Мислех си, че дори и когато има недоверие в политиците, една банкова система, която изпълнява всички изисквания на Базелския комитет за банковите стандарти, би трябвало да работи безпроблемно.
Да, ама не. Явно едно са мислите ни, друго е действителността.

Като гледате оценките на банките, дадени от международни оценителски фирми, ще забележите, че оценките не са по-различни от оценката дадена на България. Няма как крушката да избяга по-далеко от дървото. Като човек, който познава добре функционирането на банковата система, мога да кажа, че показателите й са много по-добри от която и да е банкова система в по-развитите от нас държави. Всички знаят, че банковата ни система има излишъци от пари, които образно казано се чуди на кого да даде под формата на кредити, защото липсата на добри проекти при стагнираща икономика пречи на този процес. Показателите за капиталова адекватност и ликвидност в българските банки са на такова ниво, че поставят под съмнение ефективността от тяхната дейност. Те компенсират необходимостта да поддържат голяма ликвидност с високи лихвени проценти в актива и ниски лихвени проценти в пасива. Което означава, че примерно по годишните депозити, привлечени от фирми и граждани предоставят годишна лихва от приблизително 3 %, а активните си операции извършват при лихвени нива минимум 6%, като не е тайна, че потребителските кредити за граждани са при нива над 10%.

В тази нелогична ситуация в България всяка една институция носи своята вина. Държавата, че за толкова години преход, освен, че обезпечи малко хора да станат свръхбогати, а много - бедни, друго не можа да постигне в своите си напъни. Основният проблем обаче е в липсата на демокрация в политически и икономически план. Никой от големите разпоредители на бюджетни средства не е пряко избран от народа и никой не може да бъде сменен заради неговото неприемане от народа. В тази среда, всяко едно назначение е обвързано с поемането на определени ангажименти и правенето на компромиси, които в никакъв случай не се припокрива с обществените интереси. В това е главната причина затова, работите в България да не вървят. И никой от държавниците ни не е носил никога никаква отговорност. И затова тези държавници знаят, че местата им се осигуряват от политическите партии, на които те служат. А на кого служат политическите партии? На определени кръгове, които всички знаем кои са. Естествено е да има разминаване на интересите между тях и народа. Без да правя преки асоциации, само си помислете на кои администратори разчитаме да защитават нашите интереси - няма нито един от тях, който да зависи пряко от нашия глас - нито като избор, нито като отзоваване.