Не става дума само за очакванията, които имаме спрямо децата ни. От тях искаме винаги повече, отколкото могат да ни дадат. Не, не като пари и внимание, а като успехи в живота. Дори в един момент се отказваме от липсата на тяхното внимание, само и само да са "успешни", за да можем да се похвалим с техните успехи пред близки, познати и приятели. Като че ли това започва да става смисълът на живота ни, когато децата отраснат и станат зрели мъже и жени. ЗАБРАВЯМЕ ЗА СОБСТВЕНОТО СИ РАЗВИТИЕ, ПОКРАЙ РАЗВИТИЕТО НА ДЕЦАТА. ЗАБРАВЯМЕ, ЧЕ ОТГОВОРНОСТИТЕ НИ КЪМ ТЯХ НЕ НИ ОПРАВДАВАТ, ДА НЕ ПОЛАГАМЕ УСИЛИЯ ЗА СОБСТВЕНОТО СИ РАЗВИТИЕ.

Но както и да е, тези взаимоотношения - родители - деца, са само част от поставения въпрос. Разбрахме вече, че неизвървяния от нас път, сме го "запазили" за децата си, за добро или за лошо. Просто от самото им раждане сме начертали техния път и с годините не знаем къде да спрем, за да констатираме, че техният път може и да се различава от нашия. Но живеейки в едно НЕСВОБОДНО ОБЩЕСТВО, където и двете системи - политическата и семейната, не предполагат извисяване на духа и добри възможности за преследване на мечтите, установяваме, че младите нито са толкова надъхани да правят чудеса, нито дори са ориентирани какво изобщо искат от живота и КАКВО СА ГОТОВИ ДА ЗАПЛАТЯТ, ЗА ДА ГО ПОЛУЧАТ.


Материализирането на отношенията родител - дете, впоследствие се пренася във взаимоотношенията между порасналите деца, техните връсници, институциите и обществото като цяло.

ВИЖДАЛИ ЛИ СТЕ ДЕТЕ ДА СЕ КЪСА ОТ РЕВ, ЗАЩОТО ИСКА НЕЩО? Всеки е виждал такова нещо. Ако не става дума за медицински проблем /но и той е проблем преди всичко на несъвършенството на духа и след това на тялото/, става дума да материална претенция, която крещящото дете иска да се удовлетвори. Още от самото му раждане, ние не говорим с детето като с истински човек, а като с нещо, което трябва да бъде задоволено. Но заразлика от животното, което иска само храна и вода, човек иска и други неща. Залисани в удовлетворяването на първичните житейски нужди като храна и вода, забравяме, ЧЕ ВСЯКО ДРУГО ЗАДОВОЛЯВАНЕ НА КАКВАТО И ДА Е ДРУГА НУЖДА, ТРЯБВА ДА БЪДЕ ДИСКУТИРАНО С ДЕТЕТО, НЕЗАВИСИМО ОТ НЕГОВАТА ВЪЗРАСТ. По време на първата година след раждането на детето ми, бях тотално неподготвен да бъда баща. И КОЙ ДА МЕ НАУЧИ? НИТО СЕМЕЙСТВОТО ДАВА ДОСТАТЪЧНО НАДЕЖДНО ОБРАЗОВАНИЕ И ВЪЗПИТАНИЕ, ЗАТОВА КАК СЕ ГЛЕДАТ ДЕЦА, НИТО ГОДИНИТЕ, КОИТО СА ТОЛКОВА МАЛКО, ЧЕ ОПИТЪТ ПО-СКОРО ИЗГЛЕЖДА КАТО ИЛЮЗИЯ, ОТКОЛКОТО КАТО РЕАЛНОСТ, СА НАПРАВИЛИ ПРОЦЕСА ЕФЕКТИВЕН И ДОСТАТЪЧНО НЕБОЛЕЗНЕН.

Снощи водих спор с жена ми. Тя като бивша учителка, твърдеше, че е най-важното нещо да научиш едно дете да чете и пише. Това е голямата заблуда, в която просветителите още от времето на Възраждането поддържат. НАЙ-ВАЖНОТО НЕЩО Е ДА ПРОИЗВЕДЕШ ЧОВЕК, А НЕГОВОТО ПРОИЗВОДСТВО НЕ Е ТОЛКОВА ЛЕСНА РАБОТА. НЕ Е ДОСТАТЪЧНО ДА НАПЪЛНИШ ВЛАГАЛИЩЕТО НА ЕДНА ЖЕНА СЪС СЕМЕННА ТЕЧНОСТ И ТОВА ДА Е ЗА ТЕБ "ЧУДОТО НА ПРИРОДАТА".

Човек се създава тогава, когато успеем да направим точния баланс между материалните претенции за храна и вода и останалите претенции. УСТАНОВЯВА СЕ, ЧЕ ЧОВЕШКОТО ОБЩЕСТВО Е ТОТАЛНО ОБЪРКАНО В ОСЪЩЕСТВЯВАНЕТО НА ДВЕТЕ НАПРАВЛЕНИЯ - ТОЛКОВА СМЕ НЕУКИ, ПРОСТИ, НЕОБРАЗОВАНИ И НЕ ЗНАМ ОЩЕ КАК ДА ГО КАЖА, ПО ОТНОШЕНИЕ НА ОСИГУРЯВАНЕТО НА ХРАНАТА И ВОДАТА КАКТО ЗА ДЕЦАТА СИ, ТАКА И ЗА НАС САМИТЕ, ЧЕ СЪЗДАВАМЕ РЕД ЛИЧНИ ДИСКОМФОРТИ, ДА НЕ КАЖА СТРАДАНИЯ САМО КАТО РАЗГЛЕЖДАМЕ ТОЗИ ПРОСТ И ИНСТИНКТИВЕН ПОРИВ НА ВСЯКО ЖИВО СЪЩЕСТВО, НЕЗАВИСИМО ОТ ТОВА ДАЛИ СТАВА ДУМА ЗА ЧОВЕК ИЛИ ЗА ПО-ПРОСТО ОТ НЕГО СЪЩЕСТВО. КАКВО ОСТАВА ЗА "ДРУГОТО", КОЕТО ВКЛЮЧВА ВСИЧКО ОСТАНАЛО, ОСВЕН ХРАНАТА И ВОДАТА.

Ето ви малко теми за разговор:

1. Мислите ли, че на едно дете може да се говори на Вие, когато още е в утробата на майка си?;
2. Мислите ли, че сте готови да дадете живот и че няма да пренесете върху този живот необразоваността си, некомпетентността си, липсата си на опит и т.н. и ще се наложи да изживявате наново личните трагедии на мнозина, за които опитът е "падане и ставане в калта, докато се научат"?;
3. Не сте ли си задали въпроса, ако не сте намерили себе си, как ще помогнете на другите, които идват след вас и са беззащитни, как да намерят себе си?;
4. Не сте ли си задавали въпроса, че в битката с материалността сте изгубили духовността и смисъла на живота, преди още да сте го осъзнали и като капак на всичко това, дори и не сте постигнали и онова простичко нещо, към което сте се стремили - храна и вода?

ПРИРОДАТА Е ПРОСТИЧКО УСТРОЕНА. ВСЯКО ЖИВО СЪЩЕСТВО, С ИЗКЛЮЧЕНИЕ НА ЧОВЕКА ИМА ЕДНА ОСНОВНА МИСИЯ - ДА ОСИГУРИ ХРАНА И ВОДА И ДА НАЛОЖИ ФИЗИЧЕСКИТЕ СИ КАЧЕСТВА, ОСИГУРЯВАЙКИ ПОКОЛЕНИЕ. ВСИЧКИ ДРУГИ ЖИВОТНИ НЕ ПРОИЗВЕЖДАТ ХРАНА. КОГАТО ЕДНО СЪЩЕСТВО ЗАПОЧНЕ ДА ПРОИЗВЕЖДА ХРАНА, ТО ДЕГРАДИРА ОТ ПРИРОДНА ГЛЕДНА ТОЧКА.

ЕДИНСТВЕНОТО ЖИВОТНО В СВЕТА, КОЕТО УБИВА БИЛО ЗА ПОЛУЧАВАНЕ НА ПОВЕЧЕ ПРАВА, КАТО ВЛАСТ НАПРИМЕР, БИЛО ЗА УДОВОЛСТВИЕ ИЛИ БЕЗ НЯКАКВА ПРИРОДНА ПРИЧИНА - ОСИГУРЯВАНЕТО НА ХРАНА И ВОДА, ТОВА Е ЧОВЕКЪТ. ТОЙ ПРИТЕЖАВА ОГРОМНА СИЛА И ВЪЗМОЖНОСТИ. ДАЛИ ТОЗИ ЧОВЕК ЩЕ ОСЪЗНАЕ, ЧЕ КОЛКОТО ПО-БЛИЗКО СТОИ ДО ПРИРОДАТА, КОГАТО УДОВЛЕТВОРЯВА ИЗКОННИТЕ СИ НУЖДИ ОТ ХРАНА И ВОДА, ТОЛКОВА ПО-БЛИЗКО ЩЕ БЪДЕ ДО ПРИРОДНИЯ ЗАКОН И ЩЕ ОСТАВИ ЗДРАВО И НАДЕЖДНО ПОКОЛЕНИЕ. КОЛКОТО ПОВЕЧЕ СЕ ОТКЛОНЯВА ОТ ТОЗИ ПЪТ, ТОЛКОВА ПОВЕЧЕ ЩЕ ЗАТЪВА В ТРЕСАВИЩЕ ОТ ВЪПРОСИ, НА КОИТО НЯМА ДА НАМЕРИ ОТГОВОР И ЩЕ ВЪРВИ ПО ПЪТЯ НА СВОЕТО САМОУНИЩОЖЕНИЕ.

НИКОЕ ЖИВОТНО НЕ ИСКА НЯКОЕ ДРУГО ЖИВОТНО ДА ИЗМИНЕ НЕГОВИЯ ПЪТ. САМО ЧОВЕКЪТ МОЖЕ ДА ИСКА ТАКОВА НЕЩО.  САМО ЧОВЕКЪТ ИЗПОЛЗВА КАТАЛИЗАТОР, ЗА ДА НАКАРА ДРУГ ЧОВЕК ДА ЗАБЪРЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕТО НА МЕЧТИТЕ МУ. ТОВА СЕ ПОЛУЧАВА, ЗАЩОТО ЖИВОТИНСКОТО НАЧАЛО ОТДАВНА Е ЗАКЪРНЯЛО В НАС. ИМАМЕ СИ И ХРАНА И ВОДА. ДОСТАТЪЧНО, ЧЕ ДА СЕ ПРЕВЪРНЕМ В ТОЛУПИ. ГОВОРЯ ЗА ТАКА НАРЕЧЕНИЯ ЦИВИЛИЗОВАН СВЯТ, КОЙТО ПРОИЗВЕЖДА ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО МУ Е НУЖНО. КАК ИСКАМЕ ТОГАВА ОТ ТОЛУПИ ДА ОСЪЩЕСТВЯВАТ МЕЧТИТЕ СИ. ТА ТЕ НЯМАТ МЕЧТИ. КАКТО И НИЕ. ИНАЧЕ БИХМЕ ГИ ОСЪЩЕСТВИЛИ. МЕЧТИТЕ НА ХОРАТА СЕ ОСЪЩЕСТВЯВАТ ПОСРЕДСТВОМ НЕЩО, КОЕТО В ГОЛЯМА СТЕПЕН ГО ИМА И ПРИ ЖИВОТНИТЕ, НО БЕЗ ТЕ ДА ГО ОСЪЗНАВАТ - СВОБОДАТА ДА ПЛУВАШ В ЖИВОТА. КАК СИ МИСЛИТЕ, АКО ЗАТВОРИТЕ САМО ЗА НЯКОЛКО ЧАСА ДИВО ЖИВОТНО В КЛЕТКА И СЛЕД ТОВА МУ ОТВОРИТЕ ВРАТАТА, ДАЛИ ЩЕ ИЗБЯГА НАВЪН ИЛИ ЩЕ СИ СТОИ НА СИГУРНО МЯСТО? АКО ДЕЦАТА НИ СА ЗАТВОРЕНИ В НАШАТА КЛЕТКА, ОТГЛЕДАНИ В ТАЗИ КЛЕТКА, КОЯТО ИМ ОСИГУРЯВА ХРАНА, ВОДА И ДРУГИ НЕЩА, ДАЛИ ЩЕ ИЗБЯГАТ ОТ ТАЗИ КЛЕТКА БЕЗ НАША "ПОМОЩ"?