1.       Приоритет №1 ЗДРАВЕ

2.      1. Има ли някой разумен човек, който да отрече, че здравето – физическо и психическо, да е наш приоритет №1. Няма разбира се.

3.      2. Сега да видим правим ли ние като личности и като общество и държава необходимото, за да следваме този приоритет.

4.       3. В България 50 % от населението пуши цигари, 10 % опитва от другите „цигари”, 50 % употребява алкохол и 50 % употребява повече храна, отколкото е необходимо. Приблизително 90 % от населението знайно или не консумира храна, в която има добавени дълга палитра от Е-та, показващи научното название на някакви консерванти, добити в някоя корпоративна лаборатория. Като гледам статистиката ние сме два пъти повече и то само в България!!! Накратко - ние сме болни хора. Или деликатно казано, народ в недобра кондиция.

5.       4. В България едва всеки 10-ти потичва и то нередовно. На 100-на човека на плажа, я видиш 2-ма, 3-ма с хармонично оформени фигури.

6.       5. В същото време стоим като зомбирани пред телевизорите и гледаме как богати и добре изглеждащи момчета ритат топка, вместо ние да отидем да ритаме навън.

7.      6. Да сте чували за система за здравна просвета в детската градина, училище и университет? Учим децата си на какви ли не глупости, само не и на най-важното - здравето. Не ми приказвайте, че основната клетка за възпитанието на децата ни е семейството. При такова „потребление” от страна на семейството, мисля че е по-добре, здравната профилактика на децата ни да се извършва по утвърдени програми в детските градини и училищата и това да е основния предмет за изучаване. След което децата да възпитават нас - родителите. Звучи убедително, ако детето ти направи забележка, поне да не пушиш в стаята, а да излезеш на терасата. Все пак е нещо, първа стъпка към превъзпитанието.

8.       7. Опаааа, ами кой да напише програмите – измислените ни доктори, които на практика са рекламни агенти на фармацевтичните компании и които умират преди нас, като доказателство за „правилните” им теории. Липсата на конкуренция в медицината е родила една уродлива представа за защита на общественото здраве, която е по-скоро медицински геноцид, а не грижа. Забравих да кажа, че като капак на всичко, сме на първо място в Европа по сърдечно-съдови заболявания и по други болести също. Ако е някоя свястна класация няма да я оглавим, ама тези – дума да няма, първи сме!

9.       8. А какво да кажем за духовното здраве – имаме его, да удавим света в него. Имаме завист и злоба също в излишество. Заради глупави разбирания и неуравновесеност сме способни да посегнем и на ближния. Кога за последно сме казали „благодаря”, „желая ти успехи” или едно простичко „моля те”? Да не говорим за „извинявай”. Думи като „браво” използваме само в театрите и то заради общия интерес, който ни кара да бъдем по-отзивчиви в оценките си. Кога за последно сме признавали, че някой е „по-добър” от нас и че „има още какво да учим”? Програмата за позитивно мислене и действие също е наложително да влезе в действие във всяка детска градина, в училищата и университетите. Дано след това научим нещо и от децата си. Взаимен процес. Всеки учи от всеки. Само трябва да използваме по-пълноценно това огромно по значимост средство за възпитание - УЧИЛИЩЕТО.

1.       Държава, в която пъдарите и кучетата са повече от стадото не може да бъде богата държава. Един от основните икономически лостове, който движи бизнеса в Китай е обстоятелството, че на 1 работещ се пада по-малко от 1 неработещ. За разлика от нашите 1 към 3.5. Това е истинската криза у нас. По-голямата част от тези 3.5 – ма са неработещи, но имат и друго важно „качество”, те са гласоподаватели и ще гласуват за този, който им осигури или поне обещае по-голяма част от обществената баница, сега и веднага. Това е най-тежката задача на правителството. Не разни там измислени „октоподи” и други определения. Някой трябва да каже на народа – „Слушайте, ние ще ви гарантираме, че поне няма да ви пречим да работите и да печелите, оправяйте се сами – на държавната ясла имат място само минимален брой чиновници, които да наблюдават спазването на законите, а така също и сакатите и лудите, които не могат да се грижат за себе си. От друга страна, очакваме вие хората, по-активно да се включите в процеса на управление на страната и общината, за което ще ви предложим пакет от промени в Конституцията”.

2.        Ето това е рецептата за икономически просперитет – толкова години слушам за идеи за минимално участие на държавата в икономическите процеси и така и не видях тя да се реализира на практика. Живеем в район, в който патернализма и „обгрижването” на гражданите от страна на държавата е основна политика, зад която прозират истинските цели на политиците и чиновниците – да крадат необезпокоявано и в големи размери. Държавата е прекалено много намесена в икономиката и на практика отнема основното право, а именно – гражданите да градят сами своето съществуване на базата на онова, което Природата и Съдбата са дали на всеки един от нас. На Балканите е нормална практика привилегированото законодателно третиране на едни групи от населението, обикновено по професионален признак, деформирания пазар на труда, следствие на обстоятелството, че основен играч в предлагането на основни услуги на населението е държавата, хаоса при формирането и разходването на обществените средства, както и липсата на адекватен контрол върху целия този процес и като резултат на всичко това -  ниското качество на живот. Това е характерно за лъжесоциалните държави като нашата, които „грижейки” се за бедните успяха доста успешно да ги увеличат през последните години.