Всички големи централизирани държави са вършили големи глупости. Колкото е по-голяма една държава и колкото е по-централизирана, толкова по-големи глупости може да извърши.


Примерите са многобройни - Германия, Япония, СССР /сега Русия/, САЩ, Великобритания, Турция и т.н.

Големи глупости могат да вършат и узурпатори на малки държави, като Пол Пот и Йенг Самрин в Камбоджа. Там също беше налице свръхцентрализация на държавата. Големи глупости могат да се вършат и в малките държави, ако едно племе вземе властта и с това си осигури предимство пред друго племе. Типични примери в това отношение са централно африканските държави.

За мултиетническите държави да не говоря, когато цели народности са изтривани, заради различна религиозна принадлежност - примерът с изтреблението на гърците по крайбрежието на Мала Азия и Цариград, арменският геноцид и т.н.



Следва текст.

В университета много дискутирахме на тема "капитализъм" или "социализъм".


Нека да погледнем нещата от друг ъгъл. Нека да видим каква е ролята на държавата в икономиката и за момент да не се опитваме да политизираме темата на разговор. Ако една държава има голям дял от бизнеса в страната, като примерно Северна Корея и още повече, ако тази държава се е самоизолирала от света, възможностите за икономически просперитет при нея са безкрайно малко. Другият пример е за държава, в която частният бизнес е много силно развит, а икономиката е отворена към света, като Южна Корея. В първия случай, гражданите на първата държава няма как да не са роби на своята държава, а както знаете, личността на председателя на партията там е най-важната отличителна фигура, който олицетворява държавата. Ръководителят може да прати някой на съд и да го ликвидира физически, ако го желае, защото концентрацията на властта е твърде голяма и обхваща всички области на живота - икономически, политически и социален. В този случай може да се определи, че жителите на тази страна са роби на първия човек в държавата, защото на практика всичко зависи от неговите решения, с изключение от коя страна на държавата да изгрее слънцето. Това е едната крайност, която в много по-мека форма преживяхме по време на социализма у нас.

ПРОБЛЕМЪТ НА НАШАТА ДЪРЖАВА ДОРИ НЕ Е ТОЛКОВА В НЕЙНОТО ГОЛЯМО УЧАСТИЕ В ИКОНОМИКАТА, ДОРИ НЕ Е В ГОЛЕМИЯ ПРОЦЕНТ НА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ СПРЯМО БРУТНИЯ ВЪТРЕШЕН ПРОДУКТ НА СТРАНАТА. ДОРИ НЕ Е В ПЪЛНОМАЩАБНАТА КОРУПЦИЯ ВЪВ ВЛАСТТА, ЦЕЛТА НА КОЯТО Е ДА СЕ ОТКРАДНАТ МИЛИАРДИ ОТ НАШИТЕ ПАРИ И ТО НАПЪЛНО ЗАКОННО.


ПРОБЛЕМЪТ Е В ТОВА, ЧЕ НА ДЪРЖАВНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ И НА ПОЛИТИЦИТЕ НЕ Й СТИГА ОГРОМНАТА КРАЖБА, КОЯТО ИЗВЪРШВАТ ЧРЕЗ КАНАЛИТЕ НА ИЗТОЧВАНЕ НА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ, КОЯТО СПОРЕД МОИ ИЗЧИСЛЕНИЯ СА ОКОЛО 10 МИЛИАРДА ЛЕВА ВСЯКА ГОДИНА, ПРЕДЛАГАЙКИ НИ В НЕПАЗАРНИ ФОРМИ УСЛУГИ, КОИТО НИЕ НЯМА КАК ДА ОТКАЖЕМ, А В СЪЩОТО ТОВА ВРЕМЕ МАЛТРЕТИРА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ СУБЕКТИ ЧРЕЗ ВСЯКАКВИ ВЛАСТОВИ МЕРКИ, ОГРАНИЧАВАЙКИ КОЛКОТО Е ВЪЗМОЖНО ИКОНОМИЧЕСКАТА ИМ СВОБОДА, ЗА ДА ОТТЪРГУВА ЧАСТИЦА ОТ ТАЗИ СВОБОДА СКЪПО И ПРЕСКЪПО. ТОЛКОВА Е ТРУДНО ДА СЕ ПРАВИ БИЗНЕС В ТАЗИ СТРАНА. ВСИЧКО Е ПРОГНИЛО И КОРУМПИРАНО - И ДЪРЖАВНИЯ И ЧАСТНИЯ СЕКТОР. ВСИЧКО СТАВА С УРЕЖДАНЕ, ВРЪЗКИ, ПОЛИТИЧЕСКИ ИНТРИГИ, НАМЕСА НА ЧИНОВНИЦИ ИЛИ ОТКРОВЕНА КРАЖБА НА ВСИЧКИ НИВА, НЕЗАВИСИМО ОТ ТОВА ДАЛИ ТЕЗИ ХОРА ПОЛУЧАВАТ ЗАПЛАТИ ОТ БЮДЖЕТА ИЛИ ОТ ЧАСТНИ ЛИЦА И ФИРМИ. ОТСЪСТВИЕТО НА СПРАВЕДЛИВОСТ Е ПОВСЕМЕСТНО. А КАКВО ОЗНАЧАВА ОТСЪСТВИЕ НА СПРАВЕДЛИВОСТ? ТОВА ОЗНАЧАВА - ОТСЪСТВИЕТО НА ПАЗАРНИ ОТНОШЕНИЯ. ТАМ КЪДЕТО НЯМА ПАЗАР, НЯМА СПРАВЕДЛИВОСТ.

ТОВА Е ТО ДЪРЖАВНАТА РОБИЯ. ВСИЧКИ ЗАВИСИМ ОТ ДЪРЖАВАТА, ВМЕСТО ТЯ ДА ЗАВИСИ ОТ НАС. МНОГО ПЪТИ СЪМ КАЗВАЛ, ЧЕ АДМИНИСТРАЦИЯТА НА ДАНИЯ Е ПО-ГОЛЯМА ОТ ТАЗИ В БЪЛГАРИЯ И ГЪРЦИЯ, НО  ТАЗИ РАЗЛИКА, ЧЕ ТАМ АДМИНИСТРАЦИЯТА Е СЪСРЕДОТОЧЕНА ДА ВЗЕМЕ ГОЛЯМА ЧАСТ ОТ ДОХОДИТЕ НА ГРАЖДАНИТЕ, ДА УЕДНАКВИ В ГОЛЯМА СТЕПЕН ИКОНОМИЧЕСКИТЕ РАЗЛИЧИЯ И ДА ОСИГУРИ В СЪЩОТО ТОВА ВРЕМЕ ДЕЙСТВИЕТО НА ПАЗАРНИТЕ МЕХАНИЗМИ ПРИ ДОГОВАРЯНЕТО НА СДЕЛКИТЕ. ТОВА Е ТО СОЦИАЛНА ДЪРЖАВА - ДЪРЖАВА, КОЯТО НЕ СЕ ЗАНИМАВА СЪС СДЕЛКИ КАТО НАШАТА. ТАМ АДМИНИСТРАЦИЯТА РАБОТИ ЗА ДА ИЗПОЛЗВА ЕФЕКТИВНО ПАРИТЕ, ПОЛУЧЕНИ ОТ ДАНЪКОПЛАТЦИТЕ, А У НАС АДМИНИСТРАЦИЯТА РАБОТИ, ЗА ДА ИЗМЪКНЕ ОЩЕ ПОВЕЧЕ ПАРИ ОТ ДАНЪКОПЛАТЦИТЕ И ТО ПО НАЙ-ВУЛГАРНИЯ НАЧИН - КАТО УМИШЛЕНО СЪЗДАВА ПРЕЧКИ И ЗАТРУДНЕНИЯ И КАТО ИСКА ПАРИ ЗА ТЯХНОТО ОТСТРАНЯВАНЕ.


ВЪПРОС НА НАЦИОНАЛНА ОСОБЕНОСТ Е, ЗАЩО СЕВЕРНИТЕ НАРОДИ ОБИЧАТ ВИСОКИТЕ ДАНЪЦИ И СЕ ДОВЕРЯВАТ НА УСЛУГИТЕ НА ДЪРЖАВАТА, А НИЕ НЕ САМО, ЧЕ НЕ СЕ ДОВЕРЯВАМЕ НА НЕЯ, НО Я МРАЗИМ КОЛКОТО МОЖЕМ И КАКТО СИ МОЖЕМ. НАШАТА ДЪРЖАВА НИКОГА НЯМА ДА СТАНЕ КАТО ДАТСКАТА, ТАКА КАКТО НАШИЯТ НАРОД НЯМА ДА СТАНЕ КАТО ДАТСКИЯ. В ТАЗИ ИКОНОМИЧЕСКА СИТУАЦИЯ ОБАЧЕ, ИКОНОМИЧЕСКОТО НИ БЪДЕЩЕ ОБАЧЕ МОЖЕ ДА СЕ ОХАРАКТЕРИЗИРА КАТО ПРОДЪЛЖАВАЩА ДЪРЖАВНА РОБИЯ. БЪЛГАРИНЪТ МОЖЕ ДА НАПРАВИ ЧУДЕСА ОТ ГЕРОИЗЪМ В ИКОНОМИЧЕСКИ ПЛАН, АКО ГО ОСТАВАТ НА МИРА И НЕ МУ ПРЕЧАТ ДА РАБОТИ. НИКОГА ЦЕНТРАЛИЗИРАНАТА ДЪРЖАВА НЯМА ДА ИМА СИЛАТА И СПОСОБНОСТТА ДА ОРГАНИЗИРА ЕФЕКТИВНО ЕНЕРГИЯТА НА ТОЗИ НАРОД, ЗАЩОТО ОТ ПОКОЛЕНИЯ НАРЕД СЪЩАТА ТАЗИ ЦЕНТРАЛИЗИРАНА ДЪРЖАВА Е НОСИЛА САМО ИКОНОМИЧЕСКИ И ДУХОВНИ СТРАДАНИЯ, ЗАРАДИ ГЛУПАВИТЕ СИ РЕШЕНИЯ, ВЗЕТИ БЕЗ СЪГЛАСИЕТО НА СЪЩИЯ ТОЗИ НАРОД. НАРОДЪТ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ОСТАВЕН ДА СЕ ОПРАВЯ САМ. ТОГАВА ЩЕ РАЗБЕРЕТЕ, ЧЕ 6 МИЛИАРДА ЗА ЗДРАВЕ СА ПРЕКАЛЕНО МНОГО ПАРИ, ЧЕ 6 МИЛИАРДА ЗА ПЕНСИИ СА ПРЕКАЛЕНО МНОГО ПАРИ, ЧЕ МИЛИАРДИТЕ, КОИТО ГИ ДАВАМЕ ЗА ОБЕЗПЕЧАВАНЕ НА СИГУРНОСТТА СА ТВЪРДЕ МНОГО ПАРИ, ЗА УСЛУГАТА, КОЯТО НИ Я ПРЕДЛАГАТ, ЧЕ ПАРИТЕ ЗА ОБРАЗОВАНИЕ СА ПРЕДОСТАТЪЧНИ ЗА ДА ПОЛУЧИМ ДОБЪР КРАЕН ПРОДУК И Т.Н. И Т.Н. ВСИЧКИ НИЕ ТРЯБВА ДА СЕ ОБЕДИНИМ ОКОЛО ИДЕЯТА, ЧЕ НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА СОЦИАЛЕН И ИКОНОМИЧЕСКИ ПРОСПЕРИТЕТ, АКО ТОЙ НЕ СЕ ОСНОВАВА НА ИНДИВИДУАЛНИЯ УСПЕХ НА БЪЛГАРИНА, КОЙТО ПЪК ОТ СВОЯ СТРАНА ЗАВИСИ ЕДИНСТВЕНО ОТ ПРЕДОСТАВЕНАТА МУ ИКОНОМИЧЕСКА СВОБОДА И ПРАВО ДА УЧАСТВА АКТИВНО ВЪВ ВЗЕМАНЕТО НА РЕШЕНИЯТА, ОТ КОИТО ЗАВИСИ БЪДЕЩЕТО НА СТРАНАТА. АКО НЕ НАПРАВИМ ТОВА, ДЕМОГРАФСКАТА НИ КРИЗА ЩЕ СТАВА ВСЕ ПО-ГОЛЯМА, ИНВАЛИДИТЕ ЩЕ СТАВАТ ВСЕ ПОВЕЧЕ И ПОВЕЧЕ, ХОРАТА НА СОЦИАЛНА ПОМОЩ ЩЕ СТАВАТ ВСЕ ПОВЕЧЕ И ПОВЕЧЕ, ТАРИКАТИТЕ, КОИТО ИСКАТ ДА СТАНАТ ПОЛИЦАИ, ПОЖАРНИКАРИ, СЛУЖИТЕЛИ НА ТАЙНИТЕ СЛУЖБИ, АРХИВАРИ И ВСЯКАКВИ ТАМ ДЪРЖАВНИ КЛАТИКУРОВЦИ ЩЕ СТАВАТ ВСЕ ПОВЕЧЕ И ПОВЕЧЕ, А ТЕЗИ, КОИТО БАЧКАТ И ПРАВЯТ БРУТНИЯ ВЪТРЕШЕН ПРОДУКТ ЩЕ СТАВАТ ВСЕ ПО-МАЛКО И ПО-МАЛКО. ТОВА Е ПЪТЯТ НА УПАДЪКА. ДАЛИ ЩЕ ГО ПРОМЕНИМ, ЗАВИСИ САМО ОТ НАС.


АКО НЕ ПРЕМАХНЕМ ТОЗИ УЖАСЕН ЦЕНТРАЛИЗЪМ, КОЙТО НИ ОТНЕМА СВОБОДАТА И НИ ПРАВИ ДЪРЖАВНИ РОБИ, НИЩО СЪЩЕСТВЕНО НЯМА ДА ПОСТИГНЕМ.

Преди по-малко от три десетилетия нашата държава притежаваше всичко - дори и нас. След като обаче всички ние, с много малки изключения, започнахме да си прибираме дивидентите от "общонародната" собственост, се разбра, че номерът с измамата, че всички сме собственици на нещо, за което нямаме никакъв акт за собственост, не минава повече.

Преди години държавата ни "хранеше". Държавата ни "правеше" детските градини, училищата... Държавата ни "даваше" хляб. На много голяма част от нас това им харесваше. Тях не ги интересуваше, че бяха роби на държавата. Не им пукаше затова. Важното беше да се сдобият с панелен блок, да си купят москвич, да отидат веднъж в годината на Черно море и ако могат да краднат нещо от същата тази държава. Това беше идеалът на българина за икономическа свобода. Или поне на по-голямата част от населението. Ако някой може да се върне в този период от време, но като се абстрахира от представите си за младостта, може честно да си признае и да си каже какво е харесвал в онази икономическа система - системата на държавното робство. Нито колите ни бяха коли, нито жилищата ни бяха жилища, нито телевизорите ни бяха телевизори, нито здравеопазването ни беше здравеопазване. Някой ще каже, че сега е по-лошо. АЗ ОБАЧЕ ЩЕ ПОПИТАМ, КАКВО ВСЪЩНОСТ СЕ Е ПРОМЕНИЛО ОТ ТОГАВА? ДЪРЖАВНОТО РОБСТВО Е НАЛИЦЕ И СЕГА, НО МАЛКО ПО-ОМЕКОТЕНО. ТОГАВА НЯМАХМЕ ПРАВО ДА ИМАМЕ МАГАЗИН, РЕСТОРАНТ, ДА ПРАВИМ СВОЙ БИЗНЕС. СЕГА ИМАМЕ ПРАВО ДА СЕ САМОЕКСПЛОАТИРАМЕ КОЛКОТО СИ ПОИСКАМЕ. НО КОГАТО СТИГНЕШ ДО ИЗВОДА, ЧЕ Е ПО-ДОБРЕ ДА СИ ДЪРЖАВЕН ЧИНОВНИК, ОТКОЛКОТО ДА СЕ САМОЕКСПЛОАТИРАШ ИЛИ ОТКОЛКОТО ДА ПРОДАДЕШ РАБОТНАТА СИ СИЛА НА ЧАСТНА ФИРМА, ТОВА Е НАЧАЛОТО НА КРАЯ НА ИКОНОМИКАТА НА ЕДНА СТРАНА. ХОРАТА МАСОВО ИСКА ДА СА НА ДЪРЖАВНА СЛУЖБА, ЗАЩОТО ТОВА Е ЛЕСНИЯТ НАЧИН. ТРУДНИЯТ Е ДА СЕ БОРИШ САМ С ЖИВОТА И ТО ЗАЩОТО СЪЩАТА ТАЗИ ДЪРЖАВА ТИ ПОЧЕРНЯ ЖИВОТА, КАТО ГО ПРАВИ ОТ ТРУДЕН ТА ПО-ТРУДЕН. ЗАЩО ГО ПРАВИ? ЗАЩОТО ЧИНОВНИЦИТЕ ЗНАЯТ КОГА ЧОВЕК Е ГОТОВ ДА ПЛАЩА. ТОГАВА, КОГАТО ИМА ПРОБЛЕМ ЗА РЕШАВАНЕ. И ТЕ НЕ СЕ СВЕНЯТ ДА СЪЗДАВАТ ПРОБЛЕМИ, КОИТО САМИТЕ ТЕ ЩЕ РЕШАТ ВПОСЛЕДСТВИЕ, СРЕЩУ ОПРЕДЕЛЕНА СУМА ПАРИ. ЗАЩО ТИ Е ТОГАВА ДА СЕ БЪХТЕШ ДА РАБОТИШ ОТ ТЪМНО ДО ТЪМНО? ОЩЕ ПОВЕЧЕ, ЧЕ ИКОНОМИЧЕСКИЯТ СТАТУС ЗАВИСИ НЕ ОТ ПАЗАРНИТЕ МЕХАНИЗМИ, А ОТ АДМИНИСТРАТИВНИТЕ.

Пазарната справедливост е основата на цялостната икономическа система на обществото.


Заблудата идва от така наречената "социална справидливост". Какво означава това социална справедливост? За мен под социална справедливост трябва да се разбира еднаквото третиране на всички граждани в страната, от гледна точка на техните неотменими права, но в най-вече, ПРАВОТО МУ ДА БЪДЕ СВОБОДЕН.


Някой би казал: А какво да кажем за правото му на труд? Та кой кого е ограничил да се труди, освен, ако не е тикнат в затвора? Никой на никого не е ЗАДЪЛЖЕН нито да работи, нито някой да осигурява на някого РАБОТА.

Нека да се върнем малко в теорията за пазарното стопанство. Всеки има нещо, което може да продаде. Един продава стока, друг продава услуга, а някой продава работната си сила. Няма нищо лошо в това, някой да купува, а друг да продава, независимо от това дали е стока, услуга или работна сила. Никой не задължава никого да си продава работната сила. И какво означава продажба на работна сила? Ако работиш за себе си, продаваш ли на практика работната си сила? Да, разбира се. Продаваш я на самия себе си. Сключваш договор със себе си - от една страна като управител на фирма, а от друга, като собственик. Всяка фирма формира баланс и разходите за персонал са си разходи за персонал, независимо от това дали се плаща заплата на собственика или на други хора.

Какво става по-нататък? Хората имат нужда от справедлива система за гарантиране на СВОБОДАТА ИМ. Някой трябва да гарантира, че няма да му вземат стоката, услугата или работната сила насила, без да има ДОБРОВОЛНОСТ в тази обмяна. То това не е и обмяна, защото ако беше, трябваше да има нещо в замяна. И тъй като хората трудно могат да се разберат помежду си, упълномощават една институция - държавната администрация, да създаде правила, които да осигурят тази справедливост в икономиката.

СПРАВЕДЛИВОСТТА ОЗНАЧАВА, ЧЕ ТРЯБВА ДА ИМА ДВУСТРАНЕН ПОТОК, БИЛО ОТ ПАРИ, СТОКИ, УСЛУГИ ИЛИ РАБОТНА СИЛА. АКО ИМА ЕДНОСТРАНЕН ПОТОК, ТУК НЕ МОЖЕ ДА СЕ ГОВОРИ ЗА НИКАКВА СПРАВЕДЛИВОСТ.

И НА ВТОРО МЯСТО, ПРАВИЛАТА ТРЯБВА ДА СА ЕДИННИ ЗА ВСИЧКИ - ВСИЧКИ НИЕ ПОЛУЧАВАМЕ УСЛУГИ ОТ ДЪРЖАВАТА, БЕЗ В СЛУЧАЯ ДА КОМЕНТИРАМЕ ПОЗНАТИТЕ ОБСТОЯТЕЛСТВА, ЧЕ ИМЕННО ПОЛУЧАВАЙКИ ТАЗИ ИМИТАЦИЯ НА УСЛУГИ ОТ ДЪРЖАВАТА, НАС НАЙ-БЕЗЦЕРЕМОННО НИ КРАДАТ, КАТО НЕ НИ ПРЕДОСТАВЯТ ИСТИНСКИЯ ЕКВИВАЛЕНТ НА ТЕЗИ УСЛУГИ, НО ТО ДРУГОЯЧЕ В ТАЗИ СИТУАЦИЯ И НЕ МОЖЕ. НЕ Е ВЪЗМОЖНО ДА ИМАМЕ НЕПАЗАРНА СРЕДА, В ОТНОШЕНИЯТА СИ С ДЪРЖАВАТА И ДА ИСКАМЕ ЕКВИВАЛЕНТНОСТ НА РАЗМЯНАТА. ПРЕЦАКАНИ СМЕ ОТВСЯКЪДЕ И ТОВА МНОГО ПЪТИ СМЕ ГО КОНСТАТИРАЛИ. ТУК ОБАЧЕ СТАВА ДУМА И ЗА ЕДНА ДРУГА НЕСПРАВЕДЛИВОСТ, А ИМЕННО -----

РАЗЛИЧНИТЕ ГРАЖДАНИ НА СТРАНАТА СА ТРЕТИРАНИ ОТ ДЪРЖАВАТА ПО РАЗЛИЧЕН НАЧИН. ЕДИН ПЛАЩА ПОВЕЧЕ НА ДЪРЖАВАТА, ЗА ПОЛУЧЕНИТЕ ОТ НЕЯ УСЛУГИ, А ДРУГ ПЛАЩА ПО-МАЛКО. НЯКОЙ ИЗОБЩО НЕ ПЛАЩА НИЩО. ДЪРЖАВАТА ОБАЧЕ, СЛЕД КАТО СЕ Е ОБОСОБИЛА КАТО САМОСТОЯТЕЛЕН СУБЕКТ, ВЪОРЪЖЕН СЪС СИЛАТА НА ВЛАСТТА И ОРЪЖИЕТО, НАСОЧВА ТАЗИ СИЛА И АГРЕСИЯ СПРЯМО ОНЕЗИ, КОИТО ПЛАЩАТ ПОВЕЧЕ. И КАКВО СЕ ПОЛУЧАВА В СЛУЧАЯ, НА ПРАКТИКА ДЪРЖАВАТА СЕЧЕ РЪКАТА, КОЯТО Я ХРАНИ. ПАРАДОКСАЛНО, НО ФАКТ. И КОЛКОТО ПОВЕЧЕ ТАЗИ РЪКА Я ХРАНИ, ТОЛКОВА ПО-ГОЛЕМИ СА ОЧАКВАНИЯТА НА СЪЩАТА ТАЗИ ДЪРЖАВА ОТ СЪЩАТА ТАЗИ РЪКА. В СЪЩОТО ТОВА ВРЕМЕ, ДРУГИТЕ РЪЦЕ, КОИТО НИЩО НЕ ДАВАТ, А САМО ПОТРЕБЯВАТ, СА ОБГРИЖВАНИ ОТ ДЪРЖАВАТА.

ТОВА Е НЕСПРАВЕДЛИВОСТТА НА СИСТЕМАТА. ТОВА Е МЪГЛАТА, В КОЯТО ЖИВЕЕМ ТОЛКОВА ВРЕМЕ. НЕ СТИГА, ЧЕ ДЪРЖАВАТА ПО НИКАКЪВ НАЧИН НЕ Е ДОПРИНЕСЛА ЗА ВЪЗЦАРЯВАНЕТО НА СПРАВЕДЛИВОСТТА И ВСЕКИ ДА ПОЛУЧАВА ТОЛКОВА, КОЛКОТО Е НЕГОВИЯТ ПРИНОС ЗА ОБЩЕСТВОТО, НЕ СТИГА, ЧЕ ДЪРЖАВАТА НА ПРАКТИКА ОПРЕДЕЛЯ КОЙ ДА БЪДЕ БОГАТ И КОЙ ДА БЪДЕ БЕДЕН, ДЕМОРАЛИЗИРАЙКИ ЦЯЛАТА ИКОНОМИКА ПО ТОЗИ НАЧИН, НО И НАКРАЯ ИЗКАРВА ВИНОВНИ ИМЕННО ОНЕЗИ, КОИТО И ДАВАТ ПАРИ, ТОЛЕРИРАЙКИ ОНЕЗИ, КОИТО ЖИВЕЯТ НА НЕЙН ГРЪБ.

НЯМА НИЩО СЛУЧАЙНО ТУК. ДЪРЖАВАТА ТОЛЕРИРА ТЕЗИ ХОРА, ДЕМОТИВИРАЙКИ ГИ ПО ВСЯКАКЪВ НАЧИН, ЗАЩОТО ТЕ СА ИМЕННО ОНЗИ ОБЕКТ НА УХАЖВАНЕ, ЗАРАДИ КОЙТО СЪЩЕСТВУВА ГОЛЯМАТА ЧАСТ ОТ БЮРОКРАЦИЯТА. ТЯ Е СЪЗДАДЕНА ДА МАЧКА ТЕЗИ, КОИТО И ДАВАТ ПАРИ И В СЪЩОТО ВРЕМЕ СЕ ПОДМАЗВА НА ОНЕЗИ, НА КОИТО ДАВА ЧАСТ ОТ ТЕЗИ ПАРИ, ЗАЩОТО ЕДИНСТВЕНО НЕКАДЪРНИЦИТЕ, МЪРЗЕЛИВЦИТЕ И СМОТАНЯЦИТЕ ИМАТ ИНТЕРЕС ОТ ТОВА, ДЪРЖАВАТА ДА СЪЩЕСТВУВА. ВСЕКИ, КОЙТО ОЧАКВА ДА ПОЛУЧИ НЕЩО, БЕЗ ДА ДАДЕ НИЩО В ЗАМЯНА В ЕДНА ЧЕСТНА СДЕЛКА, ТОЙ ИМА ИНТЕРЕС ОТ ТОВА ДА СЪЩЕСТВУВА ДЪРЖАВАТА В ТОЗИ Й ВИД.