Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: kolevdobri Категория: Политика
Прочетен: 3187077 Постинги: 6846 Коментари: 4286
Постинги в блога от Март, 2009 г.

Каква е разликата между безработния и мързеливия?


Държавата ни е затънала в боклуци, а ние не можем да изкараме онези, които получават помощи за безработица, да почистят улиците, градините и парковете. Още повече, че плащаме с тези помощи и цигарите и алкохола, които те си купуват. Какво прави държавата – ПЛАЩА ПАРИ НА НЯКОЙ, ЗА ДА НЕ РАБОТИ! ЕГА ТИ ИДИОТСКАТА ДЪРЖАВА.

 

На това някои му казват патернализъм. Аз си го наричам по друг начин, ЛИЦЕМЕРИЕ.

 

Това, държавата да взема от по-богатите и да дава на по-бедните, не е много лошо. По-лошото е, че по-бедните така се учат на лошо. Учат се да получават, а не да Д А В А Т. Учат се на по-лесно, което е по-лошо от лошо.

 

Няма богати хора, пък макар и нечестно забогатяли /то кое ли е честно?/, да работят само по 8 часа. Повечето от тях си плаща данъците. Те нямат много време, за да се занимават със социални активности. Плащането на данъци е достатъчно. Какво правят тогава безработните? Те не плащат данъци, а се издържат от нашите данъци – не могат ли тогава  поне да почистят околоблоковите пространства, така и така стоят без работа? Какво им пречи? Аз мисля, че им пречат две неща – държавата, която ги хрантути и второ вътрешното им мързеливо АЗ, което чака някой друг да мисли за тях.

Ей хора, даже и мафиотите работят повече от 8 часа, защото някой ще им открадне бизнеса и трябва да са нащрек.

А някой просто си го мързи! И това ако е основание за получаване на държавна помощ, здраве му кажи.

Категория: Други
Прочетен: 1219 Коментари: 2 Гласове: 1

За избора на Критерии

 

За да ти приемат детето в детска градина, щяло да има критерии, водещи от които да бъдат социалните.

 

Мисля си, кога най-после нашето общество ще престане с тези простотии.


Само си помислете, какво стана с БДЖ, една фирма, която се ръководи преди всичко, изхождайки от принципа на удовлетворяване на социалните критерии?


На всички нас ни се иска да се возим с евтини билети – ама трябва да знаем, че следствие на това се возим в несигурни влакове, в които можеш да изгориш като факла, придвижването е със скоростта от времето на Дивия Запад, а хигиената е нулева, както се пее в една песен. Мислили ли сте да се изпикаете навън по време на движение? Това е нещо като връщането към лудите млади години, като протест срещу лошата хигиена във вагоните. Сега има и по-безопасно решение, да пикаеш до тоалетната, а не вътре, по хигиенично е.

 

Виждате ли, какво творчество може да се появи, следствие на даването на приоритет на социалните критерии. Дали ще ви минат такива мисли през главата, ако се возите на МАГЛЕВ, на влакът-стрела или на влака от Париж за Лион? Първо кенефите /интелигентно казано, тоалетните/ са чисти и второ, скоростта е прекалено висока, за да пикаеш навън. Още повече, че проклетите врати на тези влакове се отварят доста по-трудно от нашите.

 

На всички трябва да ние ясно. ВСЯКО НЕЩО, което е стока или услуга струва пари. Ако критерият не са парите и детските ни градини и училищата ще изглеждат и вече изглеждат като БДЖ. То цялата ни държава започна май да изглежда на БДЖ, именно защото е водена предимно от социалните критерии.

 

Категория: Други
Прочетен: 810 Коментари: 1 Гласове: 1

Когато не си се осрал и застанеш до някой, който се е осрал, как ще обясниш на хората, че миризмата не идва от теб?

/За коалицията Мартин Димитров-Иван Костов/

 

"Боже, какво унижение за този, който не се е осрал, но мирише така, че все едно е осран. Поне да беше се осрал наистина. Ама то май няма значение вече дали си осран или не. Важното е, че вече миришеш."

 

На това му викат коалиционна политика. Прилича на непочистена тоалетна.

Категория: Политика
Прочетен: 1294 Коментари: 2 Гласове: 1
12.03.2009 20:40 - За владетеля
Спомняте ли си, как по времето на Тюдорите, пък и по-рано, пък и по-късно, жертвите са плащали много добре на палачите, за да им отрежат "професионално"  главите. Това се е правило, за да не се мъчат много. Имало е даже приказка "Пази боже от неумел палач".

Леле какъв пример.

Нямате ли чувство, че ние всички данъкоплатци /без държавните служители, въпреки, че и те формално са данъкоплатци - говорим за тези, които създават и обменят националния продукт, а не тези, които го преразпределят след това/ плащаме по същия начин на държавните и общинските служители.

Плащаме, за да ни убиват бързо.

Да ама даже и това не правят. Убиват ни бавно и мъчително. Те нямат сметка да ни убият бързо и затова нанасят само рани, които осакатяват, но не убиват. Защото първо сме златните кокошки, но все пак ни осакатяват, защото трябва да се плашим. Така лесно ни управляват. И сега няколко въпроса:
1. Да сте чували някой държавен и общински служител искрено да отправя позитивно послание към онези производители и търговци, които се трепят да му изкарат заплатата?
2. Да сте чували благодарност от някой от тях? Точно обратното, те очакват благодарност, все едно те ви плащат заплатата, а не вие на тях. Идиотска работа.
3. Да сте чували държавни служители да посетят някоя фирма с цел да поощрят работата на фирмата, да отправят похвали към собственика и към работниците за добрите продукти и услуги, които произвеждат? Глупаво изглежда даже.

Такива въпроси могат да бъдат задавани още много.

1. За какво стават държавните служители освен за държавни служители?
2. За какво стават общинските служители, освен за общински служители?
3. За какво стават полицаите, ако ги уволнят от работа?
4. За какво стават съдиите, прокурорите, следователите, ако ги махнат от работа? За адвокати, да защитават престъпниците, да се възползват от бъркотията, която са създали и която помпозно наричат "правова" държава, за да са "полезни" с нещо на обществото.
5. Да сте видели съдия, решил, че му е време да спре да се прави на господ и да отсъжда, кое е право и кое не и да стане един от най-големите производители на краставици, марули и друг зеленчук?
6. Да сте видели полицай да се откаже от "трудната" си професия и да застане в някой магазин за хранителни стоки да подрежда рафтовете с хляба?

От една страна всички ние идваме с някаква карма на земята. Някой е орисан да произвежда, друг да продава, а трети да малтретира и първия и втория, за да получи част от тяхното богатство. И всичко това е скрито зад фразата "обществен интерес".

Всъщност какво става - всички ние, които Произвеждаме и Търгуваме националния доход, сме зависими от тези, които го Преразпределят, а това са именно държавните и общинските служители или всички тези, които народът обикновено казва, че са на държавната софра.

Идиотската икономика е така направена, че на практика бизнесът зависи от този, който преразпределя, а не от този, който произвежда или обменя. Бизнесът зависи от Държавата и Общината, но не от някакви имагинерни институции, а от хора от плът и кръв, които се определят като Държавата и Общината и които ние самите СМЕ ИЗБРАЛИ ДА НИ МАЛТРЕТИРАТ.

Звучи като обществен мазохизъм. Да плащаш на някой, за да ти пречи. Да плащаш на някой, за да ти прави живота труден. Да плащаш на някой, за да ти отваря постоянно проблеми и да ти измисля правила, които ти не харесваш.

Да плащаш на палача си и да не може да получиш "свястна" услуга от него.
Категория: Други
Прочетен: 620 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 07.08.2021 17:04
Не бива да очакваме, че семейството, като "основна" клетка, може да "произведе" качествен материал - хора, които имат повече плюсове от минуси. Аз си мисля, че именно горните институции /да това са институции/ имат повече значение за възпитанието на децата ни, отколкото семейството.

Даже нещо повече, те би трябвало да възпитават семейството.
Защо?
1. Колко семейства познавате, които отделят по 8 часа на децата си?
2. Ако го правят, от какво се издържат тези семейства, ако отделят толкова време на децата си?
3. Дали имат достатъчно ум даден от природата или познания, получени от специализирани заведения, че да възпитават и учат, дори собствените си деца?
3. Колко семейства познавате, в които децата да не са свидетели на травмиращи конфликти, от различно естество?

Сега разбирате ли колко тъпа е тезата на много от хората, които се занимават с възпитание и образование - служители от детските градини, учители в училищата или преподаватели във висшите заведения, които обикновено казват:

"То семейството не се постарало да възпита детето си, очаква ние да го направим"
Тогава аз им задавам следния въпрос:

А ВИЕ КАКВА СИ МИСЛИТЕ, ЧЕ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ВАШАТА РАБОТА?

Може би това, което сега правите. Горди ли сте с това, което правите. Какво правите? Ако все пак детето слуша с часове глупавите приказки на неграмотните си и обременени с какви ли не проблеми родители, какво си мислите, че очаква от вас?

Може би си мислите, че има още място останало в детските глави, та да го запълните с вашата ВАЖНОСТ, която нищо не струва после в живота.

НЕ ИСКАТЕ ЛИ ТВЪРДЕ МНОГО? СЕМЕЙСТВОТО ДА ВИ ПРОИЗВЕДЕ КАЧЕСТВЕН МАТЕРИАЛ, НА КОЙТО ВИЕ ДА СИ ИЗБЪРБОРИТЕ НЕНУЖНИТЕ ФАКТИ, НАУЧЕНИ ОТ НЕСКОПОСАНИ УЧЕБНИЦИ!

ВИЕ ДА НЕ СТЕ РАДИОСТАНЦИИ, ТА ОЧАКВАТЕ САМО ДА ПРЕПРЕДАДЕТЕ НА ДЕТСКИТЕ ГЛАВИ КУП НЕНУЖНА ЗА ЖИВОТА ИНФОРМАЦИЯ?

Защо в международните класации ВИ НЯМА ДАМИ И ГОСПОДА УЧИТЕЛИ? Дали сте си задавали въпроса какво правите? Извършвате най-голямото престъпление, като ДООСАКАТЯВАТЕ ДЕЦАТА, КОИТО СА ОСАКАТЕНИ ВЕДНЪЖ ВЕЧЕ В СЕМЕЙСТВОТО.

Да се оправдавате, че семейството не ви дава материал е УДОБНО за вас. Да се оправдавате, че заплатите ви са ниски е УДОБНО за вас.

Отговорете ми само на един въпрос: МОЖЕТЕ ЛИ ДА КАЖЕТЕ КОЛКО ДЕЦА ОТИВАТ С РАДОСТ НА УЧИЛИЩЕ? Фундаментален въпрос.

Семейството ли е виновно, че децата ни не ходят с радост на училище?

Също така е УДОБНО да се крием зад това, че програмите са "спуснати" от Министерството и от нас нищо не зависи.

Отговорете ми на въпроса, кое е по-важно "Да знаеш какво е интергално смятане /боже господи и това съм учил/, а да не знаеш къде се намира черния ти дроб, за какво служи и какво да направим, че да ни служи по-дълго? Те самите доктори често не знаят, аз пък искам учителите да знаят!


И още нещо, знаят как се разпада урана /после имало много терористи/, а не знаят как да се опазят от тока и къде да изхвърлят боклука си.

Не забравяйте обстоятелството, че най-много време децата ни прекарват или в детските градини или в училище или в университет. По колко време ние кореспондираме с тях в семейството, час, два...?

Какво очакваме тогава - за 2 часа в семейството, да получат повече, от 6 часа в училище! Това е глупаво.


Лошото е, че обикновено всеки обвинява другия. Училището обвинява семейството, родителите - училището, но трябва да се знае, че докато училището  не престане да малтретира децата като им набива в детските глави ненужни факти и не престане да произвежда "информационни кофи", а не личности, ще продължаваме да бъдем последни в класациите по света.
Категория: Политика
Прочетен: 722 Коментари: 0 Гласове: 1
12.03.2009 19:41 - За корупцията
Толкова ми омръзна да слушам за корупцията. От опит знам че:
1. Корупция има там, където има държава;
2. Колкото е по-слаба е държавата, толкова повече корупция има и колкото е по-силна корупцията, толкова е по-слаба е държавата;
3. Ако се премахне държавата, ще се премахне ли корупцията?
4. Ако се премахне корупцията, ще изчезне ли държавата?
5. Ако няма партии, ще има ли корупция?
6. Ако няма корупция, ще има ли партии?
7. Много ми хареса минаването на границата между Белгия и Люксембург в далечната 1992г., там нямаше корупция, защото нямаше граница;
8. На немската граница обаче в същата година ми показаха какво е корупция, същите тези дисциплинирани немци, какво остава за другите;
9. Ще има ли корупция, ако се закрие Национала Агенция Пътна Инфраструктура?
10.Ще имаме ли пътища, ако се закрие въпросната агенция?
11.Ще има ли корупция, ако се закрие Министерството на ураганите, земетресенията, наводненията и продължителното слънцегреене?
12.Ще има ли корупция, ако уволним катаджиите?
13.Корупцията зло ли е?
14.Колко души храни корупцията?
15.Колко души храни борбата срещу корупцията?
16.Колко души се информират за борбата срещу корупцията?
17.На колко души изобщо не им пука от борбата срещу корупцията?
18.Колко души не знаят, че корупцията се "произвежда" от избирателната ни система, която живее свой, независим от нас живот?
19.А колко знаят?
20.И какво от това?

След толкова много въпроси, май от опит не знам кой знае колко. Не знам отговора и на други по-важни въпроси:

1. Какво ще правим без корупцията?
2. Как ще живеем без нея?
3. Как ще се промени икономическата и социалната система без корупцията?
4. Не е ли всичко фарс, в който на всички ни похвърлят зрелището /то даже и не е зрелище/ като забравят хляба /то пък един хляб, пълен с набухватели/?
5. Представяте ли си стотиците хиляди хора, които си играят на чиновници и на такива, които трябва да проверяват тези чиновници, какво ще правят без корупцията.

Жалка картина те са артистите, а ние зрителите в един прекрасно направен филм. И този филм ни го поднасят безплатно, подхранват ни егото, гъделичкат ни бъдещите очаквания, лъжат ни откровено, че се полагат усилия.

Да сте виждали някой сам да си бие шамари /освен ако не е пациент на клиниката за духовно възвишени хора - Карлуково/. Да сте виждали лявата ръка да отсича дясната, десният крак да върви напред, левият - назад?

Дали знаем кои са режисьорите на филма? Същите, които я създават, възпроизвеждат, използват, същите, които се борят срещу нея, същите, които ни създават лъжливите представи, че живеем в демократично общество, че нещо зависи от нас, че не сме онези храчки, които често заобикаляме с погнуса, като забравяме, че са изхрачени от самите нас на плочките пред някое заведение.

Отново го казвам - до момента в който гласът на всички нас не значи нищо, дотогава и филмът с корупцията ще продължава да ни залъгва, че нещо се прави.


НАЙ-ТРУДНОТО НЕЩО Е ЧОВЕК, ОБЩНОСТ, НАРОД, ДЪРЖАВА и т.н. да се самоконтролира. Виж Буда, Христос, Мохамед.

Какво очакваме, че ДЪРЖАВНИТЕ СЛУЖИТЕЛИ, КАТО ОСНОВЕН ИЗВОР НА КОРУПЦИЯ ЩЕ МОГАТ САМИ ДА СЕ КОНТРОЛИРАТ!?

МОЖЕМ САМО НИЕ ДА ГИ КОНТРОЛИРАМЕ. ЕЛЕКТРОННИЯ ВОТ ВСЕКИ МЕСЕЦ. НЕ ЗА ПАРТИИ, А ЗА ХОРА.


В противен случай:
1. Колко хора отказват цигарите?
2. Колко хора са отказали алкохора?
3. Колко хора са успели да регулират теглото си за дълъг период от време?
4. Колко хора успешно са се преборили с наркотиците?
5. И още хиляди такива въпроси

БЕЗ НАКАЗАТЕЛЕН ВОТ НЯМА РЕШЕНИЕ. Всеки месец, всеки три месеца, всеки шест месеца, става, ама 4 години, никак не бива. Дори да живеехме 100 години средно, пак е много да чакаш 4 години и да бъдеш свободен само в секундата, в която пускаш бюлетината. И то след като знаеш, че избираш боклук, защото друго няма.
Твърде много е, поне за мен.
Категория: Други
Прочетен: 768 Коментари: 0 Гласове: 1
Самата дискусия за това как да бъдат избирани нашите пратеници отива в неприемлива посока.

В Събранието трябва да влизат хора, които са получили най-много гласове, независимо от това, дали гласовете са получени в София, Кърджали или Самоводене. Няма значение откъде. Пратеничеството няма регионален принцип. Идеята, че пратениците трябва да познават региона в който се избират е пълен архаизъм. Изборът трябва да бъде направен на база на няколко принципа:
1. Всеки има право да бъде избран, ако събере необходимия брой гласове. Иванов може да събира гласове и от Видин и от Оряхово и от Бургас;
2. Всеки може да бъде сменен от избирателите - например, влязъл като пратеник с 50 000 гласове и след месец сменен с 10 000 гласове, ако тези, които са "за" са по-малко от тези "против";
3. Депутатите се подреждат само на база на получени гласове;
4. Един път месечно има нов вот. На практика всеки депутат трябва да заслужи доверието на избирателите всеки месец.

Как да се извърши технически избора и снемането на доверието? Сравнително лесно. Държавата прави единен регистър, в който всеки може да попълни определен формуляр и да изложи своите възгледи.

Примерни условия за народен пратеник:
1. Възраст - между 30 и 70 години;
2. Трудов стаж като ръководител/администратор - минимум 5 години;
3. Чисто съдебно досие;
4. Завършено висше образование.
След спазването на горните критерии, кандидатите в регистъра се подреждат според размера на кумулирания платен данък върху доходите на физическите лица. Така тези, които плащат най-много на държавата ще имат най-големи възможности да бъдат народни пратеници. Ако те са станали богати /не ми се ще да отварям темата как, защото през последните 20 години преживяхме голяма бъркотия/ ще имат възможността да покажат и как държавата да стане богата. Независимо от това, как са направили парите, тези хора имат харизма да правят пари. А това е най-важното в управлението. И въпреки това, ние гласоподавателите можем веднъж месечно да уволняваме всеки, който според нас работи против интересите на държавата.
Важно е да се каже, че депутатите не избират правителството, те само гласуват законите на страната. Правителството също се избира от гласоподавателите.
Тогава вече няма да имаме право да виним управниците и да мрънкаме, а да внимаваме в ежемесечния  си избор.

Какво постигаме?
1. Разбиване на партиите, които във всички случаи променят нашия вот, независимо дали искаме или не;
2. Залагаме само на личностните качества на кандидатите;


Как да стане?
Повечето български фирми и семейства имат персонални компютри, за тези които нямат - в кметствата могат да намерят такива или в интернет клубовете. Всеки от нас, който отговаря на определени критерии, примерно навършени 18 години и т.н., получава персонален идентификационен код, който да използва в някакъв период от време –месец, /ако желае/ да гласува за  определен депутат или за смяна на друг. Това е толкова просто да се направи, както е просто да се направи сайт за плащане чрез дебитни карти през интернет.

Какво ще спечелим?
1. Пари, защото като изключим софтуера, другото е безплатно;
2. Няма да чакаме 4 години, за да упражним правото си на глас;
3. Представяте ли си как ще паднат нивата на корупция, разни схеми, партийни финансирания, скандали и т.н.

По същия начин можем да избираме и правителството, но като му дадем възможност да се изяви за едно тримесечие. Ако не го направи - смяна. Кандидати колкото щеш, все някога ще успеем да намерим най-добрите. Но ако продължаваме да чакаме цели 4 години да си кажем избора /да не говорим за порочната партийна система/, работите няма да се оправят.

Подобен избор можем да правим на местно ниво за началника на полицията, за съдиите, за кметовете и съветниците и т.н.


Сега си представям коментарите:
1. Няма кой да позволи това да се случи;
2. Няма да стане;
3. Нашият народ не е узрял за това;
4. То един свестен закон за референдуми не се прие, та това ли;
5. И т.н.

През 1990 г. Народното събрание се смееше /като че ли за това сме ги изпратили там/ на предложението на Паси за приемането на програма, която да ни вкара в Нато и Европейския съюз.
Която нация най-бързо промени избирателната си система към непосредствено участие на суверена в управлението на страната, тя ще бъде просперираща в рамките на следващите десетилетия. Сегашните модели на демокрация са твърде обременени и предизвикващи неправда и корупция. Политическата система навсякъде по света е в криза.


Категория: Политика
Прочетен: 994 Коментари: 0 Гласове: 1
Търсене

За този блог
Автор: kolevdobri
Категория: Политика
Прочетен: 3187077
Постинги: 6846
Коментари: 4286
Гласове: 2393
Архив
Календар
«  Март, 2009  >>
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031