Като младеж нямах затруднения да тълкувам такива казуси. Тогава нещата ми изглеждаха прости и елементарни и обясними. Сега вече не е така.


Представете си, че тези, които учат различни бойни изкуства, в повечето случаи имат подготовката, според която се научават да използват слабите места на човешкото тяло, за да обезвредят противника.


Един аюрведичен лекар или един китайски лечител, биха използвали болката като приятел, концентрирайки се на меридианите на живота, а не на меридианите на смъртта. Тази нощ си мисля за необходимостта, наред с моралните добродетели, които вървят ръка за ръка с тренировките по карате или айкидо, например, трябва да върви и подготовка за познание на тялото не само от гледна точка на обезвреждане на противника, но и от гледна точка на намирането на целебни зони на въздействие, както и методите на това въздействие.

Простичко казано, първият урок във всяко едно бойно изкуство трябва да бъде как да паднеш, без да се нараниш. Падането е първото нещо и ако не бъде усвоено, все едно, че нищо не си направил. Не си научил нищо правилно.


Второто нещо трябва да бъде познанието на човешкото тяло не само от гледна точка на неговата уязвимост, но познанието от гледна точка на възможностите за подобрени, да не кажа лечение...


Никой практикуващ бойни изкуства няма да атакува места на янска енергия, а ще се съсредоточи върху инската енергия, защото това е женската енергия и тези меридиани са най-уязвими по въздействие. Но при единият случай причиняването на болка цели изваждане на тялото от строя за някакъв период от време и не дай си боже, ако става дума за някакви мръсни поръчки, за изваждането му от строя за дълго време или завинаги, а при другия случай болката ще доведе до изцеление на страдащия, независимо дали става дума за янска или инска енергия.

Наистина на инструктурите по бойни изкуства им липсва системата на лечение на древните индийци и китайци, защото това е част от философията на владеене на духа и тялото. Беше ми много интересно да разбера, че практикуващи такива бойни изкуства нищо не разбират от медицинската страна на това, което правят.

Преди години Стивън Сегал играеше в един филм, където той трябваше да възстанови тялото си беше сложил множество китайски игли по различни меридиани, които опушваше с мокса. Обикновено зрителите си казваха: Ето, познава някаква техника, която да го вдигне на крака, но в крайна сметка всеки се интересуваше след това от крайния ефект - а той е да отупаш набързо лошите, за да възтържествува справедливостта. В малко филми от този род човек може да извади зрънце разум и някаква файда грубо казано, но примерът с китайските игли и моксите беше пример за малцината посветени, които наистина оценяваха какво прави Сегал с тях. На практика мнозинството от зрителите "претупаха" най-важната част от играта - системата на подобрение на пострадалото тяло и дух и се концентрираха върху "тупалките", които след това раздаваше актьорът.


Примерът със сънната артерия. Нейното блокиране прави човек напълно беззащитен, уязвим и го поставя в голям риск за по-нататъшното му оцеляване. Но кой да ни каже, че правилното манипулиране на същата сънна артерия чрез мануална терапия може да облекчи високото кръвно, когато е в критични размери.

Следва текст.