Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: kolevdobri Категория: Политика
Прочетен: 3196154 Постинги: 6870 Коментари: 4296
Постинги в блога от 23.05.2017 г.
 Как виждам идеалната държава?
  1. Харчовете на държавата са в границата до 15% от БВП на страната. Най-близко до тази граница са Хонг Конг и Тайван - едни от най-технологичните и богати страни на света. Харчовете на нашата държава представляват 40% от БВП - тук не включват парите от общата консолидирана финансова сметка - около 36 милиарда лева, при БВП от 90 млрд. Тоест, ако се приеме политиката на Хонг Конг и Тайван, нашата държава трябва да се ограничи до не повече от 20 млрд. лева консолидирана сметка и около 5-6 милиарда лева държавен бюджет, при сегашно ниво от 19 млрд.;
  2. Държавата не трябва да има заеми, освен за текущото обслужване на плащанията си, във връзка с несъвпадението на падежната структура на данъците и потребностите на държавата да харчи пари по месеци. Най-близко до това състояние е Хонг Конг, където държавата има дълг в размер на 0,1% от БВП;
  3. Държавата не се ангажира с плащания на заплати, освен ако не става дума за чиновници и политици, които управляват страната, пишат законите и следят за спазването им, както и тези, които отговарят за националната сигурност. Държавата не трябва да предлага услуги, които могат да се предложат от частни лица - социално осигуряване, здравеопазване и други. Единствената обществена услуга, която трябва да бъде заплащана от държавата, това е образованието до степен на основно образование, а така също и стипендии за отличен успех за тези, които учат по-високо образование от основно.
  4. Държавата поема всички разходи по отглеждането и възпитанието на децата до навършване на 16 годишна възраст.
  5. Държавата заплаща строителството на инфраструктурата от обществена значимост.
  6. Бюджетът никога не е дефицитен, а тъкмо обратното - трябва да е в излишък. Бюджетът на Южна Корея е на излишък, който излишък е по-голям от целия наш бюджет за 1 години. И след това се чудим, защо там икономиката върви. Така корейската държава плаща заплати на 5% от заетите лица, а нашата държава плаща заплати на 27% от заетите лица.
  7. Всеки сам е отговорен за социалното си обезпечаване и здравно осигуряване, след навършване на определена възраст. Никой не е задължен да издържа насилствено трети лица, различни от собствените деца и родители.

Трябва много да внимаваме при оценката на финансовата, правната и пазарната ситуация на всяка една страна и тяхното значение за общоикономическото й развитие, защото държави като Конко /Киншаса/ и Туркменистан са отлично представени в раздел "Разходи на държавата спрямо БВП" и "Държавен дълг спрямо БВП", като в същото време, Конго има БВП на глава от населението 1000 долара, а Туркменистан - 17 пъти повече. Оценката винаги трябва да се гледа комплексно и класифицирайки изискванията си във финансовата област, да не забравяме и другите важни области за формиране на успешна държава - правов ред, сигурност и защита на собствеността, умереност на регулациите и работещи държавни институции, развити финансови и стокови пазари.

Категория: Политика
Прочетен: 408 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 01.06.2017 19:29
 СТРАХЪТ, страхът е в основатана българския живот. В основата на икономиката ни, на социалните ни взаимоотношения, в морала и в разбиранията за живота изобщо.


Ако се върнем назад в историята, преди хиляди години и се запитаме, кое е онова нещо, което е карало един човек да прави неща в полза на друг човек, въпреки желанията му, ще видим, че това е заради страха. Робът е работил заради страха за живота си. Той е бил стока, купена от господаря, който е имал право да го продаде или да го лиши от живот. Неговото право на съществуване е било само икономически измерено, заради стойността му като стока, а не заради качеството му на човек. Владелецът е трябвало да се грижи за него, защото той е струвал пари и му е вършел работа. Иначе не би го направил.


В един момент обаче, срахът е отстъпил на съпротивата, която се появява в различна форма. Има случаи, в които робът е забравял инстинктите си за самосъхранения и е поискал друг живот. Ако Римската империя е могла да направи поземлена реформа и да предостави граждански права на всички свои граждани, да притежават земята, която обработват, те със сигурност са щели да бъдат по-производителни и по-отдадени на идеята за нейната защита и за защита на държавата. Ама как да накараш хиляди и хиляди дембели, изнежени от правото си да бъдат господари и които за нищо друго не са ставали - нито за военачалници, нито за войници, нито за работници. И така империята се е разпаднала, загубила жизнените сокове, заради мързела и инфантилността на класата на собствениците.

Цялата човешка история след това е история на насилие СТРАХ и войни. 

Кога в едно общество се загнездва страха? Когато една група хора реши да печели от него. Когато една група хора, реши да отнеме правата на друга група хора. Когато една група хора, определи на друга група хора, че те имат задължения, но нямат права.


Това се е случвало винаги в историята, случва се и сега. Само формата малко се е променила. Мога да дам пример с една жена, която е зле гримирана и същата жена, която е добре "направена". Разликите са съществени, поне визуално, НО СТАВА ДУМА ЗА ЕДНА И СЪЩА ЖЕНА. Така е и сега. Сега страхът също е водещ в нашия живот. Ненапразно, народът е измислил приказките "Страх лозе пази" и "Наведена главица, сабя не я сече". Само че гримът, който се използва в нашия политически, икономически и социален живот е много усъвършенстван. Иначе сме си все същите роби, наследници на онези, от Римската империя. НАКАРАЛИ СА НИ ДА МИСЛИМ, ЧЕ ИМАМЕ ПРАВА. НАКАРАЛИ СА НИ И НИЕ СМЕ ПОВЯРВАЛИ. ПОВЯРВАЛИ СМЕ, ЗАЩОТО СМЕ ОТКАЗАЛИ ДА МИСЛИМ. Отказали сме, защото сме разрешили на природното ни любопитство, което би трябвало да го има във всеки един нормален човек и жаждата за ПОЗНАНИЯ, да бъдат заменени с нищо и никому ненужни ЗНАНИЯ.

Така се формира политиката на НЕСИГУРНАТА СИГУРНОСТ. Но ние си знаем, че става дума за СИГУРНА НЕСИГУРНОСТ, от която се печели. Но не печелим ние, обикновените граждани, а тези, които прибират пари от нас, заради страха ни. Страх от всичко - от това, какво ще ни се случи днес, утре или в следващите дни. Страхът прави пари. Плащаме за услуги, които не виждаме смисъл да имаме, но въпреки това плащаме. Купуваме неща, от които нямаме нужда. Живеем живот, като че ли не нашият, а някакъв чужд. Ставаме членове на една или друга организация или сме си индивидуални бунтовници, без да разбираме защо. Някои рискуват най-важното нещо, което притежават - живота си, защото са позволили на други да им бъркат в мозъка. Губим пътя и заораваме в тресавището.


Време е да престанем да се държим като  чужденци в собствената ни държава. Та то арабите имат по-голямо самочувствие от нас, въпреки че живеят незаконно на нашата територия и в нашата държава. Стоп, какво казах? НАШАТА? Всъщност държавата наша ли е? СТРАХЛИВИТЕ ХОРА НЕ ЗАСЛУЖАВАТ ДА ИМАТ ДЪРЖАВА. Страхливите хора заслужават да живеят в обстановка на НЕСИГУРНА СИГУРНОСТ или СИГУРНА НЕСИГУРНОСТ. Страхливите и тъпите и смотаните. Тогава става страшно. Хем страхлив, хем тъп, хем смонат. Тогава ни остава само да кажем "Боже, пази България", защото явно ние не можем да я опазим. 
Категория: Политика
Прочетен: 311 Коментари: 0 Гласове: 2
Търсене

За този блог
Автор: kolevdobri
Категория: Политика
Прочетен: 3196154
Постинги: 6870
Коментари: 4296
Гласове: 2398
Архив
Календар
«  Май, 2017  >>
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031