА СВОБОДА. ВСЕ ОЩЕ НЯМАМЕ СВОБОДА, ЗАЩОТО ОЧАКВАМЕ НЯКОЙ ДА НИ Я ПОДАРИ, ТАКА, КАКТО ИРЛАНДСКИТЕ ПОЛИТИЦИ ПОДАРИХА СВОБОДА НА СОБСТВЕНИТЕ СИ ГРАЖДАНИ. НО КАКТО ВЕЧЕ КАЗАХ, ТОВА Е ИЗКЛЮЧЕНИЕ В ИСТОРИЯТА НА ЕВРОПА, КОЕТО НЕ МОЖЕ ДА СЕ СЛУЧИ, ОСОБЕНО, АКО СТАВА ДУМА ЗА НАРОД, НАСЕЛЯВАЩ ТЕРИТОРИЯ, ГРАНИЧЕЩА С ОРИЕНТА, КЪДЕТО ЕВРОПЕЙСКАТА СЕЛЯНИЯ СЕ СБЛЪСКВА С АЗИАТСКАТА.

На всички им е ясно, че нашите депутати не са избрани по демократичен начин. Те са посочени от партийните лидери и 25 % от лумпенизираното население, купено по различен начин, узаконява тази антидемократична практика.


След като влязат в парламента, има ли нормативен документ, който да казва кого представляват депутатите - тези, които са ги предложили за депутати и към които те са поели някакви обещания - писмени или устни, тези, които са гласували за тях или всички избиратели.

Според мен, практиката е, че неформално депутатите са подчинени и представляват тези, които са ги предложили в партийните листи. Иначе няма как да се възприеме за нормална недемократичната практика, лидерът на партийната група да казва на своите "подчинени" депутати как да гласуват всеки път.


Ако представляват своите избиратели, не би ли трябвало по някакъв начин да кореспондират с тях, във връзка с текущото водене на делата в народното събрание.

Разбирате ли какъв правен абсурд съществува в България. Нито изборът е честен и демократичен, нито след това, постъпили в народното събрание, те се съобразяват с волята на избирателите, защото не съм чувал досега, народен представител да е направил анкета сред избирателите си, по отношение на това какво становище да вземе по предложен за приемане закон в народното събрание.


Логично е народните избранници да представляват тези, които са ги избрали за депутати. Но този подход е твърде имагинерен и остава голяма група от избиратели, които нямат свое представителство в народното събрание.

Също така е логично, всеки народен представител да представлява суверена като цяло и е логично, гласовете в подкрепа на избирането на народен представител да идват от територията на цялата страна и от българските граждани, които живеят в чужбина. Колкото повече гласове събере, толкова по-големи трябва да бъдат шансовете за успех. Така ще се премахне огромната несправедливост, един депутат да се избира с 1000 или по-малко гласа, а друг да остане "навън" и със събрани 5000 гласа. Сегашната система е порочна и обслужва партийните инереси на лидерите на партиите и тяхното обкръжение.


Също така, трябва да имаме право и на отрицателен вот. Може някой да бъде избран за народен представител, но ако освен положителният вот, за него има и голям отрицателен вот, няма как такава личност да бъде народен пратеник.

Но преди да стигнем до същностната промяна на изборния кодекс, където трябва да се направи всичко възможно да се премахне влиянието на партиите при изборът на народните пратеници или възможностите за отзоваване на депутати, на първо време може да се помисли за забрана за "консултации" в парламента, което означава, да бъде криминализирано "съветването" на народните пратеници, как да гласуват по всеки един закон или предложение за гласуване. Поне ще ни спести нагласените резултати и "черното" тото, което познаваме в нашия парламент от десетилетия. Всеки да гласува по съвест. Да се премахнат привилегиите при формирането на групи иначе много ще ни дойде. Партиите лансират кандидатите, те плащат за изборите и ги печелят и накрая, те правят законите така, както на тях им е изгодно и насилват собствените си депутати да гласуват в много от случаите, против тяхната воля. Както виждате, всичко е опорочено още от първата стъпка, та чак до последната.

Въпроси - трябва да задаваме въпроси и да искаме настоятелно отговори. Иначе онези там се правят на слепи и глухи. Нямаме правна възможност да ги разкараме оттам, засега. Не ни остава друго, освен да питаме и да настояваме да ни дават отговори. И да вдигаме шум, толкова, че това да им пречи в голяма степен да мислят предимно за себе си. Ако не вдигаме шум, никой няма да ни забележи. Такава е практиката от десетилетия. Нищо не се дава даром в тази държава. Още повече СВОБОДАТА...ТРЯБВА ДА ВОЮВАМЕ ЗА НЕЯ ВСЕКИ ДЕН.