1. Учители;
2. Лекари;
3. Държавни чиновници;
4. Други служители на държавна или общинска заплата.
Обществото има нужда от тези професии и то голяма. Ама няма нужда от сигурни професии. Пробвал съм да посадя борче в саксия. Откъснах го горкото от 1500 метра височина в Родопите. Беше съвсем малко. Знам, че е грешка и не трябваше, ама понякога човек върши глупости. Опрадавах се с това, че в миналото като дете съм участвал в две кампания по засаждане на борчета и две съботи и недели се утрепах да правя дупки. Та да не се отплесвам, така се грижих за него, ама горкото се изкриви като макарон след варене. Не стана нищо от него. ЗАЩОТО НЕ СЕ БОРЕШЕ ЗА ЖИВОТА СИ. ЗАЩОТО МУ ПРЕДЛОЖИХ СИГУРНОСТ И ТО БЕЗ ДА ГО ПИТАМ.
Сигурните професии правят икономиката несигурна. Ако искате да опитате и имате частна фирма, предложете на един учител 30-40 % повече пари, от учителската му заплата, да видите дали ще дойде да работи в частния бизнес. Но става дума за човек, който има и качества да се справи с предизвикателствата на съвременния бизнес. Аз имах два такива случаи. Ако учителят получава 700 лева заплата и в същото време дава частни уроди - има предостатъчно свободно време, какво ще го накара да направи тази промяна. Рахат му е работата, учи някакви деца, къде запомнили, къде не, няма нужда всеки ден да се бори за работата си. Защо да прави тази трансформация? Да не е луд. Държавата всичко му осигурява. Колко от вас са чували за уволнен учител, заради некадърност? Все едно е аптека на кръстопът да фалира.
Та изводът е колкото повече сигурни професии има една държава и колкото повече хора са привлечени от тази сигурност, толкова по-малко конкуренция има за работните места и толкова по-нискокачествен продукт се предлага като резултат от тази сигурност. Не става дума да отидеш в другата крайност и да опънеш петълата от стрес. Ама си помислете, за да изкараш 700-800 лева като работник в частния бизнес, трябва наистина да опъваш каиша и не ти се полагат два месеца почивка през лятото и половин месец през зимата. Нито пък имаш време за частни уроци. Някои се оправдават с любов към професията, аз добавям и доза тарикатлък. Ама така стоят работата с държавните сигурни професии.
Това е технически речник. Става дума за "забравени" пари, след като си наредил теглене от банкомат. Случва се. Задремеш, блееш нанякъде, липса на концентрация, минат 15 секунди и хоп, машината си прибира парите. На теб ти остава да отидеш в банката и да кажеш - "Съжалявам много, бях пълен кретен и не си взех парите". След което следва процедура и си получаваш парите обратно в определен срок. Ама заради невнимателността си отваряш работа и на себе си и на банката.
Така както често не успяваме да си дръпнем парите,навреме, за което са предвидени 15-те секунди, така и не успяваме навреме да се оттървем от тези, които сме избрали да ни ръководят. Българският избирател тотално е на режим "забравени пари". Не реагира бързо, да си вземе своето навреме. Но за разлика от банката, която връща на блямбата парите, чиновниците и политиците нищо не връщат назад.
Затова нека да реагираме навреме и не чакаме 4 години, за да си вземем своето, защото пропускаме възможности, набутваме се с разходи и си губим времето да се разправяме.
Виж за това не съм се досетил. Конституцията не била готварска книга, за да може всеки да се рови в нея, когато има нужда от рецепти.
1. Кой има правото да се рови в конституцията?
2. Трябва ли някой да има право, за да се рови в конституцията?
3. И защо ни е конституцията, ако там няма наистина РЕЦЕПТИ за по-добър живот?
Там е проблемът, че конституцията НЕ Е ГОТВАРСКА КНИГА. Ако беше такава, щеше всичко да е ясно описано с права и задължения. Да ама българската конституция не е готварска книга. Де да беше така. Готварските книги са много полезни, дават рецепти, за удовлетворяването на нашите вкусови потребности.
Конституцията обаче е вредна, защото деформира общественото възприятие и отнема свободата на личността, като предоставя свобода единствено на държавата. СВОБОДАТА ДА СЕ „ГРИЖИ” ЗА ВСИЧКИ НАС.
Интересно ми е, само аз ли виждам това или хората са наистина слепи и не виждат, че конституцията ограничава основните права на гражданите – правото да бъдат свободни – и икономически и политически, правото да получат физическа защита и защита на собствеността си, правото да участват пряко в управлението на страната. Ние не даваме нотариално заверени пълномощни, когато пращаме свои пратеници в парламента и това е лицемерието на конституцията. Те решават вместо нас, без да сме ги упълномощили изрично за това. И правят какво си искат, в собствена изгода, разбира се.
А резултатът от всичко това е известен – отчуждение на народа от управлението на страната, икономически проблеми, изостаналост…
Във всяка една международна класация се мъкнем като някакви ОТРЕПКИ на опашката. Ако не се лъжа само по свобода на финансовите транзакции сме някъде под 50-та позиция. Всичките други "постижения" са в категорията "Африка".
Дотам ни докара ПАРТИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ПОЛИТИЦИ И ЧИНОВНИЦИ. Станахме разногледи - десните са леви, левите са десни, центристите са и леви и десни. Десните не правят друго освен да продават имущество на държавата. Левите намаляват данъците. Десните ги вдигат. Центристите са като някакви арбитри на целия този цирк. И въпреки това продължаваме да ходим на избори, като някакви мазохисти.
