Какво щеше да стане, ако Крим поискаше на референдум да стане независима държава?

Да стане нещо като Косово. Тогава повечето приказки за съпоставимост между ситуацията в Косово и Крим щяха да бъдат верни.

Всики знаем, че Косово обяви независимост, включително и спрямо Албания. Нещо, което не видяхме в Крим.

Абстрахираме се от плановете на косовските лидери и да се съсредоточим на плановете на лидерите на Крим. Но те всъщност май са нямали кой знае какви планове.


Една такава бъдеща страна ще бъде много уязвима икономически. Крим няма вода, газ и фосилни горива. Единствената й сухопътна граница е с Украйна. Единственото, което що годе се прави там е някаква форма на соц туризъм от времето на СССР. Крим трябваше да избира между Украйна и Русия. Направи прагматичният избор.

Един украински пенсионер получава в руски пари 4000 рубли. Руският пенсионер взема двойно. Един полицай получава 18 хиляди рубли, Руският взема двойно. Никой в случая не се интересува, кой ще поеме тежестта на социалната система, защото тези хора са внасяли пенсионни и здравни вноски във съответните си фондове, базирани в Киев, а сега ще натоварят социалната система на Русия. Но Русия вече си е направила сметката, че може да задели едни 20 милиарда долара за Крим, само и само да го притежава. Та Путин хвърли два пъти повече пари, за да направи Сочи, че за Крим ли няма да го направи!

Ако кримчани бяха поискали независимост, кой щеше да ги издържа? Рускоезичното население там надали ще получи доверието на инвеститорите по света, дори и тогава, когато местният парламент и местната власт дадат прекрасни условия за развитието на бизнеса. Близостта до Русия и липсата на адекватна защита на границите, надали ще въодушевят бъдещите инвеститори, поне в близките 5-10 години. Не че Кипър е по-защитен от Крим, но все пак ще са необходими да минат години, докато инвеститорите припознаят полуострова като безопасно място за инвестиции.

Пък и всички видяхме какво стана в Косово. Безработицата е огромна и единствено по-съществените приходи на валута за страната това са парите изпращани от косоварите от всички краища на Европа и Америка. Това обяснява защо при една неработеща икономика там се строи като за световно и колите са повече, отколкото в съседните райони на Сърбия.

Крим без съмнение има по-добро географско положение, но цената на свободата през първите години ще бъде огромна. И именно затова кримският народ отказа да я плаща и взе по-лесното решение. В рамките на 2 години руснаците ще построят моста над Керченския пролив и ще имат възможност за шосейна и ж.п. връзка с полуострова, ще направят газовата и електрическата връзка. По-бедните руснаци ще отидат там през лятото. Правителството има начин да въздейства върху бизнеса, за да може да се стимулира туризма. И нека не забравяме - Русия не е СССР и пазарните отношения, макар и доминирани в голяма степен от политиката и олигарсите са все пак пазарни отношения. В Русия се строи въпреки кризата. Валутните резерви са близо половин трилион евро и по всичко личи, че бюджетът може да издържи натиска, следствие на това присъединяване.

Но ще бъдат необходими реформи, които да гарантират прилагането на пазарните методи на водене на икономиката, за да се направи икономиката на страната по-ефективна и конкурентноспособна. Време е в следващото десетилетие, Русия да покаже, че може да прави пари, не само като продава първични природни ресурси и военна техника. Дори и арабите направиха такава икономическа революция. Защо и Русия да не успее. От голямо значение ще бъде и бъдещата реакция на лидерите на богатите държави. Те нямат сметка Русия да става все по-силна и скрити зад различни лозунги могат да станат причина за влошаване на сигуацията в Русия, но само тогава, когато руският политически елит се опита да прецака народа си. Ако се съобразява с неговите интереси, никой в света не може да ги спре да станат по-силни и по-богати. Което всъщност важи за всички държави по света, включително и за нашата.

Проблемът и прокобата на руснаците е в това, че винаги са зависили прекалено много от лидера си. Когато ги управлява такъв човек като Петър І или Екатерина Велика или Путин, те са велика нация. Но когато ги управлява Павел или такъв човек сато сатрапа Сталин или пияницата Елцин, те са държава - развалина. Цялата руска история показва, че царят там е по-важен от народа. Ако успеят да избягат в някаква степен от тази прокоба, Русия ще стане не само глобален военен играч, но и глобален икономически лидер и няма да бъде канена в Г7 само затова, защото има танкове и газ. Налице са всички предпоставки - глобална информационна мрежа и информираност, която светът досега не познаваше. Никой не може вече да се оправдава с това, че не е информиран какво става в собствената му страна и по света. Има повече възможности да бъдем свободни, отколкото преди 20 години. Нека се възползваме всички от тях.

Сега да се върнем на настоящата ситуация.

Разбрахме, че комунистите се променят, защото ако не се променят, ще трябва да станат работници и да се гърбят по 10 часа на ден за хляба си.

Но тази промяна се извършва много мъчно, бавно, под натиска на обективни природни и икономически закони. Иначе, не биха се променяли. Защо им е, след като си имат роби. Нека робите да работят, а те само ще приказват колко много се грижат за тях.

Погледнете сегашната ни политическа и икономическа ситуация. На всички им е ясно, че административното вмешателство в пазара води до по-високи цени и лошо качество на услугата. Но тъпите комунисти продължават да упорстват в това, че могат да контролират неконтролируемото.

Примерът с енергетиката е най-пресен. Там има засегнати много интереси - техни или свързани с тях олигархи, управляващ персонал, който е назначен по партийна линия и който със своята многобройност и преданост към отделни партийни личности или към партията е толкова голяма, че никаква икономическа катастрофа на управляваните от тях обекти няма да ги накара да вземат правилните от икономическа гледна точка решения. Те са готови да продадат душата си на дявола, само и само да са на тези постове.
След това, продажни профсъюзи, на които не им пука за работниците, но ги използват, за да могат да оправдаят жалкото си съществуване. Толкова е трудно да се угоди на всички в този сектор - на потребителите, да не се увеличава цената на тока, на миньорите, които имат сметка да копаят колкото се може повече въглища и централите да работят колкото се може повече, независимо от това, че в същото време ни тровят със серните си окиси, които изхвърлят в атмосферата, на олигарсите, на които трябва да им се осигурят постъпления, независимо от това дали централите им работят или не, на ЕРП-тата, които постоянно реват за увеличение на цените на тока, за да могат да точат национален доход в своя полза, на притежателите на енергийни източници от възобновима енергия, които искат да се спазва закона и да им се осигурява цена значително над пазарната и т.н.

Та комунистите, когато управляват, а те винаги са управлявали, та чак до днес, НЕ СЕ СЪОБРАЗЯВАТ С ДЕЙСТВИЕТО НА ОБЕКТИВНИТЕ ИКОНОМИЧЕСКИ ЗАКОНИ - ДА СЕ ДОПУСНЕ СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА СВОБОДЕН ПАЗАР В ЕНЕРГЕТИКАТА, често повдигат въпроса за национализация и то точно тогава, когато народното недоволство се увеличи и те нямат какво друго да предложат, защото сметките на НЕК са така изпразнени, че няма повече накъде. Всъщност когато управляват комунистите, те не решават проблемите, а ги отлагат за в бъдещето, защото за тях е важно краденето да става в настояще време.

Та когато започна да се говори за национализация на ЕРП-тата, още по времето на Бойко и сега тези приказки се засилиха, започна една кампания на административен натиск към тях - ДКЕВР е в постоянни проверки на това, дали те формират правилно цените и досега няма нито едно професионално мнение по този въпрос. Само предположения. Разбира се, че можем да разберем, дали те формират правилно цените си само тогава, когато са поставени в ПАЗАРНИ УСЛОВИЯ.  И колкото повече правителството се ослушва като прасе в тикви по този въпрос, толкова по-тежки ще бъдат решенията в бъдеще.
И като се приватизират ЕРП-тата какво ще стане? Ще започне продецура срещу България за нарушаване на договорите с тях. Ще ни накарат да плащаме такива пари и ще изгубим толкова много време и нерви в тези процеси, че по-добре да не ги захващаме. Пък и да сте видяли някаква държавна структура в България да работи ефективно? Какво искаме, още няколко БДЖ-та ли, които да издържаме?

ОСНОВНИЯ ПРОБЛЕМ НА КОМУНИСТИТЕ Е, ЧЕ НЕ РАЗБИРАТ ОТ ИКОНОМИКА. ТЕ РАЗБИРАТ ОТ КРАДЕНЕ И КОГАТО УПРАВЛЯВАТ ТОЧНО ТОВА ПРАВЯТ. ДА ВЗЕМЕШ КРЕДИТИ, ЗА ДА ПЛАТИШ НА ИЗБИРАТЕЛИТЕ СИ Е ТОЧНО ЕДНА ТАКАВА ПРОЯВА НА КРАДЕНЕ. НА ВИСША ФОРМА НА КРАДЕНЕ. А ЕЛЕКТОРАТЪТ НА КОМУНИСТИТЕ НИКОГА НЕ СА СЕ СЛАВИЛИ КАТО ДОБРИ ДАНЪКОПЛАТЦИ. ТЕ ПОДСЪЗНАТЕЛНО РАЗБИРАТ, ЧЕ ТАЗИ КРАЖБА СЕ ПРАВИ В ТЯХНА ПОЛЗА, ТЕ НЯМА ДА ПЛАЩАТ ТЕЗИ ЗАЕМИ И СА СЪГЛАСНИ ДА ПОЛУЧАВАТ ПАРИ, КОИТО НЯКОЙ ДРУГ СЛЕД ВРЕМЕ ЩЕ ВРЪЩА. ТЯХНАТА ПЛИТКОУМНОСТ НЕ МОЖЕ И НЕ ИСКА ДА ВИДИ ЦЯЛОСТНИЯ ПРОБЛЕМ, КОЙТО СЕ СЪЗДАВА ЗАРАДИ ТЕХНИЯ МЪРЗЕЛ И НЕЖЕЛАНИЕ ДА СЕ УСЪВЪРШЕНСТВАТ. ТОВА Е ЕЛЕКТОРАТЪТ НА КОМУНИСТИТЕ - ХОРА, КОИТО ИСКАТ ДА ПОЛУЧАВАТ НАГОТОВО. ЗАТОВА ВСЯКО ПРАВИТЕЛСТВО Е КОНЦЕНТРИРАНО ВЪРХУ УПРАВЛЕНИЕ НА ЦЕНИТЕ, ТАМ, КЪДЕТО ИМА ВСЕ ПАК НЯКАКВИ ПАЗАРНИ УСЛОВИЯ. ДОРИ И ПО ВРЕМЕ НА РИМСКАТА ИМПЕРИЯ СЕ Е ПРАВИЛО ТОВА, ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЦЕНИТЕ НА НАЙ-ВАЖНАТА СТОКА - ЗЪРНОТО И ВСИЧКИ ВИЖДАТЕ ДОКЪДЕ Я ДОКАРА ИМПЕРИЯТА. КОЛКОТО ПОВЕЧЕ КОМУНИСТИТЕ НАТИСКАТ ЦЕНИТЕ НАДОЛУ, ЗА ДА УГОДЯТ НА ЕЛЕКТОРАТА СИ, ТОЛКОВА ПОВЕЧЕ ИКОНОМИКАТА СЕ СКАПВА.

Ако имаше някакъв висш театър на живота, със сигурност комунистите щяха да играят в него ролята на крадеца, в различните му разновидности.

Представете си, отивате на мач или на някакво представление. Отивате да гледате и НЕ УЧАСТВАТЕ. Не стига друго, ами и ПЛАЩАТЕ, за да си изгубите ценното време и да видите, че другите са по-щастливи от вас.

Отивате в училище и се оставяте в ръцете на даскалите. Те горките имат нужда от обучение и възпитание, а ние разчитаме да възпитан и образоват децата ни. Няма критичност, никой не поставя под съмнение порочната ни образователна система, която губи времето на децата ни и ги научава да бъдат добри потребители, а не да бъдат свободни граждани на тази страна.

Отивате в болницата и се оставяте докторът да се "грижи" за вас. Но дълбоко подсъзнателно знаете, че той няма да се грижи за вас. Просто ще се погрижи да ви вземе парите за някакви илачи, които не са никакви илачи. И дано не се стигне до оперативна намеса, чак тогава някой истински ще се погрижи да ви отдалечи от проблема и тогава истински ще се отдалечите от парите си.

Държавата ви краде, а вие приемате това за естествено. Малко мъркате, но разчитате на нейните "грижи" и особено на тази, когато чрез законодателен акт ви изхвърлят от производствения живот и ви отреждат мястото на човека, който чака смъртта, като избавление от живота. Чакате някой да ви издържа, нещо така "да капе", вместо да вземете живота си в свои ръце. И винаги имате опрадвание, да не направите нещо повече, отколокото правите сега. Защото е по-удобно, по-лесно, не изисква много усилия. Вживявате се в ролята си на зрител и това започва да ви харесва, също като бобецът и лука в поемата на Ботев...А той тръгнал живота си да дава за свободата на същия този народ.

Поверявате парите си на конкретен магазин и не се интересувате - кой е собственикът, защо трябва да си дам парите точно на него, какво прави за обществото освен, че продава стока и т.н. и т.н.

Отивате в банка - същата работа.

Отивате на бензиностанцията - същата работа.

НЕ СИ ЗАДАВАМЕ ВЪПРОСИ И НЕ ТЪРСИМ ОТГОВОРИ.

ЗАЩОТО СМЕ ЗРИТЕЛИ.

Всеки ден гледаме поредното шоу на измислените кукловоди, на които целта им е да ни отвлекат от истинските проблеми и да ни вземат и малкото останали ни пари. И ние им ги даваме доброволно и с усмивка. Е това няма как да го нарека по друг начин, освен идиотски алтруизъм.  Отново сме зрители. И не ни пука много изглежда, че друг определя живота ни и че нямаме съществен контрол върху него.

ЗАЩОТО СМЕ ЗРИТЕЛИ.

Време е малко по малко да ставаме повече УЧАСТНИЦИ, отколкото ЗРИТЕЛИ. Само тогава ще можем да изживеем пълноценно живота си.

Следва текст.

Имаме призбизително 128 неработни дни в годината.

Какво очакваме тогава? Работим два дни и почиваме малко повече от един ден. ВСЕ ЕДНО СМЕ СЕ ПРЕТРЕПАЛИ ОТ РАБОТА, ЧЕ ИМАМЕ НУЖДА ОТ ПОЧИВКА. ДА НЕ ГОВОРЯ ЗАТОВА, ЧЕ НА 50 ГОДИНИ ПЕНСИОНИРАМЕ ЗДРАВИ И ПРАВИ ХОРА, КОИТО СЛЕД ТОВА РАБОТЯТ ОЩЕ 20 ГОДИНИ КАТО ОХРАНИТЕЛИ


НАПРАВИЛИ СМЕ ТАКА СИСТЕМАТА, ВСЕ ЕДНА РАБОТИМ В СТРОИТЕЛСТВОТО И ПО ЦЯЛ ДЕН НОСИМ КИРЕЧ И ТУХЛИ. НАПРАВИЛИ СМЕ ТАКА, ЧЕ ВСЕ ЕДНО РАБОТИМ ТЕЖЪК ФИЗИЧЕСКИ ТРУДТ И ИМАМЕ НУЖДА ОТ ПО-ДЪЛГА ПОЧИВКА.

В СЪЩОТО ВРЕМЕ, ПОЛОВИНАТА ОТ РАБОТНИЦИТЕ И СЛУЖИТЕЛИТЕ /НАД 1 100 000 ДУШИ НЕ РАБОТЯТ ФИЗИЧЕСКИ ТРУД/.

Не стига, че не работим достатъчно ефективно, не стига, че не уплътняваме работното си време, като в същото време намираме какви ли не поводи да не работим. А кой да работи вместо нас - африканците или сингапурците, за които има предвиден само един почивен ден в седмицата и по две седмици платена почивка в годината?

Елитът обаче знаеше. Партийните другари знаеха какво да правят в това положение. Те знаеха как да "пуснат кръв" на общественото тяло и по такъв начин да се намали напрежението. ТЕ ДОПУСНАХА ДО ВЛАСТТА ХОРА, ПОДОБНИ НА ОНЕЗИ, КОИТО ВЗЕХА ВЛАСТТА С ПРЕВРАТ ПРЕЗ 1917г. С това изключение, че новите не бяха така агресивни като старите.

И какво се получи - журналисти, научни работници, измислена интелигенция, адвокати от какви ли не колективи  и каква ли още не паплач получи власт, като си мислеше, че представлява народа, който не приема вече социализма като обществен строй. Да, но те не бяха запознати с механизмите на функционирането на държавните структури. И станаха жертви на собствените си ограничения и непрофесионализъм. Още повече, че не знаеха в каква посока да водят стадото, наречено народ.

Докато другарите знаеха. Те простичко казаха - ето ви властта, да видим какво ще направите, а ние ще се концентрираме върху идеята за изземване на собствеността. По времето след преврата на 9-ти септември 1944г., бащите и дядовците на тези измекяри са грабили частната собственост направо, без стеснения - бум един закон и след това конфискация. Сега е по-трудно. Трябва по-голяма елегантност. Но за близо 5 десетилетия би трябвало тези партизани да създадат поколение, което да е поне по-грамотно в икономическо отношение от тях. Колко обикновени хора можеха да изпратят децата си да учат в чужбина или в някоя езикова гимназия в страната? Простичък въпрос, който отговаря на другите простички въпроси.

Та докато всики ние се опитвахме да получим някакви политически свободи и изразходвахме сили, средства, време и емоции за това, другарите крадяха от същата тази собственост, която наричаха преди години - общонародна - по различни начини и с невиждани за всички времена мащаби. Другарите стана Собственици.

Дори и сега, хак му кажи - има ли са възможност, откраднали са. НО ПРОБЛЕМЪТ Е, ЧЕ БЪРКОТИЯТА ВСЕ ОЩЕ НЕ Е СВЪРШИЛА. ЗАЩОТО ЕДНО Е ДА ОТКРАДНЕШ, А ДРУГО Е ДА УПРАВЛЯВАШ С ЧУВСТВОТО НА ДОБЪР СТОПАНИН И СОБСТВЕНИК. НО ОТКЪДЕ ДА ИМАШ ТАКОВА ЧУВСТВО, СЛЕД КАТО ТИ СИ КРАДЕЦ, БАЩА ТИ Е БИЛ КРАДЕЦ, ДЯДО ТИ Е БИЛ КРАДЕЦ И Т.Н.?

Това е основният проблем на българският капитализъм, на българският червен капитализъм. Затова му казвам, че този капитализъм е комунокапитализъм. Уродлив и неефективен. Колко от привотизираните от комунистите предприятия са преуспяващи? Повечето от тях са разграбени и унищожени. Защото това е партизанският дух на дедите им. НЯМА КАК БАЩИТЕ И ДЯДОВЦИТЕ ДА СА КРАДЦИ НА МАНДРИ, А ТИ ДА СИ ПРЕУСТЯВАЩ КАПИТАЛИСТ. Познавам и изключения, но те са толкова малки, че потвръждават правилото.

Така българският национален капитал загива, за да се роди пак след няколко десетилетия. Дотогава ще служим на международния капитал. Банки, застрахователни дружества, финансови предприятия, едри търговци на вериги супермаркети, притежатели на концесии за добив на природни ресурси и т.н.


НАЙ-ТРУДНОТО НЕЩО, КОЕТО СЕ ВЪЗСТАНОВЯВА, ТОВА СА ОТНОШЕНИЯТА НА СОБСТВЕНОСТ. ЕДНА ВОЙНА Е НИЩО В СРАВНЕНИЕ С ВОЙНАТА НА КОМУНИСТИТЕ СЪС СОБСТВЕНИЦИТЕ. ВОЙНАТА ПРОТИВ СОБСТВЕНОСТТА Е НАЙ-ОПУСТОШИТЕЛНАТА ВОЙНА В ЧОВЕЧЕСТВОТО. ПРИМЕРЪТ СЪС ЛЕНИН, СТАЛИН ИЛИ МАО Е ПОКАЗАТЕЛЕН. ЕДИНСТВЕНО ХИТЛЕР Е ИЗКЛЮЧЕНИЕ, НО ПАК КАЗВАМ, ЗА ДА ПОТВЪРДИ ПРАВИЛОТО.

Следва продължение....................

Досега говорехме за селянина. В България по време на колективизацията, селското стопанство е съществувало на база на малките стопанство от порядъка на 30-50 декара. И въпреки сравнително примитивните форми на обработване на земята, глад по нашите земи не е имало от столетия. Гладът е донесен в България от комунистите.


Сега да говорим за фабрикантите. При тях се случва същото, като при селяните. Идват една сутрин другарите и казват: Тази фабрика вече не е твоя, защото ти си мръсник, изедник и експлоатираш хората. Фабриката вече е общонародна /каквото и да значи това понятие/. Но след години на мозъчни усилия на партийните другари се разбира, че производството на сапун в тази фабрика вече не е същото, както преди конфискацията, че производството на тухли вече не е същото, както преди конфискацията, че производството на каквото и да е, не е същото, както преди конфискацията. Качеството е паднало драстично, защото на никой не му пука какво и как произвежда. Важното е да има количество. Бизнесът се води от партийния секретар, който и копче не разбира от производство, продажби, пазари, счетоводни отчети и т.н.  Хората са обществени животни разбира се и те "чатват", че ако се доберат до партиен билет, това може да си спаси от досадното занятие да ходиш и да бачкаш по цял ден в тухларната. Натискът за партиен билет е толкова силен, че хората са пренебрегвали всякакво чувство за справедливост и почтеност, само и само да получат са себе си облекчения. Малко преди системата са се срути, Партията е наброявала 800 000  членове. Цялата държава е била проядена от идеологическа помия. Паразитизмът и тарикатщината са влели връх над здравия разум. Хората са загубили стимулите да работят съвестно и качествено и всичко е отишло по дяволите.

Така народът е бил лъган, че е собственик. Някои са вярвали. Били са много. Не е лесно, защото цял ден радиоточката ти промива мозъкът, а вечерта и телевизорът, който първоначално е бил един на 100 човека и с времето е станал един на 4 човека, но все още е бил "един", е довършвал окончателно нещастният българин. И от следващата сутрин отново една и съща. Хората са влезли в ритъм и така са минали 4 десетилетия, докато един ден на мнозина им е писнало от всичко. ПИСНАЛО ИМ Е ДА БЪДАТ РОБИ.
И СА ПОСМЕЛИ ДА СЕ ИЗПРАВЯТ.

В душите са имали толкова много натрупани обиди и нереализирани или направо пропилени възможности, че единственото нещо, което се е появило на повърхността на народното възмущение е било желанието да псуваш открито и да злостовиш срещу властта.  Желанието да протестираш беше удовлетворено в голяма степен.

Но всъщност защо протестирахме? ИСКАХМЕ ПОЛИТИЧЕСКИ ПРАВА. Но не осъзнавахме, че се движим по много тънък лед, защото не бяхме подготвени ДА ГИ ПОЛУЧИМ. Защото за да получиш нещо, ти първо трябва да знаеш какво точно искаш. НИЕ НЕ ЗНАЕХМЕ ТОВА.

Следва продължение.....................

След анализа на заглавието ще направим връзка с настоящото положение на политиката и икономиката, като отражение или продължение на комунизма.


Посред нощ зададох въпрос на мой служител, който беше дошъл в офиса, за да върши служебна работа. /Това звучи абсурдно нали и то точно на Великден и може да бъде обект на допълнителен анализ/.

Та той започна с едни сложни обяснения и аз му казах: Спри за малко, почти полунощ е и мозъкът иска простички обяснения.

Аз му казах, че комунизмът е една сутрин да се събудиш и пред вратата ти да стоят 20 човека, всичките взети заедно, по-бедни от теб, но "загледани в бъдещето" с мащабите на собствените си ограничения. Та тези хора са дошли да ти вземат 100-те овце и 10-те крави, които имаш. Заедно с това ти обясняват, че и 100 декара земя също ще ти бъде отнета, а на теб ти се дава право да се присъединиш с усмивка на уста в новосформираното ТКЗС, което на практика се прави с твоята земя и твоите овце.

Та, първото нещо, което излиза на повърхността, което може да обрисува комунизма е казано с народната приказка "С ЧУЖДА ПИТА, ПОМЕН ПРАВИ".

Както и да го въртиш, нито израелските кибуци, нито шведските кооперативи, нито каквато и да е друга доброволна форма на сдружаване не отговаря на примера, който дадох и който се случи на България по времето на социализма.

Някъде в руската преса четох, че най-големите неудачници в живота са ставали революционери. И Ленин и Сталин са били абсолютни неудачници в живота. Нищо никога не са произвели и не са продали. Били са редактори на вестник Правда. Други като Яков Свредлов,  са участвали в революцията заради ясното намерение да се докопа до царското богатство след преврата. Не напразно след смъртта му от испанския грип са открили сандък със скъпоценности. Да не говорим, че брат му е един от стотиците, които са финансирали този преврат, за да може след това да се облажи от властта, след като бъде взета от превратаджиите. Нищо ново под слънцето.

Тоест, бащите на революцията са или обикновени журналисти, които не са направили нищо за обществото и само знаят да лаят или откровени бандити, целта на които е била да се облагодетелстват след това от властта.

ТОВА Е ВИСШАТА ФОРМА НА ПРОЯВЛЕНИЕ НА МАКСИМАТА, ЧЕ ПАРИ МОГАТ ДА СЕ ПРАВЯТ И САМО ЧРЕЗ ВЛАСТ. БИЛ НИ НИЩО И СТАВАШ НЯКОЙ НЕ БЛАГОДАРЕНИЕ НА НАТРУПВАНЕТО НА СОБСТВЕНОСТ, ПЛАЩАНЕТО НА ДАНЪЦИ И ДОКАЗВАНЕ НА ОБЩЕСТВОТО НА СВОЯТА ИКОНОМИЧЕСКА И ПОЛИТИЧЕСКА ПРИГОДНОСТ, ЧЕ МОЖЕШ ДА РАБОТИШ ЗА НЕГОВОТО БЛАГО, А ЧРЕЗ НЕКАДЪРНОСТ, КОВАРСТВО, ПОДЛОСТ И НАРУШАВАНЕ НА ВСИЧКИ ПРАВИЛА ЗА ПРИРОДНА И ИКОНОМИЧЕСКА СПРАВЕДЛИВОСТ, ИЗПОЛЗВАЙКИ НАСИЛИЕ И КРИЕЙКИ СЕ ЛИЦЕМЕРНО ЗАД ЛОЗУНГИТЕ ЗА СПРАВЕДЛИВОСТ В РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ОБЩЕСТВЕНОТО БОГАТСТВО.

ТОЕСТ НЕ ПРИЕМАШ НАЧИНА, ПО КОЙТО ХОРАТА СТАВАТ БОГАТИ - ЧРЕЗ УПРАВЛЕНИЕ И НАТРУПВАНЕ НА СОБСТВЕНОСТ ИЛИ КАПИТАЛИ И ТЪЙ КАТО НЕ ВЛАДЕЕШ НИТО ЕДНОТО, НИТО ДРУГОТО, НЯМАШ ДРУГА АЛТЕРНАТИВА, ОСВЕН ДА РАБОТИШ ЗА СИСТЕМА, КОЯТО БИ ТИ ПОЗВОЛИЛА ДА СЕ ДОКОПАШ ДО ТЕЗИ НЕЩА ЧРЕЗ НАСИЛИЕ.

Да, Ленин е бил прав в едно нещо - звеното на капитализма е било слабо - малко богати и много бедни и по средата освен чиновници няма нищо друго. Защо не е направил революция в Швейцария? Всички знаем, че ако е имал такава възможност веднага би се възползвал. Човекът никога не е работил нещо градивно и ако му се е отдала такава възможност, защо да я пропуска? Но ситуацията в Швейцария не му върши работа защото там има немалко богати и малко бедни, а по средата се намират тези, които си харесват живота и не искат да го променят, пък било и заради някакъв интелигентен сифилистик!

Следва продължение.................