https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6119831

Време е вече да надхвърлите нивото на военното мислене, след като сте решили да ставате първо депутат и след това военен министър. Вие казвате, че "Огънят ни приближава, имаме нужда от стабилна армия". Как си мислите, ако едва 7% от българския народ е готов да жертва живота си за родината, каква армия би ни спасила от чужда инвазия? За какво са ни тогава тези няколко самолета, които толкова много драпате да имате? Добре, ще Ви купим една ескадрила нови самолети и след това какво? След това ще искате нови танкове, нови камиони, джипове и оръдия, нова система за ПВО, след това фрегати и подводници и докога? Каквото и да купим, няма да е достатъчно. Това е същото нещо, като да инвестираме пари в здравеопазването ей така, на калпак, защото докторите искат да са оборудвани с много техника. Техника ще им дадем - сърца как да им дадем. Как да дадем сърца и на българската администрация, че да заработи майко по-ефективно? Как да дадем сърца на полицаите, че да си вършат и те работата не през пръсти, както сега, а наистина добре?


Защо ви казвам ген. Попов, че трябва да гледате на България не от позицията си на военен. Какво направиха съветските ВВС срещу муджахидините? Какво направиха американските ВВС срещу талибаните и Ал Кайда? Какво направиха обединените въоръжени сили на 64 държави, които воюват с години наред срещу Ислямска държава. Дали самолетите помогнаха? Стрелят ги с какво ли не и откъде ли не и онези пак се държат. Значи работата не е в самолетите!!!


Трябва да си отговорите на въпроса, защо след като Швейцария има 20 пъти по-голям бюджет от България, ИМА ПО-МАЛКА РЕДОВНА АРМИЯ ОТ НАС? Вие сте военен и би трябвало да знаете, че оценката на швейцарската армия като личен състав е между 8 и 10 хиляди души на заплата, преди всичко от ВВС на страната. Защо нашата армия е три пъти по-голяма? Само не ми казвайте, че швейцарците имат по-миролюбиви съседи, защото по времето на Хитлер, той е планирал да изплати срещу Швейцария 26 от своите елитни дивизии, но нещо в крайна сметка го е отказало от този план. Нали знаете, че на швейцарците им трябваха повече от 27 години, само да разминират мостовете, възловите пътни артерии и всякаква друга наземна и подземна инфраструктура. Как си мислите, ако все пак Хитлер е имал неблагоразумието да нападне Швейцария, дали нямаше да се случи същото, както с Червената армия през първите няколко месеца след като СССР нападна Финландия през 1939г.? Да му излезе през носа, цялата тази авантюра?

Затова ви казвам, че Вие може и да имате нужда от армия, танкове, самолети, фрегати и т.н., но Ние нямаме нужда от тях. Това, за което вие говорите не е НАШАТА армия. Къде пише, че това е нашата, народната армия. Това е платена армия, вярно, с нашите пари, но тя е като платената ни полиция, която се подчинява на началниците, а нас ни оставя циганите да ни ръфат парите, имуществото и телата, малко по малко. Нещем такава армия. Тя и китайската армия е била от наемници и монголците са я прегазили така, все едно, че е нямало армия. Просто са се предали на нашествениците.


Мислете за друга концепция, защото армията, за която вие говорите, няма да ни спаси от турската армия, ако реши да влезе в БГ, така, както НАТО нищо не направи, когато турците влязоха в Северен Кипър. Мислете, а ако умът ви не измисли нищо повече, от това, което сега е измислил, можете да питате все пак народа си, каква армия иска и как той разбира новата национална доктрина за сигурност, ако изобщо има такава.

 Не знам в коя област да класифицирам следващото мое предложение - към физическата активност или към педагогиката, но като чели и в двете направления. Не съм измислил аз тази идея. Преди много години гледах едно предаване на казионната БНТ и тогава бях шокиран от едно предаване за една детска градина в Япония, в която видях как децата се упражняват в това, КАК ДА ИЗХВЪРЛЯТ БОКЛУКА.

Бях наистина много впечатлен. Това бяха деца, които едва бяха проходили и някои от тях явно изпитваха затруднения все още да ходят изправени и без затруднения. По моя преценка имаше деца на годинка и няколко месеца и на 2 години. Бяха наредени в кръг, а точно в средата на този кръг, учителките бяха поставили едно кошче за боклук. Още по-впечатлителното в случая беше това, по какъв начин децата извършваха тази операция. Всяко от тях чакаше да му дойде редът. Знае се, че има РЕД, независимо от това, за какво става дума, та дори и за едно просто изхвърляне на боклука. Второто нещо, което трябва да се знае, че е необходимо да проявява УВАЖЕНИЕ! Моля ви се, огледайте се около себе си. Има ли такова нещо в нашия живот?  Тези малки япончета ставаха от мястото си, покланяха се на всички, отиваха при "боклука" /смачкан хартиен лист, пуснат на пода пред тях/, навеждаха се, вземаха го, отиваха до коша с боклук, пускаха топчето с хартия въпре, след което отново се покланяха на всички и се връщаха на мястото си. Пред това време никой от децата от кръга не помръдна, но всички гледаха какво се случва. ПРЕДСТАВЕТЕ СИ, ТОВА СА ДЕЦА, ТОКУ ЩО ПРОХОДИЛИ!!! Нещо подобно трябва да бъде включено в нашият възпитателен и образователен процес След толкова години например, можем да променим обстоятелствата, по подобие на разноцветните контейнери на някои от улиците ни в градовете, още от малки да научим децата да разсъждават какъв е боклукът и къде му е мясттото - хартията, на едно място, пластмасите - на друго и т.н.


Но нека пак да го кажа - тогава видях комплексна формула, която съчетаваше възпитание и образование на тема, чиста околна среда, ред и уважение към останалите членове на обществото, което за жалост не виждам да е заложено в цитираната от мен наредба.

Изучаването на популярен наднационален език, заедно с майчиния език, система за усвояване на механизмите на общуване в група, запазване на индивидуалното начало и откриване и развитие на талантите на всяко едно дете, активна физическа дейност и създаване на трудови и хигиенни навици още преди да е проговорило добре - това е пътят, по който трябва да вървят идващите след нас поколения. Може да звучи цинично, но това е единственият ни шанс да създадем поколение, което ще може без затруднение да ни издържа, когато физически няма да сме в състояние да го направим. Трябва да създадем поколение, което да произвежда висок и скъп продукт или услуга, която да продава скъпо на света. Нямаме нужда от тъпаци, невъзпитани и необразовани поколения, защото иначе си отиваме като народ и държава.

 Нека сега да се концентрираме на нормативните документи, които са във връзка с цитираната в предишната статия, наредба.


Област "Здраве, физическа и двигателна активност". Всеки може да отвори сайта и да прочете онова, което е залегнало в този и другите раздели. Мога да похваля авторите на проекта, че са обхванали материала, но имам няколко много съществени забележки.

ТУК НЕ СЕ ГОВОРИ ЗА ТОВА, ЧЕ БЕБЕТО ПЛУВА В ОКОЛОПЛОДНИТЕ ВОДИ НА МАЙКАТА И КАТО ИЗЛЕЗЕ НА "БЯЛ" СВЯТ, ЩЕ ТРЯБВА ДА ДИША СЪС СОБСТВЕНИТЕ СИ ДРОБОВЕ, БЕЗ ДА ИМА ОПОСРЕДСТВАЩАТА ВРЪЗКА С МАЙКА СИ, ЧРЕЗ ПЪПНАТА ВРЪВ.

В тази нова среда детето идва с плач. Разбира се, това е първият голям стрес, който преживява човек. От една "водна" среда, попада в една съвсем различна среда. Представете си, че плувате в басейн. Трябва да сте много физически трениран, че да си позволите да не се съобразите с някакво време за аклиматизация на тялото, когато излезете от басейна и когато се промени силата на земното притегляне. Били сте заобиколени от топла вода, тъй като тялото е било потопено в нея. Ако температурата е добра за тялото, там то няма да има стресът, който го очаква извън водата - вятър, слънце, промени в температурата, които изискавт средства за защита и т.н. Дотогава майката е "мислила" за всичко. Детето е било на "топло" и на завет. Получавало е храна, без да се налага да си я набавя само и т.н. и т.н.

Така че, първо трябва да се помисли за самото появяване на детето и за необходимостта да се намали стреса от срещата с кислородната среда, в която след това ще живее цял живот. Преди години, специалисти в тази област от Запада, правеха някакви изследвания за раждане във водна среда и за формиране на тази основа на по-здрав имунитет в бъдеще време, разбира се, в съчетание с по-продължителното време, през което майката кърми детето.

Второто нещо, което е пропуснато в наредбите на министерството. Учени от водещи университети в света са доказали, че най-важното време за формиране на мозъчна дейност, по отношение на говора става между 3-тия и 6-тия месец след раждането.


Каквото и напишат хората от министерството като стратегия, не могат да пренебрегнат първата година, както правят в случая.

Не бива да се пренебрегне и обстоятелството на всички онези деца, които няма да получат нито любов, нито внимание, било изоставени от неблагонадеждни родители или отглеждани в някои от бордеите в скъпата ни родина. Тези деца след това нямат шанс да настигнат другите в интелектуално, духовно и социално развитие.

Третото нещо, което пропуска наредбата, това е че детето трябва да се научи ДА ПАДА И СТАВА в живота, в буквалния и преносния смисъл на този израз. Само си помислете - дали някой вие е учил как да падате безопасно? Със сигурност, такава дисциплина не се учи нито в яслата, нито в градината, нито в училищата. Учи се, ако запишете детето в някой частен курс по айкидо или друго някакво бойно изкуство. А това е много важно нещо. Паданията и ставанията в нашия живот са многобройни. Много от тях завършват чисто физически, със счупвания, което струва болка, време и пари и за пострадалия и за цялото общество. Да не говорим за духовните падания и ставания, което е друга тема на разговор.

Следва статия

 https://www.mh.government.bg/bg/normativni-aktove/proekti-na-normativni-aktove/


Интересно четиво. Дори гледам и във форумите има доста активна дискусия по тази тема. Участват много хора и всеки си има мнение по въпроса, което не е лошо. Спомних си за едно произведение на Жан Жак Русо, "Емил", където великият женевец изказва своите мисли, по отношение на отглеждането и възпитанието на децата. Моите разбирания за автора леко се промениха, след като прочетох неговите "Изповеди" и то много след като уж бях чел всичко от него. Ето че нещо важно бях пропуснал. Та там той споменава на няколко пъти за своите икономически затруднения, когато му се ражда първото дете и той го дава на сиропиталище за отглеждане и подписва декларация, че не желае тази информация да се разкрива и че няма да търси никакви компенсации след години, затова, че е родител на това дете. След това се повтаря "процедурата" и при следващите деца на Русо, които той дава на осиновяване. Излиза така, че авторът на книга за отглеждане и възпитание на деца, на практика не е гледал и възпитавал дори собствените си деца. Тази информация не я казвам, за да упрекна Русо за неговите постъпки в тази област на живота му, а само като факти, че акъл може всеки да дава за неща, с които никога не се е сблъсквал в живота.


Ако пиша на няколко теми в нета, то е затова, защото съм изстрадал почти всички от тях. Ако пиша за здравеопазване, пиша, защото няколко пъти съм бил на границата между живота и смъртта и защото прескачайки "трапа", в главата на човека с будно съзнание, възникват много въпроси, на които иска да получи отговор. И ако започне наистина да търси отговор, той рано или късно получава знание, във връзка с търсенето на тези отговори.

Ако пиша на тема образование, пиша заради годините изкарани в университета и след това като преподавател, гледайки в очите и "куцо и кьораво и сакато", което искаше да получи признание от обществеността, под формата на някаква диплома от някакво учебно заведение. Знанията в главите на повечето студенти не бяха най-важното нещо в живота. Идваха да си поживеят, да ебнат или да бъдат ебнати, както се казва, да пият или да правят други простотии и накрая да си оправдаят присъствието в университета с получаване на така желаната от техните родители, диплома. След това продължих да се интересувам на тази тема, още повече, че съпругата ми беше дълги години начална учителка, а началното образование е един от важните постаменти както на възпитанието, така и на образованието на всеки един човек.

Ако пиша на тема икономика, то е заради почти 30-годишното ми участие в различни институции - държавни и частни и накрая, годините, в които съм бил управител на различни частни фирми. Горд съм с това, че моят подпис стои на оценъчни доклади на най-повечето български банкови институции. Горд съм с това, че участвах с екип от още двама колеги, с които  извадихме от калта една на практика фалирала банкова институция и я направихме най-добрата банка в страната, където работех. Горд съм с това, че влязох в ИТ бизнеса, за който имах повече смътна представа, отколкото професионална подготовка и зад гърба ми останаха подписани от мен самият, прекрасни баланси за последните 7 години.

Ако пиша на тема за отглеждане на деца, това е защото аз съм отглеждал деца - живи и здрави да са, вече пълнолетни граждани, изправени пред избора да правят собствени семейства. Ако не си ставал по няколко пъти на вечер, когато детето ти плаче, ако не си почиствал насрани задници години наред, ако не си треперил за неговото здраве, когато за пореден път си викал "бърза помощ" в критични ситуации, ако не си запретвал ръкави и не си поправял доколкото е възможно, цялата бъркотия, която оторизирани институции, на които не им пука толкова много за здравето и бъдещето на твоите деца,  са направили като грешки, ако не си приспивал деца, разказвайки им различни приказки или живи истории от живота, ако не си участвал активно във възпитателния и образователния процес на тези деца, ако не си ги научил как да се държат с други хора, ако не си ги научил на трудови, хигиенти и други полезни навици, ако не си спорил с учители, доктори, директори на детски градини и дори с университетски преподаватели, на тема възпитание и образование на децата и грижа за здравето им, не знам дали това е подходящото място за даване на съвети, как да се отглеждат, възпитават и образоват нашите деца. Същото важи и за тези, които са произвели не човек, а мазно лайно, защото има много такива - глезени лигльовци, хилави наркоманчета и дребни тарикатчета и такива, които драскат с ножчета по колите и пръскат със спрей каквото им попадне пред очите. Заради това имам кураж да бъда активен участник в тази дискусия и да споделя своя опит и своите разбирания, защото през всичките тези години направих всичко по силите си, че поне да не произведа боклук, от който после да се срамувам. 


Следваща статия

 Според този член, "Забранява се използването на мобилни телефони, фотоапарати или друга възпроизвеждаща техника с цел заснемане на начина на гласуване".

Какви превантивни мерки се вземат от СИК в случая? Изземват се мобилните телефони, които стоят заедно с личната карта, до завършване на гласуването и пускането на бюлетината? Какво трябва да се направи, за да има превенция по този 227 ми член? И каква е санкцията на членовете на СИК, ако допуснат да се извърши такова деяние, къде заради небрежност или заради умисъл?

Хиляди и хиляди въпроси възникват във връзка с прилагането на този стар, отживял времето си избирателен кодекс. Ще сложат на всяка СИК по едно устройство, като на летищата и ще ни пребъркват профилактично? Тогава няма да има смисъл от този 227-ми член. Защо тогава го има? Защото властта не може да ограничи такова виновно поведение, но неглижира по всякакъв начин неговото недопускане.


КОЛКО ЩЕШЕ ДА Е ПО-ЛЕСНО ВСИЧКО, АКО ПРОСТО НИ БЯХА РАЗРЕШИЛИ ДА СЕДНЕМ ПРЕД КОМПЮТРИТЕ СИ И ДА НАПРАВИМ СВОЯ ИЗБОР. Сега за първи път прочетох избирателния кодекс и ми се завъртя главата. Откъде намерих този мазохизъм в себе си, та изтърпях 73 страници. Само си помислете, хиляди и хиляди хора, членове на какви ли не комисии, общински служители, полицаи и редови държавни служители, са ангажирани с тези избори. Хиляди и хиляди килограми хартия, която отива по дяволите, декари отсечена гора и въглероден отпечатък в размер на хиляди тонове диоксид и всичкото това защо? Защото има тъпаци, които не разбират, че вече сме в 21-ви век.