Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: kolevdobri Категория: Политика
Прочетен: 3194604 Постинги: 6869 Коментари: 4294
Постинги в блога от 28.12.2015 г.
 http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=5199196

Днес четох интересна статия в Труд. Министерството на околната среда и водите препоръчва на потребителите, да горят изсъхнали дървета, а не токущо отсечени. Така фините прахови частици, изхвърляни в атмосферата щели да намалеят с 40%


Също се препоръчвало да се купуват въглища, които са по-скъпи, но по-калорични, които при горенето отделят по-малки количества прах, пепел и сяра, тоест емитират по-малко вредни вещества в атмосферата.


Какво толкова го мисли еко министерството? Да внася веднага проект в МС за промяна на законодателството, като продажбата на дърва за огрев да се извършва едва след като те достигнат нормативно определения статус на сушената дървесина. Когато искаме за залепим паркета за пода, нали трябва той да достигне необходимите 42% влажност, за да "хване" добре. Иначе започва да скърца и заради това, че сме спестили няколко дена работа на печката, която да го изсуши, сме се изкушили да го залепим без да е достигнал нормативната влажност. Така хитрата сврака влиза с двата крака, което е нещо характерно за българина. Излъгал е себе си. Същото е и с дървата. Ако търговците са задължени да продават суха дървесина, ще има и по-голям контрол върху сечта, защото сега всичко е едно към гьотьоре.


Втора, да се обложат с допълнителен акциз тези въглища, които не отговарят на съвременните екологични стандарти. Няма смисъл министерството да отправя призиви към населението. Няма да има никакъв смисъл, хора, които вече са възпитани и образовани по някакъв начин, да се опитваш да ги променяш. Това е все едно да отправяш призив към гражданите на Дубай да потребяват по-малко вода, защото правителството дотира част от цената. Вместо това направи цените такива, че да покриват производствените разходи, а потребителите ще си направят своите сметки. Другото е комунизъм и празни надежди.

Това е чувствителна тема. Аз напуснам жилището си в столичен район през зимата, защото там на практика не може да се диша от онова, което излиза от комините на къщите - невероятна смрад. Нито да простираш, нито да проветряваш жилището си. Хората събират какви ли не неща за горене, следствие на което този богат столичен квартал прилича на Пекин - необходимо е да се обяви 5-та степен на тревога, заради замърсяване на въздуха.

А какво всъщност правят екоинспекторите? Те знаят къде в столицата се "смърди" най-много. Какво им пречи да отидат, да видят, на напишат предписания и ако след това тези предписания не се спазват, да санкционират замърсителите на въздуха. Ако за селата в провинцията може да се направи някакъв компромис, от гледна точка на обстоятелствата, че в повечето от случаите става дума за бедни хора, какво да кажем за опушен с дим богат столичен квартал? Хем имат пари, хем и замърсяват въздуха не само на себе си, но и на околните квартали.
Категория: Политика
Прочетен: 404 Коментари: 0 Гласове: 0
 Винаги съм казвал, че държавното не работи в България така, както на нас ни се иска и затова фалира социализма.

В случая обаче аз предлагам формиране на държавен фонд, в който да се събират застраховките по ГО за автомобилите. Защо, след като "държавно", означава неефективно, крадливо разсипничество, познато ни и от миналото и от настоящето!


Защото частен бизнес не се прави със задължителни държавни разпореждания. Застраховката гражданска отговорност формира 60 % от всички приходи на застрахователните компании. Ако я няма, те са загубени. Имущественото застраховане и застраховките живот са нищожна част от общото застраховане. Далаверата е в гражданската отговорност именно защото е ПРИНУДИТЕЛНА.

Знаете, където има принуда и насилие, винаги приходите са по-големи.

Сега се говори затова, че застраховките щели да се вдигнат с около 10-15% за следващата година, защото нормативно таванът за обезщетенията заради повреди или загинали при катастрофи, се повишавали от 1 милион на 10 милиона лева.


Когато има принудителна застраховка, трябва по презумпция да се изключи частният застраховател от схемата. Защото тук няма никакъв пазар. Има централизирано решение. Има принуда, както казахме и щем не щем, трябва да застраховаме превозното си средство. Механизмът на събиране на парите е толкова прост и лесен, че е достатъчно да се отвори единна сметка за ГО, където всеки собственик на автомобил да преведе съответната сума пари, съгласно предварително приета таблица, според различни критерии, на които автомобилите отговарят.  След като преведем парите, не е необходимо да се лепят милиони лепенки по предните стъкла. Достатъчно е да се приведе в действие съществуващата и допълнително изграждащата се система за контрол на трафика на пътя, която да проверява по номера на колата дали тя има  или не ГО. А работа на пътната полиция е в това да проверява, дали съответният автомобил, освен ако не е спрян от движение, дали има платена ГО. Простичко е.


Как да става администрирането на средствата? Държавата избира по райони частни подизпълнители, които да ходят на място, при възникване на проишествия и да описват съответните щети. Ще са необходими не повече от 30 служители, които да вършат тази работа. Ако съществува предварително система за описване и документиране на всеки случай, въпрос на формалност е определянето на щетите и обезщетенията. При възникване на спорове, държавата може да ползва адвокатски фирми, които да защитават интересите й, във връзка с тези спорове.


Така ще се спестят стотици милиони левове, които сега отиват като възнаграждения на брокерите и за формиране на печалба на застрахователите от тази дейност. Знаете, че отстъпката за брокера се движи в рамките на около 20%, което означава, че само издаването на полиците ГО струва на застрахователите около 200 милиона лева. Става дума за посреднически операции на хиляди и хиляди брокери из цялата страна. Тонове хартия и ненужни документи се издават и усложняват и оскъпяват целия този процес. Както вече казах, остава и фирмите да получат съответния дял от тортата, защото тези 200 милиона лева отиват за посредниците. 

Така какво излиза накрая - държавата пълни джобовете на десетки застрахователи, като им осигурява комфортен бизнес, с въвеждането на задължителните застраховки.

Истинският бизнес е този, който не се ползва от държавни протекции и закони, които му гарантират печалба. Именно затова казвам, че ако принудителния процес за облагане на автомобилите с тази застраховка продължава да съществува и в бъдеще, по-добре е да се формира този фонд, в който да постъпват средствата от всички нас, шофьорите или собствениците на автомобилите, а застраховката да бъде електронна. 

Защо предлагам това да се случи ли? Ами утре правителството може да реши да направи и каското за колите ни задължителни. Може да реши да направи застраховките срещу земетръс задължителни, може да направи и застраховките живот задължителни. Трябва ли по този начин държавата да пълни балансите на определени фирми, защото и те не могат да работят в тази сфера, без разрешително от държавата, за наша сметка. Каква пазарна икономика е това. Ако е пазарна, нека бъде пазарна. Ако е регулирана, нека да бъде регулирана. Простичко е.
Категория: Политика
Прочетен: 598 Коментари: 2 Гласове: 1
 Колкото повече некадърници произвежда държавата, използвайки за целта всевъзможни програми, толкова повече същите тези некадърници ще се нуждаят от повече държава.



Който не работи активно за потребителите, той на практика няма друго какво да прави, освен да се стреми към властта, за решаване на проблемите си в личен и обществен план. Ако работите усърдно за потребителите, нямате нужда от власт.

Но ако властта ви дава определени позиции пред потребителите, това вече променя същностно икономическия модел и превръща икономиката от пазарна в бюрократично управляема икономика.

Държавните чиновници, политиците, бюрократите и онези, които предлагат услуги, но тези услуги са под контрола на държавата, не работят активно, целенасочено и отдадено за потребителите. Те са деградиращата част от обществото. Част, която дърпа икономиката назад. Част, която демотивира останалата част от обществото и я превръща в нещо различно от "отдадени" на потребителите.


Чиновниците не са истински отдадени на потребителите.
Политиците не са истински отдадени на потребителите.
Шефовете, работниците и служителите на държавни и общински фирми, които не работят в условията на пазарна икономика, не са истински отдадени на потребителите.
Служителите на ведомствата, които ни предлагат по насилствен начин услуги, от които ние нямаме нужда, не са истински отдадени на потребителите.


Тези хора са опасни за икономическото развитие и трябва да се контролират от нас, хората, които са истински отдадени на потребителите.
Категория: Политика
Прочетен: 1312 Коментари: 5 Гласове: -2
 Велика мисъл, нали? Казана е от Роналд Рейгън. Встъпителната му реч, след спечелване на президентските избори и встъпването му на власт през 1981г.

Никога, никога не бива да оставяма на ДЪРЖАВАТА ДА ВЗЕМА ВАЖНИТЕ РЕШЕНИЯ ВМЕСТО НАС. ЗАЩОТО ТЯ Е ПРОБЛЕМЪТ, А НЕ РЕШЕНИЕТО. ДЪРЖАВАТА ТРЯБВА ДА ИЗПЪЛНЯВА ОНОВА, КОЕТО НИЕ СМЕ ЗАДАЛИ КАТО ПОСОКА НА РАЗВИТИЕТО И КАТО МЕТОДИ, КОИТО ДА ИЗПОЛЗВА, ЗА ДА ОСИГУРИ НОРМАТИВНАТА БАЗА ЗА ТОВА РАЗВИТИЕ.


"Ние сме народ, който има правителство". Още една великолепна мисъл, изказана от Рейгън. За разлика от България, В КОЯТО ПРАВИТЕЛСТВОТО СИ ИМА НАРОД.


"Всички ние трябва да си припомним, че не федералното правителство е създало щатите, а щатите са създали федералното правителство".


КАКВО ПОВЕЧЕ ДА ВИ КАЖА. Само три изречения, които показват защо Америка, въпреки всички глупости, които е правила и прави по света и в самата Америка, си остава най-великата страна на нашето време. И ако американците намерят сила да направят така, че повече такива като Барак Обама или Джими Картър да не управляват страната, толкова по-големи шансове има, Америка да бъде най-великата страна на света и през този, 21-ви век. Ако обаче се поддадат на социалистически уклони, нищо няма да ги спаси от разрухата.

Ние трябва да се поучим от американците, как влияят на правителството си. Като изключим последните 20-тина години, в които се постави под въпрос това дали американците си имат правителство или правителството там си има народ, през останалата част от американската история, особено през първите 150 години, със сигурност можем да твърдим, че народът е имал правителство. Глупостите, които направиха американците във Виетнам, както и десетките случаи на намеса във вътрешните работи на трети страни, малко преобърна тази представа, но както се казва в случай като този, дай боже ние, българите да случим на такива правителства както са случили американците и да направим техните грешки, пък нека светът ни критикува.

Но "случването" не става случайно и ние трябва да разберем това. "Случването" изисква от нас отдаване на идеята за свободата и контрол над правителствените дела. Ако ни мързи, какъвто факт съществува по нашите географски ширини, ако сме конформисти и се съгласяваме на всичко, което прави правителството ни, доникъде няма да стигнем.
Категория: Политика
Прочетен: 500 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 28.12.2015 13:29
Нека да бъда разбран правилно. Моето семейство имаше много пари по времето на социализма. Особено това се отнасяше за втората половина на 70-те години и следващото десетилетие. Работехме като луди. Родителите ми работеха, единият в завод, а другият в продажбата на дребно. Правителството позволяваше да се работи допълнително и да се произвежда допълнително продукция - най-вече в селското стопанство. Никой нямаше право да направи фабрика или нещо подобно, но позволяваха да се отглежда селскостопанска продукция, която потъваше в безкрайния руски пазар и все не стигаше и не стигаше.

Всяка година произвеждахме толкова много зеленчуци, които предавахме на изкупвателните пунктове - държавния Булгарплод, а някои от продуктите продавахме на пазара, на сергията. Няма да ви казвам какви пари изкарвахме, но за сметка на невероятни усилия. Детство, като изключим това до 7 годишна възраст, така и не видях. Влязох в дискотека на 19 години, защото старшината ни накара да местим някакви маси и столове, докато бях на военна служба. Работехме през деня, четяхме и учихме уроците си през нощта. Какво направихме с получените пари ли? Нищо, изядохме ги и ги изпихме. Произведохме лайна на практика. Една жигула струваше 6100. Официално. За да я купиш без да чакаш ред, трябваше да се бръкнеш с 15 хиляди. Ладата струваше над 16 хиляди, особено, ако е корекомска. Е, не ни се даваха толкова пари. По-лоша беше работата с жилищата. Ако не докажеш пред общинския съвет НУЖДА, демек, ако нямаш връзки, няма да получиш жилище. Бяха евтини, но ги нямаше. Така, както с всяка стока. И вместо да купим долари и да ги зарием в земята /защото иманяри щавеха всичко, което реагираше на злато/, ние го ударихме на ядене и пиене. Ние бяхме прости и необразовани в икономическо отношение хора. Смачкани от социализма, от глупостите на партийните секретари и на тази неспирна пропаганда, която ни промиваше мозъка.

Ние бяхме алчни за пари и работехме здраво. Такива като нас не бяха толкова много. Повечето хора си работеха, демек кръшкаха в заводите и разните бюрократични служби и в почивните дни отиваха да обработват парчето земя, което Тодор Живков ни беше дал в края на властта си. Тогава се зароди виладжийството, като форма на бягство от сивообразието на социализма. ХОРАТА СЕ ПРЕБИВАХА ОТ РАБОТА НА ВИЛАТА И НА ПАРЧЕТО ЗЕМЯ И В СЛЕДВАЩИТЕ ДНИ ОТ СЕДМИЦАТА СИ ПОЧИВАХА НА РАБОТНИТЕ СИ МЕСТА, ЗА КОИТО ИМ ПЛАЩАХА ЗАПЛАТИ.
Така се деморализира цялото общество. Накратко - жестока експлоатация в първоначалния еуфоричен момент на социализма и "мижи да те лажам" във втория, загниващия етап. Приказката "те ме лъжат, че ми плащат, а аз ги лъжа, че им работя" идва от социализма, ако не знаете.

Връзкарството беше повсеместно явление /познато ли ви е/. Нищо не можеше да се получи без връзки. Даже парите нямаха такава стойност, като връзките. Единственото нещо, което можеше да се купи без връзки бяха плодове и зеленчуци, местно производство, хляб, в ограничени количества - максимум до 2-3 хляба и консерви. Страната имаше огромни консервни предприятия, които работеха за руския пазар и все нещо оставаше за местния пазар. Лимонадата, алтая и етъра бяха без връзки. И бирата. Хлябът не го даваха да се купува по много, защото хората го използваха да хранят прасетата - социалистическа работа - поддържаха цените ниски, знаете защо.

Така към края на 80-те години, обществото беше икономически деморализирано. Партийните секретари имаха всичко, а обикновените хора се редяха на опашки и се задължаваха за какви ли не неща на трети лица. Връзкарска икономика. Пазарът никъде го нямаше и нямаше стойностен измерител на труда. Малко по малко всичко се разкапа. СТИМУЛИТЕ ЗА ТРУД ИЗЧЕЗНАХА. ОСТАНАХА СТИМУЛИТЕ ЗА СЛУЖБИ, ЗА ИЗДИГАНЕ В ЙЕРАРХИЯТА НА УПРАВЛЯВАЩАТА ПАРТИЯ ПО ВСЕВЪЗМОЖНИ НАЧИНИ. ВСИЧКИ БЯХМЕ ЕДНАКВО БЕДНИ И ЗАТОВА НЕ СЕ УСЕЩАШЕ ТОЛКОВА МНОГО КЛАСОВОТО РАЗСЛОЕНИЕ. Започнаха едни приказки как живее елита, подхранвани от информацията, която обществото получава от различни работни среди, участващи в изграждането и обслужването на партийната номенклатура. Партийни вили имаше във всеки окръжен град, а резиденциите на първия бяха десетки. Постепенно се засилваше усещането за несправедливост. 

В резултат на всичко това, в края на 80-те, въпросният текстилен завод беше в окайващо състояние и беше пред затваряне. Пазарът се беше променил в целия свят, а социалистическата организация на труда не отчиташе този факт. През същите тези години затваряха заводи и в Америка и капиталът се ориентираше към Азия, като новата работилница на света, така че това беше и глобален процес. Само че при социализма реакцията е прекалено политическа, както знаете, което уврежда икономиката. По същото това време Рейгън дойде на власт в Америка. Годината беше 1981г. Америка също си имаше своите проблеми - мудността на Картър като президент, социалистическите му уклони и бездействието, доведоха до инфлационни процеси и намаляване на конкурентноспособността на американските стоки и услуги. Нещо трябваше да се направи. За късмет обаче, в Америка нямаше комунистическа партия, а предприемачеството беше на своята висота, стига да правителството да му даде достатъчно основания, за да се "развихри". Така, уповавайки се на свободната воля на нейните граждани и условията, които американското правителство даде на предприемачите, Америка се измъкна от хватката на самодоволството и ниската производителност на труда, прекалените приказки за социална защита и прекалено силните синдикати, които на практика повече пречеха на икономическия растеж, отколкото помагаха.  

Всичко това се случи в Америка, за разлика от социализма, който отиде в небитието, защото нямаше сила, която да даде икономически права на гражданите. Нямаше я предприемаческа класа, която да реши проблема. Тя беше физически ликвидирана от комунистите през първото десетилетие на нейната власт. И затова социализмът в този му вид отиде в историята.

А, защо имаме и сега проблеми ли? Защото капиталистите у нас са същите онези партийни секретари и бюрократи, които ни лъжеха, че ни плащаха. Само разликата е в това, че сега на власт са техните наследници. Те материализираха онова и получиха формалните права на икономическа власт, които тогава нямаха. Имаха властта, но нямаха формални права върху средствата за производство. Сега вече имат и това.

Зле сме, защото не пазарът определя кой колко е добър, а връзките с номенклатурата, с политицити и бюрократите. Отново връзкарство. Преди беше комунистическо връзкарство, а сега е посткомунистическо. Съществителното обаче си остана - връзкарство. Как искате тогава нашите деца да учат и да се развиват с ясното съзнание, че науката, знанията и моженето са в основата на успеха? Всички знаят, че не е така - връзкарството е в основата на успеха. Нима такива като Красьо Черничкия са знаещите и можещите? Но именно от такива хора зависи държавата ни. От тези, които могат и плащат за всичко, особено затова, за да имат властта. Защото властта са парите. А властта се превзема с връзки, а не с талант и способности. 

Затова вече трудът няма такава ценност, каквато трябва да има. Връзкарството има ценност. Това е модерният социализъм, в който сме принудени да живеем.

Като краен икономически резултат от тези социалистически идеи, работещите са по-малко от неработещите. Да ви е познато това? Преди повече от хиляда години Августин Блажени е казал: Който не работи, няма да яде. Но той не е имал предвид комунистическата идеология. Бил е твърде "млад". 
Категория: Политика
Прочетен: 701 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 28.12.2015 10:41
 Колкото и комунистическата пропаганда да тръбеше, че средствата за производство били общонародна собственост, никой вече не вярваше на тези глупости, защото нямаше практическа реализация на тази идея. Хората си получаваха заплати, така, както и онези работници, които работеха на Запад. Всеки си продаваше на практика работната сила.

Работната сила при социализма обаче се продаваше много по-евтино. Като дете гледах турските гастербайтери, които се изнасяха от Германия към Турция в края на юли и началото на август и обратно към Германия в края на август, всяка година. Хвърлените от тях опаковки по магистралата бяха интересна находка за нас, децата. Просто защото в сивотата на социализма, нищо шарено не бяхме виждали. Да не говорим за колите им - мерцедеси, беемвета, опели. Напълнени със багаж или както ние им казвахме, с продукти. През 70-те гладната за валута социалистическа държава отвори Кореком, за да може да вземе парите на тираджиите и на тези, които работеха в Либия, Ирак, Кувейт, Ливан и други държави от Азия и Африка, изпратени след щателна проверка. Тези хора получаваха маса пари, според тогавашните представи за заплати. Те носеха "твърда" валута на социалистическата държава, а тя им продаваше Лади в замяна и много дребни неща, които ние не виждахме по нашите магазини. Работни панталони, наречени "дънки", вносна ракия, наречена уиски, радиоапарати, касетофони и други. Спомням си какво силно впечатление ми направиха пакетираните ядки - бадеми, лешници и пържени фъстъци. Гледах ги като извънземно гледа непознато нещо. Сега изглежда смешно.

Виждайки всичко това, хората от градовете започнаха да търсят начин да се сдобият с драгоценната валута - търсеха приятели именно от онези кръгове, които работеха за валута в чужбина. Нашето семейство например, имаше познат тираджия, който ни продаваше валута, но тъй като ние нямахме право да притежаваме валута, отивахме с този човек в Кореком и му казвахме какво да ни купи. След това пращахме с левове. Курсът беше някъде 80-90ст. за долар, но ние плащахме 3 лева за долар. И всички бяхме доволни. Тези хора получаваха между 300 и 500 долара заплати в чужбина, в зависимост от работата, която извършваха. Някои получаваха и значително повече. Идвайки в България тези пари се умножаваха автоматично по 3. Така, някои получаваха доход от 1000 лева и повече. На фона на средни заплати от 150 лева в търговията и 250-300 лева в индустрията, онези пари бяха наистина огромни в нашите очи. За тези хора нямаше нормирано работно време и синдикати. Аз самият минах през тази мелачка за няколко месеца. Работа по 16 часа и накрая заплата от 1200 лева. Беше невероятно. Капиталистическа работа. Работехме като в капитализма и получавахме малко по-малко, отколкото получаваха работниците при капитализма, но многократно повече от тези при социализма.
Но всички тези хора бяха капка в морето на социалистическата икономика. Какво представляваха тези 20-30 хиляди работещи, на фона на 4-5 милиона заети в икономиката. Те не можеха да осигурят нужната валута на държавата, за да поддържа грандоманските си идеи и проекти.

Така след 1977г., така нареченото "фондоотдаване", започна да спада и се стигна до кризата от 1990г., когато България вече беше във фалит. По улиците не се движеха автомобили, а рафтовете в магазините бяха празни. Държавата беше задлъжняла към Запада с едни 10 милиарда долара, които по паритет на покупателнат способност, сега се равняват на над 20 милиарда долара. Всичко отиде по дяволите. Народът не само се крадеше яко, но и се изтарикати да краде и от работното си време. Нямаше кой да те следи кога ходиш на работа и точно какво вършиш, особено извън професията на онези жени, за които говорех в началото - многомашинничките, които бяха "вързани" за становете си. Бюрокрацията придоби заплашителни размери, а тези хора няма как да контролираш. Всяко предприятие имаше огромна административна сграда, в която се помещаваше администрацията, в някои случаи по-многобройна от самите работници. В моя град имаше предприятие, което притежаваше огромен 9 етажен комплекс за директори и администрация - можете ли да си представите. Как всичко това няма да фалира, след като НЕ СЕ ПОДЧИНЯВА НА ОБКТИВНИ ПРИРОДНИ ЗАКОНИ, А НА ЗАКОНИТЕ НА НАСИЛИЕТО, ДЪРЖАВНИТЕ ПЛАНОВЕ И ДЪРЖАВНОТО РЕГУЛИРАНЕ?
Категория: Политика
Прочетен: 845 Коментари: 1 Гласове: 3
Последна промяна: 28.12.2015 13:31
 Като изключим онези 10% от българите, които се изтрепваха от работа, защото им идваше "отвътре", ей така, по ДНК структура, другите откровено се скатаваха по време на социализма.

Гледах икономиката на социализма, ясно показана в работата на един текстилен завод в провинцията. Имаше едни работни жени, които тичаха от стан на стан в цеховете за тъкане. След като се изтъчеше "платното", то отиваше в следващи стадии на обработка, където машините вършеха своята работа и накрая същото това "платно" отиваше в апретурата, където се боядисваше и получаваше окончателния си вид.

Организацията беше направена така, че накрая "стоката" да излиза хем евтина, хем и хубава. Още помня английските етикети, които се поставяха в края на производствения процес, че платът е английско производство, след което поемаше за различни части на света, но най-впечатляващото е, че и Индия беше сред вносителите. Сега от положението си на човек, който много неща видях, изпитах и прочетох през живота си си спомням онези текстове, които казваха по какъв начин англичаните са убили на практика текстилното производство на Индия, използвайки армията и насилието за завладяването на индийския пазар и за заменянето на хубавите и качествените индийски платове с недотам добрите английски сурогати. Значи процесът е продължавал с пълна сила и тогава, когато България беше в плен на социалистическата идея.

Първоначално в нашата страна е имало някакъв ентусиазъм. Някъде този ентусиазъм е бил производителен и бригадирите са нареждали паветата по пътищата доста качествено, а на други места направо са си оставили ръцете /визирам южната страна на прохода Хаимбоаз/. По същата логика, изграждането на заводите на гола поляна е дало някакво самочувствие на работниците, че са нещо в този свят. Само си представете - аграрна България, само за едни 20 години се превръща в индустриална държава! Това не може да бъде отречено. Но също не може да бъде отречено, че за същото това време корейците в южната страна на своя полуостров са постигнали повече успехи в индустриализацията на страната си от нас, българите, уповавайки се на държавния капитализъм, който е смесица от диктатура на централно ниво, традиции от далечното минало и американска икономическа подкрепа. Но да се върнем към България.

Гледайки развитието на моя град, в досоциалистическа България е имало големи тютюневи складове и сушилни, занаятчийско производство и толкова. Първото съществено икономическо деяние на социалистите, което се е случило след преврата през 1944г., е била национализацията на тези складове през 1947г. След преминаването на сталинската ера, започва индустриализацията на страната и в частност на моя град - заводи, заводи, заводи. Нямат изброяване, както се казва. И хиляди и хиляди работещи, които всяка сутрин пъплеха към тези заводи, облечени семпло в работните си тъмносини униформи. Това бяха първите ми спомени от 60-те.

Как се постигнаха тези първоначални успехи? Отговорът е много прост - затвориха границите и издигнаха кльонове, които желаещите да бягат на Запад, трудно преодоляваха. Комунистическата пропаганда работеше с пълна пара и първоначално народът се върза на приказките и заработи. Докато в един момент се разбра, че работата е за лудо. Простичко казано, през 60-те години народът СТРОЕШЕ социализма, а през 70 започна да го КРАДЕ. През 60-те години хората, въпреки насилието, смятаха, че се гради нещо ново, нещо интересно. Десетилетие след това се разбра, че този градеж не е направен в име и в полза на обикновените хора. Как се е построило всичко това? Чрез робски труд, недостатъчно заплатен и чрез заеми от гадния Запад. Хората постепенно разбраха, че работят за лудо, както вече казах. И започнаха да крадат, защото нямаха достатъчно политическа сила, за да искат промяна. Крадяха яко и се правеха, че работят. Моите спомени са от същия текстилен завод, за който вече ви споменах. В кражбите участваха всички - от обикновения работник, до директора. Оправданията бяха тривиални - директорът изнасяше топове плат, за да "уреди" нещо от началството в София. Ставаше дума за някакви резервни части, бои и други неща, свързани с производствения и търговския процес. Всички, които са живели в това общество знаеха, че НЕ МОЖЕШЕ да се купи нищо свободно. Дали тези стоки стигаха "по предназначение", никой не знаеше. Обикновените хора гледаха това и започнаха и те да крадат. Човекът на портала беше инструктиран от началството, да пусне само онова, което директорът е разпоредил, но духът от бутилката беше вече изпуснат. Намесиха се и местните фактори - секретар на партията и други началници, които искаха да имат по такъв начин влияние в обикновения живот, защото всичко се уреждаше с връзки. Като имаш топ с плат, можеш да го замениш срещу телевизор, хладилник, печка и т.н. Ставаш влиятелен и от теб нещо започва да зависи.
Категория: Политика
Прочетен: 371 Коментари: 0 Гласове: 0
Търсене

За този блог
Автор: kolevdobri
Категория: Политика
Прочетен: 3194604
Постинги: 6869
Коментари: 4294
Гласове: 2398
Архив
Календар
«  Декември, 2015  >>
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031