Избирателите му казват: Искаме субсидията за партиите да е в размер на 1 лев годишно на подаден глас, а той ни казва, че днес е пуснал бул. Черни връх в София, един месец предсрочно.

Ние му казваме, че искаме мажоритарен вот, а той казва, че още не може да разбере, защо имаше наказателен вот срещу него.

Ние му казваме, че се е оял с власт, а той ни говори, че усвояването на евросредствата вървяло добре.

Все се надявах, че този човек най-после ще чуе това, което му казва избирателя, ама нейсе.

Говоря не за тези избиратели, които обикновено отиват на изборите. Говоря за онези, които не гласуват с такъв ентусиазъм за отделна партия, но гласуваха със "за" на референдума. Представете си, че една партия получи 2,5 милиона гласа за своята политическа платформа, естествено без насилия и нагласяне на изборите и резултатите. На това му викам убедителен вот. Да, ама не. Определени идеи могат да съберат голям брой почитатели.

Само ако партиите можеха да хванат тези послания или както някои казват, само ако можеха да ги "яхнат". Остава надеждата, че огънчето ще тлее в душите на избирателите и няма да угасне, покрито от ежедневните ни битовизми.