Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: kolevdobri Категория: Политика
Прочетен: 3196489 Постинги: 6870 Коментари: 4297
Постинги в блога от 27.03.2017 г.
 Мислете, мислете, мислете за интересите. Ако във всяко нещо търсите интереса, ще се научите ДА НЕ ВИ ПРЕЦАКВАТ ВЪВ ВСИЧКО И НАВСЯКЪДЕ.


КАКЪВ ИНТЕРЕС ИМА ВАШИЯТ ДОКТОР ОТ ТОВА, ДА СТЕ ПОСТИГНАЛИ СЪСТОЯНИЕ НА ДОБРО ЗДРАВЕ?
НИКАКЪВ ИНТЕРЕС НЯМА ОТ ТОВА. ТОЙ ИМА ИНТЕРЕС, ДА СТЕ БОЛНИ И ПОСТОЯННО ДА СТЕ ЗАВИСИМИ ОТ НЕГО, ОТ НЕГОВИТЕ "СЪВЕТИ" КАК ДА БЪДЕТЕ ПРОДЪЛЖИТЕЛНО ВРЕМЕ БАЛНИ И ЗАВИСИМИ ОТ НЕГО САМИЯТ И ОТ ТЕЗИ, КОИТО МУ ПЛАЩАТ - ОТСРЕЩНАТА АПТЕКА НАПРИМЕР, КЪДЕТО ВИСОКОХУМАННИЯТ СПЕЦИАЛИСТ ОСРЕБРЯВА ВАШИТЕ ФАКТУРИ. Да сте чули, че вашият личен лекар е получил финансово поощрение от здравната каса, че през годината, чрез система за превантивна медицина, е постигнал съществено подобрение на здравето на неговите пациенти? Смях в залата, нали?


Какъв интерес има учителят от това, да възпитава и образова вашето дете така, че да покрива всички световни стандарти? Да сте чули, че някой даскал е награден с финансова премия, защото класът, който води е постигнал резултати над средните за страната? Пак смях в залата нали? Отиват да си изпеят урока и толкова. Децата пък разбират това и се деморализират. Но дори и някой учител да е съвестен по природа и да иска да постигне добри успехи в работата си с децата, ей така, заради неговите собствени разбирания, че човек трябва да си свърши работата както трябва, на него няма да му дадат право да се освободи от най-изостаналите деца, за да не си губи времето с тях, а да се съсредоточи да работи с тези, които имат бъдеще... Ще го смачка системата. Не напразно в Холандия децата от примерно 5-ти клас имат няколко паралелки, в зависимост от техните способности да усвояват и прилагат знанията. Най-тъпите са отделени от най-перспективните, за да не им пречат на развитието. И никой не е казал, че всички ще станат началници, нали? Учителите нямат интерес да полагат качествен труд, а често и защото нямат необходимите познания в този бързо променящ се свят, а учениците нямат интерес да посещават училище, защото там наистина е скучно - като започнеш от самия преподавател, особено, когато стане дума за по-големите деца. Как си мислите ще контактува едно дете, което на 11 години вече знае език за програмиране с учителката на 62 години, която не може да си пусне компютъра? На какъв език да си говорят? Интересите тотално се разминават.


Какъв интерес има министърът на МВР, всичко да е спокойно и тихо? Ами ако всичко е тихо и спокойно, за какво ни е МВР и за какво ни е министър? Затова страхът се произвежда в достатъчна доза, за да се оправдаят милиардите, които ни вземат за едното нищо.

Тези дни ходих на избори в кв. Овча купел в София. Отвратителна инфраструктура. Същата седмица минах през Пловдив и останах очарован от това как се развива градът. Овча купел ми изглеждаше като изтърбушена. Една свястна асфалтирана улица няма там. Прах, дупки, липса на тротоари, а някъде улиците са си от пръст - няма нищо сложено на тях. Та какъв интерес има кметът на София, да поправи тази инфраструктура? Интерес имат гражданите на квартала, а не кметът. Ама като гледам как го защитават, майка плаче. Свикват с прахоляка, с дупките, с разместените павета, с изпочупените плочки на тротоарите - казвам ви, ако имате възможност, идете и вижте на какво прилича европейската ни столица. Нямало пари ли? Целият квартал е застроен с нови кооперации. Как може да има такова ново строителство, а да няма пари за инфраструктура. Някой ни лъже. Кой има интерес от това? Малко ли струват всичките тези разрешителни и малко ли са парите от всичките тези сделки от недвижими имоти, от които 2,5% отиват в общината? Защо тези пари, не отидат да се направи инфраструктурата, която води до същите тези сгради, заради които общината е взела пари? Кой и какъв интерес има всичко това да се случва? Мислете.


Можете да дадете и вие достатъчно примери, как ни прецакват и как самите ние се прецакваме, като се съгласяваме, правителството ни да харчи милиарди за нещо, от които ние нямаме нужда или да ни предлага некачествени услуги.

Проблемът на българина е, че не му пука за обществения интерес, въпреки, че неговият личен интерес е зависим от обществения интерес. Парадокс, но е така. Просто казано, свиква с кочината, в която го карат да живее и така животът си върви. Не мисли и не разсъждава. Ако може да сложи нещо на масата и да има резерв в хладилника и ако може да си плати парното, тока и водата, с това свършват икономическите му мечти, за които "усилено" работи.
Категория: Политика
Прочетен: 666 Коментари: 0 Гласове: 3
 http://www.standartnews.com/biznes-zemedelie/nad_79_mln_leva_godishno_sa_subsidiite_za_plodove_i_zelenchutsi-352012.html

При 79 милиона субсидии за зеленчуци, държавата дава 107 милиона лева субсидии за тютюн!!!

http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2015/02/23/2478538_za_107_mln_lv_subsidii_za_tjutjun/


Има факти, които трудно мога да коментирам. Те са толкова очевадни, толкова неоспорими. Тук няма да говорим за абсурдната ситуация за субсидиите изобщо, която освен, че с една несправедливост, държавата се опитва да реши друга несправедливост и попада в омасьосания кръг на бюрокрацията, от която се възползват големите риби /типичен пример за несправедливост в субсидирането на зърнопроизводството, което доведе до свръхконцентрация на капитал за сметка на тези субсидии, в ръцете на сяколко десетки семейства в страната/. 

Тук става дума за нещо много прозаично - ТЕЗИ, КОИТО ПРОИЗВЕЖДАТ СУРОВИНАТА, ОТ КОЯТО УМИРАТ ХИЛЯДИ И ХИЛЯДИ ХОРА СЛЕД НЕЙНАТА УПОТРЕБА, ЩЕ ПОЛУЧАТ ПОВЕЧЕ ПАРИ КАТО ПОДАРЪК ОТ ДЪРЖАВАТА ОТ ТЕЗИ, КОИТО ПРОИЗВЕЖДАТ НАЙ-ПОЛЕЗНАТА ОТ НУТРИЦИОНИСТИЧНА ГЛЕДНА ТОЧКА ХРАНИТЕЛНИ ПРОДУКТИ - ЗЕЛЕНЧУЦИТЕ.

По този въпрос няма какво повече да кажа.

Ще засегна обаче друга тема. Какво трябва да бъде нашето отношение към тези, които произвеждат тези отрови? Дали тези хора има някакво морално оправдание да оглеждат тютюн? Дали душата им страда, защото произвеждат нещо, което е доказано, че вреди съществено на човешкия организъм? Дали им пука от този факт? Много хора и политици ще кажат, че става дума за бедни и почтени хора, които от сутрин до вечер превиват гръб на тютюневите ниви, за да изкарат прехраната си. Ще кажат, че за тези хора нямало друг поминък, заради бедните земеделски земи, на които се отглежда предимно тютюн.


Това е все едно да оправдаваме наемния убиец, защото и той "деца храни" и "трябва да сложи нещо на масата"!!!

Мисля си за тези хора. Как са успели да накарат цялото общество да ги съжалява и да им дава пари, за да продължават да тровят хиляди и хиляди български граждани? Нямало алтернативи за тях? Ами за простите хора какви алтернативи да има? 

И в крайна сметка, като някой иска да смуче тази гадост и да се опушва всеки ден, нека да го прави, стига да не ми отнема на мен въздухът. Нека се трови. Животът си е негов. НО ЗАЩО ЗА БОГА МЕ КАРАТ АЗ ДА ПЛАЩАМ ТАЗИ СМЕТКА? КАКВО СЪМ ВИНОВЕН АЗ, ЧЕ ДА ВЗЕМАТ МОИТЕ ПАРИ И ДА ГИ ДАВАТ НА ОНЕЗИ, КОИТО СЕЯТ И ОТГЛЕЖДАТ ТЮТЮН? НА ТЯХ НЕ ИМ ПУКА НИТО ЗА МОЕТО ФИНАНСОВО ПОЛОЖЕНИЕ, НИТО ЗА ЗДРАВНОТО ПОЛОЖЕНИЕ НА ТЕЗИ, КОИТО НА ПРАКТИКА ТРОВЯТ С ПРОДУКТИТЕ НА СВОЯ ТРУД. ЗАЩО НА МЕН ДА МИ ПУКА ТОГАВА ЗА ТЯХ?

НАГЛИ, ТА НАГЛИ. ЩЕЛИ ДА ЗАТВАРЯТ ПЪТИЩА, ДОКАТО НЕ СИ ПОЛУЧИЛИ ПАРИТЕ. А ИСТИНАТА Е, ЧЕ С НАШИТЕ ПАРИ, ДПС ПОЛУЧАВА СИГУРЕН ЕЛЕКТОРАТ - ПРОСТ И ПРЕДАН ЕЛЕКТОРАТ. ПРЕДАН ДО СМЪРТ. С НАШИТЕ ПАРИ. СЪЩОТО Е И С ЦИГАНСКИТЕ ДЕЦА - С НАШИТЕ ПАРИ. КОЛКО ГЛУПОСТИ ВЪРШИ ВЛАСТТА С НАШИТЕ ПАРИ.

Категория: Политика
Прочетен: 391 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 27.03.2017 22:04
 Психологически портрет на обикновения гласоподавател.

Уж сме недоволни от всички и уж не харесваме системата но пак си избрахме същата тази "стара" и "добра" политическа система, заради която ние сме роби, къде осъзнато, къде не...


Председателят на нашата комисия, в разговор на четири очи с него си призна, че гласува за БСП. Традиция. Каза ми, че преди преврата срещу Живков, на него му дали апартамент, защото му се родило трето дете и ходил на операция на бъбрек, без да плаща нищо. Сега пак му се наложило да се оперира от бъбрек и му поискали 1200 лева. Затова за него "преди" е по-добре от "сега".

Не беше лош човек. Изкарахме си добре. Добродушен. Попитах го, не е ли редно, преди да говорим за социализация на обществото и за плащане на какви ли не помощи, да изкараме парите, които след това да разпределяме и той се съгласи.

Попитах го какво е изработила държавната промишленост освен оръжия и москвичи. Всичките аргументи, които му казвах против социализма минаваха покрай ушите му.


Преди малко Босия ми напомни за миналото на всички, които в изборната нощ бяха около Бойко - бивши партийни дейци от БКП, преустроени в граждани за европейско бъдеще на България. Преди няколко месеца публикувах статия, в която казвах, че каквото и да се случи на избори в България, комунистите ще са спечелилите. Сега бивши и настоящи комунисти, социалисти и не знам си какви "исти", имат над 170 места от 240 местния парламент. Съмнителен е статусът и на лидерите на другите формации, които са в парламента. Едни са бивши ченгета, а други са откровени разбойници.

НО ВЪПРЕКИ ТОВА, НАРОДЪТ ИЗБРА СТАТУКВОТО. ИЗБРА ПОЛИТИКАТА НА САМОПРЕЦАКВАНЕТО. ТЕЗИ, КОИТО ГЛАСУВАХА ПРОТИВ СТАТУКВОТО С БЮЛЕТИНА "НЕ ПОДКРЕПЯМ НИКОГО", СА НИЩОЖЕН ПРОЦЕНТ ОТ ОБЩО ГЛАСУВАЛИТЕ ЗА СТАТУКВОТО.

Вглеждах се в хората, които пристъпваха към урната. Аз държах листа върху дупката на урната за гласуване, да не би някой неориентиран, да гласува веднага излизайки от стаичката, преди да му се сложи втория печат и преди член на комисията да откъсне онова ъгълче, на което е записан номерът на бюлетината. Та изпълнявайки тази функция имах време да се вглеждам в избирателите. На всяко пускане на бюлетината от тяхна страна, казвах "Благодаря". Имаше странни реакции. Някои просто си мълчаха, немалка част отговаряха, но така, все едно по задължение, защото трябва да върнат поздрава. Почти половината от избирателите в нашата секция пускаха сгънатите бюлетини не по ширина на сгънатата бюлетина, а по дължина. Малко тъпо е обяснено, но сега не мога да намеря точните думи. Като пускат така бюлетината, тя застава изправена и следващата трудно влиза. Много се мъчих да си обясня, толкова ли нямат тези хора представа за това, което ще се случи, като пускат бюлетината така. Просто я пускат без никаква мисъл. Други обаче внимават и я пускат така, че като падне долу, да не стои изправена. Някои дори изпълняваха някакъв интересен план, да дадат скорост на бюлетината, която да я изпрати към някой от ъглите. Това, че мислят и внимават за последиците беше впечатлително да бъде наблюдавано в тази, на пръв поглед, незначителна ситуация. Всеки идваше и носеше със себе си собствените си проблеми. Много малко от хората изглеждаха истински щастливи. Някои идваха с децата си, които пускаха бюлетината. Беше интересно да се гледа тяхната реакция. Те виждаха някакъв символичен сценарий, който трябваше да изпълнят. Усещаха, че това е някаква необяснима тържественост за нас, възрастните. Какво ли има в детските им главички. Те не виждаха нищо шарено и цветно, което да ги зарадва, не виждаха забавления и игри, но усещаха, че за нас, възрастните, това е важно и с радост се включваха в пускането на бюлетините в урната.

За нас, възрастните обаче, ми е жал. ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ, НИЕ ПРОПИЛЯХМЕ СВОБОДАТА СИ С ТАКАВА ЛЕКА РЪКА, С КАКВАТО НЕ ПОДМИНАВАМЕ ДОРИ И ХВЪРЛЕНАТА СТОТИНКА НА УЛИЦАТА. От години наред си казвам, каква трябва да бъде монетата, заради която си заслужава да се наведеш и да я вземеш. Мислех си, ако цял ден се навеждаш за всяка една стотинка, която виждаш пред себе си, дори и да е хвърлена от някой, който иска да си направи експеримент с теб, колко здрав ти е кръста, колко пари ще изкараш? Десет или двадесет лева? Или петдесет? За колко си заслужава да се наведеш? Както и да е - навеждаме се и за стотинката на улицата, а в деня на изборите се наведохме и одупихме пред политиците, както го правим от години наред, без за този срам да вземем и стотинка дори.

Българинът и този път се наведе пред манипулаторите и декларира своята привързаност към тяхната мисия - мисия, целта на коята е да прецака същият този народ, от когото получи права да го прецака. По време на изборния ден видях стотици мъже, жени и деца - всички от различни възрасти и различни физически и видими прихологически данни. Видях един доста болен народ. Простичко казано, не видях яки пичове, от които да лъха сила, ентусиазъм и перспектива. Видях стотици хора да се редят за поредното кафе, което да излочат в комбинация с поредната цигара. Видях хора, родени едва ли не само за това - да смучат цигара след цигара с неизменната чаша с кафе. Освен политиците, за които гласува българският народ, от изборите изкяри най много кафенето на училището, където гласувах и аз. Тази машина за кафе не спря да работи. Стотици и хиляди кафета се направиха този ден. Стотици и хиляди други боклуци се купиха и изядоха по време на тези избори.  Нито сандвичите като сандвичи, нито нищо. Боклуци, боклуци. А народът купува, купува. Също като в политиката. Боклуци, боклуци, а народът гласува, гласува.

НАИСТИНА БЯХМЕ СВОБОДНИ. СВОБОДАТА НИ ТРАЯ ОКОЛО СЕКУНДА, МАКСИМУМ ДВЕ, ДОКАТО БЮЛЕТИНАТА ВЛЕЗЕ В УРНАТА И СЕ ТУПНА ВЪРХУ ДРУГИТЕ БЮЛЕТИНИ. С ТОВА ПРИКЛЮЧИ ПОРЕДНАТА ПОРЦИЯ НЯКОЛКОСЕКУНДНА СВОБОДА, С КОЯТО МИЛОСТИВО СЕ ОБКИЧИХМЕ НИЕ, БЪЛГАРСКИТЕ ИЗБИРАТЕЛИ. ПАК СЕ ПРЕЦАКАХМЕ. ЖИВЯХМЕ ГОДИНИ В РОБСТВО, ЗА ДА ПОЧУВСТВАМЕ СВОБОДА ЗА ДВЕ СЕКУНДИ. ДВЕСЕКУНДНА СВОБОДА. ОТКАЗАХМЕ ДА СТАНЕМ ХОРА. ПОТВЪРДИХМЕ ЖЕЛАНИЕТО ДА БЪДЕМ СТАДО, ЗАЩОТО Е "ПО-СИГУРНО" И ЗАЩОТО "ТАКА ТРЯБВА". ЗАЩОТО СЕ ПЛАШИМ ОТ СВОБОДАТА ТАКА, КАКТО НЕ СЕ ПЛАШИМ ОТ НИЩО ДРУГО. ЛЕСНО СЕ УМИРА ЗА НАЦИОНАЛНА СВОБОДА, КОГАТО ЧУЖД НАРОД ТЕ ПОДТИСКА. КОЛКО ЛЕСНО Е ДА МРАЗИШ ЧУЖДЕНЕЦА И ДА МУ СЕ ПРОТИВОПОСТАВЯШ. ЗА КАКВО НИ БЕШЕ ТАЗИ НАЦИОНАЛНА СВОБОДА, КОГАТО БИВШИТЕ НИ ПОРОБИТЕЛИ СА ПО-НАПРЕДНАЛИ В ИКОНОМИЧЕСКИ ПЛАН ОТ НАС? КАКВО СПЕЧЕЛИХМЕ ОТ НАЦИОНАЛНАТА СИ СВОБОДА? Разглеждаме свободата така опростенчески, така глупаво, че чак се притеснявам доколко интелектуалният статус на критичната маса в България е на ниво.

Свободата е свобода, независимо дали става дума за свобода от подтисничеството на чужд народ или за свобода от подтисничеството, което упражнява над нас собственото ни правителство. Свободата е свобода и тогава, когато предоставиш собствените си права на някой друг, без изрично дадено пълномощно и без изрично уточнени механизми за контрол върху тяхното изпълнение и прилагане. Затова казвам, че става дума за двесекундна свобода. И ВМЕСТО ДА КАЖЕМ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА КЛАСА ЕДНО ГРЪМКО "БАСТА", НИЕ КАЗАХМЕ НА СЪЩАТА ТАЗИ ПОЛИТИЧЕСКА КЛАСА - "МОЛЯ ВИ, ПРОДЪЛЖАВАЙТЕ ДА ОТНЕМАТЕ СВОБОДАТА НИ, ЗАЩОТО НА НАС ТАКА НИ Е ХУБАВО".
Категория: Политика
Прочетен: 2139 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 27.03.2017 22:00
  1.  Денят мина умерено напрегнато. При нас гласуваха около 380 души от 670, което е над половината от гласоподавателите с право на глас. Можеше да видим зор, ако бяха дошли повече хора, защото с малки изключения си имахме гласоподаваели почти през цялото време - от самото начало от 7 часа, та чак и до 20 часа. Можехме да рационализираме процеса, като предварително подготвим бюлетините и ги раздавахме на гласоподавателите, но това не беше разрешено. Откъсването, сгъването и предаването на бюлетините трябваше да ставе пред самия гласоподавател. Какво да правим, технологичен процес. Един човек не успя да гласува, защото вече заключихме вратата в 20 часа, а той закъсня. Голяма глупост беше запечатването на прозорците, а вътре миришеше ужасно. Като към това се включваше и острата тютюнева миризма, която се носеше из цялото училище, проблемът с въздуха ставаше още по-голям. По едно време не се сдържах и просто отворих прозореца. Не ми пукаше от нищо. Няма закон, който да ми забрани да дишам, пък бил и той Изборния кодекс или дори самата Конституция.
  2. За организационното начало няма да отделям време, то не е толкова интересно - просто бюроктатщина, която трябваше да се свърши. Интересното стана при преброяването на гласовете. Нали е казано, че НЕ Е ВАЖНО КОЙ ЗА КОГО Е ГЛАСУВАЛ, ВАЖНОТО Е КОЙ БРОИ БЮЛЕТИНИТЕ. Въпреки указанията на ЦИК, броенето на бюлетините в случаите, за които аз имам сведение, се е извършило, като урната или урните са изсипани върху няколко събрани на едно място, маси. Указанията изискваха бюлетините да се изваждат една след друга от член на СИК. Това изисква твърде много време, което членовете на СИК не искат да пилеят. Повечето от тях са дошли заради парите, които се полагат за участние в изборите и колкото по-рано се свърши, толкова по-добре. Учудвам се, как е възможно, първите представители на СИК да стигнат в РИК, час и половина след приключването на на изборния ден. Въпреки, че и ние изсипахме бюлетините "в средата на стаята" както се казва и всички се включихме в подреждането, въпреки бързата работа на екипа ни, успяхме за това време да приключим с формалностите в самата секция, докато останалите секции все още работеха. Но за да се стигне до РИК трябваше всичките тези материали да се натоварят на автомобилите, наети за целта и да се пропътува цялото това разстояние до зала Армеец в София, където беше нашият център за предаване на документите.
  3. Много грешки се допуснаха с изчисляване на преференциалния вот. Много от бюлетините бяха попълнени едно към гьотьоре от избирателите, които задраскваха както номера на партията от лявата страна на бюлетината, така и преференциален вот, който изобщо не съответстваше на същата тази партия, която избираха или на бройката на преференциалните позиции, които партията имаше. Например някои избиратели задраскваха например №17 и по някаква неопределена от мен логика, задраскваха и преференция със същия номер, но тази партия нямаше толкова преференциални номера. Имаше трудности не толкова с изчисляване на преференциалния вот от СИК, колкото с попълването на един куп документи, които се представят пред РИК. Започнах да си мисля за програма в компютъра, която да подпомага това подреждане, преброяване и засичане на всички контроли. Ние го правихме с калкулатор и моливи в ръка.
  4. В заключение, попитах всички мои приятели, които се включиха в изборите и бяха в различни секции - според тях, МОГАТ ЛИ ДА СЕ ФАЛШИФИЦИРАТ ИЗБОРИТЕ, СПОРЕД ТОВА, КОЕТО ТЕ СА ВИДЕЛИ КАТО ОРГАНИЗАЦИЯ. Отговорът е, могат да се дописват в бъркотията по преброяването по някоя друга преференция за кандидат от политическа партия, но манипулация, която да доведе до промяна на вота е невъзможно. Не зная как стоят нещата в тези секции, където заради различни причини, ченовете на СИК не обхващат по-голямата част от представители на различни политически сили, участващи в изборите. Не знам в Турция например, членовете на СИК как се избира и назначават и интересите на кои партии защитават.
Категория: Политика
Прочетен: 468 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 27.03.2017 20:58
 Наложи се този път да участвам на избори не само като гласоподавател, но и като член на организацията на изборите. Вярно е, че става дума за ниско ниво, но пък исках да видя как изглежда процеса отвътре. Казвам като член на СИК и като секретар на СИК, защото тези длъжности бяха основните, които ни се паднаха на мен и на групата около мен, която участваше в изборите.
  1. Предишния ден отидохме по-рано и закачахме служители на общината / в случая кв. Овча купел, София/ да дойдат, да разпечатат училището /в случая 66-то училище/, да приемем от тях всички документи, бюлетини и т.н. да организираме местата за гласуване, да запечатаме обектите, заедно с полицията и да си ходим след това по домовете.
  2. Типично по български, общинарите закъсняха с 20 минути.
  3. Секционните комисии се променяха до последно. За щастие, ние попаднахме в комисии, в които имаше хора от предишни избори и всичко като организация от наша страна беше ОК.
  4. Училището, в което бяхме част от членовете на нашия екип /66-то/, изглеждаше много зле. Въпреки ремонтите и положените видими усилия от учители и от ученици, организирайки навсякъде из училището изложби на ученически творби, виждаше се, че нито ремонтите вътре са направени както трябва и отвсякъде си личеше, че става дума за сграда от началото на 50-те години. Навън беше старо и неподдържано. Зад училището - трънаци, по 3 метра високи, обгърнали сградата на училището по такъв начин, че и специалните части не биха могли да го преодолеят. Тоалетните - лошо състояние, въпреки ремонтите. Въздухът в училището - от лош, та по-лош. За капак, не ни даваха да отваряме прозорците, защото бяха запечатани. В изборния ден разпечатахме два прозореца и си казахме, че ако ЗАКОНЪТ НИ ЛИШАВА ОТ ВЪЗДУХ, ДА МУ ГО НАЧУКАМЕ НА ЗАКОНА. Полицаят ни видя, че отворихме прозореца, но не ни се скара. За жалост обаче, констатирах, особено след края на изборния ден, много хора пушеха в училището и особено на първия етаж около входа, беше задимено, като в лисичарник. Критикуваме правителството, а в същото време, ние сме си пълни боклуци в някои отношения. Но нека да отбележа и нещо положително. За целият изборен ден, от секцията, където бях аз, гласоподавателите НЕ ОТКРАДНАХА ДОРИ ЕДНА ХИМИКАЛКА. Нали знаете, че химикалки има във всяко място за гласуване. През целия ден наблюдавах, дали ще изчезне някоя химикалка. Ей така, заради обичта към социологията и анкетите, с които съм закърмен от малък. НИТО ЕДНА ЛИПСВАЩА ХИМИКАЛКА. Това много силно ме впечатли и реших да го споделя с вас. Случваше се някой да излезе с химикалката навън и сконфузено да се върне и да я остави на мястото си. Наглед дребно нещо, но за мен много важно, което показва, че не сме чак толкова народ за изхвърляне. Имаме си достойнство, дори и да сме бедни и тези достойнства трябва ВСЕ ПО-ЧЕСТО ДА СИ ГИ ПРИПОМНЯМЕ И ДА СЕ ГОРДЕЕМ С ТЯХ.
  5. В секционните комисии има представители на основните партии. Малките партии по-трудно се организират - липсват им изглежда пари и мераклии за работа. При нас нямаше техни представители нито като членове на комисиите, нито като наблюдатели. Добра атмосфера за работа, поне в тези комисии, в които ние участвахме. Обаче се виждаше, че в някои секции до "нашите", работата не вървеше добре. Например, в секцията до тази, в която аз участвах, имаше през целия ден опашка от избиратели. Ние не допуснахме това да се случи и работехме бързо и много организирано. От време на време минавах и хвърлях наоколо по един поглед и веднага се разбира, че някои гледат на работата и на живота от един по-лежерен ъгъл.
Следваща статия...

Категория: Политика
Прочетен: 501 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 27.03.2017 20:01
Търсене

За този блог
Автор: kolevdobri
Категория: Политика
Прочетен: 3196489
Постинги: 6870
Коментари: 4297
Гласове: 2399
Архив
Календар
«  Март, 2017  >>
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031