Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: kolevdobri Категория: Политика
Прочетен: 3195068 Постинги: 6870 Коментари: 4295
Постинги в блога от 03.05.2013 г.

1.       Държавата е единственото непазарно образувание, което си е присвоило пазарни функции, без одобрението на Суверена.

2.       В качеството си на пазарен субект, държавата предлага некачествени услуги за много пари, именно затова, защото не работи на основата на пазарните принципи. Само си помислете, дали няма да ни е по-евтино и по-ефективно, ако всяко едно населено място финансира собствената си безопасност и правораздаване. Това е показателен пример за неефективността от централизация на парите ни. Колкото повече централни пари, толкова по-малък ефект имат те върху икономиката.

3.       Държавата, а не пазарът определя кой да бъде богат и беден, кой какви вноски да прави за обществото и кой какви социални придобивки ще получи от това. Принципът на незнание на това кой пие и кой плаща деформира морално обществото и го настройва на потребителска вълна. Хората добре знаят правата си, но малко се досещат за задълженията си.

4.       Няма по-ефективен начин на водене на една икономика освен този, при който всеки знае, че работи за себе си и не участва в принудителни колективни мероприятия – било то първомайски манифестации или ТКСЗ-та или пенсионно осигуряване и обществено здравеопазване. Помислете си само, ако имате право да се нахраните на ресторант, като прехвърлите задължението за плащане на трети лица, без това да носи последици за вас, колко от вас биха се възползвали от тази „услуга”. Всички нали, защото друг плаща. Същото е и при държавата. Тъй като управителите на държавата не носят никаква отговорност пред собственика, както е при частната фирма, те могат да се разпореждат с ресурсите на обществото така, както намерят за добре, възползвайки се от наивността и неинформираността на Суверена.

5.       Как е възможно да се водят спорове за това дали да имало или да нямало бюджетен дефицит? Нима е нормално да се приема, че бюджетния дефицит стимулирал икономиката. Това е същото да се твърди, че печатането на пари стимулира икономиката. Идиотско е нали? Парите трябва да бъдат толкова, колкото са нуждите на икономиката. В същото време държавата трябва да харчи толкова, колкото изкарва. На второ място изкушението на държавата идва в две направления. Първото е колкото се може повече БВП да преразпределя и ако може като Франция и Куба да преразпределят повече от 50 % от БВП и другото е, ако може заедно с това и да дължат една купа пари на частни банки, международни институции и други такива, като се надява на това, че в крайна сметка е толкова силна, че да извива ръцете на кредиторите си. Както направи Гърция. Иди и съди държавата, за да видиш какво ще ти се случи. Значи участието на държавата в икономически проекти е краткият път към икономическата разруха.

6.       Има държави като Швейцария, например, които имаха голям дял в БВП, който достигаше до 47%, но тук това участие се обясняваше със споделената идея от обществото, потвърдена от множество референдуми, за усъвършенстването на инфраструктурата на страната. Има и други държави като Гърция, които преразпределят също толкова БВП като Швейцария, но за разлика от нея не изграждат инфраструктура, а изплащат заплати на и без това неефективния държавен сектор или на постоянно растящата популация на социално нуждаещи се. Тоест тези пари отиваха грубо казано в тоалетната. Е така не може да има развитие.

7.       Има разбира се и някои различия. Например държавното във Великобритания не е толкова отчайващо неефективно, колкото държавното в Гърция. Пример за това е сравнението на метрополитена в Лондон с този в Атина. Първият е правен с парите на английските данъкоплатци, а вторият – с парите на европейските. Това е първата разлика. Втората е, че преди 5 години метрото в Лондон беше 3 пъти по-евтино от сега. Значи има увеличение на цената на билетите, заради постоянно растящите се нужди за развитие на метрото и тези нужди се финансират от самите граждани, чрез по-скъпите билети. От своя страна, до преди година гърците се возеха на метрото без пари. Къде се чекират, къде не – куче влачи – диря няма. Типично балканска работа. Липсваше всякаква система за събиране на пари и приходите бяха 1/3 от разходите. И това е при положение, че и двете системи са държавни. Само че в едната държава има малко повече ред, от тази в другата.

8.       Общинското е също като държавното. Само си представете какви автобуси пътуват в София – ако работехме в една частна икономика, веднага щяха да се намерят държавни институции, които да се направят на интересни и да забранят тези возила да се търкалят по улиците на София. А цената на билета никак не е евтина. Във Вашингтон съм се возил в прекрасен автобус срещу сумата от 1 долар. Цената от 1 лев не е много по-различна. Много от линиите в София могат да бъдат обслужвани от частници за тези пари и със сигурност автобусите ще бъдат по-добри от сегашните. Затова казвам, че там където има обществен бизнес, качеството на услугите е лошо, а цените – високи. Няма конкуренция и това е. Кой ще конкурира софийския обществен транспорт? Никой. Защото никой няма право да го прави.

9.       В заключение бих могъл да обобщя:

10.   Държавата и общините да се оттеглят от предлагането на голяма част от предлаганите сега от тях „услуги”.  Така например, практиката на държавните нотариуси довеждаше до подкупи в размер до 300 долара за изповядана сделка. Налагането на частните нотариуси намали хаоса и корупцията в системата, въпреки, че и тук няма истинска конкуренция, заради открито сепаратиския закон за нотариусите. Тоест няма истинска свобода и конкуренция, но малко се поосвободи пазара, заради оттеглянето на държавата и общините от тази услуга. Друга такава услуга е „сигурността”. Всички знаем, че плащаме скъпо и прескъпо за тази услуга, а не можем да видим реален резултат от това плащане. Централизирането на нашите пари и бюрократизирането на цялата система, която е призвана по конституция да се грижи за сигурността ни води до ниска степен на ефективност и открито обществено недоверие към тези институции. Няма нужда да плащаме такса „сигурност” на държавата, след като тя не може да ни гарантира сигурност. Още едно доказателство, че всичко, което ни предлага държавата като услуга е скъпо и некачествено. Всеки квартал в големия град си население, което може чрез референдум да си избира както шерифа, така и съдията и прокурора. И да ги сменя, ако работят неефективно. И населението да събира пари, за да им осигури заплати и оборудване. Проблем ще бъде с по-малките села, тъй като там живеят хора, които са на възраст и се издържат от социални подаяния от държавата. Таксата, която плащаме за обществено образование също трябва да се преразгледа. Общността може да наложи еднакви субсидии, както на общинските, така и на частните училища. Никой няма право да бъде третиран с приоритет. По същия начин, общинските училища трябва да бъдат разделени задължително на две части – половината на общинско финансиране, а другата половина на частно, като и двете форми на собственост ползват една и съща сграда. Нека да има състезание и нека по-добрият да победи. Същото е и с такса „здраве”. Защо примерно цял Пловдив или цяла България да плаща здравното обслужване на квартал Столипиново. Нека самият квартал събира пари за охрана, училище, образование и поддръжка на инфраструктурата. Какво са виновни българите, че да плащат сметката на циганите?

11.   По същата логика – всички разрешителни, които дава общината – могат да се дават и от частни лицензирани фирми. Ако има общи правила за строителството, защо тези правила да не могат да се прилагат и от частни фирми? Сега като има държавен и общински контрол върху строителството, защо то е толкова некачествено? Защо като вървиш по улицата има голяма вероятност да удариш главата си в някоя подписана от главния архитект тераса на жилищен блок. Нима общественото е гаранция за качество на услугата? Естествено, че не.

12.   Защо издаването на различни скици и други документи задължително трябва да се извършва от общината? И да се чака със седмици, вместо всичко това да става чрез компютъра?

13.   Българският бизнес е задушен от държавни и общински „грижи”. Благодарение на това усилие на бюрокрацията, всяка година ние се разделяме с милиарди левове и ги даваме на същата тази безидейна и неефективна бюрокрация, на която не й пука за нас.

14.   Да не говорим за корупционните практики. Да, за същите, за които споменах с примера, когато нотариусите бяха държавни. И при частните предприятия има корупция. Без съмнение и всеки който е работил в частно предприятие знае, че и там има нерегламентирани отношения. И там управителят може да не знае, че негови подчинени вземат проценти заради доставката на техника и консумативи или за изграждането на обект. Но всичко е в много по-малки размери и най-важното – не са замесени обществени средства.

15.   Ролята на администрацията трябва да се сведе до това, да се обезпечи най-добрият икономически климат. А той е в пряка зависимост от бюрократичните прегради, с които трябва да се справя българският бизнес. Представете си една електроцентрала. Инженерите са изчислили какъв да бъде падът на водата, за да може да се произведе максимално енергия, при минимални разходи. Бюрокрацията в случая може да се оприличи като множество завои на тръбите, по които тече водата към турбината. Колкото повече завои, толкова по-малка скорост има тя и толкова по-малко електричество ще произведе.

16.   Затова е необходимо да има закон за защита от държавата, защото частните лица нямат нито средства, нито време нито сили, за да се преборят срещу действията на държавата, особено тогава, когато има икономически интерес. Ако държавата е само рагулатор, това не е страшно, защото при конкурентна обстановка, всички са поставени при едни и същи условия. Но когато държавата и общината  са забъркани в бизнеса, тогава няма спасение от тях. Типичен пример в това отношение е българското образование, социална политика и здравеопазване. Ако разчитахме на личните си зъболекари, да покрият нашите нужди, щяхме да ходим без зъби. И стигнахме до парадоксалния извод, че почти никой от нас не ползва здравната каса, за да си финансира лечението на зъбите, но всички плащаме пари за това.

17.   Какво да се прави – държавна работа. Също като българските пътни полицаи. Независимо от това дали са на пътя или не, керванът си върви. С тази разлика, че понякога те са на пътя и създават повече проблеми, отколкото можем и ние самите да си създадем. Тогава нужна ли ни е такава намеса? Имаме ли нужда от толкова много бюрократи, които не само че получават от оскъдните ни пари тлъсти заплати, но и работят против нас, като постоянно увеличават завоите на построените от нас тръби, по които пренасяме въпросната вода до нашите електроцентрали. Постоянно инвестираме в един тъп политически и икономически модел, който ни спира да бъде активни и градивни и ни прави конформисти и нагаждачи, в зависимост от желанията на българската политическа и бюрократическа върхушка.

Категория: Политика
Прочетен: 524 Коментари: 0 Гласове: 1
Търсене

За този блог
Автор: kolevdobri
Категория: Политика
Прочетен: 3195068
Постинги: 6870
Коментари: 4295
Гласове: 2398
Архив
Календар
«  Май, 2013  >>
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031