1.    При всички случаи, ако нямах голям избор, бих предпочел съседите ми да са пръдльовци, отколкото цигарджии. Поне ще пръднат един дваж, пък може и три пъти и миризмата на лайна ще се разсее в течение на няколко секунди. Ама това цигарджиите са като димитровградски комин в условията на първоначалното социалистическо натрупване на „социатала” /това е нов термин, измислих го сега/. Нямат спиране. Добре е, че Господ е предвидил време за сън. Иначе нямаше да спрат никога. До моментът, в който „опънат петълата”.

2.    Как пък джанъм не умряха от толкова много погълнат дим! Ей това човешката природа е страшна работа! Тровиш го този организъм десетилетия наред и той издържа.

3.    Преди 20 години живях в един панелен коптор в който имаше повече жители отколкото във всички балкански села в община Хвойна в Родопите.

4.    Случих на комшия, който пушеше по 3 кутии цигари на ден. У дома му бяха постоянни запои. Събираше се всяка вечер някаква компания и основното нещо беше да направят оборот на цигарените компании.

5.    Нямаше начин – затваряш прозорците и пъшкаш през лятото. Нямаше тогава климатици и разни там глезотии.

6.    След това се преместих в едно село в околностите на София. Комшията отдолу също се оказа пушач, пък и не само той – и мързеливите му деца също. По цял ден видяха на терасата и димяха с цигарите, все едно им плащаше някой за това.

7.    Сега гледам комшията от два етажа по-надолу. Събудих се от остър мириз на евтин тютюн. Часът е малко след полунощ. Виси си човекът на терасата и пафка. Стоя на прозореца и го гледам. Пуши в продължение на половин час, ама така стръвно, все едно е за последно. Направо ме отбаи.

8.    През деня, другият комшия – един педерунгел от втория етаж, постоянно пуши в коридора. И не се усеща, независимо от това, че се опитваш да му подскажеш, че ако иска да се осмърдява, нека го прави така, че да осмърдява само себе си. Ама педерът не разбира и това е. Ако му праснеш един шамар, може и да те осъдят за физическо насилие. А това неговото какво е – да не е интелектуално насилие?

9.    Та така с цигарджиите. Преди време и сегашният управител на централната банка беше страстен пушач. И той не беше от най-съобразителните. Не знам какво му стана с времето, мина в нашия лагер и подгони пушачите в службата така, че вече никой не си позволява да смърди в банката.

1                      Де късмет де...
Да ме извиняват цигарджиите за непристойния език. И педерасите също.