Това е текст от детски учебник. "На букварчето другарче", за първи клас,
Издателска къща "Даниела Убенова"

Автори: Ангелина Иванова Жекова, Наталия Димитрова Миланова - Огнянова - автори, 2003г.

На стр. 11, морето е нарисувано като идваща цунами вълна. Спорът е колко метра е висока.

На стр. 12, авторите внушават на децата, че "Мама е уморена".    В какво друго състояние може да е мама, освен да е уморена, нали?         

На стр. 16, авторите внушават на децата, че "Иван плеви пипер".

На стр. 17, авторите внушават на децата, че "Фани има мобифон". Нищо чудно. Книжката е издадена през 2003г., а вероятно е чакала 10 години, за да получи разрешение от Министерството на образованието. Добре е все пак, че не се казва, че Фани има длукасетъчен магнетофон.


На стр. 19, има стихотворение:

"Лети, лети пиле..." а рисунката показва една красива птичка.
Детето, с което разглеждах детското помагало ми каза, че пиле е онова, което селяните отглеждат на село и от което мама прави манджа. Логично, нали?

След това: "Лети, лети прилеп..." Да, ама няма никакъв прилеп, под красивата птичка...Откъде децата ще знаят какво е прилеп? Красивата птичка е пиле, а прилепът е нещо, което няма форма, очертания...

На стр. 22

                                                                   Жалба

Седнал Зайо до таралежа и
жално нареждал:
Добър си ми ти, побратиме! И аз
съм добър. Но от Лиса не може да се
живеее. Нужен ми е съвет...Дали да
остана в Жълта дъбрава, или...

отговорите са:
1. Бъди смел;
2. Ела при мене;
3. Помоли се на Лиса.

Направи ли ви впечатление внушението, което се създава? Има ли правилен отговор на този въпрос? Много възрастни биха се затруднили. Първо, заекът се подмазва на таралежа, като му казва неща, които не би му казал, ако не е на зор. След това, за да не остане незадоволено и неговото его, собственоръчно си признава, че и той самият не остава назад от таралежа. След това всичкото му его се изпарява и си признава, че лисицата иска да го смърмолечка. Да се прави на смел пред нея - не става. Да ходи да й се моли - също не върви. И тъй като не иска да емигрира извън Жълтата дъбрава, разчита, че таралежът ще го приюти при него. А къде в случая е добрата полиция, за да го защити?


стр. 24

                                                                За гъби
Тръгнал Гого за гъби. На прага се
замисли. /Значи първо тръгва нанякъде, като шматка и след това му идва мисълта/
В гората ли да иде, в полето ли да ги търси...
В гората е опасно.
В полето сега е пусто.
Гледа Гого - ни нагоре да върви, ни надолу.
- Е, може и без гъби да мина - реши той и се прибра у дома.

Разбрахме, че Гого е на прага, не знае накъде да тръгне и накрая се прибрал у дома. Явно процесът на прибрине е твърде кратък. Човек ей така, като си стои на прага и се мисли, накъде да хване, решава да се "върне у дома".
Попитах детето до мен, дали харесва Гого. Отговорът беше кратък - "не".

Накратко - Гого е скапаняк, страхливец и нерешителен тип. По друг начин казано той е смотаняк. Чудесен пример за подрастващото поколение е Гого!!!


На стр. 25 има стихотворение за Марко. Сега си помислете, какво олицетворява Марко?

На стр. 27 ни внушават, че Прачсо е чистник!

На стр. 28: " В планинско селце живеел беден ловец". Първо, защо "ловец"? Такава професия няма. И второ, защо "беден"? Не може ли да е богат? Сега ще го изкарат и добър и оттам, хоп - асоциация - добрите хора са бедни и бедните са добри. Чудесна пропаганда.

На стр. 30 стихотворение за малкото хипопотамче, което иска захар и халва. Но майка му не се концентрира върху същността, а набляга върху лентяйството като начин на живот на синчето. Накара го подканя да се обслужи сам. Със захар и халва естествено.

На стр. 32 Любен има проблем, ще ходи на планина. Приготвя си храна - кюфтета, пюре, лютеница и за десерт - конфитюр от дюли. И да не забрави - любимите му вафли. Страхотно нали? После имало грипна ваканция за децата...

На стр. 34 Палавниците Панайот и Йовка тайно взели шейната, вързали пред нея кучето Лайка и бегом на пързалката. Спуснали се на нея заедно с кучето, което било впрегнато в шейната! Преобърнали се и станала една...Върнали се у дома, "надули гайдите". След което кучето пледирало за това, децата да бъдат наказани с бой.


На стр. 35 има стихотворение за кънкьори. Както знаете, под път и над път в България има пързалки за кънки и кънките са национален спорт, като в Холандия и Норвегия.

Добре е все пак, че в цялата тази плява, успях да намеря зрънце, прочитайки стихотворението "Изворче вълшебно".


Изворче вълшебно у дома бълбука.
Глътка е потребно - и след миг са тука
Вълчо и Лисанка, седемте козлета,
милата Снежанка с верните джуджета...

Изворчето блика - словото се лее.
Птица яснолика сякаш в къщи пее.
С думи ме омайва, с багри ме опива,
с чудеса ме смайва, с мъдрост ми открива.

- Как да те оставя? - шепна й с въздишка
и в ръка заспивам с мойта нова книжка.

Разбрахте за какво става дума нали?  Става дума за класиката в детската литература.
Другото са напъни и както виждате от едно прочитане на цялото това помагало, не много удачни.