„Но аз с всеки съм готов да споря, дали това е най-важно на света...”

Една перифраза за съдебната ни система.

Над 90 % от хората в тази страна си мислят, че съдебната система е тромава, мудна, корумпирана, неефективна, че работи повече за себе си, отколкото за някакво имагинерно правораздаване.

Липсата на чувство за справедливост в обществото е с много тежки последици. Не става дума за чувство за отмъщение, чувство за налагане на наказания. Различно е. Чувството за справедливост е нещо много по-възвишено. То дава усещането за балансираност. Дори и не става дума толкова за нарушено его, което трябва да бъде възстановено, а за постигане на по-голяма хармония в енергията на цялото общество.

Защо съдебната система не функционира в наша полза? Дали виновни са хората, които са в нея или хората, които сме извън нея? Ако на някой му позволиш да прави глупости, той лош човек ли е или лошият си ти, защото си му позволил да прави глупости?

Трудни въпроси, нали?

Сега от кого зависят съдиите? На кого се „отчитат”? На Красьо, на ръководителя на съда, на ръководителите на различни съдебни инстанции, на министъра на правосъдието, на президента, на НС или на други личности и фактори. За каква независимост говорим тук в случая?

В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ СЪДЪТ НЕ ТРЯБВА ДА Е НЕЗАВИСИМ. ТОЙ ТРЯБВА ДА Е МНОГО, АМА МНОГО ЗАВИСИМ. ВСЕКИ СЪДИЯ ТРЯБВА ДА Е ЗАВИСИМ ОТ ВОЛЯТА НА СУВЕРЕНА В ТОЗИ РАЙОН В КОЙТО РАБОТИ. САМО СУВЕРЕНЪТ МОЖЕ ДА ИЗБИРА КОЙ ДА Е „ЗАКОНОДАТЕЛЯТ”, ТАКА КАКТО ВИКИНГИТЕ СА ИЗБИРАЛИ СВОИТЕ ЗАКОНОДАТЕЛИ ИЗМЕЖДУ НАЙ-СПРАВЕДЛИВИТЕ СВОИ СЪНАРОДНИЦИ.

Тези „законодатели” са били под особена закрила, дори и по време на война и се е спазвал неписаният закон, че никоя от страните няма право на физическа разправа и на посегателства над имота им и този на семействата им. Въпреки жестокостта си, тези варвари са осъзнавали, че липсата на справедливост на тяхна територия ще им създаде несигурност, която ще им попречи да завладяват чужда територия. Гениално откритие. Във времето на разцвета на толкова цивилизации, викингите са имали по-прост и ефективен метод за установяване на справедливост от всички тези римски, гръцки и какви ли не практики, наложени още от античния свят. Няма значение колко и какви закони има. Повече значение има дали този, който прилага тези практики отговаря пред Суверена /народа/ или отговаря пред такива като Красьо. Законодателите на викингите са били избирани от народа, получавали са признание за способностите си да отсъдят правилно и като благодарност са получавали само статут на неприкосновеност от физическо и материално посегателство. Няма информация да са получавали пари за своето отсъждане.

Представяте ли си, как ще се „изчерви” детектора на лъжата, ако на него бъде поставен един средно статистически български съдия, на когото да му зададат само два въпроса:

1.     1. Дали сте получавали материални или други облаги от преки или косвени връзки със заинтересовани страни от изхода на дела, на които вие сте били съдия?

2.     2. По съвест ли сте отсъждали или по нареждане на трето лице, независимо от това, че нищо не ви е обещавано или давано?

Хората лесно могат по места да определят, кое е справедливо и кое не. Даже и да изберат човек без никакво образование, ако в неговата природа е заложено чувството за справедливост, бъдете сигурни, че той ще свърши много повече работа и ще получи уважението на хората повече, отколкото сегашните съдии, които си мислят, че могат да отсъждат правилно, на базата на куп прочетени книги. В много случаи сегашните съдии са просто интриганти, които са решили да разменят справедливостта за да обезпечат личния си интерес.

Като изключим някои по-засукани дела, свързани с федерални престъпления, повечето дела са следствие на неразбирателство между хората, буквално заради глупости и не е наложително дори и да познаваш законите, за да отсъждаш в някоя полза, ако става дума за дребни конфликти. А то повечето са такива. Кой на кого влязъл в двора с половин метър, на кого оградата била по-висока от нормата, на кого дървото пречело на съседа му да вижда какви ги върши в градината, на кого в двора влезли кокошките на съседа, кой на кого зашлевил шамар, а другият му отвърнал с юмруци.

За да се върне това чувство в съзнанието на Суверена, трябва да му се предостави възможността сам да избира „законодателите” си, тоест съдиите си. Ако ги харесва, ще ги остави да работят, ако не ги харесва ще ги смени, но важното е, че той самият ще носи вече отговорността за справедливите отсъждания и няма да има повече основания да се оплаква, че бюрокрацията в страната определя кое е справедливо и кое не, чрез подставени назначения на съдии и прокурори.