Кои са крадците на Европа - циганите, които крадат каквото им попадне пред очите или гърците, които не си връщат кредитите?
Три простички социални и икономически истини, които доведоха Гърция до икономически крах:
- · За последните 17 години, показателят „държавни разходи” е с по-лоши параметри от средното за света. Гръцката държава вече харчи повече от 50 % от Брутния вътрешен продукт на страната.
- · За последните 17 години, показателят „свобода на труда” е с по-лоши параметри от средното за света. Съществено влошаване е отбелязано през последните 4 години. Гърция е класифицирана като държава с репресивен режим, когато става дума за гарантиране на свободата на труда.
- · За последните 17 години, показателят „свобода от корупция” бележи тенденция на влошаване. За 2011 и 2012г., гръцката държава е на нивото на българската държава по корумпираност.
НЯМА КАК ЕДНА ИКОНОМИКА ДА НЕ „ЗАГАЗИ”, АКО СЕ КОМУНИЗИРА В ТАКАВА СТЕПЕН. СЕВЕРНИТЕ ИКОНОМИКИ СЪЩО ИМАТ ГОЛЯМА КОНЦЕНТРАЦИЯ НА ОБЩЕСТВЕН РЕСУРС В ДЪРЖАВАТА И В ГОЛЯМА СТЕПЕН РЕПРЕСИВЕН ПАЗАР НА ТРУДА, НО ТАМ ПРАВИТЕЛСТВАТА ПОНЕ ХАРЧАТ ОНОВА, КОЕТО СОБСТВЕНИТЕ ИМ НАРОДИ ИЗКАРВАТ, А НЕ ЗАЕМНИ ПАРИ, ЗА РАЗЛИКА ОТ ГЪРЦИТЕ.
НИВОТО НА ДЪРЖАВНИТЕ РАЗХОДИ НА СЕВЕРНИТЕ ЕВРОПЕЙСКИ НАРОДИ Е ТВЪРДЕ ВИСОКО И ВСЕКИ ИКОНОМИСТ СПОКОЙНО МОЖЕ ДА ТВЪРДИ, ЧЕ ТОВА Е ТИПИЧНО СОЦИАЛИСТИЧЕСКА СИСТЕМА ЗА РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА БЛАГАТА. ТАЗИ СИСТЕМА ОБАЧЕ, ПОНЕ ЗАСЕГА, НЕ ПОРАЖДА ТАКА НАРЕЧЕНИТЕ СЪПЪТСТВАЩИ ПРОБЛЕМИ – НАПРИМЕР КОРУПЦИЯТА. АКО В ЕДНА ЮЖНА СТРАНА НА ЕВРОПА ИМА ТОЛКОВА МНОГО ПАРИ, АКУМУЛИРАНИ И ХАРЧЕНИ ОТ ДЪРЖАВАТА, ТОВА НЕМИНУЕМИ БИ ДОВЕЛО ДО ПОВИШЕНИ НИВА НА КОРУПЦИЯ, КАКЪВТО Е СЛУЧАЯТ С ГЪРЦИЯ.
Страни като Норвегия, Финландия и Гърция изглеждат като репресивни от икономическа гледна точка, режими. При едни държави /Гърция/, намесата на държавата в разходването на брутния вътрешен продукт оказва пагубно влияние върху икономиката, докато при други /Норвегия и Финландия/ става тъкмо обратното, поне засега. Вероятно тези аномалии се дължат и на специфичните социални отношения, съществуващи в северните народи. Тази антипазарна политика на държавата там не води до намаляване на конкурентноспособността на икономиката.
Както вече казах обаче, северните държави харчат преди всичко пари, изкарани от населението, а гръцката държава поддържаше високия стандарт на жителите на страната чрез заемане на чужди пари, които следствие на слаб или никакъв контрол не носеха доходи или приходите от техния оборот те бяха недостатъчни, за да покрият главниците и лихвите по дълга. Типичен пример в това отношение са инвестициите в атинското метро, което глътна 2 милиарда евро, а след това гражданите на Атина в повечето случаи се предвижваха, без да плащат билети. Същото е и с издръжката на надземния транспорт, който разходваше 5 пъти повече средства, отколкото бяха приходите. Да не говорим за измамите, свързани с еврофондовете и с фондовете за подпомагане на социално слаби граждани. Милиони гърци получаваха неправомерно пари от държавата, без да са инвалиди, слепи или крайно нуждаещи се хора. Е така не може да функционира една икономика и не е необходимо да си икономист, за да го разбереш.
Явно е, че южните народи имат повече развита индивидуалност от северните и тя трябва да се използва и развива, за да може икономиката да прогресира. Социалната политика в Южна Европа се разбира като откровено крадене, получаване на социални помощи и живеене на гърба на обществото.
Развитието на индивидуалните качества на индивида и откритото прилагане на политика на неутралност към исканията на гражданите, освен в условията на крайна нужда - това е решението за Юга.
По-малко държавни разходи, което ще доведе до по-малко корупция.
По-малко администрация. Явно е, че примерът с многобройната и ефективна в същото време държавна администрация в Дания, Финландия, Швеция и Норвегия, не работи в полза на Гърция. И в България и в Италия е същото, като в Гърция. Много, крадлива и пречеща на бизнеса администрация - по това си приличаме с южните ни съседи.
Повече участие на гражданите в политическия живот. На практика населението е привлечено активно в политическия живот само в момента на пускането на бюлетината. След това следва едно голямо НИЩО, което продължава 4 години. Това води до деморализирането на населението и до апатия.
