Десетилетия вървим към нищото.


Ако веднага след Руско-турската война и последвалият Берлински конгрес, националният идеал на българите и бил тяхното обединение, какъв е националният идеал на българите сега?



Да членуваш във военна организация и в митнически съюз, не ми звучи като национален идеал. И преди членувахме в друга военна организация и друг митнически съюз, но и тогава нещо ми се изплъзваше като усещане, че имаме национален идеал.


Ето сега, ние сме членове на ЕС и на НАТО. Едната организация ни осигурява свободно движение на хора, стоки, услуги и капитали, а другата ни гарантира помощ, ако някой външен враг ни нападне. И неусетно изпратихме войници в държави, които не са нападнали нито една страна от НАТО.

Не става дума затова, дали да избираме да бъдем приятели на една държава и то на всяка цена. Не става дума затова да продадем тази възможност или да я осребрим, казано по друг начин. Става дума затова, да бъдем честни и открити като народ и да се водим от принципите на справедливостта, а не от принципите на интересите, защото тогава това няма да са принципи.

Няма значение дали става дума за Ирак, Афганистан или когато става дума да се намесваме във вътрешните работи на Украйна, както и направихме. Не че руснаците са стояли със скръстени ръце, ама поне да не се лъжем, че не носим вина за всичко, което се случва по света. Участвахме в една война в Ирак, по силата на междусъюзническите си задължения, като се борихме за измислена от други кауза. Следствие на тази война сунитите станаха още по-раздразнителни, след като нашата коалиция даде предимства на шиитите. В резултат на цялата тази намеса се появи Ислямска държава и Либия се разпадна. Да не говорим, че най-голямата ислямска средиземноморска държава - Египет, беше на крачка от хаоса. Ако това се беше случило, събитията в Сирия, Ирак или Либия щяха да ни изглеждат като игра на деца в детската градина.

Отново и отново не проявяваме принципност и справедливост. Гледаме си интересите и не се интересуваме от справедливостта. Бъркаме се в чужди работи и сме възмутени, когато в замяна други се бъркат в нашите работи.


ОТНОВО ВЪРВИМ НАНИКЪДЕ. ОТНОВО НЕ СМЕ НИЕ, А СМЕ НЯКОИ ДРУГИ. ОТНОВО ИМАМЕ ПОКРОВИТЕЛИ И ОТНОВО ТРЯБВА ДА СЕ ПРОДАВАМЕ. И НА ТОВА МУ ВИКАМЕ УСПЕШНО УПРАВЛЕНИЕ. ПРЕДИ ВРЕМЕ ЖИВКОВ СЕ ГОРДЕЕШЕ С ТОВА, ЧЕ УСПЯВАЛ ДА БАЛАМОСА РУСНАЦИТЕ. СЕГА КАКВО, ДА СЕ ГОРДЕЕМ С ТОВА, ЧЕ БАЛАМОСВАМЕ НАШИТЕ ПАРТНЬОРИ, ЧЕ ВЯРВАМЕ НА КАУЗАТА, НА КОЯТО СЛУЖИМ? ВСЪЩНОСТ НА КАКВА КАУЗА СЛУЖИМ? ОТДАВНА ЗАПАДНИЯТ СВЯТ НЕ Е ПРИМЕР ЗА ДЕМОКРАЦИЯ, С ИЗКЛЮЧЕНИЕ НА НЯКОЛКО ДЪРЖАВИ, КОИТО НЕ СА ЧЛЕНОВЕ НА ВОЕННА ОРГАНИЗАЦИЯ. ТОГАВА НИЕ СЛУЖИМ НА НЕДЕМОКРАЦИЯТА, ТАКА ЛИ? ДА, ВСЪЩНОСТ ТАКА ИЗЛИЗА. НИЕ СЛУЖИМ НА НЕДЕМОКРАЦИЯТА. ЗНАЧИ СЛУЖИМ НА НЯКОГО. НЕ СЛУЖИМ НА СЕБЕ СИ.


КОГАТО СЛУЖИМ НА НЯКОГО, А НЕ НА СЕБЕ СИ, ТОВА ОЗНАЧАВА, ЧЕ ВЪРВИМ ОТНОВО И ОТНОВО КЪМ НИЩОТО. ЗАЩОТО ТОВА "НИЩО" СЕ КАЗВА ИЛИ ОРИГАРХИЧЕН ИНТЕРЕС ИЛИ БЮРОКРАТИЧЕН ИЛИ ПАРТИЕН ИНТЕРЕС ИЛИ НЕЩО ДРУГО, НО НЕ И НАЦИОНАЛЕН ИНТЕРЕС.

НАПРАВЕТЕ ЕДНА АНКЕТА НА УЛИЦАТА И ЗАДАЙТЕ ВЪПРОСА: " НАКЪДЕ ВЪРВИМ", ЗА ДА ВИДИТЕ КАКВИ ОТГОВОРИ ЩЕ ПОЛУЧИТЕ.

ПРИ ВСИЧКИ СЛУЧАИ ВЪРВИМ ПО ПЪТ, ПОСОЧЕН НИ ОТ НЯКОЙ ДРУГ, ПРЕСЛЕДВАМЕ ЦЕЛИ, ПОСОЧЕНИ НИ ОТ НЯКОЙ ДРУГ, РАБОТИМ ЗА НЯКОЙ ДРУГ, УМИРАМЕ ЗА НЯКОЙ ДРУГ. ПЪТ КЪМ НИЩОТО.