Хората не искат да правят бизнес. Искат да стават чиновници. Искат да стават политици. Искат да разпределят ресурси. Но чужди, разбира се. Иначе биха искали да станат бизнесмени или бизнесдами.

От десетилетия наблюдавам този процес. Пазарът, доколкото съществува това понятие, е преразпределен от чиновници, измислени олигархи, откровени бандити или шайка чужденци, които представляват хора, които не могат да се легитимират пред обществото по друг начин. Всичко е лъжа и измама. Влизаш в голяма търговска верига да си купиш нещо за ядене и в един момент те пронизва мисълта, че това са твоите пари, откраднати от партийните другари преди две десетилетия и "вложени" в националната търговия и индустрия. Влизаш в печатница и същата мисъл ти казва, че това е партийна фирма на същата тази партия. Посещаваш някой завод и разбираш защо народът не харесва богатите. Ами защото са станали богати не в сравнително честно състезание, а благодарение на политическата воля на определени кръгове.

Преди скачахме от един бизнес на друг. Сега гледам филми и чета книги затова, как американски милиардери са преуспели. От всички слушам и гледам все едни и същи неща. Как били още ученици, когато спечелили първите си пари, като обикаляли домовете и продавали какво ли не. Спечелените пари инвестирали и така приказката, ако изобщо е вярна, продължава напред.

Тази история в нашите условия е твърде смешна нали? При нас приказката е за куфарчетата с пари. Познайте при какви условия ще успеете на направите пари с ум и решителност, а при кой случай ще направите пари с политически протекции.

И затова в една преуспяваща държава малко хора искат да станат политици, а в една скапана държава като България, където не се иска разрешение от държавата само да отидеш до кенефа, бизнесът за малкия човек се е свил до идеята за самоексплоатацията в някаква мизерна баничарница или най-много до семеен ресторант или магазинче. Всичко друго е заето. От кого  - вие си знаете. И затова младите и амбициозните, които нямат политическа поддръжка - бягат оттук. Главата ми не ражда вече идеи за бизнеса. Над 77% от населението вярва, че бизнес се прави чрез политика. Как да вървят тогава нещата. Как да искаме младите да вярват в бъдещето, в честната игра в справедливото състезание. Затова се стигна дотам, че хората да са обезверени, защото наистина е трудно да се прави бизнес, когато всичко зависи от държавата и общината. И затова започваш да вярваш, че е трудно. Тогава започваш да се страхуваш и ставаш лесна плячка за бюрократите. Превръщаш се в бурма в техния механизъм и няма измъкване.

Това, което се случи в Америка през 2008г. нямаше толкова да навреди на Европа, ако самата тя не се беше набълбукала с толкова много кредити и ако не беше се бюрократизирала толкова много.

Трябваше да има проблем, за да могат да се намесят бюрократите от Брюксел. Колкото повече глобални проблеми се създават, толкова по-полезен се чувства брюкселският бюрократ. Нима бюрократите не виждаха как лавината от дългове се трупаше година след година. Кьорави ли бяха или имаха интерес да си мълчат и да чакат да се случи трагедията?  И като има толкова страни с бюджетен дефицит над 3 на сто, колко са наказаните и какво е наказанието?

Това, от което най-много се страхувах през последните 20 години за жалост се случва. Един вид бюрократично общество - социалистическото се смени с друг вид бюрокрация - от брюкселски вид.

Избират шеф на Комисия, нас никой не ни пита. Избират президент на Съюза - нас никой не ни пита. Избират се помежду си, както нашите се избират помежду си. Типично по бюрократически. И като започват едни директиви, ум да ти се завии.

Преди години всички бяхме въодушевени, че се говори за свободно движение на стоки, пари, хора  и капитали. После заговориха за защита на потребителите - добре. След това заговориха за хармонизиране на различните законодателства. След това заговориха за европейски програми, които да улеснят обмена на пари стоки и капитали. След това заговориха за единни тарифи. След това за единна централна банка и единни регулатори. Какво следва?

Първо създадоха монопола в банковото дело. След това гледаха безучастно как банките надуват балона с измислено търсене. След това самите те вземаха заеми от същите тези банки, за да осъществяват полулистическите си теории и да издържат себе си. Сами набутаха икономиката в административни затруднения и монополни формирования и задъханите икономически субекти не им остана друго, освен да се разболеят, за да могат да спасят живота си.
Безумното харчене на държавите, което продължава и сега е породено от същата тази бюрокрация, която желае да преразпределя все по-голяма част от общественото богатство. Стигнаха 1 трилион евро и продължават да настояват за повече. Направиха спасителни фондове за спасяване на банки и предприятия, а страни като Франция направо спасяваха фирми с държавни пари. Ирладското правителство похарчи парите на данъкоплатците да спасяват банките и само такива страни като Исландия успяха да покажат среден пръст на цялата тази бюрокрация - местна и европейска и отказаха да плащат за прегрешенията на частни банкери, оставени от централните банкери да си разиграват коня. И затова Исландия ще преживя кризата по-лесно - защото остави пазарът да реши проблема, а не бюрократите.

БИХ ПОВЯРВАЛ НА БРЮКСЕЛ, АКО УСПЕЕ ДА ОГРАНИЧИ СОБСТВЕНАТА СИ БЮРОКРАТИЧЕСКА АЛЧНОСТ И НАЛОЖИ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ПРАВИТЕЛСТВА ЗАБРАНА ДА ХАРЧАТ ПОВЕЧЕ ОТ 20% ОТ БРУТНИЯ ВЪТРЕШЕН ПРОДУКТ, АКО РАЗРЕШИ ИСТИНСКАТА КОНКУРЕНЦИЯ В БАНКОВАТА СФЕРА И ВЪВ ФИНАНСОВИТЕ УСЛУГИ И АКО ОГРАНИЧИ ДЕФИЦИТИТЕ В БЮДЖЕТИТЕ НА СТРАНИТЕ ОТ ОБЩНОСТТА ДО НУЛА. ИНАЧЕ ЩЕ ВЯРВАМ, ЧЕ СЕ СЪЗДАВА НОВ СЪВЕТСКИ СЪЮЗ СЪС СВОИ СОБСТВЕНИ АТРИБУТИ, СПЕЦИФИКИ И АДМИНИСТРИРАНЕ, КОИТО В ОПРЕДЕЛЕН ПЕРИОД ОТ ВРЕМЕ ЩЕ СТАНАТ ТОЛКОВА НАГЛИ, ПРОТИВОРЕЧИВИ И ОТБЛЪСКВАЩИ СЪС СВОЯТА АНТИПАЗАРНОСТ, ЧЕ ЩЕ ДОВЕДАТ ДО ПО-ГОЛЕМИ ИКОНОМИЧЕСКИ СЪТРЕСЕНИЯ И СОЦИАЛНИ КОНФЛИКТИ.  КАКВО ДРУГО ДА ОЧАКВАМЕ ОТ ЕДНА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ОБЩНОСТ?

Много противоречива фигура. Спечели Нобел за мир, а изпрати тюлените съзнателно да отнемат човешки живот. Сам прецени, че Осама знае твърде много и хората не бива нито да го чуват повече, нито да го виждат. И Обама като самият Господ взе решение кой да умре и кой да живее.

Да оставим настрана фактът, че обеща да махне затвора в Гуантанамо, а не го направи. Да оставим настрана фактът, че подслушваше всички, дори и стратегическите си съюзници от НАТО. Да оставим настрана фактът, че поддържаше онзи мракобеснически режим в Саудитска Арабия, който не разрешава на жените да показват нищо повече от очите си и остава нас, ценителите на "сухо". Че и Пазарджик в съда влязоха две такива, на които само очите се виждаха.

Здравната реформа е пред катастрофа. Все повече пари, все по-малко ефективност.
Бедните гонят 60 000 000 души.
Детройт фалира, а къщите се продават по за 15 хиляди долара.
Дълговете растат застрашително и вече превишават брутния вътрешен продукт на страната. Откакто е на власт успя да натрупа 7 000 000 000 000 /седем трилиона долара/. Резултатите са повече от очебийни. Америка става все по-неконкурентна. Свободата на икономиката е под съмнение, а източните тигри отхапват все по-голямо парче от пазара по света за сметка на Америка.  Когато Клинтън предаде властта на онзи смешник Буш, Америка беше на второ място по свобода на икономиката. Днес е на 17-то и главна заслуга имат двата мандата на Буш и този на Обама. Значи няма никакво значение той управлява Америка - дали консерватор или  демократ - важното е, че не знаят за какво става дума или знаят много добре, но работят не за американския народ, а за някой друг. Буш открито работеше за какви ли не лобита. Обама хвърля пари, за да подобри състоянието на обикновения американец, без да знаят, че и двамата различни по партийност лидери на практика закопават Америка с глупавите си идеи.

Вероятно малко хора забелязаха, че част от речта на президента беше посветена на американската жена. Открито сексистко изказване. "Да дадем на американската жена онова, което заслужава" И стотици мастити политици аплодираха това тъпо изказване. Според мен трябва да дадат възможност на американската жена да работи във въглищните мини и в петролните полета, особено там, където добиват шистов газ. Аз не разбрах какво имаше предвид Обама, но приемам, че говори за равноправие на жените, защото получавали само около 74% от това, което получават мъжете. И затова казвам, че добивът на газ е платена професия и жените трябва да се включат в него. Също и риболовът в крайния Север. Така жените ще получат по-високи възнаграждения и ще се изравнят с мъжете. Или може би не съм го разбрал какво искаше да каже - може би, че ще трябва да пренебрегнем физическите и други различия, да пренебрегнем изискванията на пазара и да плащаме повече на жените само защото са жени?

Аз питам, американските мъже не заслужават ли също уважение като американските жени? Те не трябва ли да получат това, което заслужават? Затова казвам, че речта на президента беше тъпа.

Социалистите много ги бива точно в този бизнес. Спомняте ли си как изхвърча от министерското място Румен Петков преди 6 години? Играшеше играта на Първанов, но накрая Станишев взе връх, сложи Миков за вътрешен шеф и 120 милионната сделка за тъпите лични карти стана. Колко спечели фирмата изпълнител и колко Партията велика, всеки сам да си направи сметка, след като кредитът на спечелилия не надхвърляше 50 милиона лева. А останалите 70 милиона, които получи за реализация на проекта къде отидоха.

Преди това завършиха един проект по смяна на касовите апарати и то на два пъти. И там далаверата беше за стотици милиони, защото десетки хиляди апарата бяха сменени.

Сега на ред са машините за гласуване. Ще ни изтъкват какви ли не предлози за спиране на фалшификациите на гласуването, а всъщност идеята е да се купят хиляди машини и да се изсипят десетки милиони левове за закърпване на личното и партийното положение.

Нищо съществено няма да промени машинното гласуване. Пак трябва да се тътрим до изборните урни. Пак трябва да ставаме рано или да чакаме пред посолството в Лондон и в съседните улици благоволението на бюрократите да ни пуснат да гласуваме.

ЗАЩО НЯМАМЕ ЕЛЕКТРОННО КОМПЮТЪРНО ГЛАСУВАНЕ? ЗАЩОТО ОТ НЕГО УПРАВЛЯВАЩИТЕ НЯМАТ ДАЛАВЕРА. ПЪРВО НЯМА ДА СЕ КУПУВАТ МАШИНИ И НЯМА ПЕЧАЛБА ЗА ПОЛИТИЦИТЕ.

ВТОРО, ЕЛЕКТРОННИЯ ВОТ УЧИ ХОРАТА НА ЛОШИ НЕЩА. ДНЕС ЕЛЕКТРОНЕН ВОТ, УТРЕ МОГАТ ДА ИМ ДОЙДАТ И ДРУГИ МИСЛИ В ГЛАВАТА ДА ПОИСКАТ ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ....

Естонците са насочили омразата си там, където трябва и толкова, колкото трябва. Докато ние мразим себе си, комшията, колегата, пък и този, който не познаваме, естонците са разбрали, че от омразата могат да спечелят. Произвеждат продукти, които продават по цял свят. Софтуерни решения. И помагат на други народи, като им посочат как могат да им решат административните проблеми. Стига те да искат.


Народът, който мрази бюрокрацията е естонския. Затова е решил да се оттърве от нея, като не се среща с нея. Сяда на компютъра и си решава проблема. Единствената държава в света, където можеш да гласуваш чрез компютъра в национален мащаб, това е Естония. Швейцарците са го въвели само в отделни кантони.

Ако искаш да си подадеш данъчната декларация, сядаш на ПС-то и го правиш. Ако имаш да вземаш дълг от държавата, имаш данъци за възстановяване, получаваш ги в рамките на седмица.

Ако искаш да си отвориш фирма, сядаш и за 1 минута си готов.

Ако искаш да си получиш детските надбавки - същата работа. Системата осигурява връзка на държавните социални служби с личната ти сметка в банката. Не е нужно да обикаляш институциите.

А представяте ли си, ако някой полицай ви прочете досието? Вие ще получите информация за тази случка. Ако някой доктор ви прочете здравния статус. Също ще получите информация. В кой век живеем българи?

ЕТО НА ТОВА МУ ВИКАМ ДА МРАЗИШ БЮРОКРАЦИЯТА.

В Естония цените на билетите, купени чрез мрежата са доста по-евтини от класическите билети. Операциите чрез електронното банкиране са по-евтини, от тези на гише. Системата им  X road функционира от 10 години! И предлага 2000! услуги. Затова и няма задръствания в Талин. Електронните им карти съдържат информация за здравния статус, шофьорския статус, системата за електронно гласуване, картата за транспорт и други. И със сигурност струва много по-малко от нашата тъпа система за издаване на карти, което е нищо повече от издаване на карти...

Бях поразен, като видях тарифа на една от нашите банки, според която, ако си откриеш депозит чрез интернет и електронно банкиране ще плащаш месечна такса от 6 лева, до изтичане на срока на депозита. Ако обаче отидеш на гише и ангажираш служител на банката да ти открие сметка, няма да платиш такса. За отворен депозит за 3 години таксата е по 72 лева годишно или общо 216 лева!!! И после се чудим, защо приходите от такси и камисиони като процент от общите приходи на банките доближават в някои банки нетните лихвени приходи.

И стигате до задънена улица. Непрозначни бюджети, непрозрачни разходи, непрозрачна държава.

Какво най-общо ще постигнем? Каква е целта на занятието, както се казва?

1. В голяма степен ще се реши въпроса с липсата на справедливост
2. Хората ще бъдат ангажирани масово в процеса на социализация на политиката, а оттам и на икономиката.
3. Избраните служители няма да бъдат зависими от политически и икономически интереси в такава степен.

Помислете си сега. Кой може да стане политик от висок ранг и по какъв начин става всичко? За да направиш "проект" от рода на този, който направи царя, Бойко или Бареков, ще ти трябва солидна парична подкрепа. Ако някой си мисли, че ще стане без пари - лъже се. Това са огромни вложения, които трябва някой да даде. Как мислите, дали след това "инвеститорът" няма да поиска нещо в замяна? Че в икономиката е така. Кой дава пари за едно "добро утро" или за "полза роду"?

В така предложената схема паричното участие е сведено до минимална такса за регистрация на всеки един кандидат в сайта на ЦИК. Дори и тази такса може да я няма, ако има такава обществена нагласа. Значи всеки, който иска да се предложи за някакъв пост, ще може да го направи за БЕЗ ПАРИ. Така ще имаме възможност да видим и други кандидати, освен мутрите, които гледаме сега по партийните сбирки.

Плюс това, ако наистина се приложат тези изисквания - образование - магистърски курс, най-малко 10 години управленски стаж и навършени 30 години, ще излезе, че в продължение на много десетилетия ние сме били управлявани от хора без образование и управленски опит и със стаж единствено в партийните централи.

Този процес ще отприщи невиждана енергия в избирателите. Когато хората разберат, че наистина политическите процеси зависят от тяхната воля, а не само на приказка, както е сега, те ще бъдат заинтересовани да участват. Много от тях ще положат усилия да подобрят своите умения по информатика, само и само да не останат встрани от процеса на управление на страната.

Какво ще кажем за тези, които са неграмотни и се разписват, като топят пръста си в мастило или са виждали компютър само по телевизията? Затова стигнахме до такова унизително дередже, защото милиони неграмотни хора участват активно в изборния процес и разчитат на социални подаяния, а милиони интелигентни и образовани хора стоят встрани и гледат безучастно.

Ето още един пример:

1. Избрали сме шеф на митниците;
2. След два месеца се публикува доклад за работата на митниците;
3. Разследващ журналист излъчва репортаж и прави анализ затова, че приходите от мита спадат. Възниква полемика и шефът на митниците прави изявления, които не са удовлетворителни. Създава се до обществено настроение срещу него и това няма как да не се отрази на месечния му рейтинг;
4. Ако минусите са повече от плюсовете в следващите месеци, отива се към избор на нов ръководител.
5. Да не забравя да спомена - ако в процеса на работата се установи, че определен служител нарушава закона и спрямо него са повдигнати обвинения и има осъдителна присъда, се отива веднага на нов избор.
6. Ръководителят на митниците ще се отчита пред избирателите всеки месец.
7. Простичко нали?

Ето ви още примери:

1. Избрали сме финансов министър.
2. Той внася за обсъждане в парламента годишен бюджет.
3. Парламентът може да отхвърли предложението, но може да го приеме. Накрая ние, избирателите решаваме "да" или "не".

В течение на времето отрицателните вотове за финансовия министър стават повече от положителните. Примерно - първите три мецеса има положителни вотове. Следващите 4 месеца има отрицателни вотове. Следва избор на финансов министър. Страницата в ЦИК, в раздел "финансов министър" е отворена винаги и всеки кандидат поддържа актуален статус на своето желание да бъде министър. В деня на вота, влизаме в сайта, харесваме си някое от кандидатурите и гласуваме. Печели този, който събере най-много положителни вотове. Седмица след това, влиза в Министерството на финансите и започва работа.

С течение на времето, ние избирателите можем да предизвикаме референдум и да гласуваме промяна на правилото за избор само на министър и може да наложим гласуване примерно на триумвират, които да управлява министерството и да предлага финансови закони за приемане. Всичко това е част от демокрацията и е някакъв поглед в бъдещето. Важното е да започнем да осъзнаваме, че няма по-голяма икономическа сила от ДЕМОКРАЦИЯТА и да започнем да работим за осъществяването на тази, засега казано, мечта.

Но нека да продължим с примерите. Всеки избран министър ще трябва да взема решения на кого да угоди и на кого не. Той на практика ще стане най-важният човек в държавата, защото ще предлага разпределение на обществен ресурс за милиарди. Да, ще предлага, но ако мине предложението му. Да не забравяме, че има парламент и след това народен вот.

Още повече, ако той е наистина умен и разсъдлив човек, ще направи така, че при формирането на бюджета той може да предложи на обсъждане неговите принципи и практическа реализация още преди да го предложи за гласуване в парламента и след това на избирателите.

Аз лично бих възложил да се създаде тестов модел да бюджет, който да бъде представен за неофициален вот от страна на избирателите. Примерно приходната и разходната част, като ще предоставя лесен начин на избирателите да определят те самите размера на основните пера по приходите и разходите. Толкова е простичко. Моето предложение за всяко едно перо ще бъде в колона, а в съседната колона ще бъде предложението на всеки един избирател, ако разбира се иска да попълни таблицата. Сървърът ще даде възможност да се обработят всички тези данни за секунди и в края на деня ще имам приблизителния бюджет, който гражданите искат. Така аз например мога да искам да се предвидят повече пари за образование, а граджаните да предпочетат този ресурс за отиде за здравеопазване. Това е техен избор и аз бих се съобразил с тях.

ТОЗИ НАЧИН ЩЕ ПОМОГНЕ ДА СЕ ПОСТИГНЕ НАЙ-БЕЗПРОБЛЕМЕН БЮДЖЕТ ЗА ГОДИНАТА, КОЙТО НЯМА ДА БЪДЕ СЕРИОЗНО ОСПОРВАН НИТО ОТ ПАРЛАМЕНТА, НИТО ОТ ИЗБИРАТЕЛИТЕ В КРАЙНА СТЕПЕН.И ВСИЧКО СТАВА В РАМКИТЕ НА ДЕНЯ, БЕЗ ИЗЛИШНИ РАЗХОДИ И С УЧАСТИЕТО НА ШИРОК КРЪГ ОТ ЗАИНТЕРЕСОВАНИ.

Вижте само как ще работи системата. Няколко примера.

Няма спор, всички сме за това, развитието на икономиката да бъде поставено в услуга на опазване на околната среда. Сега актуални са споровете затова, дали да се застроява крайбрежната ивица на Страджа планина. Всеки има своите права. Собствениците на земята искат да строят, за да печелят от терените. Същото искат и инвеститорите.

Друга част от гражданите искат това място да остане непокътнато, защото всички виждаме какво стана по българското черноморие - грозни гледки - бетон и тухли.

Министърът на екологията отговаря затова, да се спазват екологичните норми. Ако те не са достатъчни, може да предложи на парламента закон, който да увеличи ограниченията за строителство. Парламентът може да приеме, а може и да отхвърли закона. Последният глас е обаче на нас - избирателите. Сядаме на компютрите и казваме дали приемаме или не това, което парламентът е приел. Ако парламентът не приеме предложението на министъра, ние можем да дадем законов императив на това предложение, въпреки решението на парламента. Обратното, ако парламентът приеме предложението на министъра, ние, избирателите можем да отхвърлим решението на парламента и то да не влезе в сила. Това е пряката демокрация. Всичко става за броени минути. Сядаме на компютрите, включваме електронния подпис и си казваме мнението. Бюрократите трябва да изпълнят това, което ние казваме.

Сега имаме сложна, несправедлива и неефективна избирателна система. Това всички го виждат.

КАК Е ВЪЗМОЖНО ДА СЕ СПЕЧЕЛИ МАНДАТ САМО С 400 ГЛАСА, СЛЕД КАТО ИЗБИРАТЕЛИТЕ СА 6 000 000 ДУШИ, А ПАРЛАМЕНТЪТ СЕ СЪСТОИ ОТ 240 ДЕПУТАТИ? ЕДНО ДЕПУТАТСКО МЯСТО БИ ТРЯБВАЛО ДА "СТРУВА" 25 000 ГЛАСА. ДОРИ И ПОЛОВИНАТА ОТ ИЗБИРАТЕЛИТЕ ДА НЕ ГЛАСУВАТ, ВСЕ ПАК ДЕПУТАТЪТ ТРЯБВА ДА СТРУВА ОКОЛО 12 500 ГЛАСА. КАК Е ВЪЗМОЖНО ТОГАВА, ДЕПУТАТ ОТ ДПС ВЪВ ВИДИНСКИЯ КРАЙ ДА БЪДЕ ИЗБРАН С 400 ГЛАСА? НА ТОВА ЛИ МУ ВИКАТЕ СПРАВЕДЛИВА СИСТЕМА?

ЕТО МОИТЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯ:

1. ВСЕКИ, КОЙТО Е ЗАВЪРШИЛ СРЕДНО ОБРАЗОВАНИЕ И Е НАВЪРШИЛ 21 ГОДИНИ И НЕ МЕДИЦИНСКИ ДОКАЗАНО, ЧЕ Е ЛУД, ИМА ПРАВО ДА ГЛАСУВА. СЛЕД КАТО СРЕДНОТО ОБРАЗОВАНИЕ У НАС Е ХЕМ БЕЗПЛАТНО, ХЕМ И ЗАДЪЛЖИТЕЛНО, ЗНАЧИ БИ ТРЯБВАЛО ВСИЧКИ ДА ИМАМЕ СРЕДНО ОБРАЗОВАНИЕ. ТОВА ЩЕ ДАДЕ ЕЛЕМЕНТАРНИ ПОЗНАНИЯ ЗА ПОЛИТИЧЕСКИЯ И ИКОНОМИЧЕСКИЯ И СОЦИАЛНИЯ СТАТУС НА ГЛАСОПОДАВАТЕЛЯ И ЩЕ НИ ПРЕДПАЗИ ОТ ТОВА, НЕГРАМОТНИЦИ ДА ОПРЕДЕЛЯТ БЪДЕЩЕТО НИ И БЪДЕЩЕТО НА НАШИТЕ ДЕЦА;
2. ВСЕКИ, КОЙТО Е ЗАВЪРШИЛ МАГИСТРАТУРА, ИМА МИНИМУМ 30 ГОДИНИ, ИМА ПОНЕ 10 ГОДИНИ УПРАВЛЕНСКИ СТАЖ И НЕ ИЗЛЕЖАВА ПРИСЪДА С ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,  ИМА ПРАВО ДА СЕ КАНДИДАТИРА ЗА УПРАВЛЕНСКИ ИЗБИРАЕМ ПОСТ - ДЪРЖАВЕН, ОБЩИНСКИ ИЛИ ЗА РЪКОВОДИТЕЛ НА ДЪРЖАВНО ИЛИ ОБЩИНСКО ПРЕДПРИЯТИЕ ИЛИ НА ТАКОВА С НАД 50% УЧАСТИЕ;
3. КАНДИДАТИРАНЕТО ТРЯБВА ДА СТАНЕ СРЕЩУ МИНИМАЛНА ТАКСА, КОЯТО ЩЕ ПОКРИЕ РАЗХОДИТЕ НА ЦИК ПО ПРОВЕРКА НА ДЕКЛАРИРАНИТЕ ОТ КАНДИДАТА ОБСТОЯТЕЛСТВА. ВЕДНЪЖ ВЛЯЗЪЛ В РЕГИСТЪРА НА ЦИК, КАНДИДАТЪТ МОЖЕ ДА УЧАСТВА ВЪВ ВСЕКИ ЕДИН ИЗБОР БЕЗ ОГРАНИЧЕНИЯ.
4. ВСЯКА ГОДИНА СЕ ПРОВЕЖДАТ ИЗБОРИ ЗА ВСИЧКИ ВАЖНИ ПОСТОВЕ В ДЪРЖАВАТА. АКО В ТЕЧЕНИЕ НА ГОДИНАТА, СРЕДНОМЕЧЕННО ПРЕТЕГЛЕНИТЕ ВОТОВЕ НА ИЗБИРАТЕЛИТЕ СА ПОВЕЧЕ ПОЛОЖИТЕЛНИ, ОТКОЛКОТО ОТРИЦАТЕЛНИ, СЛУЖИТЕЛЯТ МОЖЕ ДА ПРОДЪЛЖИ ДА ИЗПЪЛНЯВА ДЛЪЖНОСТТА СИ БЕЗ ДА СЕ ПРОВЕЖДА НОВ ВОТ В КРАЯ НА ГОДИНАТА. АКО ОБАЧЕ В ТЕЧЕНИЕ НА ГОДИНАТА ИЗБИРАТЕЛИТЕ РЕШАТ, ЧЕ СЛУЖИТЕЛЯТ НЕ ИЗПЪЛНЯВА ДОБРЕ СВОИТЕ ФУНКЦИИ И МЕСЕЧНИТЕ ОТРИЦАТЕЛНИ ВОТОВЕ СА ПОВЕЧЕ ОТ МЕСЕЧНИТЕ ПОЛОЖИТЕЛНИ ВОТОВЕ, СЕ ПРАВИ ПРЕЖДЕВРЕМЕНЕН ВОТ И СЕ ИЗБИРА ДРУГ СЛУЖИТЕЛ С ЕДНОГОДИШЕН МАНДАТ;
5. ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯТА НА СЛУЖИТЕЛИТЕ СЕ ГЛАСУВАТ АН БЛОК НА РЕФЕРЕНДУМ. МОЖЕ ДА ИМА МНОГО ПРЕДЛОЖЕНИЯ. МОЕТО Е, МИНИСТРИТЕ И ДЕПУТАТИТЕ ДА ПОЛУЧАВАТ ПО 20 МИНИМАЛНИ ЗАПЛАТИ МЕСЕЧНО. ШЕФОВЕТЕ НА АГЕНЦИИ, ВЕДОМСТВА, КМЕТОВЕ И ВИСШИ МАГИСТРАТИ - ПО 15 МИНИМАЛНИ ЗАПЛАТИ. ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ, НЕВКЛЮЧЕНИ В ТОЗИ СПИСЪК - ПО 10 МИНИМАЛНИ МЕСЕЧНИ ЗАПЛАТИ. РЪКОВОДИТЕЛИТЕ НА ДЪРЖАВНИ И ОБЩИНСКИ ФИРМИ - В ЗАВИСИМОСТ ОТ ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ, НО НЕ ПОВЕЧЕ ОТ 20 МИНИМАЛНИ РАБОТНИ ЗАПЛАТИ ПРИ ДОБРИ ФИНАНСОВИ РЕЗУЛТАТИ И НЕ ПОВЕЧЕ ОТ 5 МИНИМАЛНИ РАБОТНИ ЗАПЛАТИ ПРИ ОТРИЦАТЕЛНИ РЕЗУЛТАТИ.

ПРОСТО, ЛОГИЧНО, ЕВТИНО И ЕФЕКТИВНО. КАК ЩЕ СЕ ОРГАНИЗИРА ТАЗИ СИСТЕМА?

1. САМИ РАЗБИРАТЕ, ЧЕ ТЕЗИ МЕСЕЧНИ ВОТОВЕ ЩЕ БЪДАТ ДЕСЕТКИ. ЩЕ ГЛАСУВАМЕ "ЗА" ИЛИ "ПРОТИВ" ПРЕЗИДЕНТА, ПРЕМИЕРА, МИНИСТРИТЕ, МАГИСТРАТИТЕ, РЪКОВОДИТЕЛИТЕ НА ПОЛИЦИЯТА, КМЕТОВЕТЕ, ШЕФОВЕТЕ НА АГЕНЦИИТЕ И ДЪРЖАВНИТЕ И ОБЩИНСКИТЕ ФИРМИ. ГЛАСУВАНЕТО ЩЕ СТАВА ДЕНОНОЩНО ОТ ВСЕКИ ВЪЗМОЖЕН КОМПЮТЪР ЗА ПЕРМАНЕНТНИТЕ ВОТОВЕ И В ТОЧНО ОПРЕДЕЛЕН ДЕН ЗА ГОДИШНИЯ ВОТ, АКО ДО ТОЗИ МОМЕНТ СЛУЖИТЕЛЯТ Е ПОЛУЧИЛ ПОВЕЧЕ МЕСЕЧНИ ОТРИЦАТЕЛНИ ВОТА, ОТКОЛКОТО ПОЛОЖИТЕЛНИ. ГЛАСУВАНЕТО ЩЕ БЪДЕ ЕЛЕКТРОННО. ПРЕДПОЛАГА СЕ, ЧЕ ВСЕКИ СЪС СРЕДНО ОБРАЗВАНИЕ МОЖЕ ДА РАБОТИ С КОМПЮТЪР. ЗА ТЕЗИ, КОИТО НЯМАТ СРЕДНО ОБРАЗОВАНИЕ - АМИ ДА НЕ СТЕ БЯГАЛИ ОТ УЧИЛИЩЕ.
2. ЩЕ ИМАМЕ ТОКИН ИЛИ ЕЛЕКТРОНЕН ПОДПИС ИЛИ ДРУГО РАЗПОЗНАВАЕМО И СИГУРНО УСТРОЙСТВО, С КОЕТО ДА УПРАЖНЯВАМЕ ПРАВО НА ГЛАС. ЦИК ЩЕ РАЗПОЛАГА СЪС НЕОБХОДИМОТО ОБОРУДВАНЕ - СЪРВЪРИ, КОМПЮТРИ, СТОРИДЖИ И Т.Н., КОЕТО ДА ОБЕЗПЕЧИ ТЕХНИЧЕСКИ ПРОЦЕСА. СПЕЦИАЛНА ПАРЛАМЕНТАРНА КОМИСИЯ ЩЕ НАБЛЮДАВА РАБОТАТА НА ЦИК. СМЕТНАТА ПАЛАТА ЩЕ ОРГАНИЗИРА КАКТО ФИНАНСОВИЯ, ТАКА И ТЕХНИЧЕСКИЯ ОДИТ НА ЦИК, КОЕТО ДА ГАРАНТИРА СПАЗВАНЕ НА ПРАВИЛАТА.

ЦЕНАТА НА ИЗБОРНИЯ ПРОЦЕС ЩЕ БЪДЕ НИЩОЖНА, А ЕФЕКТЪТ - ОГРОМЕН. СЪС СИГУРНОСТ ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ПРОЦЕС ЩЕ ИМА ПОВЕЧЕ УЧАСТНИЦИ, ОТКОЛКОТО Е СЕГА. НАЙ-ВАЖНИЯТ КОМПОНЕНТ ЩЕ БЪДЕ ТОЗИ, ЧЕ ИЗБИРАТЕЛИТЕ ЩЕ КОНТРОЛИРАТ ПРЯКО СВОИТЕ ИЗБРАННИЦИ. ПОСЛЕДНИТЕ НЯМА ДА СЕ ОТЧИТАТ НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ЦЕНТРАЛИ, А ЩЕ СЕ ОТЧИТАТ НА ИЗБИРАТЕЛИТЕ. НЯМА ДА ИМА ПОЛИТИЧЕСКИ ВМЕШАТЕЛСТВА И ДОГОВОРКИ В УЩЪРБ НА ИЗБИРАТЕЛИТЕ. ТОГАВА НЯМА ДА ИМА ВЪПРОСИ, КОЙ КОГО Е ПРЕДЛОЖИЛ ЗА ДАДЕН ПОСТ, КОЙ ПРЕД КОГО СЕ ОТЧИТА, КОЙ КАКВИ ИНТЕРЕСИ ЗАЩИТАВА И Т.Н. ВСЕКИ СЛУЖИТЕЛ ЩЕ СИ ПРОВЕРЯВА ДАЛИ МЕСЕЧНИТЕ ВОТОВЕ НА ИЗБИРАТЕЛИТЕ ЗА НЕГОВАТА РАБОТА СА ПОЛОЖИТЕЛНИ ИЛИ ОТРИЦАТЕЛНИ И ЩЕ СИ ПРАВИ СМЕТКАТА КАК, КОЛКО И ЗА КОГО ДА РАБОТИ. ТОГАВА ЩЕ ОТПАДНАТ ВСЯКАКВИ ГЛУПАВИ ПОЛИТИЧЕСКИ РЕТОРИКИ.