Дебатът затова, колко права да се дадат на народа не е от вчера. Общоприетото правило е, че стадото няма акъл за големи работи. Елитът управлява, а играта на демокрация и лъжедемокрация е безспирна.


Връщайки се назад във времето, изглежда най-чистият вид на демокрацията е бил по времето на Перикъл в Атина. Оттогава тези принципи вървят назад. Редува се период на открита диктатура и на прикрита диктатура. Но важното е, че в основата е диктатурата.



Когато един народ не е трениран да прилага демокрацията, може да върши глупост след глупост. Идването на Хитлер на власт е показателен пример. Изобщо съществуването на диктатурите по света е показателен пример за "нетрениран" народ.


Но все отнякъде трябва да се започне. Желателно е от нещо по-дребно и несъществено, но достатъчно, за да се тренира народът ни на демокрация. Можем да започнем от жилищната си кооперация, от селото, в което живеем /ако изобщо има някой там по-млад от 60 години/, в квартала, в общината. Да проявим активност и на първо време да обсъждаме и да се научим да генерираме идеи, около които да се обединяваме и отстояваме.