Затова ето и предложението ми:
1. От всички приети студенти по държавна поръчка, държавата да поеме на 100 процента таксите за обучение на всички приети студенти, но след оценките от първия семестър, да поеме напълно само разноските на тези, които са постигнали много добър успех - над 4.50, да им даде стипендия, която да покрива таксите за обучение, заради качествено свършената работа. На всички, които не са се подготвили достатъчно сериозно за изпитите ще им се отнемат правата да ползват държавни средства. Нека сами да си плащат таксите за обучение. Държавата ни не може да си позволи да поема разходите за обучение на хора, които се отнасят несериозно към учебния процес. Само така ще покаже пред нас, данъкоплатците, че някой мисли ефективно за разходването на парите ни.
2. Знае се, че в университетите се проявява субективизъм при оценяването на студентите. Възможно е да се появи и "пазар" за купуване и продаване на по-високи оценки, който може да спести плащането на такси от страна на студентите. За да се избегнат тези моменти, трябва до минимум да се намали субективността при поставянето на оценките.
Преди години бях на курс в САЩ, където всички ние бяхме разделени в различни отбори, които трябваше да използват компютърни симулации за постигането на най-рационални решения, във връзка с инвестициите в ценни книжа и управлението на инвестиционни портфейли. Самата софтуерна система беше така програмирана, че генерира толкова много въпроси и отговори, че изключва възможността, някой от преподавателите, които са участвали в задаването на критериите да може да предаде верните отговори на студентите. Когато има 3000 верни отговора в един тест, дори и да назубриш 20-30 процента от тях си е постижение. Ролята на преподавателите е в това да участват в създаването и развиването на тези базисни критерии, които да служат като фундамент в софтуерните програми. Тогава окончателно ще отпадне практиката да се вземат изпити срещу пари, услуги, стоки или секс, каквато практика е имало и има в българските университети. Ние данъкоплатците ще бъдем сигурни, че нашите пари ще отиват само при тези, които са отишли в университетите да изучават съответните науки, а не да си убиват времето в баровете и дискотеките. Така и повече ще се цени от студентите и времето, което прекарват в университетите и се надявам сегашните 5-10% от общия брой на студентите, които яко се напъват да учат да станат примерно 20-30%, което си е голям успех.
Сега, в качеството си на работодател на практика нямам случай на тест за кандидатстване за работа да се яви човек, направо от университета, който да покрива повече от 20 % от критериите за работа. В университетите много малко се набляга на информационните технологии за управление на данни, на изучаването на език, на теорията за комуникации, на науката за презентация на информация и т.н.
Всичко това започва да се учи от първия ден на постъпване във фирмата. Обикновено младите хора, на въпроса къде си учил обработка на данни, текстообработка или работа в Интернет, отговарят, че имат собствено ПС и "щракат" на него вечер или в свободните дни. Само си представете - бизнесът има нужда от това, служителят да може да борави с офис техниката - мен по-малко ме интересува дали служителят знае с големи подробности основните положения на икономическата теория на Шумпетер, отколкото да може да работи добре на компютър и да ми поддържа кореспонденцията с чужбина и да не ми се налага постоянна корекция на тази кореспонденция.
Да, в съботата или в неделята можем да си поговорим и за Австрийската школа и за методите на математическо моделиране на потребителското търсене на стоки за бита, например, но това е за почивното дело. Не ми е приятно да го казвам, ама сега българските университети в областта на икономиката, финансите и бизнес администрацията произвеждат кадри, които имат познания, които да реализират преди всичко в свободното време. Само си представете, как преподаватели, които никога в живота си не са управлявали хора, нито са плащали заплати, ще водят лекции за бизнес администрация. Това, което съм видял в практиката не съм го чел в нито един от учебниците по управление. Не напразно книгите на Джак Уелч или други като него, които са управлявали корпорации с десетки хиляди служители струват повече от университетските учебници. Мислите ли, че Уелч ще чете лекции по за 5 лева на час, така както е в българските университети. Именно заради това трябва да се помисли малко по малко да се увеличават финансовите възможности на университетите, като се събират такси от по-слабите студенти, за да може учебната програма да се дообогатява с преподаватели с голям и успешен практически стаж.
И все пак, крачка по крачка. Първо държавата да плаща таксите само на много добрите студенти, второ, да се форматизира оценката през първия семестър, така, че да се намали до минимум субективния фактор и чак на трето място да мислим за рационализиране на това, което държавата трябва да изисква от университетите, защото то не може да се различава от това, което изисква бизнеса. Иначе стреляме във въздуха и само вдигаме шум.
Закон за защита ОТ ДЪРЖАВАТА
Крайно време е вече да има такъв закон. Държавата няма алтернатива и това поражда дисбаланс в обществото. Ако не ти хареса хляба в един магазин, отиваш и си купуваш от друг. Имаш ПРАВО НА ИЗБОР и това право се реализира твърде лесно. Да, сега вече можеш да смениш и държавата, погледнато от тази гледна точка, но това не е толкова лесно, колкото да смениш един магазин с друг.
Има две решения на поставения проблем – или да има още една държава, която да се конкурира със сегашната за нашето доверие и за нашите пари или на първо време да има специален закон, който да защитава гражданите от държавата.
ПЪРВАТА КРАЧКА към голямата промяна е обнародването на информация за договорите, страна по които е или държавата или общината.
Втората обаче е по-важна – НА ДЪРЖАВАТА И НА ОБЩИНИТЕ ДА ИМ СЕ ЗАБРАНИ ДА УЧАСТВАТ В ИНВЕСТИЦИОННИ ПРОЕКТИ. Единственото изключение е градската и селската инфраструктура, но пак при условията на пълна прозрачност на сделките.
Не е работа на държавата, особено на българската, да строи пътища, магистрали, електро централи и други инвестиционни съоръжения. Не е нейна работа да се бърка по този начин директно в икономиката. Ако тази система работи примерно в Швейцария или Германия или още по-близо – в Хърватска, явно е, че при нас не работи. Милиардите, които нашите чиновници пропуснаха по линията на Съюза е едно от доказателството за това. За времето, в което нашите политици се опитваха да „заработят” нещо от тези големи проекти, хърватите направиха магистралата от Загреб до Риека и са вече пред Дубровник. Стотици километри в невероятно трудни условия – тунели, виадукти - условия, които навсякъде напомнят на онези 40 километра, които ние имаме между София и Ботевград. И още информация – според правителството на Хърватска, магистралите ще бъдат изплатени в следващите 2, максимум 3 години. За какво говорим тогава? За това, че след като нашите политици и чиновници не стават за тази работа, тя трябва да се върши от сдружение на строителите, които да представляват държавата, да кандидатстват за средства от фондовете на Съюза или да търсят друго финансиране за строителството на пътища, като в същото време да получават всички постъпления от винетките и част от данъчните постъпления от продажбата на автомобили, консумативи за тях и горива. Пък нека те да си организират търговете, а не крадливата ни държава.
Какво правят политиците. Новите, които идват на власт казват: „Предишните крадат, ние не. Ако прибирането на боклука струва на данъкоплатците примерно 120 милиона, ние вече ще го правим за 100 милиона”. Избирателят се хваща на тази въдица, но не знае колко е истинската цена на прибирането на боклука, защото там, където е забъркана държавата и общините НЕ ДЕЙСТВАТ ПАЗАРНИТЕ ЗАКОНИ И ЗАКОНИТЕ НА КОНКУРЕНЦИЯТА.
ВИНАГИ Е ИМАЛО И ЩЕ ИМА „ГОРНИЦА”, КОИТО ПРОДАЖНИТЕ ПОЛИТИЦИ И ЧИНОВНИЦИ ЩЕ ПРИБИРАТ ЗА СЕБЕ СИ.
ПОЛИТИЦИТЕ СЕ РАЗЛИЧАВАТ ПОМЕЖДУ СИ САМО ПО ТОВА, ЧЕ ЕДНИТЕ СА ПО-МАЛКО ИЛИ ПОВЕЧЕ КРАДЛИВИ ОТ ДРУГИТЕ.
1. Страната ни има нужда от закон, според който държавата и общините ще бъдат задължени да обнародват информация за всеки един търговски договор, по който са страни.
2. За целта е необходимо да се направи електронен регистър, който да дава информация за тези търговски взаимоотношения.
Защо изисквам това да стане? Защото това е ОСНОВНАТА МАГИСТРАЛА ЗА КРАДЕНЕ НА БЮДЖЕТНИ СРЕДСТВА. Всякакви приказки за „търговски тайни” са опити за прикриване на далаверите на политиците и чиновниците. Все пак става дума за харчене на НАШИТЕ СРЕДСТВА, а не на техните.
