Оставени са да умират бавно и мъчително в ръцете на близките си. Така работи българската здравна система. Като се обадиш на 112, първото нещо, което те питат е на колко години е пациентът. По същата логика могат да питат дали става дума за българин, турчин циганин или за друг критерий, по който хората могат да бъдат разграничени. 

Та как процедира сега системата? ТЯ Е КАТО ЕЛЕКТРОЦЕНТРАЛА - АКО Й ЗАКАРАШ ВОДА, ТЯ ЩЕ НАПРАВИ ТОК. АКО НЕ ЗАКАРАШ ВОДА, НЯМА ДА НАПРАВИ ТОК. ДАЖЕ И ПО-ЛОШО - ПОНЕ ЦЕНТРАЛАТА ПРАВИ ТОК. Ако пациентът е обездвижен, как ще стигне до личния си лекар, който да го изпрати на специалист, пък който от своя страна да му даде направление за лечение? Личният лекар постъпва като електроцентрала. Специалистът - също. Болничните заведения - също. ТРЯБВА ДА РАЗКАРВАШ ЖИВИ ТРУПОВЕ МЕЖДУ ИНСТИТУЦИИТЕ. Нещо като посещенията ми в общината и в Агенцията за сациално подпомагане - ВСИЧКИ ЗАПОЧВАТ ДА ТИ ОБЯСНЯВАТ, ЧЕ НЯКОЙ ДРУГ ТРЯБВА ДА СВЪРШИ РАБОТАТА. ЗАТЪНАЛИ В БЮРОКРАТЩИНА И БУМАЩИНА, СЛЕДВАЙКИ ЧИСТО ЧИНОВНИЧЕСКИ ПРОЦЕДУРИ, ЗАБРАВЯТ, ЧЕ ВСЕ ПАК СТАВА ДУМА ЗА ЖИВИ ВСЕ ОЩЕ ХОРА, А НЕ ЗА ДОБИТЪК.

Тук говоря за пострадали, обездвижени хора, такива, който СА ОБРАЗНО КАЗАНО, В ЛАЙНАТА, загубили част от паметта си и неразбиращи какво се случва с тях и околността. Дали близките им имат необходимите познание, време и ресурси, за да се грижат за тях? Всички ходят на работа. Колко от работещите българи могат да спрат да работят, за да гледат болните си родители? Кой ще ги издържа през това време? Дали имат необходимите медицински познание, за да се грижат адекватно за старите си родители?


Обществените домове за стари хора са дефицит. Хиляди хора чакат с месеци и години, за да умре някой, а друг да заеме мястото му. Да не говоря за случае, при които става дума за стари хора, болни от старческа деменция или болестта на Алцхаймер. Тогава тези болни имат СЪЩЕСТВЕНИ ПРОБЛЕМИ С ЛИЧНАТА ХИГИЕНА, ЗАЩОТО НЕ ОСЪЗНАВАТ, ЧЕ ЛЕЖАТ ВЪРХУ ГОВНАТА СИ. ТОВА Е ИСТИНАТА И КОЛКОТО ПОВЕЧЕ Я СПОМЕНАВАМЕ, ТОЛКОВА ПОВЕЧЕ ВЪЗМОЖНОСТ ИМА, ДА СЕ НАМЕРИ ОБЩЕСТВЕНО РЕШЕНИЕ НА ТОЗИ ПРОБЛЕМ, ЗАЩОТО ЗАСЯГА ДЕСЕТКИ ХИЛЯДИ ХОРА. 


В същото време, държавата раздава пари. Парите за старите хора и за децата не значат нищо. ТЕ ИМАТ НУЖДА ОТ ГРИЖА. ИНСТИТУЦИОНАЛИЗИРАНА ГРИЖА, КОЯТО ДА СПЕСТИ НА РОДНИНИТЕ ИЗПЪЛНЯВАНЕТО НА НЕСПЕЦИФИЧНИ ЗА ТЯХ ОПЕРАЦИИ ЛИШАВАЙКИ ГИ ОТ ПЪЛНОЦЕНЕН ЖИВОТ И РАБОТА.