Ако искате една икономика да е свободна, просто я ОСТАВЕТЕ НА МИРА.


Същото е и с човешкото тяло. Колкото по-малко експерименти си правим с него, променяйки неговата химия и електромагнитен потенциал, колкото повече се бъркаме в работата на всяка една система от тялото, колкото по-малко се опитваме да влияем на клетките с неприродни методи, толкова по-уязвимо за външни и вътрешни врагове става нашето тяло и дух.


Само незамърсената с прекалено много условия икономика може да бъде свободна икономика. Само свободната икономика може да бъде ефективна икономика.


Някои ще кажат, ето, китайската икономика не е свободна, но е твърде ефективна. Средният ръст на БВП на Китай за последните 25 години е над 7%, а това е невиждат резултат за която и да е страна. Вярно е, че китайската икономика не е свободна, в сравнение с такива икономики като Австралия, Нова Зеландия, Ирландия, Швейцария...

Но също така е вярно, че скокът, който Китай направи през последните около 30 години към по-свободно икономическо общество е поразителен. Това е скок от политическо и социално мракобесие и икономика на допотопните пещи за леене на чугун в китайските села, до превръщането на Китай във фабриката на света. Скок от ниските заплати, към технологични новости и превръщането на страната от механичен производител, който реализира идеите на света, към инкубатор на новости, започвайки първо чрез системата на копиране на чуждите достижения и след това към реализацията на собствени идеи. Примерът с развитието на свръхскоростните влакове и изобщо на ж.п. транспортът, където Китай вече изпревари САЩ в технологичното приложение на новостите е показателен.
Хилядолетия наред китайците са водили войни с народи, които са настоявали да търгуват свободно с тях, но китайците са ги смятали за варвари и са отказвали да търгуват с тях. Това са монголите, японците, англичаните. Сега обаче Китай се промени и отвори към света. Така, както епохата Мейджи в Япония направи от страната икономически колос, същото със 100 години закъснение се случва и с Китай. Така, въпреки, че е икономически несвободна страна, спрямо западните разбирания, Китай е израстнал в своето разбиране за свобода твърде много, заради ниската си база, от която е тръгнал.


Направих една справка - въпреки несвободната си икономика и въпреки все още декларираната комунистическа доктрина с пазарен привкус от страна на ККП, китайската държава разпределя и преразпределя значително по-малък дял от БВП на страната, отколкото една Франция и Италия например. Ако иска да постигне жалкия растеж, реализиран от тези две икономики, Китай може да увеличи делът на държавата в БВП, така че да надмине 50%, какъвто е показателят за Франция. Ако иска да се самоубие, това е пътят. За радост на привържениците на свободната икономика, въпреки, че е управлявана от комунисти, Китай не смята да прави това поне в близко време.

Дори и те разбраха, че за да се разгърне потенциалът на всеки един човек, днес той трябва да разполага с повече свобода от вчера, а утре, с повече свобода от днес.  НЯМА УСПЕШНА ИКОНОМИКА В ДЪЛГОСРОЧЕН ПЕРИОД, ОСНОВАНА НА РАЗБИРАНЕТО ЗА ЗНАЧИТЕЛНА ДЪРЖАВНА НАМЕСА В ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ПРОЦЕСИ.

ИКОНОМИКАТА Е КАТО ЧОВЕШКОТО ТЯЛО - ИЗВЕСТНО ВРЕМЕ СЕ БОРИ С НАШЕСТВЕНИЦИТЕ /ДЪРЖАВА, ЧИНОВНИЦИ, ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОТЕЖЕТА И Т.Н./ И АКО НЕ МОЖЕ ДА ИЗЛЕЗЕ НА ГЛАВА, ВЗЕМА СИ ШАПКАТА И ЗАМИНАВА В ЧУЖБИНА ИЛИ СПИРА ДА РАБОТИ, ЗАМИРА ИЛИ НАПРАВО УМИРА.

Нека сега да видим, дали върховният "главнокомандващ" работи по този въпрос.


Колко изявления и действия е направил Президентът по този въпрос?


Колко изявления и действия е направил Премиерът по този въпрос?


Как се е отразило на народното здраве това, което прави министърът на здравеопазването?


Какво е направил министърът на образованието, за да могат подрастващите да не растат, както ние сме растяли - необразовани и невъзпитани, незнаещи нищо за човешкото устройство и това, как да опазим и подобряваме собственото си здраве?

Какво е направил министърът на спорта за нашето здраве или той  по-скоро се интересува от медалите на елитните ни спортисти?



Задавам въпроси, на които всички знаем отговорите. Опитваме се да се спасяваме поединично. Но както е поединично спасението, така поединични са и РЕЗУЛТАТИТЕ от това спасение. Демек почти никакви.


Затова правя следното изявление: ПРАВИТЕЛСТВОТО Е ОПАСНО ЗА ВАШЕТО ЗДРАВЕ и колкото по-рано осъзнаете това, толкова шансовете за индивидуално и обществено спасение ще бъдат повече. Не знам дали си струва тогава да плащаме за него, което е опасно за нашето здраве.

Защо ни е "произвел" така Върховният разум?


Защо е допуснал така да се разрушава една толкова съвършена физически и духовна машина, като човека?


Гледам днес стотици и хиляди хора, които вървят по улиците на големия град. Леле колко утрепан народ. Народ движен напред основно от изискването за храна, пиене, сране и пикане.

Прегърбени и смачкани хора.


Гледам как на един Господ му е дал, дал, че се е олял, а на другия е забравил да "завърши" процеса. Заложил му е програма да е смачкан и скапан и не да изживее живота си, а да го преживее някак си.


Държавата изобретение божие ли е или е работа на дявола?

Може ли ръката на Господ да е толкова всемогъща, че да създаде държавата като институция и ако да, защо да го прави, пускайки дявола да й е консултант?

Нека така да го кажа. Ако БВП на страната ни е 80 милиарда, а това знаете, че е общият обем на произведени стоки и услуги, би трябвало от тези 80 милиарда в крайния баланс на фирмите да останат не повече от 10% нетна печалба. Или това са 8 милиарда лева. Това са приблизителни данни.


Ако държавата акумулира около 40% от оборота на стоки и услуги под различна форма, то тя реализира значително по-голяма "печалба" от всички фирми взети заедно.

Централизираната система за акумулиране на голяма част от приходите на фирмите от държавата, "гарантира", че колкото по-високо стои някой в хранителната държавна верига, толкова по-голям разпоредител на бюджетни средства е той и колкото по-централизирано е това звето, толкова притегателната сила за изсмукване на пари в посока на центъра е по-голяма.


Гледах един репортаж за някакво свлачище над Кричим. Излиза кметът на града и казва, че няма финансов ресурс, за да разчисти свлачището. Само си помислете, докъде държавата е докарала общинските бюджети - да нямат пари, за да се справят с одно свлачище. Нямат пари да направят елементарен мост на река, която е 5 метра широка. Нямат пари за пречиствателни станции. Нямат пари за водоснабдяване. Нямат пари за възстановяване на пътната настилка в населените места. Нямат пари за училища и детски градини. Нямат пари.


Колкото по-голям е делът, който държавата акумулира от БВП и разпределя по свои съобръжения, колкото е по-голяма централизацията на тази акумулация, толкова по-бедни са населените места, които стоят далеко от центъра.

Ако отново сравним държавата с човешкия организъм, това означава, че сърцето, ръцете и краката /фирмите/ произвеждат едни стоки и услуги и реализират едни обороти, мозъкът /държавата/ се намесва и средствие на акумулира важна енергия, която се разпилява в напразни очаквания, излишни емоции и явна несправедливост, което донася затлачване на важни ЛО пунктове по човешкото тяло и предизвиква проблеми с потока от енергия.  Някъде по меридианните пътища става затлачване и енергията не тече както трябва. Държавата акумулира твърде много енергия и нормалният процес на възпроизводство на човешкото тяло е нарушен. Когато вземаш твърде много от една система, без да се интересуваш от това какво е нужно за нейното възпроизводство, ти я обричаш на гибел.


Нали знаете, че гущерите могат да възстановят части от тялото си и по-специално част от опашката?


ПРИМЕРЪТ С ДЪРЖАВАТА ТУК Е ПОКАЗАТЕЛЕН. ДЪРЖАВАТА ЗНАЕ, ЧЕ МОЖЕ ДА ОТСЕЧЕ ЧАСТ ОТ ОПАШКАТА НА ГУЩЕРА, БЕЗ ДА УБИВА ГУЩЕРА, НО В ЖЕЛАНИЕТО СИ ДА ОТКЪСНЕ ВСЕ ПОВЕЧЕ И ПОВЕЧЕ ОТ ТАЗИ ОПАШКА, ЗАСТРАШАВА ЖИВОТА НА САМОТО ЖИВОТНО. Е НЯМА КАК ДА РАЗПОЛОВИШ ГУЩЕРА ОТ КРЪСТА И ДА ОЧАКВАШ ТОЙ ДА СЕ ВЪЗСТАНОВИ. ДЪРЖАВАТА ГУБИ МЯРКА В "ОТКЪСВАНЕТО". НЯКОИ НЕ ИЗДЪРЖАТ И НАПУСКАТ ДЪРЖАВАТА. ДРУГИ СЕ ПРИМИРЯВАТ И Я КАРАТ КАКТО ДОЙДЕ. А ТАКА ИКОНОМИКА НЕ СЕ ПРАВИ. "КАКТО ДОЙДЕ" НЕ Е ПРИНЦИП, КОЙТО МОЖЕ ДА ВОДИ КЪМ УСПЕХ ЕДНО НАЦИОНАЛНО СТОПАНСТВО. КОЛКОТО ПО-НАГОРЕ ДЪРЖАВАТА ОТСИЧА ОПАШКАТА НА ГУЩЕРА, ТОЛКОВА ПО-ГОЛЯМА Е ОПАСНОСТТА ДА ЗАГУБИ ЗАВИНАГИ ДОНОРА СИ.

Вместо да се чудим, как така малки като територии икономики - Сингапур, Хонг Конг, Южна Корея, Тайван, са толкова успешни през последните десетилетия, отговорът е ясен - държавата участва с не повече от 20% в разпределението на БВП. А защо Япония тъпче на едно място вече повече от 20 години? Защото държавата се е намесила толкова много в живота на обществото, че то е заприличало на социалистическо тип общежитие - малко по-богато от познатото нам, но все пак социалистическо и само природната отдаденост на японците към работата и задълженията си, вкоренени от столетия, не допускат икономиката им да се разпадне от толкова много "държавност" в нея.




За целите на настоящото изследване, под "гущер" се разбират тези, които "снасят" на държавата голяма част от това, което изкарват с труда си, с предприемаческия си усет или с късмета си в една толкова порочна икономическа среда.

Страхът на народа води до неговото поробване.


От медицинска гледна точка, страхът това е рак. Ракът, освен физиологически процес е и психологически такъв. От психологична гледна точка, ракът е 100% продукт на страха.


Разбирате ли връзката? Робство и рак. Обществото е поробено, тялото е болно от рак. Обществото ни умира, също като болен от рак. Загубени са моралните устои на самото общество. Силата е акумулирана в правителството. То разполага със СИЛАТА. Силата да се разпореждаш с милиони съдби. Всяка съдба, която е попаднала в това разпореждане, се поврежда, мутира и изражда. Така се израждат поколения, така се изражда цял един народ. Загубва се чувството за справедливост. Загубва се чест и достойнство. Загубва се природното в човека и остава ЧОВЕШКОТО. Няма нищо по-лошо от ЧОВЕШКОТО в човека. Защото никое животно не унищожава съзнателно своя хабитат.


Правителството създава свои правила, които налага насила на населението, използвайки страхът, като средство за прокарване на своите цели. И независимо от това, че хората в това или онова правителство могат да са различни и са различни в повечето от случаите, правителството като че ли живее собствен живот и прилича на някаква неземна институция за контрол над масите, за контрол над поведението на милиони, за отнемане на техните права и свободи и подчиняването на поведението на същите тези милиони хора на своята воля.

Първата и най-важна стъпка на хищника е извършена. Страхът е обладал жертвата. Той е парализирал сетивата. Останалото е лесна работа.

Затова политическата мафия иска хората да се страхуват.


Мафията печели от страха, независимо дали под мафия се разбира някаква частна групировка или правителството.


Мафията на частните групировки не е толкова страшна. Страшното е комбинацията между мафията на часните групировки и мафията, наречена държавна власт.

...което е в синхрон с друго право на избор.


Значи правото на избор е свободно, ако не противоречи на друго право на избор.


Тоест, нашата свобода завършва там, където започва свободата на другия.


Може ли простият човек да бъде свободен?


Може ли човек, който не осъзнава нито своето предназначение, нито границите на собствената си свобода, нито границите на свободата на другите, да бъде свободен?


Може ли държава, населена с прости хора да бъде свободна?


Може ли свободна държава да е населена с ПРОСТО несвободни хора?


Какво свободно право могат да имат ПРОСТО несвободните хора?


Може ли простите хора да осъзнават предимствата на свободата, след като не осъзнават недостатъците от нейната липса?


Моят баща, мир на праха му, поддържаше по енерция един скапан строй. Не го правеше заради убеденост. Правеше го, защото и други го правеха. Правеше го по инерция. ПРОСТО поддържаше една система, не защото осъзнаваше това, което прави, а защото и "другите го правеха".

Не беше ПРОСТ човек, след като каза веднъж, че робството е продължило много столетия, защото СЪС ВСИЧКО СЕ СВИКВА. Дори и с робството.

Не осъзнаваше свободата в степен, която да го накара да потърси и други възможности за изживяване на живота си. Често ми говореше, че е имал шанс да избяга в Гърция през 1956г., но не го е направил. Сега знам защо. Не е заради това, да не изложи на риск близките си. Защото не е осъзнавал необходимостта да бъде свободен и да има различно право на избор, различно от това, което някой друг е избрал вместо него.

Ако тогава е имало Желязна завеса. Ако е имало безжалостна пропаганда и се е насаждал неистов страх, който е целял да отнеме и малката искра надежда, че изборът на всеки може да бъде различен от предварително определения от властта, сега нямаме основание да изричаме и да си помисляме за подобни оправдания.

Нямаме основание да твърдим, че не знаем, че не сме чули, че не сме видели, че сме неосведомени. Трябва да реализираме правото си на избор, зачитайки правото на избор и на другите.

Да започнем от това, да осъзнаем колко сме прости и да продължим напред...защото простите хора могат да сътворят само слаба държава.

Задавам въпроса, как оцелява тази организация ли е, държава ли е?

1. САЩ водят война срещу ИД;
2. Иран водят война срещу ИД;
3. Асад води война срещу ИД;
4. Йордания е във война с ИД;
5. Франция е във война с ИД;
6. Хамас воюва с ИД;
7. Кюрдите воюват с ИД;
8. Ирак воюва с ИД;
9. Египет воюва с ИД.

Да не говоря, колко други държави като Япония, Австралия и коя ли още не държава дават пари за подпомагане на операциите срещу ИД.Коя държава или организация не воюва с ИД? Какво става бе хора, каква е тази държава, която цял свят воюват с нея и не могат да я победят. Държава, която няма авиация, морска пехота, кораби и подводници.

Или тази държава наистина е много яка или другите държави вече не струват. Обясненията, че ИД получавала по 3 милиона долара дневно от продажбата на петрол не върши работа, защото това обяснение беше направено при 90 долара на баред. Сега цената е наполовина и тези пари не са достатъчни за финансиране на такава структура.


Или някой не иска този проблем да бъде разрешен, за да не остане без работа.

Между другото, като гледам лицата на джихадистите, това са млади хора, които нито са изкарвали пари през живота си, нито са плащали данъци. Прости и отритнати от обществото хора, които трябва да изпъкнат по някакав начин. Затова са толкова жестоки. Хора, които не са давали живот, лесно могат да отнемат живот.


Колко деца е оставил Хитлер Колко деца има Мао? Колко деца са оставили камбоджанските главорези Пол Пот и Йенг Самрин?