Всеки ден се срещам с хора, които живеят живота си, изпълнявайки заповеди, без да мислят. Като добре дресирани кучета, те се нахвърлят върху всеки, по команда на своите собственици. Да, така, както кучетата си имат собственици, така и тези хора, които работят по заповеди и те си имат собственици. Те са кучета на своите собственици. И това в много случаи са хора интелигентни, немалка част от тях с висше образование.

Днес сутринта имах поредния конфликт за паркомясто, на улицата, която води към паркинга на Български пощи в Студентски град в София. Та спрял съм аз там, поразходих се малко в парка и реших, че е време да отида да изкарам пари, та да  има какво да дам на неблагодарната си държава. Излиза един висок, строен мъж, на около 60 години, вероятно военен пенсионер и започна да ме разпита, дали работя в Български пощи. Вероятно виждайки, че колата ми прилича на служебните им коли, е решил да се информира, случайно да не сбърка. След като му казах, че не съм служител на пощите, той ми направи забележка, че тук могат да паркират само коли на Български пощи. Първо му казах, че съм спрял на улицата, както и други коли, а не на паркинга, за който те имат претенции. След това го попитах, този паркинг техен ли е, той какъв е и каква длъжност изпълнява и ред други въпроси, които го накараха да се почувства неудобно. КАЗА МИ, ЧЕ ИЗПЪЛНЯВА НАРЕЖДАНЕ. Тогава го попитах: ТИ ПРОСТ ЛИ СИ ИЛИ СЕ ПРАВИШ НА ТАКЪВ? След това му казах, че не изглежда тъпак, а като гледам, съвестно изпълнява длъжността "Тъпак". Казах му, да отиде в сградата и да извика шефа на Български пощи или някой, който е оторизиран да взема решения, а не да лае по хората. Той отказа и тогава го попитах, НИ НА ЗАКОНА ЛИ СЛУЖИШ ИЛИ НА НАЧАЛНИКА? АКО ШЕФЪТ ТИ КАЖЕ, ДА СЕ ХВЪРЛИШ ПРЕЗ ПРОЗОРЕЦА НА ПЕТИЯ ЕТАЖ, ЩЕ ГО НАПРАВИШ ЛИ? ЧОВЕК, ТИ МОЗЪК ИМАШ ЛИ И МОЖЕШ ЛИ ДА РАЗСЪЖДАВАШ? КУЧЕ ЛИ СИ, КАКВО СИ? ИЗВИКАХ НЯКОЙ КОМПЕТЕНТЕН ДА ГОВОРЯ С НЕГО. ИЗВИКАЙ ПОЛИЦИЯТА, АКО ТРЯБВА ИЗВИКАЙ ДАСКАЛИЦАТА, ИЗВИКАЙ МИНИСТЪРА НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ ИЛИ СТАРШИНАТА ОТ БЪЛГАРСКАТА АНТИНАРОДНА АРМИЯ, КОЙТО ТИ Е ИЗПИЛ МОЗЪКА.

Всъщност накрая се разделихме като добри познати, изнасяйки му политическата лекция, че заради такова наше отношение и заради такова наше скотско поведение, държавата ни се разкапва отвсякъде. Защото наистина сме мърша, а не народ. ЗАЩОТО С НАШАТА ЕНЕРГИЯ ЗАХРАНВАМЕ ОНЕЗИ, КОИТО НИ ПОРОБВАТ. ЗАХРАНВАМЕ ЦЕНТРАЛИЗИРАНАТА ПОЛИТИЧЕСКА И ИКОНОМИЧЕСКА МАШИНА, КОЯТО НИ ПРЕЦАКВА НА ВСЯКА КРАЧКА ОТ НАШИЯ НЕЩАСТЕН ЖИВОТ. ЗАЩОТО СЕ ЗАМОИЗЯЖДАМЕ ЕДИН ДРУГ, ПО ЗАПОВЕД НА НАЧАЛСТВОТО, ВМЕСТО ДА ПОИСКАМЕ ОТ СЪЩОТО ТОВА НАЧАЛСТВО ЯСНИ ПИСМЕНИ ПРАВИЛА, КОИТО ДА СПАЗВАМЕ И ПРАВИЛА, КОИТО ОТГОВАРЯТ НА ЗАКОНИТЕ НА ТАЗИ СТРАНА, А НЕ ВСЕКИ ДА СИ ИЗМИСЛЯ ПРАВИЛА И ДА ГИ НАЛАГА НАД ОВЦЕТЕ, КАКВИТО СМЕ СТАНАЛИ НИЕ ВСИЧКИ.


Преди малко в парка видях едно малко бяло камионче, карано от шофьор, който за времето, което аз спрях да видя какво прави този камион в парка, не свали телефона от ухото си. Вероятно провежда най-важния си разговор в живота. След камиончето вървяха трима цигани, с ръце в джобовете. Пред камиона вървеше явно тартора на циганите, дебел циганин, с цигара в уста. По едно време спряха и единият от работниците с бавни та бавни движения, свали единия капак от багажното пространство и се качи горе на платформата. Имах чувството, че гледам някой ленивец в бразилските джунгли, а не човек, работник по почистването на парка. Наведе се и изхвърли до храстите един дървен кол, малко изгнил. След това започна да хвърля и други. Леко се поразбърза. Останалите до камиона, продължаваха да стоят с ръце в джобовете и да дават акъл, къде да се хвърлят коловете. Цигарите бяха неизменен атрибут в устите им, а замреженият поглед и присвитите очи са естествена защитна реакция на пушека, който те самите произвеждаха, за да се самоотровят. Идилия. Стоях там около три минути, но шофьорът така и не спря да държи телефона на ухото си. Ех, ако му плащаха на време на телефонен разговор, сигурно щеше да е милионер. Та същите тези работници, след като си изпушиха цигарите ги хвърлиха в тревата. Няма да се разхождат до някакво кошче я. Поредната българска идилия. Хора, назначени от общината на някаква там си работа, нещо свързана с губене на време, печелене на привържените за изборите и пунктаж да всички данъкоплатци. Но това е положението. Когато човек не се бори за работата си, работата се бори за него. Ама той в такъв случай не се предава лесно. И така, животът си тече, сред истории на пунктаж, незаинтересованост, дребни страсти, далаверки и пресметки... А паркът, паркът мръсен, та мръсен...

Вчера късно вечерта, по тъмното, се връщаме от разходка в полите на Витоша. Гледам, нещо се белее на последното Симеоновско езеро. Отиваме да проверим какво е - големи парчета стиропор. Кой негодяй е домъкнал този строителен материал в парка? Вероятно да лежи там или да седи. Моят приятел награби стиропора и тръгнахме надолу. А надолу - торбички, хартии, останали от някаква храна и т.н. Дълго е за описване. На мен ми омръзна през годините да събирам хорския боклук. Моят приятел е още млад и ентусиазиран, наред със стиропора, събираше и другите боклуци. За да можем да се радваме на тази красива природа, се принудихме да бъдем и боклуджии. И така с години. Преди много години, като дете, имах една мечта. Да има настояща карма. Хвърлиш боклук не на място - получаваш шамар зад врата. Да, ама няма такава карма. Ако имаше, щеше да ни е чисто и подредено.

И аз какви ги говоря. Метеорити минават близо до земята. Вулкани заплашват живота ни, а аз се притеснявам, че народът бил тъп и мърсувал. Бая съм бил дребнав. Забравих да опиша, как се радвам на природата. Вървя си аз през гората, гледам хубавите борове, бистрата река, слушам песента на славея и гледам, найлонова торба, оплела се в храст и възкликвам: ЕЙ КАКВА КРАСОТА, КАКВИ ДЪРВЕТА, ВОДА, ВЪЗДУХ, ПТИЦИ. ЕЙ КАКВА ХУБАВА ТОРБИЧКА!  КАКВА ХУБАВА, МАКАР И ИЗНОСЕНА АВТОМОБИЛНА ГУМА, КОЯТО НЯКОЙ Е УСПЯЛ ДА ДОВЛЕЧЕ ОТ ЦИВИЛИЗАЦИЯТА И Я ПЛЬОСНАЛ В РЕКАТА! ВЕДНАГА ДА СЕ НАМЕРИ И ДА МУ СЕ ВРЪЧИ НАГРАДА ЗА ПРИНОС В СЪЗДАВАНЕ НА БЛАГОПРИЯТНА СРЕДА ЗА ЖИВОТ И ПОЧИВКА. КАКВА ХУБАВА АРТ ИНСТАЛАЦИЯ Е СТАНАЛА - ГУМА В РЕКА. ПРИЯТНО ЗА ГЛЕДАНЕ. ТОПЛО ТИ Е НА ДУШАТА! ЕТО И АЗ МОГА ДА СЪМ ПОЗИТИВНО НАСТРОЕН. НО ДАЛИ СИ ВЯРВАМ?