Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: kolevdobri Категория: Политика
Прочетен: 3195406 Постинги: 6870 Коментари: 4296
Постинги в блога от 03.12.2019 г.
 Тази тема я дъвча от десетилетие. Вчера за пореден път се убедих, че такъв регистър, до който имат достъп всички граждани, е необходим.

Квартал Симеоново, София, в полите на Витоша. Точно под каменната пътека, която води към Симеоновските езера, видях едно камионче, което изсипваше пръст. Бяха се натрупали десетки купчини с пръст, някои от които бяха примесени с камъни и дори имаше един огромен бордюр, изкопан незнайно откъде.

Какво да се прави в този случай? На кого да се обадиш, за да се провери, дали това е законно или не? Пък и да се обадиш, какъв ще е резултатът? Просто ще констатираш, че това е поредният път, в който си изгубил времето си и път, в който ще си спечелиш поредните врагове, защото в тази държава е така - колкото повече се опитваш да се придържаш към правилата и да караш и другите да го правят, толкова пъти ставаш обект или на саморазправа или на омраза и натрупване на отрицателна карма. И това е заради НЕРАБОТЕЩИТЕ ИНСТИТУЦИИ.

Междувременно, шофьорът на камиона ме видя се снимам, въпреки, че имаше поне 70 метра разстояние. Добра наблюдателност! И дойде да се разправя. Както беше тръгнал, щеше да стане ТЪРКАЛ, демек бой, ако не бях почти 150 кила и не изглеждах застрашително, като се изправя, за разлика от него, който беше 70 кила с дрехите. Веднага започна на "ти", защото интелектът му не позволяваше по-високо стъпало на общуване. Нещо от рода, че нямам право да го снимам и така нататък. Обясних му положението с GDPR - а и неговите тълкувания за лични данни, тъй като от снимките не може да се инентифицира нито лице, нито номер на превозно средство.

Както и да е, разменихме си телефоните и му обещах да изтъркам снимките, ако всичко е наред с документите. След това намерих човек от квартала, когото питах за пълномощника на кмета за квартала. Той ми каза, че бил наркоман. Щях да падна от изненада.

Започва да ми омръзва това, да се правя на общественик, да се възмущавам и да търся справедливост. Напоследък започнах да си спомням онази част от стихотворението на великият Яворов, "Като няма прокопсия, плюл съм в тази орисия!". Човек се изморява да се бори с неправдата. И започва да не му пука от нищо. Немалка част от българите са така. Просто вече не им пука, защото гласът тук е глас в пустиня.


А как ми се иска, да не е така. Като видя такова нещо, просто да вляза в сайта на Столична община, да "чукна" район Витоша, квартал Симеоново и да видя, това, което се прави, законно ли е или не и ако е законно, какви са основанията да се прави, чие нареждане е, кой е оторизираният субект, който е отговорен и всъщност, какво по дяволите се прави, че се струпва пръст и изтръгнати от някъде бордюри, смесени незнайно за какво. То от друга страна, въпросният възмутен шофьор можеше да покаже документ, който оправдава струпването на тези маси пръст там, вместо да влиза в преракания и да си търси той сам правата, защо е сниман. Стана нещо като случаят с румънския журналист, който на Дунав мост снимаше корумпиран митничар и прокуратурата вместо да хване за гушата компроментирания държавен служител, който ни излага пред света, заведе дело срещу журналиста, за нерегламентирано използване на камера, без знанието на снимания. Абе откъдето и да я погледнеш, нямаш сметка да си обществено активен. Точно това искат от нас манипулаторите. ДА СИ СТОИМ НА ГЪЗА И ДА МЪЛЧИМ.
Категория: Политика
Прочетен: 357 Коментари: 2 Гласове: 1
Търсене

За този блог
Автор: kolevdobri
Категория: Политика
Прочетен: 3195406
Постинги: 6870
Коментари: 4296
Гласове: 2398
Архив
Календар
«  Декември, 2019  >>
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031