Може би такъв ни е манталитетът. Включваме се в парада, когато "лудите се налудуват". Не избързваме. Отново ще сме последни, както по всички показатели. Дремем. Занимаваме се с какво ли не, с какви ли не безсмислици. Полезните ходове не са много. А трябва. И болните губят. И държавата губи. Само мафията печели. Мафията не иска това. Държавата също не иска това. Сега разбрахте ли, коя е мафията и коя е държавата?

 Гледайте новините и си мислете за това. Пари. Права. Власт. А най-много са те там, където има обществен ресурс. Без тях нищо не се случва.


Затова, нека да бъдем прагматични и да следим как се харчат парите ни. На всички ни е ясно, че няма необходимата информация за това. И няма да я има, докато не си я заслужим. Всяко нещо трябва да се заслужи и нищо даром не се дава в природата.


Случайно наблюдавам крамолите при управлението на едно висше учебно заведение. Как ръководството се облагодетелства от обществените ресурси, независимо от това, дали става дума за пари на българските данъкоплатци или европейските. Журналистика ли? Такова животно в България няма. Пък и дори и да се появи някаква публикация на тази тема, тя не прави впечатление на народа. За него публичният ресурс е чужда работа. Той не плаща данъците си с кеф, а по-голямата част от същия този народ изобщо не плаща данъци, а получава средства от бюджета. За какво му е чак толкова да се интересува кой топва пръсти в кацата с меда и кой гребе с черпака. Важното е той да получи дял от баницата. Останалото е подробност. Човекът бил обществено животно. Кой го казва, че да се опитам да докажа обратното. Ако българинът беше обществено животно, поне малко щеше да се интересува от това, къде отиват парите му. Щеше да има някакво мнение. Ама няма или то е толкова слабо и заглушено от простотията наоколо, че нищо не се чува извън обсега на собствените слухови възприятия на издаващия мнението човек.

Толкова. За нас общите пари са чужди. Така ги чувстваме. Защо ли? Може би не участваме активно в тяхното формиране.

На първо време ни трябва регистър, кой колко дава на обществото и колко получава.
След това ни трябва информационен масив за всеки харч на държавата, до който масив трябва да има лесен достъп, без да е необходимо да сме одиторска фирма или без да е необходимо да сме служители във ведомство, което харчи нашите пари. Обикновени данни, за обикновени потребители. Засега това не се вижда в нито един сайт на държавна институция. И така трябва да бъде. Докато суверенът не прояви интерес...Засега няма такава опасност.