Звучи налудничево, но е така.

Световната здравна организация, въпреки всички съмнения за корпоративна и политическа зависимост, които постоянно изтичат в медиите, ПОНЯКОГА улучва в оценките си за механизмите, които влияят на човешкото здраве.

Като основен проблем, който изпреварва тютюнопушенето, алкохолизма и дрогирането, СЗО поставя неправилното и прекомерното хранене.

Ще ви дам няколко примера, които са характерни за пациентите, като не изключвам и своя милост от това заключение:


КОГАТО КАЖЕШ НА ПАЦИЕНТА, ЧЕ ТРЯБВА СЪЩЕСТВЕНО ДА ПОДОБРИ НАЧИНА СИ НА ХРАНЕНЕ И ИЗОБЩО НАЧИНА СИ НА ЖИВОТ, ЗА ДА СЕ ОСВОБОДИ ОТ БОЛЕЖКИТЕ СИ И ДА ПРИДОБИЕ ПО-ДОБРО ЗДРАВЕ, ПОВЕЧЕТО ОТ ТЯХ СЛУШАТ ВНИМАТЕЛНО, НО СЛЕД КАТО ИЗЛЯЗАТ ОТ ЛЕКАРСКИЯ КАБИНЕТ ИЛИ ОТ КАБИНЕТА НА КОНСУЛТАНТА ПО ХРАНЕНЕ, СИ ПРАВЯТ КАКВОТО И ДОСЕГА СА ПРАВИЛИ - КАРАТ Я ЕДНО КЪМ ГЬОТЬОРЕ, ЕЙ ТАКА, ПО ИНЕРЦИЯ.

НА ПРАКТИКА НИЕ НЯМАМЕ НУЖДА И ОТ ПОЛОВИНАТА ДОКТОРИ, ОТ ТЕЗИ, КОИТО СЕГА ИМАТ ПРАВО ДА УПРАЖНЯВАТ ТАЗИ ПРОФЕСИЯ. НИЕ ХОДИМ ПО ДОКТОРИ В ПОВЕЧЕТО СЛУЧАИ ЗАЩОТО СМЕ ЗДРАВНО НЕГРАМОТНИ И НЯМАМЕ НИКАКВА ЗДРАВНА ДИСЦИПЛИНА. НЯМАМЕ ОТКЪДЕ ДА ПОЛУЧИМ ТАКОВА ОБРАЗОВАНИЕ. НИТО УЧИЛИЩЕТО, НИТО УНИВЕРСИТЕТИТЕ СЕ ИЗУЧАВАТ ТАКИВА НЕЩА. ЧАКАМЕ ТЯЛОТО НИ ДА ЗАСКЪРЦА И ДА СЕ ОСТАВИМ В РЪЦЕТЕ НА "ПРОФЕСИОНАЛИСТИТЕ". И ТЕЗИ ХОРА СЕ ВЪЗПОЛЗВАТ ОТ НАШАТА ПРОСТОТИЯ - ВЗЕМАТ НИ ПАРИТЕ, ДАВАТ НИ ОБЕЗПОЛЯВАЩИ, РЪГАТ НИ ИНЖЕКЦИИ, РЕЖАТ НИ КАТО ЗА ДИСЕКЦИЯ И ВСЯКА ГОДИНА УВЕЛИЧАВАТ МИЗАТА НА СВОЯТА "ПОЛЕЗНОСТ ЗА ОБЩЕСТВОТО", КАТО ИСКАТ ОЩЕ И ОЩЕ...

ГОВОРЯ ЧЕСТО СЪС СОБСТВЕНИК НА БОЛНИЦИ И ГО ПИТАМ. КАК ЛЕКУВАШ ПАЦИЕНТИТЕ. А ТОЙ МИ ОТГОВАРЯ: ОПИТВАМ СЕ ДА ИМ КАЗВАМ, ЧЕ ЗДРАВЕТО ЗАВИСИ НЕ САМО ОТ УСИЛИЯТА НА ДОКТОРИТЕ, НО И ОТ УСИЛИЯТА НА ПАЦИЕНТИТЕ. ЗА ЖАЛОСТ ОБАЧЕ, ПАЦИЕНТИТЕ НЕ СА ПОДГОТВЕНИ ДА ПОЛАГАТ ТЕЗИ УСИЛИЯ. ПРОСТО ГИ МЪРЗИ. НЯМАТ ДИСЦИПЛИНА. НЯМАТ НАВИКА ДА ГО ПРАВЯТ.


Каквато и здравна реформа да се извърши, тя няма да е цялостна, ако в нея не участват пациентите. Те трябва да престанат с това: "Докторе, излекувай ме", а да помислят за друг призив: "Докторе, помогни ми сам да се излекувам".

Разбира се тук не говорим за случаите с генетически увреждания, тъй като тази информация пациентите я носят бог знае откъде и защо. Говоря за простите неща в живота - балансираното ядене и пиене, познанията за това какво, кога и по колко трябва да се яде и пие, за да сме в синхрон със заложеното ни от природата.


Преди малко четох една статия затова, че ако човек намали мазнините в панкреаса с 1 грам, това с голяма доза сигурност ще доведе до излекуване от хепатит В. И вместо да се разглежда организма като едно цяло, започват едни разсъждения, как самият панкреас да изхвърли 1 грам мазнини, все едно че този панкреас не е някаква част от нас, а нещо извън нас!!! Очаквам да чуя и как да се пречисти самият черен дроб, без да се пречисти организма като цяло. Такова е човешкото мислене - мислене на неуки от медицинска гледна точка хора. 

Пациентите ТРЯБВА ДА ПРИЕМАТ МАКСИМАТА, ЧЕ ЗА ТЯХНОТО ЗДРАВЕ НАЙ-ДОБРЕ МОГАТ ДА СЕ ПОГРИЖАТ НЕ ДОКТОРИТЕ, А САМИТЕ ТЕ - ПАЦИЕНТИТЕ. НЯМА ЗНАЧЕНИЕ КОЛКО ПАРИ ПЛАЩАТ НА ДОКТОРИТЕ, АКО САМИТЕ ПАЦИЕНТИ НЕ УЧАСТВАТ В ТОЗИ ПРОЦЕС, НАЦИОНАЛНОТО ЗДРАВЕ НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПОДОБРИ СЪЩЕСТВЕНО. НАЙ-МНОГО ДА СЕ ПОДОБРИ СЪСТОЯНИЕТО НА БАНКОВИТЕ СРЕДСТВА НА ДОКТОРИТЕ.

За пример ще ви дам две държави, които имат сходен БВП на глава от населението. В САЩ харчат 17 процента от БВП за здраве и като резултат, американците са на 38 - мо място по качество на здравеопазването, което включва разбира се и крайния ефект. Никоя друга държава не дава 17 % от БВП на докторите и фармацевтичните компании. В същото това време в Хонг Конг постигат много по-добри резултати с около 10 пъти по-малко разходи за здраве. На едното място грижата за здравето е превърнато в добър бизнес за докторите и нищо повече, за разлика от другото място, където хората са разбрали, че въпреки бетона, в който живеят, защото Хонг Конг е едно бетонно място в истинския смисъл на думата, това, че харчиш пари за здраве не означава, че добиваш здраве.  Да не говоря, че държава като Куба, харчи за здраве 30 пъти по-малко пари от САЩ, а кубинците живеят по-дълго от американците, въпреки пурите и напитката ром, която се пие в Куба така, както у нас се пие ракията. Тук няма да отварям другата тема, как социалистът Обама се опитва да вкара в тази скъпа система и обслужването на бедните слоеве на населението, тъй като до преди той да дойде на власт, десетки милиони американци са нямали достъп до медицинско обслужване. Демек да увеличи още повече приходите на фармацевтичните компании и докторите, без в крайна сметка това да доведе до подобрение на здравето на американците.

ЗДРАВЕТО Е НАЙ-ГОЛЯМОТО БЛАГО ЗА ЧОВЕКА И Е ДАДЕНО БЕЗПЛАТНО. ПАК КАЗВАМ, ИЗКЛЮЧВАМ ГЕНЕТИЧЕСКАТА ПРЕДИЗПОЗИЦИЯ И ДЕФОРМАЦИИ.

СЛЕД КАТО ЗДРАВЕТО Е ДАДЕНО БЕЗПЛАТНО, КАКВО НИ ПРЕЧИ ДА ПЛАЩАМЕ, ЗА ДА ГО РАЗВАЛИМ. ЩЕ СИ КУПИМ ХРАНА, ОТ КОЯТО НЯМАМЕ НУЖДА И ЩЕ Я ИЗЯДЕМ. ЩЕ СИ КУПИМ РАКИЯ И ЩЕ СЕ НАПИЕМ. ЩЕ СИ КУПИМ ЦИГАРИ И ЩЕ СЕ ТРОВИМ С ТЯХ /ВЧЕРА ВИДЯХ ЕДИН ГРАЖДАНИН, КАК СИ КУПИ 3 СТЕКА ЦИГАРИ ОТ БЕНЗИНОСТАНЦИЯ В СОФИЯ И ДАДЕ 150 ЛЕВА ЗА ТЯХ/ . ДРУГИ ЩЕ СИ КУПЯТ НАРКОТИЦИ И ЩЕ СЕ НАДРУСАТ. ОПИТАЙ СЕ ДА ИМ КАЖЕШ, ЧЕ ТОВА, КОЕТО ПРАВЯТ ХЕМ ИМ ВЗЕМА ПАРИТЕ, ХЕМ И ИМ НАРУШАВА ЗДРАВЕТО. ЩЕ ТЕ ЛИНЧУВАТ. ТОВА Е МИСЛЕНЕТО НА ОБИКНОВЕНИЯ ПАЦИЕНТ. МИСЛЕНЕТО НА 90% ОТ ХОРАТА У НАС. НИКАКВА УСПЕШНА РЕФОРМА НЯМА ДА НАПРАВИМ, АКО НЕ УБЕДИМ ХОРАТА, САМИ ДА СЕ ГРИЖАТ ЗА ЗДРАВЕТО СИ. 

ИЗПОЛЗВАМ СЛУЧАЯ ДА КАЖА КАКВО КАЗА МОЯТ УЧИТЕЛ, КОГАТО МУ "РАЗВИХ" ТАЗИ ТЕМА. ТА ТОЙ КАЗА БУКВАЛНО: ОСТАВИ ХОРАТА ДА МРАТ ОТ СОБСТВЕНАТА СИ ПРОСТОТИЯ. НЕ СИ ПРЕДЛАГАЙ УСЛУГИТЕ, ОСВЕН АКО НЕ ТИ ГИ ПОИСКАТ. АКО ТИ ПОИСКАТ УСЛУГА, ВЗЕМИ ИМ ПАРИ, ЗАЩОТО ХОРАТА СА НЕБЛАГОДАРНИ И НЯМА СМИСЪЛ ДА ПРАВИШ НЕЩО ЗА ТЯХ БЕЗ ДА СИ ПЛАТЯТ, ЗАЩОТО ТЕ САМИТЕ НЕ ПРАВЯТ НИЩО СЪЩЕСТВЕНО ПОЛЕЗНО ЗА ТЯХ САМИТЕ.  ЗАЩО ТИ ДА ИМ ПОМАГАШ ТОГАВА БЕЗПЛАТНО! ВЗЕМАЙ ИМ ПАРИТЕ СЛЕД КАТО СА ПРОСТИ И НЕ ИСКАТ ДА СЕ УЧАТ И ДА РАЗБЕРАТ ЗА КАКВО СА ДОШЛИ НА ТАЗИ ПЛАНЕТА.

 Днес един от моите служители разказа една кратка история за декоративно куче, което се плаши от сянката си, образно казано.

Толкова страхливо, че дори и да му вземеш храната от устата, то не реагира. Стряска се при най-малкият шум. 

Такива кучета не могат да бъдат селектирани от ПРИРОДАТА. Там всичко е ясно.

Такива кучета се селектират от хората. На някой не му харесват природните кучета и е селектирал "човешко" куче - страхливо като стопанина си, защото нормален човек не би гледал ненормално куче. А ненормално куче е онова куче, което не би оцеляло дълго сред природата. Като въпросния помияр, селектиран да се плаши и от сянката си. Толкова е добричко, че за нищо не става. Не котките ще го изядат. Такова куче ще бъде изядено от плъховете, което е жалко наистина.


Как процедира правителството? Ами по същия начин. Селектира народ, който да е послушен и страхлив. Защото така, както онова мъничко и мило на глед кученце няма нищо да ти направи, дори тогава, когато го използваш като футболна топка, така и селектирания народ няма нищо да ти направи, дори и да го използваш като футболна топка. На всяко едно правителство, целта на което е да управлява от свое име и за народна сметка, му е изгоден точно такъв народ. И след като му е изгоден такъв народ, правителството ще го "направи" този народ, с парите на същия този народ. Взема данъци и създава системи, в които просто "закача" всеки новопостъпил от самото му раждане. И така имаме необходимия резултат. Народ, загубил собственото си усещане за значимост, поддал се на дребните подаяния и на лъжливите обещания. Мълчи и търпи като някаква овца. Като работен добитък. Защото се залъгва, че храната, която му подхвърля правителството в яслата, е достатъчно за да се чувства недостатъчно нещастен, че да си сложи сам край на скапания живот. Както обаче сами се досещате, дори и това е следствие на страха. Страх от собствената си сянка. Като кученцето, което ви дадох за пример. Като нашата страхлива котка, която бяхаше от мишките така, както би трябвало мишките да бягат от нея. 

 Нали знаете някои от народните приказки:

1. Ситият на гладния не вярва
2. На чужд гръб и сто тояги са малко и т.н.

Политическата съвест на българските граждани стига дотам, че да се получи скрито и неефективно недоволство, изразявано чрез псувни по адрес на управляващите, емоционални критики, недоволство пред приятели и познати или в семейна среда, седнали пред телевизорите,

НО ВИНАГИ В ГРЪБ, НИКОГА ОТКРИТО И ЯСНО ОПРЕДЕЛЕНО.

Това е следствие на ниската политическа култура на българина. Ние не сме открити като личности, а камо ли да имаме ясна изразена политическа позиция. А политическа позиция трябва да изразяват дори и блондинките, ако ги приемем като еталон за интелектуална недостатъчност, когато си купуват чорапогащник или някаква друга женска стока. Защото всичко е политика - икономика, социална дейност, здравеопазване, образование и т.н. Всичко е политика.


Народът ни не реагира при появата на такава несправедливост. Той е преживял толкова много несправедливости и се е навеждал толкова стотици години, че е имунизиран в достатъчна степен да не се притеснява тогава, когато някой друг е несправедливо обвинен или наказан. Важното е, че не е той, самият.


Много пъти съм си мислил затова, как един човек като Левски е оставен да бъде хванат и транспортиран почти без охрана на повече от сто километра, без никой да си направи труда да го спаси. Човекът, който е загинал именно заради идеала за национално освобождение в името на собствения си народ, е оставен да бъде обесен именно заради малодушието на същия този народ.

Ние българите имаме основание да се притесняваме от този факт. От факта на нашата личностна самоограниченост, от това, че не ни пука много за другия, този до нас. Важното е да не ни засяга нас самите. Това е робската психика, която е насаждана столетия в главите на този народ и като някаква прокоба тегне и в наши дни. Няма значение, че узурпаторите тогава са били турските бейове и аги, а сега е собственото ни правителство и всички, които служат на това правителство.

Най-големите протести против икономическата политика в България станаха в началото на 1997г., когато заплатите ни "достигнаха" астрономически малкият размер от приблизително 7 долара. Аз бях високо платен специалист и моята заплата беше по-висока - 8 долара. Значи 99% от населението сме били икономически аутсайдери. Дори и тогава само едно малцинство от хора излезе на улиците да протестира. Другите останаха по къщите си, разчитайки да оцелеят край тлеещата топлина на единствения радиатор у дома в града или около печката на дърва в село, обикаляйки тенджерата с къкрещия боб, така както навремето Ботев е иписвал този конформизъм на българина, стоящ край огнището и разчитащ на парче сух хляб и една глава лук.


Не е ли твърде притеснително, че една малка част от народът ни се събужда и решава да направи нещо, като например да поиска отчет от управляващите, когато му намалят заплатата до 7 долара на месец. Много специалисти ореваха света с анализ на онези държави, където населението преживява с 1 долар на ден. А какво да кажем ние, българите, които няколко месеца получавахме по 40 цента на ден! И въпреки това, мнозинството от хората си стояха у дома и се надяваха "лудо младо", да свърши работата, така, както се пее в народните песни.


Българите трябва да разберем, че това е политика, която ни тегли към дъното и оттам мърдане няма. НЯМА ЗНАЧЕНИЕ ДАЛИ СТАВА ДУМА ЗА 7, 700 или 7 хиляди долара заплата. НИЕ ТРЯБВА ДА ИМАМЕ ЯСНО ИЗРАЗЕНО ПОЛИТИЧЕСКО СТАНОВИЩЕ И ДА ГО ЗАЩИТАВАМЕ, НЕЗАВИСИМО ОТ ТОВА КАКВА НИ Е ЗАПЛАТАТА. ВАЖНОТО Е ВИНАГИ, КОГАТО ИМАМЕ ИНФОРМАЦИЯ ЗА ЯВНО ПОГАЗВАНЕ НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ПРИНЦИПИ НА УПРАВЛЕНИЕ НА ОБЩЕСТВОТО, ВИНАГИ ДА РЕАГИРАМЕ ЯСНО И КАТЕГОРИЧНО ПО НАЧИН, КОЙТО ДА НАКАРА ВЛАСТТА ДА ПРОМЕНЯ ПОЗИЦИЯТА СИ СПОРЕД НАШИТЕ ОЧАКВАНИЯ. АКО ТОВА НЕ НАПРАВИМ, ЩЕ БЪДЕМ СЪЩИТЕ НЕЩАСТНИЦИ, КАКВИТО СМЕ БИЛИ ПРЕЗ 1997Г. И КАКВИТО СМЕ И СЕГА. ДА НЕ ГОВОРЯ И ЗА СТОЛЕТИЯТА ЧУЖДО ВЛАДИЧЕСТВО, КОЕТО СМЕ ПРЕЖИВЕЛИ КАТО НАРОД.

Ако такива като Ботев, Левски, Бенковски, Таньо войвода, Капитан Петко и хиляди като тях са мислили по този начин, ние българите просто нямахме да имаме никаква история. Сега поне имаме някаква история, от която ако не сме много горди, поне нямаме основание да се срамуваме чак толкова много.

Започвам да си мисля, че колкото повече герои има един народ, толкова по-смотан е самият народ, ако гледам българският пример. Толкова много саможертва са направили хиляди и хиляди българи в името на националната свобода и обединение и от друга страна толкова заспал и прост народ, че чак да се чудиш, дали тези хора, които са се жертвали в негово име са герои или просто са едни глупаци, защото са отдали живота си за нещо, което не си е заслужавало.

ВРЕМЕ Е ДА ПОМИСЛИМ ЗА ВСИЧКО ТОВА И ДА НЕ ОЧАКВАМЕ ОТ ГЕРОИТЕ ДА СВЪРШАТ РАБОТАТА, КОЯТО СЕ ОЧАКВА ДА СЕ СВЪРШИ ОТ ЦЕЛИЯ НАРОД.