Преди да продължим за изборите на хора, нека още малко да поговорим за изборите на вещи, стоки и т.н.

Наблюдавам реакцията на хората, когато влязат в супермаркет. Всеки е различен сам по себе си, но има нещо, което е обединяващо. ИЗБОРИТЕ ТАМ СЕ ПРАВЯТ НЕ НА ОСНОВАТА НА СЪДЪРЖАНИЕТО, А НА ОСНОВАТА НА ФОРМАТА. Говоря преобдаващо, а не за конкретния случай.

Всеки опит да заговориш някой на тема съдържание, се посреща с неприязън, дори и да го направиш любезно. Влизаш в личното пространство. И това също е избор. ЧОВЕК Е НАПРАВЕН ТАКА, ЧЕ ИСКА ДА ГО ИЗЛЪЖЕШ, ЗА ДА БЪДЕШ ДОПУСНАТ ДО НЕГО. Такава е човешката природа, която както казахме е различна от природната природа. Човекът не е като хиената, която трябва да направи избор на живот и смърт, преди да посегне на плячката на лъва. Човекът не прави избор на живот и смърт в ежедневния си живот или поне този избор е в много по-голяма степен защитен от различни защитни съоръжения, направени от самия човек, за да минимизира рисковете, идващи от околната среда и природата. Можем например да се доближим до 2 см. до лъва, като знаем, че от тази среща няма да пострадаме физически, защото сме направили такава преграда, която да ни предпази от него.

Да се върнем към избора в супермаркетите. Наблюденията ми са, че изборите там се правят МАШИНАЛНО. Или нещо друго - НАПРАВЛЯВАНО. Или и двете заедно - МАШИНАЛНО-НАПРАВЛЯВАНО или НАПРАВЛЯВАНО - МАШИНАЛНО.


Влизаш, вземаш и излизаш. Като че ли става дума за кърпа за ръце или нож за рязане на хляб, макар че и при тези избори трябва да се внимава много. Но дори и да сгрешиш с кърпата за ръце, грешката няма да е толкова голяма, отколкото, когато сгрешиш с онова нещо, което вкарваш в организма си, с цел неговото физическо оцеляване.


Нито се четат етикетите, нито пък някой им вярва. В какъв свят живеем? В свят на непукизъм, тъпотия, недоверие и в същото време - в свят на СЪМНЕНИЕ. ДАЛИ СЕ ОПИТВАМЕ ПОНЕ ДА ПРОВЕРИМ ПРАВИЛНОСТТА НА НАШИТЕ ЕЖЕДНЕВНИ ИЗБОРИ, ДА ПОПИТАМЕ НЯКОЙ ЗА МНЕНИЕ? РЯДКО, ДА НЕ КАЖА - НИКАК. ПРОСТО НЕ НИ ПУКА. За нас самите, разбира се. Иначе много ни пука за колите ни, за дрехите ни, за обувките ни, за шапката и чантата, за това кой какво казал за нас, какви думи използвал и т.н. и т.
Следваща статия.

 Стана дума за възхищението от природата. Колко много автори са писали на тази тема. Спомнете си за съзерцанието и наслаждението, което Русо е изпитвал пред природните гледки, текстовете на дядо Вазов за Рилската пустиня и т.н. Какво може да изпита човек, ако е в подножието на Ниагарския водопад, водопадите Игуасу, водопадът Виктория на Замбези или гледката от телевизионната кула на Пампорово? Какво друго, освен възхищение пред природните красоти. Какво изпитваме като гледаме елени, сърни и други диви животни на свобода? Какво изпитваме, като гледаме домашна свиня или дива свиня? Не изпитваме ли и мъничко страх пред това невероятно здраво и голямо в същото време животно, което може да ни прегази стига да поиска? Как се отнасяме с домашните прасета? Изпитваме ли същото страхопочитание към тях?
Дивите животни са създадени от Създателя, а домашните са някакво негово упражнение, чрез друго негово упражнение, наречен ЧОВЕК. И като сравниш двете упражнения, разбираш, че едното си е направо работа с две леви ръце. Познайте кое.

Но такъв е животът, както се казва. Да се върнем към избора и изборите. Казахме вече, че изборът на вещ би трябвало да е много по-лесен, от избора на хора или човек. Например, избираш хляб - имаш вече създадена рутина и отиваш пред щанда и си вземаш онова, което обикновено вземаш. Понякога търсиш разнообразие и си вземаш нещо различно, но само понякога. Обикновено се избира познатото, опитаното и изпитаното.
С жените разбира се е по-трудно, особено, когато става дума за козметични препарати, дрехи и аксесоари. Те могат с часове да стоят пред щанда за червила или някакви кремове, преди да изберат нещо. Същото е понякога сутрин, когато застанат пред гардероба, с надеждата да си харесат нещо точно за конкретния ден и ако това нещо не е непременно нещо необличано и ново, изборът наистина е много труден. Как сме си разпределили работата наистина. Накарайте някоя жена да избере гуми за колата и ще видите какво е конфуз. За тях гумите са "черни", а колата е "червена". В подобна ситуация би попаднал средностатистическият мъж, ако го накарате да избере червило за устни за жена, освен ако не знае предварително какво точно харесва въпросната жена.


Но има така наречените генерални избори, при които няма значение полът на жената, расовата му или етническа принадлежност. Това са изборът на храна и вода, като основополагащи избори за съществуването на живота. Обикновено при вещите, наблюденията ми са, че за определени вещи не може да се направи какъвто и да е избор, до като за други, въпреки, че става дума за по-важни неща, се прави механичен, направо хазартен избор. Например, за една жена е изключително важно как изглежда външно и затова дрехите, обувките, аксесоарите, гримирането и т.н., са приоритетни. Тя може да се нагласи като кокона и да излезе на улицата, удовлетворена от самата себе си и да пресече същата тази улица така, че да увеличи значително шансовете си да не доживее до дълбока старост, просто защото залисана във "важните" неща, как изглежда косата й, може да я отнесе някой автомобил. Външните проявления на тези избори са по-важни за елементарните, обикновените хора, от вътрешните. Така нагласената жена ще седне в кафенето, ще си поръча кафе и ще запали цигара. Много важно дали е вредно или не, важното да е шик. Изборът е направен. Фасонът е по-важен от съдържанието, защото съдържанието не реагира ведна. Нали знаете цигарите убиват, НО НЕ ВЕДНАГА. След има ОТСРОЧКА, защо да не се възползваме от нея.

Следваща статия.

 Нарочно в заглавието на тази поредица не използвам думичката "правилно" и това обяснение го оставих и го вмъквам чак в третата статия. Иска ми се да видя, дали читателят ще забележи отсъствието й досега.

ПРАВИЛНО ПРАВИЛНО ПРАВИЛНО.

Кое за бога е правилно и кое е неправилно? Мислите си, че е просто да се отговори на този въпрос? Колкото и просто да изглежда, не, не е. Хем е просто, хем не е.


Ако за животинското царство едно нещо е правилно, дали това е правилно за човешкото царство. Представете си, вървите си по улицата и виждате как човек е захапал една хубава баничка, сандвич или нещо вкусно за ядене. Правилно ли е да му завиждате, че вие в този момент не сте на негово място или поне нямате в ръцете си това, което той има? Правилно ли е да му поискате част от това, което яде или защо не цялата част? Правилно ли е да му обършите два шамара и да си присвоите негова вещ, след като веднъж вече ви е отказал? Правилно ли е изобщо да го питате? Защо не му вземете там баничката, кифлата, милинката, сандвичът или бургерът или там каквото е и не се възползвате от ситуацията, да удовлетворите вашите желания?

Някои ще кажат - не, не е правилно. Това не е твое и нямаш право да го правиш. Вярно е, ЧОВЕЧЕСТВОТО Е ИЗМИСЛИЛО ЗАКОНА, ЗА ДА МОЖЕ ОПРЕДЕЛЕН ИНДИВИД ДА СИ ПРИСВОИ БАНИЧКАТА НА ДРУГ ИНДИВИД, БЕЗ ДА СЕ НАЛАГА ДА ГО НАЛАГА /как обичам заигравката с думите/ С ШАМАРИ ИЛИ ИЗОБЩО ДА ИЗПОЛЗВА НАСИЛИЕ.


Как би постъпила една хиена, ако види, че лъвът се угощава с някаква плячка? Ще прецени рисковете, ще прецени своето усещане за глад, което може да постави преценката на рисковете на друго ниво - разбирайте, да я накара да поеме по-големи рискове, приближавайки се едновременно и до лъва и до плячката. Нали знаете приказката - който го е страх от мечки, да не влиза в гората. В природата няма такова нещо като "правилно" и "неправилно". Изборът там е живееш или умираш. Там си има други закони и това са законите на по-силния за момента. Отиваш и открадваш плячката на друтия и не си длъжен да му даваш обяснение.

Задавали ли сте си въпроса, къде е очарованието на природата и ЗАЩО ТАКА ВСЕКИ ЕДИН ЧОВЕК СЕ ВЪЗХИЩАВА НА ПРИРОДАТА?

Следваща статия.

 Говорехме за началото на изборите, всеки ден, от събуждането ни. Някои ставайки от леглото, поставят и двата си крака в чехлите. Други -  десният. Трети - първо левият. Появява се думичката СУЕВЕРИЕ, която изразява предварително планирания и определен схизматичен или догматичен начин да действие, на точно определено действие в точно определена ситуация. Още един пример - приближаваме стълбище. Следва изборът - с кой крак да започнем изкачването? Няма как да го направим с двата, освен ако не сме на спортен терен и искаме да скачаме като зайци и да тренираме. В обществото такъв начин на придвижване по стълби нагоре и надолу, ще предизвика насмешки.

Има хора, които са си задавали тези въпроси и за определени моменти са избрали точно определено действие, което го повтарят без разсъждения, защото предварително да установили ефективността на това действие и така постъпвайки се стига да улеснения в ежедневния живот. Нарича се РУТИНА. Например. Имате ключ за дома и ключ за колата. При някои тези ключове се намират на една връзка, а при други - на две. Ключът за колата стои в десния джоб /примерно/, а на дома - в левия. Ако я няма тази рутина, ще трябва да разчитаме на късмета, който в случая е вероятност за сбъдване в пропорции 50 на 50. Аз например слагам ключовете в страничните джобове на раницата си, защото първо са много и няма как да ги нося в джобовете на панталона или сакото и второ, по-удобно е, когато ключовете са много, всичките да са извън дрехите, с които обикновено се движим по улицата или в службата. Спомняте ли си, как като деца, на някои от нас, родителите ни слагаха ключа за дома, да виси на връв, сложена на врата ни. Така няма да го изгубим. Сега това вече не се прави или поне аз не виждам да се прави. Сега измислиха устройство за проследяване на ключа.


Та да продължим с изборите. Ако си имаме точно определено паркинг място или гараж за колата, вероятно сте установили, как точно да подхождате към него и как да паркирате колата. Паркирате по един и същи начин, спестявайки си различните избори и възможности, които ви се предоставят, защото сте намерили най-ефективния начин за този размер кола и за този размер паркинг място или гараж. Същото е и когато пътувате за работа. Запознали сте се с обстановката и реагирате на базата на вашия опит и в зависимост от променящата се наоколо среда, защото никога, както казва Зенон, не можете да влезете по един и същи начин в една и съща река.

Човечеството е напреднало доста много, когато СТАВА ДУМА ЗА ИЗБОРИ НА ПРЕДМЕТИ. Има обаче още много да се желае, когат остава дума за избори на ХОРА.
Дали това ще бъдат наши клиенти или наши доставчици, това няма толкова голямо значение. Задава те си въпроса, защо трябва да избираме клиентите си и че това може да изглежда глупаво, след като клиентите плащат, ще ви отговора, че например в Лондон, наемодателите си избират наемателите и това може да изгглежда странно от наша гледна точка. Там, ако не те харесат на пръв поглед, може и да не ти дадат ПРАВОТО да им станеш наемател, въпреки готовността ти да плащаш. Нещо подобно е и в магазините. Не можеш да влезеш вътре и да си вземеш нещо за хапване и да започнеш да го ядеш, без предварително да си го платил на касата. Може и да ти откажат да приемат парите ти, защото такова е там общественото възприятие. Сделка още няма и нямаш право да консумираш,  преди да си платил, въпреки, че може да става дума за реализация на това взаимоотношение във времето от дори и няколко секунди.

Та - ИЗБОР НА ХОРА.

Следваща статия.

 Има закачка още от заглавието. Кое е множественото число на думата "избор"? Разбира се - избори.

Грешно е според мен, когато отидем да гласуваме за президент, да се казва, че отиваме на избори. Отиваме да правим избор на президент, а не избори на президент. В случая разсъждаваме от собствената си гледна точка. Ако избирахме повече от един президент според закона, тогава отиваме на избори, защото сме задължени да изберем повече от един президент.

Та толкова за определенията. Всеки ден правим своя избор и своите избори. Всеки ден за нас са избори. Всеки ден, без изключения. Спомняте ли си, за онзи виц, който съдържа голяма доза истина, и в който се разказваше за поп, който започнал да си задава въпроса, къде да държи брадата си, когато си легне да спи вечерно време - отгоре над юргана или завивката или отдолу. Е, човекът е имал наистина голям проблем. Ако се влезе на такова ниво и да се задават такива въпроси и човек няма наистина железни нерви, психика и изобщо як дух, загубен е напълно. С него е свършено.

Както вече казахме, всеки ден правим избори, но едва ли си даваме сметка, от каква решаваща значимост е правенето на избори и каква огромна роля в живота има. Преди години казах на мой колега, че сме направили добър избор, като сме приели работа извън България - отлично заплащане, допълнително материално стимулиране и т.н. Тогава той ми отвърна със следното изречение: "Ние не знаем какво сме пропуснали в България, приемайки работа извън България". Дотогава никога не бях се замислил за така наречената АЛТЕРНАТИВНОСТ на избора. Животът е простичък и аз не съм искал или не съм мислил да го усложнявам, дори и не съм мислил дали съм искал или не, да го усложнявам. Но ето че и този момент дойде. ТОГАВА.

Представете си на колко въпроса трябва да отговаряте вие самите, още преди да излезете на улицата. Някои от хората са стигнали до крайности, които са определили отговорите на някои въпроси, още от самото си събуждане. Тези, които са ходили в казармата знаят - за да са всички в "крак", когато се тръгва на марш, се тръгва с левия крак. Така има синхрон, единна енергия, красота в изпълнението и добра организация, която прави групата хора да действат като един. Страхотна манипулация, нали?





Следваща статия.