На това му викам свободен пазар, а не какъвто е сега.

Автобуси, пълни предимно с англичани и французи акостират в Амстердам. И ако си мислите, че целта е да разгледат площад "Дам" в центъра на града или да видят някое произведение на Иван Гогов, лъжете се. Идват да пушат трева или да опитат от онези забранените в други страни кексчета. Тоест идват да се поотпуснат малко.

Какво правят предприемчиви немски бизнесмени, след като са научили, че франсетата подготвят стриктни закони срещу проституцията. Ами правят публични домове непосредствено до френската граница. Сега е моментът да се възползват от моралистката политика отвъд Рейн.

На север, в Щутгарт е пълно с шведи, които се възползват от възможността да се позабавляват в едни от най-големите вертепи в Европа, като избягат от тъпото си законодателство в собствената си страна, според което, ако мъж плати на една жена за любов, той ще бъде наказан, но жената не. И като няма рахат в Швеция, ето - Германия е наблизо.

В Германия имало вече над 500 000 проститутки. Ако досега разни организации твърдяха, че насилието е в основата на тази професия, как да си обясним, че публичните домове поддържат регулярна документация на своите "работнички", като им плащат заплати, върху които се плащат данъци, социални и здравни осигуровки? Нима тези жени са принудени насила да постъпят в публичните домове. Ако навън те бяха в несигурност и се оставяха на добрата воля на сводника, сега всичко е легално, законно. Наред с друго и имат право и на пенсия и здравно обслужване. Не е ли това правилната позиция?

Не е ли време бюрократите да унифицират единна законодателна рамка, която да ни гарантира, че свободата да си купиш любов, когато не можеш да я имаш по друг начин или да се надрусаш е също, като свободата на придвижване на хора, стоки и капитали?

Сега какво правят продажните ни политици. Създали са законодателна рамка, която облагодетелства основно мафията и вероятно тях самите, вместо държавния бюджет.

Сега ново 5. Обмисляли да назначат 4000 частни гардове на общинска служба, че да подпомогнели борбата с битовата престъпност!!!


Констатирало се, че там, където се била появила жандармерията по селата, престъпността намаляла със 70%. А когато жандармерията си тръгне, какво ще стане г-н Йовчев, защото още не е дошла сметката за тази акция?

Първоначално министърът беше лансирал идеята за граждански патрули и даже и ангажиране на ловните дружинки за справяне с масовата битова престъпност по селата. Впоследствие даде "заден" на собствената си идея, защото в такъв случай възниква резонният въпрос, какво всъщност правят близо 60 000 служители на МВР!

Защото като изключим катаджиите-досадници, чиято работа е да ни стъжнят живота и да ни малтретират от сутрин до вечер, че и след това, пожарната, която ако нещо не гори няма никаква работа и охраната на границите, която е толкова рехава, че и без нея можем, след като толкова имигранти нахълтаха безконтролно в държавата ни, какво всъщност правят другите?

Може би министърът е като другите министри, които не се решиха да се справят с мафията в МВР, а именно, десетките хиляди чантаджии, които вземат заплати и се пенсионират на 50 години и правят всичко възможно МВР да функционира като политическа, а не като обществена институция.


Г-н Йовчев, ЦЕНТРАЛИЗИРАНАТА СТРУКТУРА НА МВР НЕ ВЪРШИ РАБОТА. ХАРЧИТЕ ЕДИН МИЛИАРД ЛЕВА ГОДИШНО И СЕ НАЛАГА ДА НАЕМАТЕ ОЩЕ ХОРА НА ЗАПЛАТИ. ТАКА ДОНИКЪДЕ НЯМА ДА Я ДОКАРАМЕ. ОЩЕ 100 000 ДУШИ ДА НАЕМЕТЕ ЗА ОХРАНИТЕЛИ, АКО СЪЩЕСТВУВА СЕГАШНАТА СИСТЕМА НА ЦЕНТРАЛИЗИРАНО УПРАВЛЕНИЕ НА МВР, ПРИ КОЕТО РЕЗУЛТАТЪТ Е НАПЪЛНО НЕЗАИНТЕРЕСОВАН И ДЕМОТИВИРАН ПОЛИЦЕЙСКИ КАДЪР РЕЗУЛТАТЪТ ЩЕ БЪДЕ НИКАКЪВ.

Г-н Йовчев, направете сметката така. Ако бюджетът на МВР е 1 милиард, а населението на страната е  7 милиона души, това означава, че за сигурността на всеки един човек МВР харчи по 142 лева на човек.

Да кажем, че кварталът, в който аз живея има 22 хиляди жители. Умножено по 142 лева, това прави 3 124 000 лева. Нека тези пари бъдат предоставени на квартала, който за целта ще форира обществен съвет за разходването им и ще ви кажа, че ще се справим много по-добре по опазването на сигурността на имуществото и хората, отколкото МВР. Г-н Йовчев, един скъпоплатен охранител, със зъплата по-висока от учителската, струва годишно 17 000 лева. Това е два пъти по-висок разход от цената на един охранител, който работи сега в многобройните охранителни фирми в страната. В тази цена се включва годишната заплата, социалните, здравните и данъчните плащания, които се дължат за едногодишен период, оръжие, дрехи и техническо оборудване. А сега разделете 3 124 000 лева на 17 000 и ще получите оборудвани 183 полицейски служители за моя квартал. Сега имаме само един и то не можем да му видим очите.

Та казвам, г-н Йовчев, НЕЩО НИ БУДАЛКАТЕ. КАТО НИ ЛЪЖЕТЕ, ЧЕ НИ ПРЕДЛАГАТЕ ОХРАНА, ЧЕ ИМАТЕ И НАГЛОСТТА ДА ИСКАТЕ ОЩЕ НАЗНАЧЕНИЯ. ДАЛИ СМЕ ВИ БОЛ ПАРИ, ЗА ДА НИ ПАЗИТЕ. ВИЕ НЕ ГИ УПРАВЛЯВАТЕ ДОБРЕ, ДА НЕ КАЖА, ЧЕ НАПРАВО ГИ КРАДЕТЕ И ВМЕСТО СИГУРНОСТ НИ ПРЕДЛАГАТЕ ПОСТОЯННА НЕСИГУРНОСТ. ПАРИ ИМА ЗА ТОЛКОВА МНОГО ПОЛИЦАИ, ЧЕ НА ВСЯКО КРЪСТОВИЩЕ В КВАРТАЛА ТРЯБВА ДА ИМА 24 ЧАСА ПОЛИЦАЙ, КОЕТО БИ НАКАРАЛО НАШИТЕ БАНДИТИ ДА ЕМИГРИРАТ В АФГАНИСТАН, АКО ИСКАТ ДА ПРОДЪЛЖАТ ДА РАБОТЯТ "ПО СПЕЦИАЛНОСТТА".

"В инструкцията за награждаване на спортисти има текст, който казва, че министърът може да награждава за определени спортни постижения. За пето място на зимни олимпийски игри съществува този текст, че министърът може да награждава за постигнати спортни постижения. Спортното майсторство, което показа Сани Жекова и, както казах на срещата с баща й и треньор с премиера, лошият шанс да не финишира трета, не беше свързан със спортно майсторство. А с нечие друго спортно майсторство, което е отнело нейното спортно майсторство като престиж. По тази причина, че аз реших, че де факто, не де юре, е достатъчно категоричен престиж и я възнаградих".

Това е обърканото обяснение на министъра на спорта Мариана Георгиева, защо е дала на Александра Жекова 100 000 лева вместо 50 000 лева, както й се полагало за петото място на олимпиадата в Сочи.

Интересно е как с лека ръка тъпата министърка раздава нашите пари. Въпросът ми е, ако тя трябваше да даде тези пари от джоба си, дали щеше да го направи? Затова винаги се възмущавам от безобразния начин по който се харчат нашите пари, защото винаги се прави на принципа "На чужд гръб и сто тояги са малко".


Нямам нищо против Жекова. Нека се пързаля момичето колкото си иска. Нека кара ски, нека играе баскетбол. Неща се забавлява. Но защо аз трябва да й плащам сметката? Защо ние трябва да й плащаме сметката? Какво получаваме срещу тези 100 000 лева? Нищо не получаваме. И не само, че не получаваме, но още сме дали един куп пари, за да се подготви, да пътува до Сочи, разходи, разходи и т.н. Това са милиони, хвърлени на вятъра, вместо да построим с тях една дузина детски градини, вместо да построим няколко зали на децата в училищата и да ги оборудваме, за да играят през свободното време, вместо да възстановим обществените игрища, които в повечето случаи са с изтърбушени съоръжения...Идиотска държава.

Икономиката е просто нещо. Представете си, че трябва да направите някаква сделка. Примерно вие имате нужда от пари, а някой има нужда да му се прекопае градината. Абстрахираме се от това, дали собственикът на градината е мързелив или има някакви други основания, за да търси друг да му окопае градината. Концентрираме се на простия факт, че той желае някой друг да свърши тази работа и е готов да се раздели с определена сума пари.

Този някой друг пък е готов да окопае градината срещу определена сума пари. Ако двете страни се срещнат в очакванията си, единият получава прекопана градина, а другият получава сумата пари.
Тук обаче възникват много въпроси. Собственикът на градината може да не хареса работата, а работникът може да има претенции, че е свършил работата както трябва и заслужава да си получи парите. Процесът на спор може да свърши още в самото начало, като някоя от страните или двете страни заедно направят някакъв компромис. Но ако не се стигне до компромис, трябва да има трета страна, която да отсъди кой е виновен - дали работникът е окопал градината "през пръсти" или собственикът се опитва да прекара работника, като му налага да свърши допълнителна работа.
Кой тогава да бъде реферът? Кой да раздава справедливостта? Всички очакват това да бъде държавата. Ако обаче тя не си гледа работата, както нашата българска държава, тогава "отиде коня в реката".

Да кажем, че реферът трябва да отговаря затова, страните по икономическите споразумения да зачитат правилата. Тогава всичко е ок. Ако някой мръдне встрани от правилата и наруши интересите на други лица, реферът се намесва и всичко си идва на мястото. Но ако не се намеси и нарушителите стават все повече и повече и изместват фокуса на икономията извън чисто икономическите характеристики, тогава започват проблеми в цялото стопанство. Ако отсъства справедливостта, икономиката е слаба и уязвима. Стопанските субекти се насочват не към развитие и усъвършенстване, а към ОЦЕЛЯВАНЕ.

Не напразно често давам пример със законодателите на викингите. Дори и война да има, законодателите и техните семейства били защитени от неписани закони и никоя от страните не можела да им навреде. Смятало се, че къщата на законодателя е неприкосновена. Въпреки войните, викингите са смятали, че без справедливост няма нищо градивно. За тях справедливостта била мнението на законодателя - мъдрите хора, които те са упълномощавали да решават техните спорове.
И така, представете си, че в едно село има английски семейства. Дошли са тук хората, на топличко, купили са къща, която са реновирали и са я направили годна за живеене, според техните представи.

Отиват си в Англия по някакви дела и се връщат оттам след месец. Какво да видят - къщата им е ограбена. Техният труд е осквернен. Търсят полицая и докато го намерят, майка плаче. Той пише протокол и записва всичко, в това число, че извършителят е "неизвестен". Само дето не пише, че кур го боли за англичаните и че извършителят никога няма да стане "известен" и че ще бъде наказан за това долно деяние. Защо е необходимо да даваме примери за милиони инвестиции, които не са били осъществени в страната ни? Ето едно малко, късо и скромно примерче, което може да се екстраполира не в границите на милионите, но и на милиардите неосъществени инвестиции в тази страна. ПРОСТО ОТСЪСТВА ЗАКОНОДАТЕЛЯТ, КАКТО ПО ВРЕМЕТО НА ВИКИНГИТЕ. ЗАКОНОДАТЕЛЯТ Е ЗАМЕНЕН ОТ БЕЗХАБЕРНИЯ ПОЛИЦАЙ, НАЗНАЧЕН ОТ БЕЗХАБЕРНАТА ДЪРЖАВА, НА КОЯТО НИЕ ПЛАЩАМЕ СЪВСЕМ НЕБЕЗХАБЕРНИ ДАНЪЦИ.





Защо казвам, че бедността е понякога психологически проблем. Ето ви няколко примера:

1. В нашето село има едно семейство, казва се Трънковците /фамилията е умишлено сменена/. Да кажеш, че са българи - не са. Да кажеш, че са цигани - не са. Бедни са, спор няма. Имат деца и то много. Здрави са. Постоянно просят и досаждат на другите. Крадат от всички и всичко, каквото им попадне. Появява се общинският шеф на полицията и на общоселско сърбание казва на член на семейството - престанете да крадете, защото всички казват, че сте вие. Тогава същият този член на семейството му се изрепчва - ще те съдя за клевета, докажи, че крада. И тъй като полицията е незаинтересована да свърши работата, нещата си вървят по старому. Та понякога се случва, някой от селото да даде по някой лев на това семейство, я да прекопае царевицата в двора, я да свърши някаква работа, свързана с извозване на боклука или някакви строителни активности. Няма спор - тези хора имат енергия и вършат работата. Е не дотам, че да кажеш: Брей, колко са добри, но все пак... Получат ли пари отиват веднага в магазина и си купуват на първо място цигари и след това алкохол. Изпушват и изпиват всичко и всичко започва отначало. Имало е случаи, аз съм бил свидетел, когато мъж от тяхната фамилия идва и казва, дай ми една чашка ракия. Състоянието му изглежда като наркоман, който има нужда от поредната доза. Виждал съм в живота си какви ли не и мога да ги позная. След като не получава каквото е поискал той казва, че ще свърши някаква работа в замяна, само и само да получи чашка ракия. Хората са притеснени, защото ако му дадат, той ще се върне твърде скоро пак за ракия. Той няма чувство, че притеснява другите. Според него, другите са притеснени, защото не му дават ракия. Тези хора постоянно просят от селяните - искат било яйца, някакъв зеленчук или каквото и да е. В същото време имат градина около къщата, която е една от най-големите в селото. И не им идва на ум да боднат нещо на пролет и да го берат през лятото или есента. Готови да са отидат да копат чужда градина за пари, да просят и да крадат, но не и да окопат своята градина. Много пъти хора от селото са им предлагали да им дадат семена, за да си посеят нещо в градината - домати, краставици, зеле, лук, някакво плодно дърво, но резултатът е никакъв. Просто тези хора са обречени на бедност от самите себе си. Както се казва в случая, каквото изчукат - изпукат. Още повече не смятам да обвинявам държавата, че тези хора са бедни, само защото харчат основно парите си за цигари и алкохол и пушат като локомотиви от едно време и пият като смокове. Такав им е психологията. Още повече, бездействието на държавните власти, в случая полицията, им дава възможност да се издържат от кражби. Резултатът е, те си живеят своя начин на живот, а селяните се страхуват, че като се събудят сутринта, ще липсва нещо от животните или от вещите им.
2. Втори случай - преди време познавах много отрепки в центъра на София. Жена ми имаше дребен бизнес и аз се застоявах там и наблюдавах цялата тази паплач на измислени просяци, които на практика изкарваха повече пари от мен. Познавах един дядка, който е работил в посолството на България в Москва, който получаваше максималната пенсия и имаше жилище в топ центъра на София, но редовно се опитваше да открадне нещо от обекта. Каквото завлече, завлече. Което му е под ръка - няма значение дали е чипс или нещо друго. Няма значение, дали след това беззъбата му уста може да го сдъвче и отпадналият му стомах, може да го смели. Важното е да се чопне нещо. Та същият този човек с максималната пенсия ходеше да проси в градинката на Кристал в центъра на София. И откъде зная, че има пари? Ами като носеше всеки ден по повече от 30 лева на стотинки, за окрупняване в книжни левове! Представяте ли си? И той не работеше всеки ден. Когато валеше дъжд, казваше, че не е ден за "работа", демек за просия. Същото е и при ветровито и студено време. "Работеше" по няколко часа на ден, около обяд. И в същото време получаваше максимална пенсия! И в същото време имаше апартамент в топ центъра на София! И в същото време крадеше, при първа възможност! И сега върхът на сладоледа - всеки ден си купуваше от магазина патронче от 200 грама ракия. На въпроса защо не си купи по-голямо количество, защото патрончетата са скъпи, той отговаряше, че това му е мярката и не се интересуваше толкова, колко може да спести, като си купи примерно литър ракия. Този човек, който едва се тътреше по улиците най-редовно си купуваше алкохол. Не стига другото, ами как ще върви алкохолът без цигари - затова си купуваше и една кутия Виктори. Пълно щастие ви казвам. Беше опърпан откъдето и да го погледнеш, но получаваше много повече пари, отколкото общите работници, в складовете в Илиянци, Слатина или по тогавашните борси, които по цял ден превиваха гръб и се съмнявам дали по негово време вземаха и по 30 лева на ден.
3. Трети случай - един бараба, който беше симпатяга. Станахме "близки" и ми е разказвал за негови странствания в Сингапур и Нова Зеландия. Може и да си е измислял, но добре ги приказваше. Не съм бил в тези страни, за да проверя дали това, което говори е истина. Казваше се Георги. Истинското му име. По едно време ми сподели, че бил женен за някаква оперна певица, че станал някакъв проблем с имуществото му, че останал на улицата, но с 30 000 долара в ръка от това, че се отказал от претенции към семейното имущество. Дал парите на сина си, който си купил камион Мерцедес и взел някакви кредити и започнал бизнес с онези царевични пръчици, тип Зрънчо. Синът му би предприемчив и казал на баща си, тъй като имал книжка за професионален шофьор, да го назначи на работа в неговата фирма да разнася царевичните пръчици из страната с камиона. Щял да му даде 700 лева заплата и процент от печалбата. Знаете ли, че за пръв път виждах Георги толкова озлобен. Каза: Аз за него да работя, мамицата му недна! Бях шокиран. Спеше на улицата, издържаше се от подаяния, ровеше в кофите за боклук и през зимата спеше в едно мазе на съседна улица, където стигаше през счупен прозорец. Лятото се въргаляше в градинката зад сегашния хотел София или зад царския дворец.
4. Четвърти случай - в една студена зимна вечер видях един просяк на улицата - премръзнал отвсякъде. Брадясало и непочистено лице. Влачеше някакъв картон зад себе си. Дожаля ми и си казах, нека поне да го посъветвам, къде може да намери подслон, баня и храна и то безплатно. Казах му, че обществото е заделило ресурс, за да подпомогне такива като него. Също така го информирах, че в Красна поляна има приют за бездомни, където може да се хигиенизира, да получи топла храна и да преспи. Все пак навън е наистина много студено. Изсумтя ми нещо от рода на: Не искам това, не искам да ходя никъде... Оставих го. Какво да направя, насила ли да го отведа там?
5. Пети случай - работих на отговорна работа в продължение на 10 години. Бях нещо като чиновник, преди да се впусна в частния бизнес. Имах рядката възможност да се разхождам по време на обедната си почивка в центъра на София в рамките на половин час всеки ден. Един ден се спрях ред Съдебната палата. Сградата с лъвовете в центъра на София. Нали я знаете? Видях едно красиво момиченце, може би на около годинка и половина. Беше седнало на един картон и пред него имаше кутия за подаяния. То естествено не можеше да се концентрира и не разбираше какво прави там. Лазеше насам натам. Русо и хубаво. По едно време дойде една грозна и опърпана циганка. Бръкна в кутийката, взе каквото взе и продължи нататък. Но преди да продължи по Витошка, бръкна с пръчка в първия контейнер за боклук, за да провери какво има в нея. Тръгнах след нея. Установи се, че има няколко "спирки" по пътя към НДК. Прибра парите на още няколко деца. Стигна кръстовището на Витошка и Патриарха. Там я чакаше един мангал с една раздрънкана зелена Жигула. Взе й парите и и отпра такъв шут в задника, че онази подскочи от земята. След това и обърса един шамар, влезе в колата и продължи по Патриарха. Дали тези хора са бедни и ако са бедни, кой носи вина за тяхната бедност. Някой да им е забранил да ходят на училище. Някой да им е забранил да работят? Поне е хубаво, че сега няма така насядали просяци, деца и не е толкова видна и гадна просията;
6. Мога да ви разказвам и много други случаи как се справях с просяците - искат хляб например и аз давам хляб, който е от вчера. Видно е, че не е топъл и пресен. Те го пипат и казват, че хлябат е стар и не го искат. А били гладни. Тогава им тегля по една майна и им казвам, че аз ям стар хляб, а те имат претенции за пресен. Най-ефективен начин беше с метлата. Като иска пари, давам една одърпана метла и казвам - иди помети улицата или ето ти парцал, измий прозорците. А те не са никак малко. Нито един не пожела да направи това, за да получи нещо в замяна. Имах случай и с едно момче, което просеше в района на Коня. Дадох му дребни пари, нокторезачка и сапун. Да се измие и да си почисти ноктите. Баха отвратително черни отдолу. Срещнах го след няколко дни. Питам го, защо не се е почистил и тогава той ми разправи всичко. Живеел в някакво сиропиталище. Имал чисти дрехи, топла храна и подслон. Но ако си сложил другите дрехи, никой нямало да го съжали и да му даде пари. Ноктите така и не бяха изрязани. Отново се прекарах. Дадох пари на вятъра без никакво полезно приложение от тях. И така.;
7. И още една случка и приключвам с примерите. Карам роднина на аерогарата рано сутрин. Навън хладно, да не кажа направо си е студено. На връщане, в центъра на София, на тротоара на една улица гледам лежи някой. Отивам при него, не дава признаци, че е в кондиция. Звъня на 112 и разказвам случая. Чакам 15-20 минути и пристига полицейска кола. Слизат двама полицаи и аз обяснявам - така и така... Те ми искат лична карта, аз я давам. Казват ми, че такива са правилата, да отбележат кой е дал сигнала. Връщат ми личната карта и започват да се занимават с човека. Той е на видима възраст - че откъде да зная. Толкова изглежда скапано, че можеш да объркаш годините поне с 10 и изобщо на не проличи. Бутат го да стане, той не мърда. По едно време единият полицай му казва: Хайде стани, покажи уважение към органите на реда. Онзи не помръдва. Часът беше 5 сутринта. Откога ли е лежал човекът на плочките. Сега трябва да му се окаже медицинска помощ. Но полицаят казва - не виждам основания да го карам в Бърза помощ. Той няма видими поражения. Просто се е натаралянкал и лежи в несвяст. Аз му казвам, господин полицай, този човек ще се простуди и сериозно ще се разболее, ако не вземете мерки. След това аз като данъкоплатец ще трябва освен вашите заплати да плащам и неговото лечение, защото видимо този човек няма пари. Полицаите бяха видимо объркани. Мислеха какво ли нарушение е това, че да имат основание да реагират.

Преди да продължа напред, само да кажа най-важното. ОБЩЕСТВОТО СЪЗДАВА МНОГО БЕДНИ И ОГРАНИЧЕН КРЪГ МУЛТИБОГАТИ ХОРА И ВАКУУМ ПО СРЕДАТА ТОГАВА, КОГАТО НЯМА СПРАВЕДЛИВОСТ, НЯМА ПАЗАРНИ ОТНОШЕНИЯ И ОЦЕНКАТА ЗАТОВА КОЙ КАКЪВ Е В ЖИВОТА СЕ ОПРЕДЕЛЯ ОТ ПОЛИТИЦИТЕ, А НЕ ОТ ПРИРОДНИ ЗАКОНИ. ТАМ КЪДЕТО ИМА ПРИРОДНИ ЗАКОНИ ИМА СПРАВЕДЛИВОСТ, ЗАЩОТО ТОВА Е РЕДЪТ, УСТАНОВЕН ОТ ВСЕВИШНИЯ. ВИЖДАМЕ, ЧЕ АКО СЕ БЪРКАМЕ НА ПРИРОДАТА, ТЯ СИ ОТМЪЩАВА. СЪЩОТО Е И С ИКОНОМИКАТА. КАТО СЕ БЪРКАМЕ В НЕЯ И СЪЗДАВАМЕ ЗАКОНИ, КОИТО ДА СА ИЗГОДНИ ЗА МАЛЦИНАТА И ВРЕДНИ ЗА МНОЗИНАТА, ТОГАВА СЕ ПОЛУЧАВА КАРТИНКАТА, НАРЕЧЕНА БЪЛГАРИЯ. ПОЛИТИЦИТЕ СА ПОПРЕЧИЛИ НА ВСИКИ НАС ДА ВИДИМ КОЛКО СТРУВАМЕ. ТЕ ДАВАТ ЦЕНА НА НЯКОИ ОТ НАС, КОИТО МОЖЕ И ДА СТРУВАТ, НО МОЖЕ И ДА НЕ СТРУВАТ ТОВА , КОЕТО ПОЛИТИЦИТЕ ИМ ДАВАТ. ОТКЪДЕ ДА ЗНАЕМ ЗА БОГА, КАТО ЕДИНИЯТ Е НА 50-ТИЯ МЕТЪР СЛЕД ФИНАЛА, А НЯКОЙ ВЕЧЕ Е ФИНИШИРАЛ. НИТО ПРАВИЛАТА СА ЕДИННИ ЗА ВСИЧКИ НИТО И ИЗПЪЛНЕНИЕТО ИМ. И ТАКА ЩЕ БЪДЕ ДОТОГАВА, ДОКАТО НАРОДЪТ СЕ ПРИМИРЯВА С ПОЛОЖЕНИЕТО СИ ДА ТЪРПИ И ДОКАТО СЕ ЗАДОВОЛЯВА ВМЕСТО ДА ВЗЕМЕ САМУНА В РЪКА И ТОЙ ДА ДАВА ХЛЯБ НА ПОЛИТИЦИТЕ, ТОЙ СЕ ЗАДОВОЛЯВА С ПАДНАЛИТЕ ТРОХИ ОТ ТЯХНАТА МАСА.


Още примери от реалния живот, тоест от икономията.
Следва текст.