Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: kolevdobri Категория: Политика
Прочетен: 3195163 Постинги: 6870 Коментари: 4296
Постинги в блога от 06.11.2017 г.
 Нека да не си мислим, че ще ни се размине:

  1. Когато надраскаме с ключ или пирон, хубавата кола, която не можем да си позволим в този момент. Като я драскаме, никога Съдбата няма да ни удостои с привилегията да я имаме в бъдеще време;
  2. Когато пуснем бензинопила да си свършим някаква работа в 3 часа следобяд и не ни пука, дали в съседната къща или кооперация има малки деца, които спят в този момент.
  3. Когато ходим като коне в жилищната кооперация, стъпвайки на пети и дразнейки останалите, купили си жилище в същата тази кооперация, без да подозират, че строителя е спестил парите от вътрешната изолация;
  4. Когато вместо да изкараме детето си да тича в парка навън, ние, защото ни мързи, го оставяме да тероризира всички наоколо с невъзпитаното си поведение, защото има червеи в гъза и те го карат да лудува от 7,30 сутринта, та чак до 23 часа вечер. Просто се чуда, защо на тези деца не ни накарат да въртят педалите на някое колело, което прави ток. Със сигурност ще произведе толкова енергия за продан, че семейството ще се отоплява безплатно през зимата;
  5. Когато сме на "дълги" карайки колата и когато онзи отсреща ни пресветва и ни дава сигнал, че го заслепяваме. Да, изгасяме дългите и точно преди да се разминем, отново ги включваме, знаейки, че онзи отсреща няма да може да реагира бързо и той да ги превключи. Да, в случая сме победители. Но дали сме надхитрили съдбата? Дали "откровенията", които човекът отсреща е изпратил по наш адрес няма да ни застигнат, ако не в този живот, то в онзи, ако наистина вярвате в преражданията.
  6. Когато влезем в асансьора с цигара и когато след товя я хвърлим, където ни падне, че дори и не я загасяме с крака, за да не си повредим обувката.
  7. Когато не си платим общите части на кооперацията, мислейки, че ще прекараме съдедите си, които като последни наивници си плащат 10-те лева месечно, за почистване на входа, поддържане на асансьора и за други общи разходи.
  8. Когато не си свършим работата както трябва и дори я замажем, само и само да стигнем до парите, които са ни обещани, но при добре свършена работа. Хиляди примери може всеки да даде в този случай, как всеки прецаква всеки в този свят. Толкова много нерви на куп, толкова много битовизми се създават, вместо всичко да е ясно и точно още от самото начало и хората да държат на думата си и на името си.
  9. Когато както вече писах в предишна статия, изхвърлим строителните си отпадъци в коша за боклук и си мислим, че правейки скришом тази операция, ще ни се размине, разчитайки на овчето добродушие на заобикалящия свят и на неработещите институции.
  10. Когато се сдобием с измислена диплома за образование и започнем да лъжем света и самите себе си, че струваме нещо повече, от посредствеността, която носим от раждането си, та досега.
  11. Когато се занимаваме с интриги, за да се докопаме до някакъв пост, позиция, пари, власт и т.н.
  12. Когато откраднем нещо чуждо, без да ни е еня, какво причиняваме с постъпката си на други хора.
  13. Когато малтретираме някого - човек, животно...Мислим си, че ще ни се размине.
  14. И сега ще кажа нещо неочаквано - КОГАТО МАЛТРЕТИРАМЕ САМИТЕ СЕБЕ СИ И СКЪСЯВАМЕ И БЕЗ ТОВА КЪСИЯ ЧОВЕШКИ ЖИВОТ С ПРОСТОТИИТЕ, КОИТО ВЪРШИМ В СОБСТВЕНА ВРЕДА.

Нека да не живеем с усещането, че ще ни се размине. Не съм много привърженик на разните там религии, но сега си мисля, че ако не се злоупотребява с натрупването и поддържането на страха от възмездие, което го има във всички религии, нещата ще излязат наистина извън контрол и обществото ще стане неуправляемо. От какво друго да се страхува, след като институциите не работят? Остава страхът от Бога, Съдбата, Кармата и т.н. Но ако човек не вярва в тези неща. Тогава не знам.

Категория: Политика
Прочетен: 153 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 07.11.2017 09:19
 Десетилетия пътувам по пътя от София към Перник. Околовръстното на Перник е едно от тези неща. То бяха вълни и вълнички. Мои служители редовно пукаха гуми малко след надлеза, който минава покрай ТЕЦ Перник. Имаше там една пропаднала шахта, влезеш ли в нея, дотук с пътуването!

Второто нещо, това е изходът от София към Перник. Не съм минавал там от половин месец и сега ми докладват, че след караулката, нагоре, до разклона за Мърчаево, всичко било асфалтирано и то добре. Наистина това е изненада.  Надолу след същата караулка, е положен нов асфалт, чак до завоя, влизайки в София, където има пешеходен светофар.

Другото нещо, това е Ботевградско шосе. Ей богу, помня паветата на тази изходна артерия на София от 70-те години на миналия век. Имаше прах в изобилие. Прах, който се превръщаше в кал след първия дъжд. След това го асфалтираха, но десетилетия не го ремонтираха и там се превърна в една "подскачаща" изходна артерия на София. Не вярвах, че някога ще го видя асфалтирано. Е, случи се.


Следващото шосе, това е бул. "Владимир Вазов" в София. Пак може да греша, но не си спомням този булевард да се е ремонтиран от времето, когато го пуснаха в употреба. То не бе едно поскачане, особено там на моста, то не бе чудо.

В последните 2 години виждам емблематични сгради от времето на социализма, да се събарят, за да се построи нещо друго. Това е нещо ново поне за мен. Фохар вече го няма, за моя голяма радост. Сградата на ЧЕЗ на Драган Цанков, също вече я няма. Бях свикнал да гледам нови строежи, но старите си стояха. Вече събарят големи стари строежи, за да правят нови. Понякога си мисля, че щом забелязвам такива промени, които са се случили в рамките на поне 4 десетилетия, значи твърде много съм живял. Показателите за развитие на инфраструктурата в съседните на България страни обаче показват, че въпреки напредъка на страната ни, ние изоставаме от темповете на развитие на други страни. Ако констатираме, че нашата инфраструктура е на ниска степен на своето съществуване, в това няма никакъв спор. Ако обаче другите страни, които са на нашето дередже, развиват своята инфраструктура по-бързо от България, ето това вече е притеснително. Защото животът е едно състезание. Глупаво или не, ние сме част от това състезание. Гледаме твърде материално на живота и това е факт. Също така е факт обстоятелството, че при равни други случаи, по-качествен живот се води в страни, където инфраструктурата е по-добра от тази в други страни. Това засяга всички аспекти от нашия живот - социалната страна, екологията, чисто икономическата страна, та ако щете и от медицинска гледна точка да погледнете този въпрос.

Сега вече "огладнях" за новости. Искам да видя цялостно завършено околовръстно шосе на София, околовръстното на Пловдив, обходния път на Луковит и на Бяла, скоростният път до Видин...Искам тунел под Шипка и под Беклемето, искам магистрала между Бургас и Варна.

Като съм започнал с исканията, искам този народ да се събуди, да се приложат колкото е възможно по-бързо принципите на пряката демокрация, децентрализма на финансовите потоци и повече самостоятелност на териториалните единици. Искам държавата да се оттегли от предлагането на услуги, защото всички виждат, че тя не става за тази работа. Искам да можем да контролираме тези, които избираме и да можем да ги сменяме, когато преценим, че не ни вършат работа. Исканията ескалират. "Искай и ще ти се даде. Почукай и ще ти се отвори". Ние обаче разбираме библията като писание, което да оправи личния ни живот. Нашите искания са лични искания, а не обществени. Ето, аз не искам нищо за себе си. Искам да живея в едно уредено общество. Онова, което ще поискам за себе си, няма да е нужно да го правя за сметка на обществените фондове. Мога и сам да си го постигна. Сам обаче не мога да направя онези промени, които да покажат на света, че България не е една тъпа страна, с неуредена инфраструктура, с корумпирани политици, запрашена, с отровен въздух, с разбити пътища, алчни и забравили се доктори, дебели и тъпи пациенти, даскали, които не трябва да пускаме в училищата и лигави ученици и т.н. Искам, когато ми дойдат чужденци на гости, да мога да се похваля с нещо.

Кое ми дава право да искам ли? Това, че издържам с моите данъци едно село пенсионери и два катуна цигани. Разбира се, без никой да ме пита, дали искам, в нарушение на моята воля. Че коя централизирана държава се интересува от това какво искат гражданите!!! Затова искам друга държава. Тази не ми харесва. Но не искам да я намирам нито в Испания, нито в Италия, Гърция или Британия. Искам да я имам тук и сега. Защото, ако трябва да чакам за такава държава толкова, колкото чаках да се асфалтира пътя през Владайското дефиле, ще трябва да чакам хиляди години, може би. Затова - искам тук и сега. Не след 10, 20 или 120 години. На първо време, това означава, да получавам отчет за парите, които давам на държавата и никога да не се примирявам, когато не получавам такъв отчет. Жалкото е, че в тази държава, тези, които получават са повече от тези, които дават. Даващите са малцинство и затова работите не вървят. И даващи и получаващи - всички са избиратели. Паразитите превземат обществото. Лошото надделява. Както се вижда, завършихме твърде оптимистично статията.


Категория: Политика
Прочетен: 127 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 07.11.2017 07:48
 Водим разговор с мой приятел. Той разправя за негова позната от село Извор, от района на Радомир. Тя му казала, че било миньорско семейство при социализма и изкарвали по един куп пари. Правели абитурентска вече и канели цялото село на гости. Изяли един вол и един куп други работи. За пиенето да не говорим. Направили сватба, похарчили 5000 лева за булчинска рокля, която е била облечена само веднъж. За какво е всичко това?


Сега, години след тази разсипия, пенсиите не стигат. Пари няма. Ами как искате да има пари, като ги пилеете!!!


Спомням си детството и юношеството си. Утрепахме се от работа и изкарвахме много пари. Но тъй като нямаше какво да се купи с тях, родителите ми го удариха на харчене за ядене, пиене и черпене на един куп хора. Единият си отиде от този свят, като по сметката му нямаше нищо. Като изключим един апартамент, купен при социализма, с абонамент и уреждане по линията на администрацията, нищо друго не е останало. Каквото изчука - изпука.

Когато направих собствено семейство, си казах, че повече така не може. Тази съсипия доникъде не води, още повече, че намалява качеството на живота. Тъпчеш се с храна и напитки, убиваш се от работа, а накрая разчиташ на мизерна държавна пенсия. Финансова култура нямаме ние българите. То каква култура имаме, ама финансова - никаква. Говоря за масата, за народа. Пенсионери плащат стотици левове сметка за ток, плащат парно, отоплявайки голям апартамент, а вътре живеят двама души, харчат за вода толкова, все едно гледат няколко малки деца и перат всяка вечер...Мога да изброявам още и още.


Българинът харчи много пари за храна. Процентът достига до половината от разходите на семейство. Това е невероятно. В същото време сме една от затлъстелите нации, следствие на прекомерната консумация на храни и напитки. Противоречие наистина - хем сме бедни по европейските критерии, хем и пълним тоалетната с ненужни отпадъци, създаваме екологични и здравни проблеми и всякакви други проблеми. И това е, защото нямаме финансова култура, така, както нямаме хранителна култура, така, както нямаме култура на общуване един с друг, така, както нямама здравна култура, така както нямама политическа култура, така, както нямаме образователна култура, така, както нямаме култура, която да ни помогне да се видим като икономически същества след 20-30 и 40 години.

Ако семейството ни е неподготвено, да ни възпита и да ни даде тези "култури", къде е държавата? Защо тези неща не се учат в детските градини, в училите, в университетите?


Категория: Политика
Прочетен: 446 Коментари: 2 Гласове: 1
Последна промяна: 06.11.2017 22:14
 300 000 души не плащат нищо на държавата. Или по-голямата част от тях не плащат нищо на държавата. От друга страна, като отидете в Бърза помощ, там не можеш да се вредиш от цигани. А обществото им дава тази безплатна интервенция. Когато станат на определена възраст, държавата им плаща пари, макар и малко, затова, че са стари, независимо от приноса им в обществото.

Малка част от тях са младежи или направо зрели хора, които "карат", благодарение на това, което им дават родителите, а често благодарение на пенсиите на същите тези изнемогващи от бедност и старост родители.


А останалата част?


Време е да се помисли за такса за обществото. Тези хора ползват социалната инфраструктура, ползват улици, тротоари, пощенски услуги, возят се на субсидиран транспорт, получават помощи в натура, енергийни помощи и т.н. и т.н., А С НИЩО НЕ ДОПРИНАСЯТ ЗА УВЕЛИЧЕНИЕ НА БОГАТСТВОТО НА ОБЩЕСТВОТО. ПРОСТО СМУЧАТ КАКВОТО МОГАТ И КОЛКОТО МОГАТ. И ПОСТОЯННО РЕВАТ И ИМАТ ПРЕТЕНЦИИ. НЕЩАТА СА ДОТАМ ДОКАРАНИ, ЧЕ АКО ИМ СПРЕШ СУБСИДИИТЕ, МОЖЕ И СОЦИАЛНА РЕВОЛЮЦИЯ ДА СТАНЕ. МОЖЕ, АМА КАК ДА РАЗБЕРЕМ, АКО НЕ ОПИТАМЕ.

Наистина чудна държава сме. Навсякъде по пътищата, по които пътувам из страната, навсякъде е пълно с боклуци. Страната ни е пълна с чиновници. Почти 30% от всички работещи в страната са на държавна ясла. Стотици хиляди безработни и още стотици хиляди в трудоспособна възраст, които не са се регистрирали като безработни. Картината никак не е розова.


ВРЕМЕ Е ДА СЕ ПОМИСЛИ ЗА ТАКСА ЗА ОБЩЕСТВОТО, КОЯТО ТРЯБВА ВСЕКИ ДА ПЛАЩА, С ИЗКЛЮЧЕНИЕ НА ДЕЦАТА И ТЕЗИ МЛАДЕЖИ, КОИТО СЕ ОБУЧАВАТ В РЕДОВНА ФОРМА. ТАКСА, КОЯТО ТРЯБВА ДА ПОКАЖЕ НАШАТА ПРИНАДЛЕЖНОСТ КЪМ ТОВА ОБЩЕСТВО, НАШАТА ЗАГРИЖЕНОСТ И ОТГОВОРНОСТ КЪМ НЕГО. НЕКА ВСЕКИ БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИН, КОЙТО ЖИВЕЕ НА ТАЗИ ТЕРИТОРИЯ, ДА ПОКАЖЕ СЪПРИЧАСТНОСТ В НЕЙНОТО РАЗВИТИЕ. КРАЙНО ВРЕМЕ Е ДА СЕ ПОТЪРСИ ОТГОВОРНОСТ ОТ ХОРАТА, КОИТО НЕ ДОПРИНАСЯТ С НИЩО ЗА НЕЙНИЯ ПРОСПЕРИТЕТ, А САМО ТЪРСЯТ НАЧИН ДА ТОЧАТ ОТ СОЦИАЛНИТЕ ФОНДОВЕ.

ДЪРЖАВАТА ТРЯБВА ДА НАСОЧИ СВОИТЕ КОНТРОЛНИ МЕХАНИЗМИ НЕ ЗА ТЕЗИ, КОИТО НЕ ПЛАЩАТ ДОСТАТЪЧНО ДАНЪЦИ, А КЪМ ТЕЗИ, КОИТО ИЗОБЩО НЕ ПЛАЩАТ ДАНЪЦИ. НЯКОЙ УКРИЛ 1000 ЛЕВА ДАНЪЦИ, А ПЛАТИЛ НА ДЪРЖАВАТА 30 000 ЛЕВА, ИМА ВЪЗМОЖНОСТ ДА ПОНЕСЕ ЦЯЛАТА СТРОГОСТ НА ЗАКОНА И ДА БЪДЕ САНКЦИОНИРАН, А ТОЗИ, КОЙТО И ЕДНА СТОТИНКА НЕ Е ДАЛ НА СЪЩАТА ТАЗИ ДЪРЖАВА, НИКОЙ ЗА НИЩО НЕ ГО ЗАКАЧА. САМО ПРИ СОЦИАЛИЗМА, ОПРАВДАНИЕТО, ЧЕ НЯКОЙ Е БЕДЕН Е ДОСТАТЪЧНО ОСНОВАНИЕ, ДА БЪДЕ ОСВОБОДЕН ОТ ОТГОВОРНОСТ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ОБЩЕСТВОТО. НО НА ВСИЧКИ Е ЯСНО, ЧЕ ТОВА Е ТОЛКОВА ТЪПО ОБЯСНЕНИЕ, ЧЕ ПРОСТО НЯМАМ ДУМИ, С КОИТО ДА ИЗРАЗЯ ЧУВСТВОТО СИ НА ВЪЗМУЩЕНИЕ ОТ ЕДНА ТАКАВА ФИЛОСОФИЯ. НО ТАКА Е ПРИ СОЦИАЛИЗМА....В КОЙТО ВСЕ ОЩЕ ЖИВЕЕМ.
Категория: Политика
Прочетен: 198 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 06.11.2017 09:25
 Сутрин рано, още преди да е започнал работният ден /тези неща се правят точно по това време/, един фолсваген пасат с регистрация СА4803РХ, тъмно син седан, на видима възраст около 15-20 години, дава на заден и спира точно до контейнера с боклук. Излиза човек, на пръв поглед, типичен представител на обществото на строителните майстори /в това няма нищо лошо/, отваря капака на багажника и оттам измъква няколко чувала със строителни отпадъци. Как познах ли? Ами като гледам, че чувалите бяха на 1/3 пълни от максималният им капацитет, а той се затрудняваше да ги носи, какво може да бъде - хартия  или строителен отпадък?

Видях с очите си, че измъкна два чувала и ги хвърли в кофата за боклук. Трябваха ми няколко секунди, докато изляза навън. През това време може да е хвърлил и други чували, не знам.

Излязох и му казах най-любезно, че това, което прави, не е редно. Той беше притеснен от това, че го видях и са го хванали на място. Изломоти нещо от рода на, че няма къде да ги хвърли. Изчака малко, да види, дали ще го накарам да си вземе от контейнера чувалите или в най-лошия случай ще се саморазправя с него. Поне такива мисли ми минаваха през главата. След това си казах, защо аз да го правя? Мен институциите няма да ме защитят, ако се намеся и стане тарапана. Нали трябва да сигнализираме?


Опитах се да се свържа с телефоните на почистващата фирма - Титан. И двата телефона, които взех от нета и по които съм правил връзка с тях преди няколко месеца, не отговаряха. Помислих си да се обадя на кварталния. Спомних си за проблем преди няколко години, когато крадци се опитваха да влязат в офиса и се разминахме само с повредена дограма на 4 прозореца и 2 врати. Казвам САМО. Тогава се обадих на полицая и започна една: Ами елате в управлението да напишете жалба. След това ще ми каже, че щетите са такива, че няма смисъл да се прави нищо, те и прокуратурата щели това да кажат. Ами сега не сме в района, а сме в не знам си кое РПУ, а то е на 5 километра от мен. Значи вместо те да дойдат на място и да видят с очите си какво става, аз трябва да ходя при тях на крака, за да се жалвам. 


Ако в квартала имахме избран полицай, съдия, прокурор, кмет или наместник, който да ни помага за решаване на всички подобни битовизми, щях да му се обадя и той да дойде на място. Да му дам номера на колата и той да свърши всичко останало, съгласно правилниците, разпоредбите и законите, КОИТО И СЕГА ИМАМЕ. НЯМА ДА ИЗМИСЛЯ ДРУГИ, ПРОСТО ЩЕ ПРИЛОЖИ ТЕЗИ, КОИТО СЕГА ИМАМЕ, НО КАЛПАВАТА АДМИНИСТРАТИВНА ОРГАНИЗАЦИЯ И ОТГОВОРНОСТ, НАЙ-ВАЖНОТО, ПРЕЧАТ ДА СЕ ПРИЛАГАТ.


И знаете ли какво ще направя яз: НИЩО НЯМА ДА НАПРАВЯ, ЗАЩОТО ВСЯКО ПОДОБНО НЕЩО ИЗИСКВА ТОЛКОВА ГОЛЯМА ОТДАДЕНОСТ, ЗАГУБА НА ВРЕМЕ И НЕРВИ И НАКРАЯ РЕЗУЛТАТЪТ ЩЕ Е НУЛЕВ, ЧЕ НЕ СИ ЗАСЛУЖАВА НИЩО ДА СЕ ПРАВИ. АКО ВИДИТЕ МАЙСТОР ДА ХВЪРЛЯ ЧУВАЛИ В КОФАТА, НАПРАВЕТЕ СЕ ,ЧЕ НЕ ГО ВИЖДАТЕ. АКО ВИДИТЕ, ЧЕ КРАДЦИ ОБИРАТ ЖИЛИЩЕТО НА СЪСЕДА, ПРАВИТЕ СЕ, ЧЕ НЕ ВИЖДАТЕ, ЗАЩОТО МОЖЕТЕ ДА ПОСТРАДАТЕ, АКО СВИДЕТЕЛСТВАТЕ, АКО ВИДИТЕ, ЧЕ НЯКОЙ ПРАВИ НЕЩО НЕРЕДНО, СЪЩО СЕ ПРАВИТЕ, ЧЕ НЕ ВИЖДАТЕ. ДА НЕ ГОВОРИМ ЗА ПО-ЗНАЧИМИТЕ ДЕЛА - ЗНАКОВИ ЗАЩИТЕНИ СВИДЕТЕЛИ ГИ УБИВАТ, А НИЕ ГОВОРИМ ЗА ДРЕБОЛИИ. В КАКВА ДЪРЖАВА ЖИВЕЕМ ТОГАВА? В ДЪРЖАВА, КОЯТО НЕ СЛУЖИ ЗА ИЗБИРАТЕЛИТЕ. ЗАЩОТО АКО СЛУЖЕШЕ КАКТО ТРЯБВА, ВСЯКО ЕДНО НАРУШЕНИЕ ЩЕШЕ ДА БЪДЕ САНКЦИОНИРАНО НАВРЕМЕ И СПРАВЕДЛИВО. ТОГАВА И САМО ТОГАВА, ТЕ НЯМАШЕ ДА СЕ СЛУЧВАТ. НО ЗА ДА Е НАВРЕМЕ И СПРАВЕДЛИВО, ТРЯБВА ДА ИМА ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ И ПРЯК ИЗБОР НА ТЕЗИ, КОИТО НИ УПРАВЛЯВАТ И АКО НЕ НИ ХАРЕСВАТ, ДА ИМА СИСТЕМА НА ПРЯКО ОТЗОВАВАНЕ И ТЪРСЕНЕ НА ОТГОВОРНОСТ. ЩЕ СТАНЕ, СЛЕД ХИЛЯДИ ГОДИНИ, АКО Я ИМА БЪЛГАРИЯ, ТОВА МОЖЕ И ДА СЕ СЛУЧИ. 
Категория: Политика
Прочетен: 127 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 06.11.2017 08:23
Търсене

За този блог
Автор: kolevdobri
Категория: Политика
Прочетен: 3195163
Постинги: 6870
Коментари: 4296
Гласове: 2398
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  >>
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930