https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6087647

Продължават да се прокрадват идеи за гарантиране на минимален паричен доход. Тази сутрин вестник Труд лансира идеята, да се дават безответно по 8 лева на ден или по 240 лева на месец на тези, които не работят и нямат доходи.


Няма по-налудничева идея от това, да се гарантира минимален паричен доход. Много хора биха се превърнали в изроди, само и само да се докопат до някакви безответни пари. Представете си едно циганско семейство от 10 души. Вие казвате, че трябва данъкоплатците да им осигурят 2500 лева на месец. Та те правят по 10 деца и при много по-лоши парични условия, отколкото имат сега. Знаете ли какво ще се случи с циганската раждаемост? Ще започнат да раждат не по 5 или 10 деца, а по 20. Ще започнат да раждат на 11 години, нарушавайки един куп закони, защото ние нямаме държава, която да следи за спазването на същите тези закони и ще спрат да раждат тогава, когато физичести вече не могат да го правят. Ще бъдат машини за раждане на деца, като зайците в Австралия, които се размножават толкова много, поради липсата на достатъчно природни врагове.

Това е абсурд. Моето наблюдение върху този проблем през годиние ми показва, че паричната форма на помощи е най-лошото нещо, което може да измисли социалистическата ни държава. Ако спрем паричните помощи и преминем към помощи в натура, ще спрат както безконтолната циганска раждаемост, така и производството на бедни, които върви в страшни за България мащаби. Сега възрастни хора масово продават на деца и внуци имоти, за да се пишат на бедни, че да вземат помощи. Социалистическата държава като че ли се стреми да направи колкото се може повече бедни и успешно се справя с този въпрос.


Парите развращават. Първото нещо, което мнозинството цигани правят, след като си вземат помощите е да се снабдят с цигари, ракия и бира. След това мислят за други неща. За това ли им даваме помощи?


И като сте решили господа, да давате нещо безответно на стотици хиляди хора в тази страна, накарайте ги поне да си почистят в квартала, преди да получат помощите. Нищо на този свят не трябва да се дава безответно. Нищо. Иначе няма благодарност. ДА СТЕ ЧУЛИ БЛАГОДАРНОСТ ОТ ЦИГАНИТЕ, ЧЕ ПОЛУЧАВАТ ПОМОЩИ ОТ НАС? НЯМА И ДА ЧУЕТЕ. ЗАТОВА СЕ КАЗВА ПОЛИТИКА НА ТОЯГАТА И МОРКОВА. ЗАСЕГА ВИЖДАМ САМО МОРКОВА. БЕЗ ТОЯГА НЯМА ДА СТАНЕ, КОЛКОТО И ДА НЕ МИ СЕ ИСКА.

 Преди малко един от моите служители направо ме пита за кого да гласува. Колебаел се и имал несигурност в това, коя партия би заслужавала да се гласува за нея.



Аз му отговорих така: Бих гласувал за онази партия, която ми обещае, че ще направи всичко, което е по силите й, за да върне властта точно там, където й е мястото - на избирателите. Тоест обещае да работи в тази страна да има пряка демокрация - да избираме свободно и да сваляме от власт свободно всеки, който не ни харесва. Толкова е простичко и в същото време, толкова трудно е да се разбере.

 Българският народ, пак казвам, с малки изключения, заприлича на онези глутници кучета, които са се излегнали на припек по градинките в центъра на София - какво повече да очакват от живота? Добри столичани им осигуряват парче хляб, нямат естествени врагове и са докарали комунизма, както се казва. Получават, без да дават. Баси и живота наистина!


Мислите ли, че тези кучета ще имат шанс, ако се изправят в гората срещу вълка? Не, разбира се. Ще станат негова лесна плячка, защото вълкът в естествената му среда е идеалният хищник - трениран, жилав и издръжлив и е на върха на хранителната верика. Ще изяде тези кучета като стой та гледай, като сандвич на закуска.
Та обществото лека полека се превръща именно в такива кучета - лениви и изродени. Те не се бият за храната си, та защо да си дават зор. Получават храна безплатно и лесно, КАКВО ДРУГО ИМ ОСТАВА, ОСВЕН ДА ЛЕГНАТ НА СЛЪНЦЕ И ДА СЕ ПЕКАТ!

Помислете си, че тези, които дават хляб на тези кучета или тези, които дават милостиня на просяците, си мислят, че правят добро. Те вярват в това, че пряват добро. Да, но в такъв случай, кучетата, които лежат по градинките стават все повече, въпреки милионите, които се хвърлят по тях, за да се кастрират и обезпаразитят. Просяците също стават все повече. И това са просяци, които няма да те срещнат на улицата да ти искат пари - това са нов вид просяци, създадени от социалистите от преди повече от 150 години насам - просяци, които разчитат на данъкоплатците, за да преживеят. Те изтъкват НУЖДИТЕ  СИ, като основание да искат помощ от обществото. Досега обаче никой не е дал определение, кой и в каква степен е задължен да задоволява тези нужди с обществен ресурс.

Голямата интрига е следната: МНОГО Е ТРУДНО ДА РАЗБЕРЕШ, В КАКВА СТЕПЕН ВСЕКИ САМ Е ВИНОВЕН, ЗАТОВА, КОЕТО Е В МОМЕНТА И ДО КАКВА СТЕПЕН ДЪРЖАВАТА Е ВИНОВНА.

Вижте едно простичко разсъждение - има няколко страни, в които можем да кажем, че ако там някой не успее да се реализира в много голяма степен, това е следствие на неговата природна ограниченост или на неговото нежелание да го направи. Това страните, които са класирани в първата тройна на най-свободните в икономическо отношение страни - Хонг Конг, Сингапур и Австралия. Там НЯМАШ ОСНОВАНИЕ ДА КАЖЕШ, ЧЕ ДЪРЖАВАТА ТИ ПРЕЧИ ДА СЕ ИЗЯВИШ, ЗАЩОТО ПО-СВОБОДНИ ДЪРЖАВИ ОТ ТЕЗИ В ТОВА ОТНОШЕНИЕ ПРОСТО НЯМА.


Когато обаче отидеш на другия полюс - държави, в които не се зачитат нито индивидуалните свободи, нито има икономическа свобода, защото всичко е концентрирано в държавните институции, например като в Северна Корея и Зимбабве, какъвто и гений да си, твоето развитие е обусловено от партията, държавата и администрацията и вероятността да проявиш своите способности е много малка.


Затова в свободните държави, администрацията и политиците могат да кажат на избирателите си - НИЕ СМЕ ВИ ДАЛИ ВЪЗМОЖНОСТ ДА СЕ РАЗВИВАТЕ И ДА ПРАВИТЕ ПАРИ. АКО НЕ УСПЕЕТЕ, НЕ ВИ Е ВИНОВНА ДЪРЖАВАТА. МОЖЕТЕ ДА ВИНИТЕ ВСИЧКО ДРУГО, САМО НЕ И ДЪРЖАВАТА. МОЖЕТЕ ДА ВИНИТЕ КЪСМЕТА СИ, МЕЖДУНАРОДНИТЕ ПАЗАРИ, ЛОШИТЕ КОНКУРЕНТИ И ВСИЧКИ ДРУГИ, САМО НЕ И ДЪРЖАВАТА.


Е, ИСКАМ ДА СТИГНЕМ ДА ИМАМ ТАКАВА ВЪЗМОЖНОСТ ДА КАЖА КАКТО НА СЕБЕ СИ, ТАКА И НА ОБЩНОСТТА, ЧЕ ДЪРЖАВАТА НЯМА НИКАКВА ВИНА ЗАТОВА, ДА СМЕ БЕДНИ И НЕЩАСТНИ. ВСЕ ОЩЕ ОБАЧЕ ТАКОВА ВРЕМЕ НЕ Е ДОШЛО И МНОГО ХОРА СЕ ВЪЗПОЛЗВАТ ОТ СИТУАЦИЯТА, ОБВИНЯВАЙКИ ДЪРЖАВАТА, ДА ПРИКРИВАТ СОБСТВЕНАТА СИ НЕКАДЪРНОСТ, ЛЕНОСТ ИЛИ МЪРЗЕЛ И НЕПРОДУКТИВНОСТ.

 Това е въпрос с фундаментално значение за всяка една държава, защото е фундаментален икономически въпрос, от отговора на който зависят един куп политически действиея.

Такава дискусия никога не се е водила в България. Никога. И знаете ли защо? Защото не е изгодна за управляващите. Коя партия ще се надгърби да каже на някой, че е мързелив или че е селски тарикат? Никоя разбира се. Лицемерието е най-стойностната категория, доколкото може да има такива, в политическия живот на страната. На сбирки и между колеги политиците псуват народа си, но публично правят всичко, за да могат да завладеят ума на бедните и отритнатите, което разбира се не е толкова трудно, ако мащабите на тези мозъци се изразяват с големината на една хапче аналгин.


Връщам се за кой ли път към социализма. Който си работеше си работеше и тогава, работи и сега. Който си беше негодяй и тогава, остана негодяй и сега.

Единствената, но много важна разлика е в това, ЧЕ ПОСТСОЦИАЛИЗМА И СЛЕД НЕГО КАПИТАЛИЗМА В КЛАСИЧЕСКИЯТ МУ ВИД /КОЙТО ЗА ЖАЛОСТ НЕ СМЕ ВИЖДАЛИ НИКОГА/ ДАВАТ МНОГО ПО-ГОЛЕМИ ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ТОВА, КАДЪРНИТЕ, ГЕНИИТЕ И ТВОРЧЕСКИТЕ ЛИЧНОСТИ ДА НАПРАВЯТ МНОГО ПОВЕЧЕ.


Какво имам предвид? 

Цялата история на човечеството се гради на насилието. Столетия, не хилядолетия насилие, насилие, насилие. Важните хора да били винаги онези, които са носили мечове, пистолети или изобщо - оръжие. Колко поеми има написани за човекът - рицар и колко за онези, които са се изгърбвали от работа по полето? Производството и търговията са вървели ръка за ръка с насилието. Така е било хилядолетия, така е и сега в някаква по-префинена форма. Хилядолетия човечеството се е деляло на яки пичове, които имат власт и сила и онази безморфна маса от онеправдани парии, независимо от това дали са фактически роби или измислени полусвободни селяни или занаятчии.
Важните и известните хора са били онези с мечовете. И колкото повече тези хора са убивали себеподобните си, толкова по-известни и велики са станали. Историята е такава - най-известни и почитани от историята са най-големите сатрапи. Никой не уважава тези, които са за ненасилието и честното съревнование в бизнеса и в живота. Всеки гледа да получи някакво предимство, пък дори и това да е за сметка на силата на оръжието.


От моят личен опит знам, че в живота съм виждал много хора, които са блъскат без мозък и мислене и са си постигнали някакъв над минимален статус именно заради това блъскане. Виждал съм хора, които цял живот чака някой нещо да направи за тях, ама това да станат и да се захванат с нещо сами - не ги търси. Може и от глад да умрат, но няма да направят нищо самостоятелно. Те са останали с чувството от детството, когато майките им са ги държали за ръце и не са им позволявали да мръднат, без да бъдат контролирани, за да ги предпазят от всички възможни рискове. Социализмът беше обществен строй на такива хора - тези, които блъскаха безмозъчно и тези, на които някой трябваше да им даде "хляб" в ръцете, за да не умрат от глад. Вършеха там нещо, колкото да не е биз хич и толкова.

При постсоциализма, малко по малко, категорията на "блъскачите" взе да оредява. Онези, безмозъчните. Народът се изтарикати и такова раздаване вече трудно можеш да видиш. Аз поне не мога да видя, а преди години това ми беше пред очите. Другата категория, като че ли стана още по-голяма, защото лошият пример с годините ставаше все по-заразителен - българинът с малко изключения, иска някой друг да му осигури работа и препитание. Не е готов сам да се оправя в живота. Огънчето на тази предприемчивост беше почти убита от десетилетията социализъм, при който тези хора бяха натикани в миша дупка, защото такава беше политиката на партийните секретари - те искаха подчинение, а не предприемачи.