Така се изрази премиерът - селото ще бъде най-хубавото в България.


Първо имаше непремерено изказване на Томислав Дончев, че за такава авария не могат да се очакват пари от Европа по линията на европейската солидарност.

След това се появява Кристалина Георгиема и едва ли не плачейка, заявява, че Европа не може да остави България сама в това положение. Цената на европейската солидарност са едни 10 милиона евро дадени от ЕС, за ликвидиране на щетите.

Преди това Бойко заяви, че правителстото е взело решение да отпусне 10 милиона - 5 за възстановяване на гарата и околността и 5 милиона за пострадалите и инфраструктурата наоколо.


Стана така, че изведнъж в това малко село ще се изсипят едни 30 милиона лева. Да се чудиш, да плачеш ли или да се смееш - такова административно бъркало се получи. Ако Бойко знаеше от Кристалина, че Европа ще дава пари, щеше да икономиса едни 10 милиона лева. Но сега няма накъде. Парите трябва да се дадат. А знаете ли какво може да се направи с едни 30 милиона лева в едно българско село? Триста чуда. Вярно е, няма да се върнат жертвите и умрелите няма да станат от гроба. Няма да се оправят и онези, които са с висока степен на изгаране. Парите това не го могат. Но при равни други случаи наистина се очертава, Хитрино да стане най-хубавото българско село, населено с турци.


Ирония на съдбата. Преди много години имах среща с един познат, който имаше имот на ул. Славянска в София. Беше дошъл, за да се срещнат всички собственици на имота, във връзка с неговата продажба на трети лица и след това да си пътува за САЩ, където живееше. Той ми каза, как е забогатял. Работел нещо съвсем обикновено в Лос Анжелис и една сутрин отивайки на работа, бил пометен от лек автомобил. Имал застраховка и водачът на колата бил виновен, пък се оказал и богат. Та срещу няколко месеца в болницата и няколко пирона в крака, получил обезщетение, което му позволило да си купи "билдинг" в града и да го отдава под наем и както самият той се изрази "Вятър ме вее на бял кон". Та чудно нещо е живота. Не си мислех, че някога подобно нещо ще се случи в България - някой да му плати, защото е пострадал от някакъв инцидент.

 

Ако тези, които дават и тези, които получават се чувстват прецакани икономиката страда.


Този принцип важи както за отношенията между частните лица, така и в отношенията на държавата, общините и другите обществени институции спрямо гражданите.


Накратко казано, ВСЯКА ЕДНА СДЕЛКА ТРЯБВА ДА БЪДЕ ДОСТАТЪЧНО ЧЕСТНА, ЧЕ ДА СЕ ВЪЗПРИЕМЕ ОТ УЧАСТНИЦИТЕ, БЕЗ В ТЯХ ДА ОСТАНЕ ГОРЧИВ ПРИВКУС НА ПРЕЦАКВАНЕ.


Не може да има честна сделка, под дулото на пистолет или тогава, когато следката е обвързана с политически или всякакъв друг натиск.

Сега се сещам за това изказване на Доган, след което той на практика се отказа пряко да прави политика и се концентрира в задкулисието и реализацията на икономическата страна на политиката. Той каза, че разпределял порциите. Такива като него не са никак малко. Ако има десетина на неговото ниво, то на поднивата има хиляди други, които профитират именно от общественото си и политическото си място, което заемат в обществото. Пазарът тук няма толкова голямо значение. Той е лъскавата опаковка, която цели скриването на истинската икономическа система, която важи по нашите земи. Така земята ни е населена с формално свободни хора, които би следвало да имат право да договарят с работодателите си условията, при които да работят, а всъщност милиони хора усещат, че на практика не са свободни, а зависими хора, които трябва да се съгласят на мизерно възнаграждение, за да избегнат опасността да останат и без него. Подобни примери са работниците и служителите на общината в Никола Козлево, които в работно за общината време и със заплати, платени от общината, работят на частния обект на кмета на общината, без никаква регламентация, показвайки онези знайни и незнайни механизми на съвременно робство, което съществува в големи размери по нашите земи.

Корупционните механизми са другото нещо, което показва антипазарността на икономиката у нас. А както се знае, корупционни механизми има в обществения сектор, който определя правилата на играта и частниците трябва да се съобразяват с този факт. Но поради сложността на законодателството и тълкуванията му и предоставените значителни права на администрацията, всеки бизнес е изправен пред предизвикателството или да затвори кепенците, както се казва, или да си плати на точния човек и да продължи напред. Съществуващите институции са толкова надобществени и неконтролируеми, че не може да се разчита на тях за въдворяването на истински ред и справедливост в обществото и икономиката. Затова и готовността за плащане от страна на частните лица е толкова голяма. Защото на практика те получават свободата да правят бизнес, колкото и лицемерно да звучи, пред това да не работят. Не са малко и прякото заграбване на бизнес и на малко и на национално ниво, извършено с помощта на държавни институции, поставени в услуга на частни лица. Аз лично съм свидетел и на значителна корупция и в чисто частни взаимоотношения - между частни фирми. Както се казва, системата е проядена от всички страни. Констатирам корупционна практика в частна фирма с която работя на средния ешалон на властта и не повдигам въпроса пред управителя на тази фирма, защото не съм сигурен, че и той не е в схемата и че ако разкрия всичко това, дали няма да има последици за моя бизнес. Още повече, че категорични доказателства не притежавам, освен това, че при поредното представяне на моя оферта, се дава предимство на друга, по-скъпа оферта, дадена от фирма, с която този мой клиент работи по-отдавна и там отношенията са на друго ниво. Така голяма част от бизнеса в тази страна е прояден от корупционни схеми, от нечестни сделки, в които държавата участва наред с мафията или заедно с нея, в разпределението и преразпределението на стоки, пари и услуги.


В заключение: ПРИНЦИПЪТ НА ЧЕСТНАТА СДЕЛКА Е СЪЩО ОСНОВОПОЛАГАЩ В УСЛОВИЯТА НА СВОБОДНАТА ПАЗАРНА ИКОНОМИКА И АКО ДЪРЖАВНИТЕ ИНСТИТУЦИИ НЕ ГАРАНТИРАТ С ДЕЙСТВИЯТА СИ ТОЗИ ПРИНЦИП, ИКОНОМИКАТА СТРАДА И НЕ МОЖЕ ДА ПОКАЖЕ ИСТИНСКИЯ СИ ПОТЕНЦИАЛ.


Следваща статия.

 Така стигнахме до един от най-важните принципи: НЕ ПИПАЙ ЧАСТНАТА СОБСТВЕНОСТ.


Представете си, че сте в открито море с лодка. Трябва наистина някой да е малоумен, идиот или луд, ако започне да човърка с отверка дъното на лодката, за да разбере колко е дебело дървото, от което е изградена лодката.


Всяка една власт, която е "пипнала" частната собственост, не е стигнала далеко.

Има и още нещо, изключително важно. Крайността в намесата в това отношение е най-видима и неоспорима по времето на СССР и другите така наречени соц държави. Ето някои примери от България. Не стига, че през декември 1947г., със закон се национализира едрата собственост и държавата, тоест партийните другари започнаха да се разпореждат с нея, но се стигна и до абсурда да се национализира и лична собственост, която по никакъв начин не можеше да се определи като частна.

Основната характеристика на частната собственост върху средствата за производство, по идеологията на Маркс е създаването на принадена стойност или по-простичко казано, че прави пари. Ако имате апартамент и го отдавате под наем, той е и лична, но и вече частна собственост, защото прави пари. Ако имате автомобил, с който се придвижвате до работа и обратно, до детската градина или ходите на море с него, това си е лична собственост, каквато може да е телефонът ви, обувките и всяка една друга вещ. Но когато тази кола я направите такси и вземате едни 30 лева рента на ден, това вече освен лична, е и частна собственост, която ви "прави" пари.

Та когато държавата посегне на предимно личната собственост, тогава в икономиката вече става мазало. У нас, партийните другари направиха възможно, да изселят от центъра на големите градове много хора, които бяха принудени да живеят на друго място, а техните жилища се обсебиха от същите тези другари, техни съратници, роднини, близки и приятели. Механизмът за компенсация беше толкова правно неиздържан, че години наред след това не всичко е изчистено от юридическа гледна точка, въпреки, че повечето от тези бивши собственици си получиха имотите по линията на закона за реституцията.

И когато се стигне до абсудни случаи на наказания, включително и физическа разправа с онези, които имат помощни средства, с които да си улеснят труда, е това е не само нарушение на този основен принцип, но и стигане до крайности, които се моля на всевишния, никога повече да не се случват. Бях шокиран от един случай със земеделец, който е имал малко стопанство на територията на сегашна Украйна. Човекът си измислил някакво подобие на машина, за да си облекчи труда по ваденето на картофи. Конят дърпал нещо като гребло, което разравяло картофите и ги слагало в някакво подобие на въртяща се кофа, където те се почиствали от пръстта. Този човек не е експлоатирал друг труд, освен труда на семейството си и своя собствен труд, но го дамгосали като кулак и враг на народа и той бил разстрелян. Ето това е случай на разправа от страна на държавата и конфискация на лични вещи, дори те да са нямали качеството на средства за производство и частна собственост.


Независимо от своите недостатъци, икономиката, базирана на частната собственост в този момент няма алтернатива. Независимо от многото експерименти по света, като например израелските кибуци, превземането на предприятия от трудовите колективи във Венецуела и Аржентина, ако си спомняте и колективното "управление" на предприятията в бивша Югославия от трудови комитети, които представляват всички заети в тези предприятия или експериментът със "социалистическият" град в Испания, в крайна сметка, единственото ефективно икономическо стопанство си остава частното стопанство.


Нещото върху което трябва да се замислим и да работим е, обществото да обезпечи надежден контрол върху алчността на частните лица, които могат да постигнат своя икономически интерес, на база на погазване на интереса на общността и околната среда. Така например, никакво обяснение за свобода на конкуренция и на пазара няма да помогнат, ако обществото допусне, заради добив на така наречените невъзобновяеми източници на енергия и ресурси, се допусне замърсяване на природата, загиване на животински видове, обезлесяване и превръщане на рая в пустиня.

Следваща статия.

 Значи първият принцип на икономиката е: НЕ ХАРЧИ ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО ИЗКАРВАШ.

Към първия принцип има едно допълнение: НЕ ПРАВИ КОМПРОМИС И НЕ СИ МИСЛИ, ЧЕ ЩЕ ТИ СЕ РАЗМИНЕ, АКО ПРАВИШ КОМПРОМИС.


Втори принцип на икономиката, но не втори по значение е: ИНТЕРЕСЪТ КЛАТИ ФЕСА.

Какво означава това, всеки знае. Ако индивидът не види личен интерес от някаква дейност, той я върши през пръсти, демек некачествено и това натрупва проблеми. Хилядолетия наред страхът от насилие, физическо и духовно, е карал хората да работят за някой друг. За да съществуват такива икономически формации, това означава, че страхът от болката е бил по-голям от икономическия интерес, но в дългосрочна перспектива, в крайна сметка се е стигнало дотам, че стопанските субекти да се договарят в някаква степен, затова кой каква работа да свърши и кой на кого колко дължи, за тази работа. Въпреки че, пазарният принцип не винаги съществува дори и в нашето съвременно общество, все пак напредъкът е голям по отношение на договарянето.


Принципът простичко гласи: АКО ИСКАШ НЕЩО ОТ МЕН, ТРЯБВА ДА МИ ДАДЕШ НЕЩО В ЗАМЯНА. АКО СЕ НУЖДАЕШ ОТ МЕН КАТО РАБОТНА СИЛА, ТРЯБВА ДА МИ ПЛАТИШ ТОЛКОВА, КОЛКОТО СМЕ СЕ ДОГОВОРИЛИ В НАЧАЛОТО. АКО МЕ ИЗЛЪЖЕШ, ИМА ИНСТИТУЦИИ, КЪДЕТО АЗ ДА СИ ТЪРСЯ ПРАВАТА. АКО АЗ НЕ СИ СВЪРША РАБОТАТА КАКТО ТРЯБВА, ТОГАВА СЪЩО ИМА МЕХАНИЗМИ, ЗА ДА БЪДА САНКЦИОНИРАН ЗА НЕСВЪРШЕНАТА РАБОТА. Това е в общи линии. На практика всеки може да даде някакъв пример. Когато дадеш възможност на хората да работят и да се възползват пълноценно от своя труд и когато установиш ред в икономическите отношения и всеки знае предварително какво може да очаква и в случай, че си свърши работата както трябва и в случай, че не си я свърши, тогава икономиката върви добре.

Когато обаче в системата се вкара насилие и то държавно организирано, подкрепяно и извършвано, тогава интересите на хората са засегнати и всичко отива по дяволите. Давам често пример с тоталитаризма по времето на Хитлер и тоталитаризма в СССР. Две отвратителни състояния на организация на обществото. Вижте обаче резултатите. СССР печели войната срещу Германия и би трябвало дори в краткосрочен план икономиката на СССР да е нещо повече от тази в Германия или поне за няколко десетилетия. Да, ама не. В СССР имаше по-голямо насилие над икономическите субекти, като им се отне правото да притежават както бизнес, така и имущества, докато въпреки отвратителния режим на Хитлер, той не посмя да посегне на основите на икономиката - частната собственост върху средствата за производство. Германия беше по-разрушена от СССР. Все пак СССР разполагаше с хиляди действащи заводи, като в същото време Германия нямаше нито един неразрушен завод. Въпреки това, в следващите 10 години, разрушена Германия се възстанови, а СССР се разпадна 44 години след победата. Защо - защото управляващите в СССР не се съобразиха с този основен принцип на икономиката, а именно - ИНТЕРЕСЪТ КЛАТИ ФЕСА.

Следваща статия.

 Независимо от това, дали става дума за формиране на бюджета на държавата, на общината, на фирмата, семействотото или на отделно физическо лице, не трябва да се допуска, РАЗХОДИТЕ ДА ПРЕВИШАВАТ ПРИХОДИТЕ. Нарушението на този принцип дори и за кратък период от време води до деструктуриране и размагнетизиране на икономиката в степени, които в даден период от време вече не могат да бъдат  контролирани и овладявани. Желанието за харчене е дълбоко залегнало в душата на хората и институциите. Харченето е онова, което печели властта, а икономията е онова, която я губи. Несъразмерността на харченето води в по-малко от случаите до революция, такава, каквато я имаше през 1989г. в Румъния, когато целият народ беше поставен в крайни ограничителни параметри, за да се изпълни желанието на диктатора Чаушеску, Румъния да изплати изцяло задълженията си към кредиторите. Парадоксално, но точно това изплащане на дълговете се оказа онази икономическа база от която Румъния стъпи здраво на краката си и ни изпревари в икономически план, въпреки това ,че милиони румънци предпочетоха да напуснат страната и да се заселят в Западна Европа. Доброто икономическо управление първо, не допуска натрупването на толкова голямо задължение към кредиторите, та да се налага след това цялото население да бъде поставено на военна основа, за да се върнат дълговете.
Вторият показателен случай който наблюдаваме е този с Гърция. Изключването на външните заеми от цялостния анализ на икономическото състояние на страната през последните десетилетия, създадоха лъжливата представа, че гръцката икономика уверено расте и това се виждаше чрез данните за БВП на страната. Но къде е уловката в случая? Да, БВП расте, но никой не вижда камарата от дългове, която се натрупва и никой не си задава въпроса, какво ще се случи, когато дойде денят Х и тези дългове трябва да се върнат. Социаликономическите жонгльори в страната с леви настроения, оставаха този въпрос да се реши от само себе си. Те си мислеха, че вечно една икономика може да плаща едни кредити, вземайки други кредити. Това е голямото противоречие на което ще обърнем специално внимание. НИКОЙ НА ПРАКТИКА НЕ КОНТРОЛИРА ДЪРЖАВАТА КАКВИ ГИ ВЪРШИ. ВСИЧКИ СА ДОВОЛНИ, ЧЕ ИМАТ ПАРИ. НИКОГА НАРОДЪТ НЕ ПРОТЕСТИРА, КОГАТО ДЪРЖАВАТА ЗАДЛЪЖНЯВА. ПРОТЕСТИРА, КОГАТО ДОЙДЕ ВРЕМЕ ДА СЕ ПЛАЩАТ БОРЧОВЕТЕ. ТАКА Е УСТРОЕН СВЕТЪТ. ВЪЗПОЛЗВАЙКИ СЕ ОТ ТАЗИ ПОСТРОЙКА И РАЗБИРАНИЯ, ДЪРЖАВАТА ВЗЕМА ЛИ ВЗЕМА НОВИ ЗАЕМИ, ЗА ДА ВЪРНЕ СТАРИТЕ, НО В КРАЙНА СМЕТКА ВСЯКА ГОДИНА ДЪЛГЪТ ВСЕ ПОВЕЧЕ СЕ УВЕЛИЧАВА. 

ТАКА СЕ СТИГА ДО ПАРАДОКСАЛНАТА СИТУАЦИЯ, ЧЕ АКО ЕДНО ПРАВИТЕЛСТВО РЕШИ ДА СИ ПЛАЩА ДЪЛГОВЕТЕ И ДА "ИЗЧИСТВА" ДЪРЖАВНИЯ БАЛАНС ОТ ТАЗИ ПОЗИЦИЯ, ТОВА ЩЕ Е ЕДНОПОСОЧЕН БИЛЕТ ЗА СВАЛЯНЕТО МУ ОТ ВЛАСТ. ЕДИНСТВЕНОТО, КОЕТО МУ ОСТАВА, Е ДА ПРОСИ НЕ САМО ОТСРОЧВАНЕ НА ПЛАЩАНИЯТА, НО И СЪЩЕСТВЕНА РЕДУКЦИЯ. НО ДОРИ И ДА ПОЛУЧИ ТАКАВА, НАРОДЪТ ПАК НЯМА ДА Е ДОВОЛЕН, ЗАЩОТО ВСЕ НЕЩО ЩЕ ОСТАНЕ ЗА ПЛАЩАНЕ. ТАКАВА Е ОБЩЕСТВЕНАТА НАГЛАСА И ФИЛОСОФИЯ. ПРИМЕРЪТ С ГЪРЦИЯ Е ПОКАЗАТЕЛЕН. НА ТЯХ И ПОЛОВИНАТА ОТ ДЪЛГА ДА ОПРОСТЯТ, ГЪРЦИТЕ ПАК НЯМА ДА СА ДОВОЛНИ.


Ако не знаете, да ви кажа, че според законодателството на европейските страни, в това число и България и Гърция, ако не можете да върнете заем, който сте получили, банката е задължена да прекласифицира този кредит в по-лоша група, което означава да начисли допълнително провизии, в някои случаи до 100% от стойността на кредита и лихвите по него, които провизии след това се приспадат от очакваната печалба. Това действа донякъде дисциплиниращо на банките при отпускането на кредитите. Но не достатъчно, както се вижда, след като лошите кредити са 25% от всички кредити. Тогава банките се изхитряват да преправят отчетите си, като лъжат надзорните институции, че кредитите не са за прекласификация, като ги предоговарят с клиентите по различен начин. Всички знаят, че това е лъжа, дори и надзорните институции, но системата е толкова обременена с документи и доказването на всяка една позиция по кредитните портфейли на банките е толкова трудно и мащабно начинание, че в края на краищата, всички се "договарят" да правят компромиси и да си затварят очите. С държавата е по-същия начин, дори и по-зле. ДА СТЕ ЧУЛИ ЗА ТАКИВА ОГРАНИЧЕНИЯ, КОГАТО ЕДНА ДЪРЖАВА ИСКА КРЕДИТ, ЗА ДА ПЛАТИ ДРУГ СТАР КРЕДИТ, КОЙТО НЕ МОЖЕ ДА ВЪРНЕ ПО ДРУГ НАЧИН? ЗНАЧИ ЗА БАНКИТЕ ТОВА Е НЕДОПУСТИМО, А ЗА ЕДНА ЦЯЛА ДЪРЖАВА, ТОВА Е В РЕДА НА НЕЩАТА. ПРАВЕШЕ ГО ГРЪЦКАТА ДЪРЖАВА, ПРАВИ ГО И БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА. И СЕ ПРИЕМА, ЧЕ ВСИЧКО Е НАРЕД. ПРОБЛЕМЪТ Е, ЧЕ ДЪРЖАВАТА НИ КОНТРОЛИРА НАС, ФИРМИТЕ И ГРАЖДАНИТЕ, НО НЯМА КОЙ ДА КОНТРОЛИРА ДЪРЖАВАТА, ЗАЩОТО В ЕДНА ЦЕНТРАЛИСТИЧНА ДЪРЖАВА КАТО НАШАТА ИЛИ КАТО ГРЪЦКАТА, НАРОДЪТ НЕ МОЖЕ ДА ВЛИЯЕ ПРИ ВЗЕМАНЕТО НА ВАЖНИТЕ РЕШЕНИЯ, ЕДНО ОТ КОЕТО Е, ДАЛИ ДА ЖИВЕЕ НА КРЕДИТИ. Всъщност гърците знаеха, че живеят на кредит, но си мислеха да прехвърлят проблема на бъдещите поколения, по същият начин, както един егоист би направил, без да се замисли за последствията. Такава е социалната им характеристика.



Следваща статия.